БСП не е лява партия

Ръководство за  спорене с инатливи родители

Гледай наляво
Снимка: cc Mika Hiironniemi

Много е изписано по темата с това как БСП не е лява партия и че дори в България няма истинска Левица (отличен коментар по темата от блога на Божо, публикуван преди няколко месеца). Едва ли щях да пиша пак по очевидна тема, но @suncho и Борислав Киприн ме подканиха да го направя, аргументирайки се с това, че им предстоят тежки спорове с роднини по темата.

Това ме накара да се замисля, че всъщност колкото и каквото и да си говорим, явно не откликваме на въжделенията на ония 300-400 хил. души, които продължават да гласуват за БСП каквото и да се случи. Тоест, преди да казваме каквото и да било, е редно да се опитаме да разберем – това е и моят опит за портрет на хората, които гласуват за това, което се представя за Левица, колкото и разнородна група да са те. Сигурно не всеки ще се съгласи, но за това са коментарите отдолу :).

Защо някой все още гласува за БСП?

Абсолютно безпредметно е да пречупваме този анализ през стандартния „политоложки“ подход: „Ето какво е Ляво + ето какво е БСП => БСП не е лява партия“. Обикновено тук някъде се изливат и няколко кофи „Свобода, справедливост, солидарност“, изпляскват се едни Липсет и Рокан с малко кливиджи, за да звучим „академично“ и всичко става ясно. Само дето никой не си мисли за кливиджите (или поне не за тия дето гореспоменатите светила на социалните науки са имали предвид), когато отива да гласува.

За да си обясним изненадващата устойчивост на твърдия електорат на БСП и да можем да спорим с него, е необходимо да си начертаем портрет на това какво се случва в главите на тези хора. Ето част от моите хипотези как мислят те:

  • „Пука ми за хората около мен (аз, роднините ми, децата ми, съседите ми). Ако те са много зле, дори аз да съм супер, няма да се чувствам комфортно.“

  • „Искам Държавата да се държи отговорно и да бъде ефективна и да налага еднакви и справедливи правила за всички.“

  • „Страх ме е за бъдещето. Икономиката отива по дяволите, образованието отива по дяволите. Децата ми заминаха да живеят в чужбина, на съседите ми децата им също са в чужбина – тук останахме само старците и циганите.“

  • „Едно време може да бяхме бедни, ама поне бяхме еднакво бедни. После някакви хора се впуснаха да грабят и никой нищо не им направи – и аз можеше да крада, ама реших да съм почтен/а и семейството ми страда от това. НЕ Е ЧЕСТНО!“

  • „И как пък стана така, че до ’89 всичко си беше ок и работеше и после изведнъж всичко се срина. Глупаците, които управляваха са виновни, системата си беше ОК.“

Опорните точки на Лявото

Всички горни мисли могат да се пречупят през три основни опорни точки (понеже другарите много обичат да използват термина) на Лявото:

  • Грижата за справедливостта
  • Грижата за равенството

  • Грижата за бъдещето

Нека погледнем какво (би трябвало да) означават тези тези за една лява партия и да сравним с примери как БСП се равнява по тях. Може би някои от примерите ще ви се сторят спорни и крайни, например отношението на БСП към ЛГБТ хората, но именно в отношението на партията към тези въпроси проличава истинската й същност. Имитирането на загриженост за общото благо по безспорни въпроси е лесно, трудно е да защитаваш непопулярната и непопулистка позиция, когато тя е правилна. Но да погледнем конкретно:

Грижата за справедливостта

Кога последно чухте БСП да говори за справедливост?

Преди да приеме олигарсите в редиците си и да ги назначи в ръководните органи или след?

Преди да прегърне всеки възможен лобистки закон (строителство в защитени зони, тютюнопушене на обществени места и т.н.) или след?

Преди да приеме ултралибералния плосък данък или след?

Всъщност в партията толкова са скъсали с идеите на лявото, че им става трудно да се прикриват. Как иначе да обясним, че на последния събор на Бузлуджа, който се проведе броени дни след трагедията в мина Ораново, никой не се сети да спомене случилото се дори от кумова срама. Просто никой на „Позитано 20“ не изпитва каквато и да било връзка с тези хора.

Грижата за равенството

Няма нужда да отиваме в равенството като тема в трудовете на Маркс и Грамши, нека се концентрираме върху него преди всичко като законов въпрос. В страна като България където дори налагането на законите е проблем пред осигуряването на равни права на гражданите, една лява партия има достатъчно поле за действие.

