9 септември

„Народно въстания“, „социалистическа революция“ или военен преврат – датата остава един от големите вододели на българската история

Варна, 8 септември 1944г.

Дълго се чудех дали си заслужава да пиша за 9 септември. Преди време коментирах датата и получих страхотен отпор. Опитах се да бъда безпристрастен и да кажа какви са съображенията ми да считам 9 септември за дата, почти равна на 10 ноември, но явно не съм успял след като всички коментари, които получих бяха отрицателни.

Моята предишна позиция се крепеше на твърдението, че да обвиняваме 9 септември за всички дивотии, случили се по времето на „авторитарния социализъм“ и все едно да виним 10 ноември за мутрите, масовото купуване на гласове на последните избори и престъпното раздържавяване, което се случва и до ден днешен. Чух много контра-аргументи (всъщност странно е, че никой не се опита да защити 10 ноември тогава – може би вече на всички е ясно какво точно представляваше това събитие – т.нар. „дворцов преврат„).

За никого не е тайна, че България е разделено общество. Случвало се е преди да заявявам, че не можем да говорим за „сегментация“ на обществото по модела на Липсет-Рокан, един от основополагащите принципи в модерната политическа наука (кратко обяснение на сегментацията или cleavage на английски можете да видите тук или цялата разработка на Липсет и Рокан тук – но и двете на английски), но как иначе да обясним факта, че има дати и теми в българската политика, които предизвикват невероятно разделяне и разгорещено защитаване на една или друга позиция и съответното разнищване на противоположната.

Ролята на Русия в българската история, Третото царство, Първата република, 9 септември.

Погледнете снимката горе. На транспаранта в ляво пише „Ние се борим за свободна и ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ„. Мисля, че това синтезира добре надеждите и желанията на хората, които са участвали в легалната и нелегалната съпротива в България по това време. Комунисти и други.

Тези хора са се борели срещу един репресивен и диктаторски режим, който е обвързал България с Нацистка Германия, изпрати македонските евреи в лагерите на смъртта и щеше да го направи и с българските, ако не беше решителният отпор на гражданското общество (в това число и комунистите). Сред тях е бил и човек като Петър Семерджиев, който е лежал и по царски лагери, и по „комунистически“ – като член на БКП и дори неин лидер по време на събитията от 1944г.

А че тези хора на са били малцинство свидетелстват спомените за масовите стачки и сблъсъци с полицаи преди и около 9 септември 1944г., освобождаването на политически затворници и големият ентусиазъм, с който българите са посрещали „освободителите“ от Червената армия (които после са се оказали не точно освободители).

За всичко, което се е случило след това, вина могат да носят Москва, Ялта, Димитров, Коларов, Червенков, Живков, но едва ли и човекът с плаката „Ние се борим за свободна и ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ„… За него 9 септември е бил символ на личната му победа. А кога ще е нашата?

Снимка: bgsocialism.eu

Виж още:

Коментари

19 thoughts on “9 септември

  1. На 9-ти септември 1944 комунистите с помощта на съветската армия са направили преврат, това е. Снимката по-горе (от 8-ми септември) и надеждите на хората нямат нищо общо с трагичната за България дата 09.09.1944.

  2. Излишно е да се прави някакъв коментар. Ако в съвременна Германия някой почне да пише колко значима дата е вземането на властта от националсоциалистите (при това взета легално, с избори, а не с преврат и чужда окупация, както е у нас!) как ли ще възприемат думите му?! Като диагноза за необходимостта от спешна психиатрична помощ.

    Жалкото е обаче, че подобни писания у нас явно не получават нужния отпор щом наново и наново, и то хора с претенция да са модерни, ни сервират жалки опити за реабилитация на комунистическата символика и фактография.

    Ще кажа обаче само това: всички тия, които се шибат по гърдите, че били вече „социалдемократи“, „модерни“, „европоцентрични“ и не знам какви си, и в същото време нямат смелостта решително да осъдят зверствата на комунистите, започнали тъкмо от 9 септември, са си все същите непоправимо увредени от комунистическата проказа, които само временно се представят за незнам кви си, а всъщност трепетно чакат сгодния час да покажат истинската си природа.

    Моят баща, Бог да го прости, ми разказваше едно време следната случка, станала навръх 9-ти септември 1944 година, в моето родно село (тогава), а сега малко градче Долна баня. Ще я разкажа и аз сега.

    В тогавашна Долна баня имало една дъскорезна фабрика, която давала поминък на много хора, горски работници, дърводелци и пр. Нейните собственици били двама братя, уважавани хора, които често помагали на бедните, откликвали на нуждите им най-човечно и пр. Също така имало един свещеник, добродетелен човек, също много уважаван от местните хора. И ето какво станало на „великия Девети“, както го пишеха доскоро.

