8 март

Преди всичко честит празник на всички жени.

Няма да се спирам на безумния аргумент, че 8 март не е празник, защото го били измислили комунистите. Нито на по-разумния „защо имаме нужда от ден, в който да се държим добре с жените около нас“, с който принципно съм напълно съгласен.

Също така не искам да обсъждам как трябва да празнуваме 8 март – дали с цветя, бонбони и парфюмчета или с манифестации и протести. Мисля, че празникът може да събере всичко това в себе си и човек да го отбележи както намери за добре.

Искам обаче да използвам повода, за да поразсъждавам малко за положението на жените в българското общество и относно това дали имаме нужда от ден като 8 март.

Има един много глупав аргумент, че социализмът е свършил в България това, което до ден днешен не може да се случи в голяма част от западноевропейските страни – направил е хората от различните половете равни. Всъщност, макар да сме напред в някои отношения (най-вече като номинално участие на жените в професионалния и обществения живот), като цяло изобщо не сме довели това равенство докрай. И днес работещите жени в България получават с 15% по-ниска заплата от мъжете (това е средният процент за ЕС). Тази статистика е направена по официалните цифри, които се декларират от българските работодатели, така че изобщо не можем да твърдим, че е меродавна, но все пак е някаква отправна точка.

И все пак разликата в заплащането е много малка част от проблема с еманципацията и равните възможности в България.

Един много по-голям проблем е например домашното насилие, за което никой не води нито убедителна статистика, нито се предприемат някакви мерки. А това е един ужасен проблем, който не е просто криминален – систематичното и постоянно насилие над едно човешко същество го уврежда психически и спира развитието му.

А да не говорим за пасивните и агресивни форми на сексуален тормоз, които много голяма част от работещите български жени са длъжни да изтърпяват. Свикнали сме да се надсмиване на куриозните истории за съдебни дела, които достигат до нас от Западна Европа или зад океана, но едва ли се замисляме какво струва на колегите ни и жените около нас изобщо това.

Не искам да бъда съдник на онези жени, които са направили компромис със себе си в името на професионалното си развитие и/или житейската си задоволеност и щастие. Но за какво равенство на възможностите можем да говорим или за каква меритокрация при положение, че водещият фактор за израстване не само в политиката, но и в медиите и на други места е сексуален, а не професионален, т.е. базиран на умения.

И не знам колко хора се замислят по въпроса, че това нанася големи вреди на обществото като цяло, тъй като не позволява на най-кадърните и умели негови членове (от женски пол в случая, но това важи и за други подобни) да се развиват и да заемат водещите позиции в него.

Не е това обществото, в което аз поне искам да живея.

Актуализация: (видяно при Openly Feminist) Георги Марков има близки до моите разсъждения в задочните репортажи.

Коментари

10 thoughts on “8 март

  1. Както и да се усуква, не може да се скрие историческата истина: 8-ми март е ден на съветската жена, обявен за такъв първо от Комунистическия Интернационал 🙂

  2. Ангеле, ти как си се усукал, не е истина… 🙂

    Как ще е „Ден на съветската жена“ (цитирам теб!), като е обявен първо от Втория Интернационал през 1910, когато още не е имало съвети и Съветски съюз… 🙂

    Вземи малко да прочетеш нещо преди да пишеш глупости по блоговете на хората.

  3. Извинявай, ама това, че водещият фактор за израстване е сексуален ми звучи малко пресилено. Пък и няма как да имаш такъв опит, нали? Иначе си абсолютно прав за различните форми на сексуален тормоз. Те могат да изглеждат невинни, но понякога са доста досадни. Най-големият проблем на жената обаче е, че не може да съвмести семейството и професионалното развитие. И това не е български проблеми, а интернационален. 🙂

  4. Илия, гледам ти патоса и ако не знаех, че ти си го писал, щях да си помисля, че текста е на някоя софражистка. Бъзикам се, ей, да не се вържеш.

    И един офф топик – по темата от блога на Радо – направих си теста и го пуснах да се върти в блога.

  5. Марков, на мен винаги не ми и вървяло по история на комунистическото движение, та и ти ме излови сега и съвсем справедливо си заслужавам двойката, блавос!

    Но все пак, надявам се, няма да отречеш, че Клара Цедкин е деец на комунистическото движение, че тя е предложила да се празнува този ден за ден на „пролетарската жена“, и че първата страна, в която официално се празнува 8-март, е СССР, ерго, 8-ми март по начало си е ден на съветската жена. 🙂 Ето че се оказа, че аз съм прав, нищо че не съм толкова напреднал като теб по история на комунизма 🙂

  6. Браво на автора за статията. А Грънчаров да почете повече, че започва вече да дразни. За първи път празника официално се чества в Дания, Германия и Австрия, а не в СССР, и води началото си от протеста на тъкачките в Ню Йорк през 19-ти век. Добре, че някои мъже като Илия се замислят от време на време за положението на жените в нашето общество; за Балтазар и Грънчаров явно жената е „товарното магаре“…

  7. Горният „анонимен познавач“ дава ли си сметка какво означава един празник да се празнува ОФИЦИАЛНО?! Това означава да бъде обявен за задължителен държавен празник. Такова нещо за 8-ми март е станало за първи път в света тъкмо в така любимия ви с Илия СССР. Навремето, таварищи, се гордеехте с това, че и българските жени празнуват празника на съветската жена, сега това ви се вижда някак си „неверно“.

    Пажалуйста, определете са най-сетне, таварищи?! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...