Много е трудно да докажем обаче, че на лидерите на БСП не им пука особено за равенството пред закона. Ако ги питаш, те с това лягат и стават.

Когато погледнем как се отнасят към този въпрос по теми, които не са чак толкова популярни – например сирийските бежанци или гей хората, нещата придобиват доста по-кафяв оттенък. В такива ситуации, за БСП става много лесно да прегърне популизма, дори в най-грозния му вид на колаборация с неофашисти, като своя позиция.

Грижата за бъдещето

Левицата трябва да бъде прогресивна винаги. Това означава винаги да търси начин да направим обществото по-добро, по-справедливо, по-подготвено за новите предизвикателства. Да търси начин да даде на повече хора шанс да успеят.

Какво означава това за България?

Дори да приемем, че има дефекти, европейският модел е довел най-голям брой хора до несравними нива на благосъстояние и качество на живота където и да е, в която и да е епоха. Европейският социален и политически модел е най-добрият пример, който сме виждали и можем да следваме. Евразийският съюз не е такъв модел. Русия и заобикалящите я страни страдат от неравенство, несправедливост, социално изключване и мизерия. Всичко, срещу което БСП би трябвало да се бори.

Каква е тогава причината този модел да се налага вместо европейският? Възможна е само една – личен интерес. Когато Левицата замести обществения интерес с личния, то тя спира да бъде достойна да се нарече такава.

А какво е бъдещето на самото ни общество?

Много от хората в България се притесняват от положението с ромите, а идващите бежанци и имигрантите ще стават все повече. Тук БСП е активна по същата популистка линия – вместо да се измисли начин тези хора да се приобщят и да престанат да бъдат източник на страх у масовия човек, се работи по струната на страха, която е най-удобна. А през това време проблемите се задълбочават.

Обобщение

БСП не е левица, защото не отговаря на три важни тревоги на обществото:

  • Не е отдадена на справедливостта
  • Не е отдадена на равенството
  • Не е отдадена на мисълта за бъдещето на обществото

И трите са много по-тясно свързани със закона, отколкото с икономическото преразпределяне.

Обаче всъщност големият проблем е липсата на алтернатива, а за това сме виновни НИЕ в очите на родителите си – те смятат “ОК, ние се провалихме с тая работа, не успяхме да направим истинска демокрация, ама и вие не се представяте по-добре. Ние поне се мъчехме с БСП и СДС, обаче вашето поколение роди алтернативата Бойко/Станиш/Бюрек/Дидо Успелия”.

Това е големият проблем. А още по-големият е, че няма с кого да я родиш тая алтернатива.

Коментари

12 thoughts on “БСП не е лява партия

  1. Първо да кажа, че съм десен. Второ, за мен БСП си е класическа лява партия – по замисъл и най-вече по резултат. Нека ги сравним с британските лейбъристи.
    1. Справедливост и равенство – и двете партии изповядват политика на завистта. В България враговете бяха ситите и успелите, във Великобритания са тези, които имат имот( най-вече в южна и юго-източна Англия – mansion tax и всички, които работят здраво и трябва да им се взима близо 3/5 от дохода, защото не го заслужават).
    2. И двете партии ненавиждат свободната пазарна икономика – БСП управляват цената на тока чрез ДКВР, Лейбър искат да замразят цените за две години и да почнат да дерижират енергийния пазар. БСП ненавиждат ЕРП-тата, веригите супермаркети, Лейбър атакуват частните ж.п. компании, хазяи, собственици на ротативки. И двете смятат думата печалба за срамна. И двете ненавиждат чужди инвеститори – Лейбър – Пфицер; БСП само тези, които идват от Запад.
    3. Справедливост между поколенията – и двете партии смятат за правилно и морално да натоварват бъдещите поколения с дълг – БСП – Луканов, Виденов и дефицитите на Чобанов. Лейбър – разпасаната бюджетна политика на Гордън Браун по време на разстеж и на рецесия и съпротивата им срещу всяка мярка намаляваща дефицита в сегашния парламент.
    4. Олигарси в БСП = Лейбър зависим от синдикатите и компрометирания шеф на КООП, а по време на Ню Лейбър много близки връзки със Ситито
    5. Единственото, за което ще се съглася е отнощението към ЛГБТ и бежанците. Но тук смятам, че това се случва, защото ретроградното ляво толкова е настъпило, че в дясно са се свили в ъгъла либерали и консерватори в един фронт. А и просто не са осъзнали какъв електорален бонус ще им донесе масовата имиграция след години.