    Баща ми тогава е бил дете, на 8-9 години, но видяното никога не можа да се изтрие от паметта му, до самата му смърт. Като дошъл 9 септември местните комунисти арестували двамата братя-фабриканти и свещеника, докарали ги с камион, вързани като добитък на площада, в прахта, и след това пред очите на децата и на хората ги разстреляли публично, за сплашване на населението, за пример, че новата власт ще бъде оттук-нататък безпощадна. Да, ей-така, с автоматите, застреляли тримата видни долнобанци, единият дори духовно лице, след това ги качили на камиона обратно и ги закарали някъде, където ги заровили като добитък – никой не е знаел гроба на тия хора. Стана така, че наследниците на свещеника живееха в същата махала, в която живееше и моето семейство. Като деца сме обсъждали тази история, питали сме, но по-големите не отговаряха на въпросите ни, особено близките на свещеника – мълчаха, понеже това, че са произхождали от рода на „народен враг“, за какъвто е бил обявен селският свещеник, им е донесло безчет притеснения по-късно, в годините на „народната власт“.

    Това е, съвсем истинска история, нека някой, ако иска да се увери в достоверността й, да иде в Долна баня, и да пита по-възрастни хора. Аз я знам тази история от моя баща, Бог да го прости! Аз лично не мога да уважавам една такава дата, на която са се случили толкова злокобни и жестоки събития. Аз изтръпвам като си представя как пред очите на малки деца са избити най-уважавани местни хора – подобна травма не може да се прости никога. Затова от моя род, моите чичовци, братовчеди и пр. нямаме нито един комунист…

    Абе, Марков, ако на теб ти се беше случило същото, да си бил ти на мястото на мая баща и като дете ти да беше видял с очите си как комунистите убиват хора на площада, какво сега щеше да мислиш за Девети септември?! Много ми е интересно какво ще отговориш… благодаря!

  3. Поздравления за чудесния коментар и история.

    Ще бъда напълно искрен с теб – щях да мисля по същия начин като теб за 9 септември. Точно по тази причина след като последния път писах за датата и получих всички онези коментари мислих доста по случая.

    В България има две групи хора – тези, която я величаят и тези, като теб, които я отричат. Аз не знам ти какво мислиш за другите, но аз примерно не мога да отрека мнението на едните и да приема само мнението на другите, независимо за кои става въпрос.

    Но е факт, че 9 е част от историята ни. Важна част. И като всяка важна дата и важна личност в историята не е еднозначен или безспорен. След френската революция селяните също са ходели да горят дворци и църкви и са изнасилвали свещеници на амвона, но това не променя значението на Революцията за развитието на целия свят, нали?

    Факт е обаче, че преди 9 септември в България не е съществувало демократично управление. Имало е репресии, ограничаване на свободата на мнението и пр.

    И за да завърша отговора си ще си позволя аз да ти разкажа една история, която преди време чух от баба си. Тя е имала вуйчо (мой адаш – Илия), който е бил комунист и се е занимавал да разпространява литература (комунистическа). За това си действие разбира се той е бил преследван от властта (царската). Един път, така се случило, че се скрил в някаква гора и там го нападнала мечка. Уплашил се много. От преживяния стрес няколко години по-късно (вече след ’44) заболял от рак и починал.

    Всъщност мисля, че той е бил единственият ‘активен борец’ в рода ми (поне аз за друг не знам). Последните му думи (към баба ми) били: „Надке, не е това, за което се борихме…“

    Защо разказвам тази глуповата история? Защото мисля, че много добре синтезира случилото се през онези смутни години. Борбата на голяма група идеалистично-настроени хора, примесени с не по-малка група опортюнисти и мерзавци. Привидната им победа срещу едно авторитарно и репресивно управление и последвалата ОЩЕ по-голяма авторитарност.

    Мисля, че това е съвсем точна оценка от моя страна за 45-те години социалистическа диктатура.

  4. Макар да не съм съгласен с мението на Господин И за 9 септември, считам диференцираният му поглед над нещата за освежаващ. Всеки си има своята истина и докато не я представя за единствена и догма, всичко е наред. Нека има дискусия.

    Иначе 9-ти септември не може да се свърже с хубави неща, защото е преврат направен на крилете на настъпваща чужда армия. Да не говорим за престъпленията около самия преврат (не за последствията 45 години тоталитаризъм). Едно, от които описва Ангел Грънчаров.