    1. Мога да излея същата кофа неверни клишета по отношение на десните партии в БГ и Великобритания. Не виждам смисъл от това…

      Има разлика между това да правиш анализ с цел да разбереш нещо и това да вкараш затвърдените си стереотипи в някаква ‘аргументация’.

  2. Съгласен съм, че са „клишета“, само не знам кои точно са неверни, ако обичате дайте ми линк към статия, видео, позиция, която опровергава моите „клишета“. Приравнявате стереотипи към убеждения, но все пак за мен големият въпрос е защо смятаме, че проблемите, които съществуват в обществата и икономиките ни са дело на отделните индивиди и/или компании и възприемаме цяра за това е нашите лидери и административен апарат да решават вместто нас кое е добро и лошо и ограничават свободата на избора ни, същевременно освобождавайки ни от отговорността на решенията ни. И когато (според мен -неминуемо) централизираният контрол доведе до злоупотреби, неефективност, бавен разстеж да обвиним пак индивидите, че просто не са въвели правилната лява доктрина. Тук вече ще допълня с истински мои стереотипи – БСП не са лява партия, защото е незащитима позицията, че след като са управлявали над 60 от последните 70г, провалът в икономическата и социална сфера не се дължи на колективистичната идеология, а на това, че БСП не са истински леви. Ню Лейбър оставиха дефицит от над 10% от БВП, защото Ню Лейбър не е истинско ляво ( с което съм от части съгласен) и само ако бяха изхарчили още малко пари дефицита щеше да е по-малък. Етатизмът на Оланд се срина, не защото дирижистката, свръх социалистическа политика е вредна, а защото Оланд няма куража на убежденията си. Аз лично вярвам, че Оланд, Кинок, Браун, Обама, та дори Янаки Стоилов наистина вярват в справедливостта и равенството и виждат себе си като прогресивни сили, но нека не ги съдим само по благородните намерения, а по резултатите. В противния случай ще останем с една красива социалистическа идея предадена безброй пъти през последните над сто години и с ни един истински поборник.

    1. Хубаво, ама целта на тая позиция не е да мерим достойнствата на лявата и дясната политика. Това е друг спор, който съм водил с години и често казано малко ме е уморил.

      Термини от типа на „политика на завистта“ ми говорят за един затвърден стереотип и „анализът“ е само начин да се рационализира убеждението.

      Да се концентрираш върху 10-те процента дефицит на Ню Лейбър и да кажеш, че управлението на Блеър/Браун е провал заради това е все едно да кажеш, че управлението на Рейгън е провал заради рекордния дефицит, който е оставил.

      1. До някъде съм съгласен, че съм достигнал до някакви убеждения в даден момент и след това „анализирам“, за да ги „рационализирам“, но това (логически) е нерелевантно спрямо това дали „анализът“ е верен или не. За дефицита съм съгласен, че е опростенческо. Харесвам много неща направени от Блеър – заченатата реформа в образованието, даването на независимост на централната банка, леката дерегулацията на Ситито, външната политика – Косово, Афаганистан и Ирак и както може да се допусне ги харесвам, защото са „десни“. А от друга страна колумнисти в Гардиън и Индипендънт все още нападат Блеър като предател и, че преобразил партията до неузнаваемост. За това тръгнах да правя сравнението м/у БСП и Лейбър, в допълнение БСП са леви не по убждения, а по необходим инструментариум, чрез който да задоволяват апетита на цялата камарила.

  3. Като цяло съм съгласен с анализа, още повече като се погледне и на регионално ниво, където по места обвързването на местната БСП организация с местните икономически феодали е най-прекият пример за олигархичеността на БСП. Въпреки това не се спомена нищо и за алогичната лоялност на гласуващите за БСП. Когато съм водил дискусии с моит баби и дядовци, макар те да признават несъответствието БСП-ляво, винаги се появява репликата „Аз тази партия съм подкрепял винаги и няма да я заменя“. Отделно го има и комунистическото наследство, свързано с десталинизацията, „партията е права, моментните ѝ лидери не стават“ т.е. осъзнаване, че Лилов-Луканов/Виденов/Първанов/Станишев/следващия председател не водят партията в правилна посока, но с тяхната смяна всяко „отклонение“ ще бъде премахнато. Друг е върпосът, че това никога не става.