    Със сигурност е имало и идеалисти сред комунистите, но мнозинството, което е взело властта по места са били необразовани, изпълнени с ненавист хора, които са извършили умопомрачаващи нечовешки престъпления. Срамно е, че българи са способни на такива действия и нека това да ни е обица на ухото.

  5. Ако българите сами бяха избрали да се комунизират пак нямаше да ми хареса,защото по начало не си падам много по крайните идеологии,но реално не са избирали,а след 9.9. в България нещата са станали под вещото ръководство на друга държава,което прави режима на компартията незаконен,както по отношение на идването му на власт,така и според начина на упражняването на тази власт.

    Предполагам,че всички писали по темата по-горе ще се съгласят с мен,че изграждането на НРБ начело с БКП не е резултат от избор на свободни граждани.

  6. Видях,че не е,но коментарите взеха тази посока.

    Иначе принципно и най-върлите комунисти,фашисти и други видове фундаменталисти не биха били много съгласни някой да ги принуждава и когато се случи подобно нещо се сещат за демокрацията,която всъщност не е идеология ,а е ценност и придобивка-придобивка на правото да можеш да се изразяваш свободно в гражданско и политическо отношение без да ти оспорват това право.
    Демокрацията е ценност и трябва да си я браним.

  7. Замислих се дали наистина е ценност или идеология и май пак трябва да се съглася с теб.

    Ценност е когато говорим за демократичност и ценностите, която тя предполага – плурализъм на мненията, право на участие и пр.

    „Идеология“ (но думата е доста тежка) е когато се свърже с прилагателно – либерална демокрация, социална демокрация (да не се бърка със социалдемокрацията!!!) и т.н.

    По същество обаче и комунизмът и (демократичният) социализъм са демократични идеологии. И докато първата е утопична и непостижима, то експериментът с втората в България завърши катастрофално и най-вече репресивно.

    Затова и днес трябва да правим разлика между демократичен социализъм и авторитарен социализъм (който реално имахме в България до 1989г.)

  8. Предполагам,че когато казваш,че „По същество обаче и комунизмът и (демократичният) социализъм са демократични идеологии. “ имаш предвид това,че са насочени към предполагаемото покриване на интереса на максимален брой хора.

    Аз мисля,че биха могли да бъдат демократични само,ако самите хора си ги изберат ,като възможност.При наличието на свободен избор не биха представлявали проблем,както и чисто лошите страни на този тип идеологии не биха се проявявали в степента,която познаваме от миналото.

    Проблемът е,че в по-голямата си част хората,които изповядват крайни идеологии не зачитат чуждото мнение.Те всъщност затова са и крайни,защото отричат съществуването на всякаква друга възможност и се стремят да я унищожават в зародиш,когато се появи.То е по-скоро въпрос на отношение,отколкото на идеология.

    Аз не мисля,че демократичното е валидно само за определен тип идеология,както ни се предства в последните години.В блога на Камов преди време подхванах темата за лявото и дясното и самостоятелното мислене.Струва ми се идиотско да се твърди,че само дясно ориентираните хора са самостояелно мислещи,както и обратното съждение,че ляво мислещите не са самостоятелно мислещи или не са демоктрати.И сред последователите на лавато и сред тези на дясното има говеда,както има и почтени хора.

    Всичко е въпрос на отношение,ако някой не разбира това,той е склонен да изпада в крайности,а времето е показало,че от крайните решения по-лошо няма.

  9. Ето го клипа, имах проблем, едва сега успях да го кача: http://angeligdb.wordpress.com/2008/09/09/1-121/

    А иначе казваш нещо пак брилянтно: „По същество обаче и комунизмът и (демократичният) социализъм са демократични идеологии.“

    Ако комунизмът е „демократична идеология“, трябва да определим в такъв случай и фашизма, а също и националсоциализма за още по-демократични идеологии, щото те поне идват на власт в резултата на избори, на свободно волеизявление. Интересно ми е обаче какво ще кажеш, а дали комунизмът не е и „демократична практика“: зер, демократично е да избиваш хора щом не мислят като комунисти, щом са изостанали, щом не споделят комунистеческия идеал, така прочистваш демоса от „вредни елементи“, което сигур е израз на висша демократичност 🙂

  10. Ангеле,нека да не се лъжем за начините,по които идва националзоциализма на власт.

    Първо,по време на провеждането на изборите ГНСРП не печели достатъчно за да управлява,а „урежда“ въпроса с касиране на опозиционни депутати-комунаги.

    Второ,по това време в Германия ,а и в Европа поне половината население няма право на глас.Имам предвид жените,като гласоподаватели.Смятам,че женскитя вот в Германия би се отразил във вреда на ГНСРП.