    1. Да, наблюдението е вярно. Алогичната лоялност все пак е плод на някакво убеждение, че тази организация все пак представлява интересите им, иначе дори те нямаше да гласуват за нея.

  4. Нелош анализ. Само че, както отбеляза Зафиров, такова е положението във… всички леви партии по света, добрали се до управлението, не само в БСП. Така че, от къде идва твоя идеал за „лява партия“? От теорията?

    На теория, всеки може да приказва – справедливостта това, равенството онова… На теория, и социализмът преминава към комунизъм и изпреварва по развитие загниващия капитализъм, а световна революция на пролетарските маси помита оялата се буржоазия. На теория, социалното е практично, политиците се грижат за хората, бюрократите се компетентни.

    На практика обаче, работниците са отдавна средна класа, наравно с дребните предприемачи (буржоазия) и никаква революция не искат, а фирми и високи заплати. На практика, всяка социалистическа партия, която има някакви претенции към властта, се характеризира по-скоро с нещо, което на англиски се казва statism – стремеж към увеличаване на държавната власт и контрол във всички сфери на икономическия, обществен и личен живот.

    На практика, когато законодателната власт има правомощия сериозно да регулира икономиката, това неизменно резултира в нейното (на властта) обграждане с „кръгове“, създаването на олигарси и монополи, а законодателната власт се превръща в лост за подтискане на конкуренцията от страна на тия, които имат приятели в правителството.

    „Десните“ партии и традиционно по-свободните икономики изобщо не са невинни по отношение на такива практики – властта корумпира. Но абсолютната власт (над икономическите и обществени решения в държавата), корумпира абсолютно. Съвсем не е случайно, че някои от най-богатите и социални държави в света са едновременно тези с най-голяма бизнес свобода.

    1. Не твърдя, че левите партии по света са безгрешни – не са. Само че да твърдиш, че няма никаква разлика между БСП от една страна и Лейбър, Парти сосиалист и американските демократи от друга е просто наивно.

  5. Илия, този текст ме радва, защото у нас политическият анализ (поне по медиите) е сведен до махленски спорове от селския хоремаг с аргументи от типа на „А пък на ваштЕ краката им миришат и те са комунисти на квадрат“. Една от драмите в българското политическо пространството е че т.нар. анализатори боравят с толкова елементарни пропагандни клишета че чак е срамно. Да наричаш лява партията, въвела плоския данък у нас е просто подигравка. Моля, коментиращите след мен да не ми обясняват ползите и вредите от данъка. Той е безусловно дясна мярка и по това поне няма спорове. Впрочем аналогични неща могат да се изприказват и за сума десни партии, борещи се за социална справедливост(!!! не свобода, а именно справедливост). Ерзац, млечен продукт с растителни мазнини, нещо такова ни е нивото на политическия анализ. Но да посочим другата драма-България е напълно декласирана, бедна и умираща демографски страна в която няма значима лява партия. Това е парадоксът на парадоксите, другото са детайли, според мен.

  6. За мен този текст е просто добре защитена теза защо сегашната БСП не е лява партия. В този смисъл, за мен сравнения между БСП и други европейски партии на ниво идеология, последователност на политиката и социална база са безсмислени.
    Тезата на Илия може да се използва и за основа на разсъждения за това дали БСП не са изгубили изобщо каквото и да е било идентичност. Не само като лява, но и изобщо като нормална политическа партия, защитаваща и промотираща конкретна идея/идеи за управление.
    Всички партии са просто „политически крила“ на групи икономически субекти, които приемат конкретна платформа с цвел привкличане на конкретни избиратели. Повече или по-малко, така е било винаги, но тъй като сме малко място, с все по-малко население, обезличаването и превръщането на голяма партия като БСП в жалък придатък на аморфна групировка от феодали доста изпъква и също така доста отблъсква.
    БСП очевидно изобщо не са толкова спплотена формация, колкото я изкарват. Със свиването на електоралната база изборите стават все по-скъпи и все по-трудни и роенето дори сред толкова добре организирана партия вече е факт. Фракционерството, което практически унищожи десницата преди години, ще сполети БСП и вместо да се реформират, те просто ще се нацепят на сбирщина жалки отломки. Познайте кой ще зьапълни вакуума, който ще оставят след себе си…

  7. Много ми хареса анализа, само една забележка – на последните избори за БСП гласуваха +900 000 избирателя. Де да бяха 300-400, нямаше да сме на тоя хал. Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...