    Идването на власт,чрез избори в много голяма степен е гарант за демократичност,но в Германия има изключение от правилото,ако при посочените по-горе от мен обстоятелства приемем,че изобщо ГНСРП идва на власт в резултат на демократичната процедура на изборите.

  11. Балтазаре, майната му на националсоциализма как е дошъл на власт, работата е, че комунизмът у нас е грабнал властта съвсем незаконно, с преврат, комунистите идват на власт, качени на руски танкове. На този ден преди 64 години. Няма случай в световната история комунисти да са се добрали до власт чрез избори; и на комунизма въпреки всичко му викате „демократична идеология“, недейте така де…

  12. Чакай малко,не му викам демократична идеология.Виж горните постове.А,че идва недемократично,че е поставен служебно от друга държава,това е извън съмнение.
    Принципно един режим може да дойде демократично на власт и после пак да не бъде демократичен,но ако има гражданско общество,това не е проблем,просто си заминава и се слага точка.През времето от 9.9.44 до 10.10.89 тази възможност е била отнета на хората и именно това е в същината на недемократичността на този режим.

  13. Един приятел един път каза много хубава приказка (сравняваше последните 2-3 управления в България):

    „Държавността се разпада както се е разпадала преди ’44, което е позволило на комунистите да я узурпират за толкова дълго“

    Мисля, че също е много добър синтез на събитията…

  14. Koментарът е смислен. Спорен, но смислен – гледа на нещата от много важна перспектива – на непредубедения, честен и в общия случай наивен участник в онези събития.

    (Предния коментар на Илия за 09.09 никак не ми хареса и аз съм реагирал тогаз, както си му е реда)

    Илия, прав си. Много честни хора – социалисти, земеделци, градски интелектуалци и пр. и пр. – са се радвали на 9-ти септември. По една или друга причина са подценявали факта, че България вече е във война с Райха (съвсем истинска, гореща на места война), че преговаря със Съюзниците, че правителството е съставено от демократични партии, че превратаджиите от ОФ са отказали участие в този кабинет, макар и поканени. Сигурно тези хора са си имали причина да не вярват на Муравиев, Мушанов & Со
    Има много причини куп честни почтени хора да не се дразнят от самите превратаджийски методи – ами това е било трети успешен преврат за 21 години… какво толкова!!!

    НО и това е много голямо НО:

    Има две причини тези честни хорица да не ме трогват:

    1) Превратът на 09.09 по съществото си е следствие на чужда военна окупация. Без Червената армия и напълно безпричинното обявяване на война от СССР, нямаше да има 9-ти …

    2) (далеч най-важното) Едно събитие се оценява според най-съществените си, най-интензивни характеристики.

    Най-същественото на 9-ти септември са последвалите седмици на безогледен терор. Съветска власт в БГ щеше да има и без преврат (както в Чехия) и без обявяване на война от СССР. Съветската окупационна зона е била осъдена.

    Но вакханалията по села и паланки (наречена по безподобен начин „справедливо възмездие“) НЕ може да бъде оправдана с факта, че предният режим не е бил демократичен.

  15. ne mozah da se vazdarza. zashto vsichki obvinjavat „socializma“, „komunizma“, „demokracijata“. Vinovni sa hora, lichnosti i konkretni imena, dlaznosti i t.n. mislja che vsjaka ideja ili cennost moze da se oporochi ot choveka i ne vi li se struva che prez poslednite 100 godini v Balgarija vse se namirat hora, koito da oporochat ideite. Na men lichno tova mi govori che javno nie balgarite imame mnogo treski za djalane i dokato ne si posipem (vsichki) glavite s pepel i da zapochne vseki da se promenja postepenno njama da ima opraviaj. i sega ako njakoj mi kaze ne me sravnjavaj s toja i onia shtoto te kradat a vidish li az sam super – ama naistina li si super nikoga ama nikoga ne si pravil podarak na lekaria si, nikoga ne si hvarlial bokluka si na ulicata, nikoga ne si precakval covek – ne go vjarvam. A shtom ti si takav kakvo ocakvash ot drugite ?????? Vsichki pravim edno i sashto prosto tezi s vlastta go pravjat v po-goljam mashtab

  16. Не знам българският 9 септември 1944-та с какво е по-различен от полския 1 септември 1939-та. Може би някой политически враг на Сикорски да се е позарадвал в началото, че идват немците да въведат ред, а после и него са го натикали в газовите камери или в някой завод на принудителен труд. В крайна сметка доста хора в днешно време носят тениски със Сталин или с Че Гевара, и това е символ на надеждата?(глупостта им?)но ако поживеят и седмица под мъдрото им ръководство ще обърнат плочата…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...