Change has come to America!

Днес се навършват 100 дни от встъпването в длъжност на 44 американски президент – Барак Обама. След като отминаха изборите с голямото шоу и вълнение около тях постепенно спрях да следя толкова отблизо американската политика и почти не съм писал в подкрепа на Обама оттогава. Смятам, че това е естествено – и за гражданите, и за медиите е нормално да възприемат дадена позиция по време на избори и да я отстояват докрай. След това обаче за всички е по-добре да са критични, да следят отблизо работата на тези, на които са заложили и първи да сигнализират, когато нещата на вървят по правия път.

Ще се отклоня съвсем за малко да уточня, че прекалено много хора в ръководството на БСП не разбират точно това – че изказването на критична, различаваща се от общата наложена, позиция не те прави „враг с партиен билет„, но това е съвсем друга тема, по която съм запланувал да пиша отдавна.

Първите сто дни на Барак Обама могат да ни служат за пример по много теми. Че политиката навсякъде е мръсна игра, изпълнена с тайни ръкостискания и претегляне на всички дадености на конюнктурата (назначаването на Хилари Клинтън и много ключови хора от администрацията на Бил Клинтън), че предизборните обещания много често се ревизират сериозно след изборите (изтеглянето от Ирак) и т.н.

За мен най-важният урок обаче е, че изборите имат смисъл. Политиците имат смисъл. И най-вече лидерите имат смисъл. Често чуваме да се повтаря рефренът, че ако изборите променяха нещо, щяха да бъдат забранени. Простата истина е, че изборите ни служат за това, за което ние си ги пригодим да ни служат.

Ако имаме нужда от избори, които просто да легитимират юридически и (наполовина) морално дадено олигархично управление, то няма проблем да имаме такива избори.

Ако имаме нужда да правим информиран и успешен избор за хората, които да определят насоката ни на развитие и да успешно да преодоляват големите препядствия, които стоят пред обществото ни – можем да си организираме и такива избори.

Гражданите на САЩ успяха да си изберат такъв лидер, който с уменията си, но най-вече със способността си да вдъхне увереност на един поразколебал се народ и да го обедини към обща цел, може да им помогне сами да преминат през големите изпитания на деня. Барак Обама едва ли може собственоръчно да се справи с финансовата криза, да извади икономиката от рецесията, да реформира здравеопазването и другите проблемни сфери на публичния живот. Но с увереността си и спокойствието си той може да вдъхне на другите около себе си, че проблемите имат решение, че не сме сами в този огромен свят, че заедно можем да се справим с проблемите си и да посрещнем един по-хубав ден.

Особено впечатляващо е, че американците успяха да направят този избор в момент, в който икономическата и социалната обстановка облагодетелстваше много повече кандидатите на крайните политически идеи – като популисткия крайно-десен консерватизъм например, чийто представители бяха Макейн и (особено) Пейлин.

Това е рядка способност на една цяла нация, която като че ли остана незабелязана от повечето коментатори и анализатори. Заради това си умение обаче, американците получиха президент, който поне през първите 100 дни от първия си мандат, започна много и даде заявка да бъде много по-различен от предшествениците си. Дали ще успее? След 4 години отново същите хора ще отсъдят – и някак си отвътре ми идва да кажа, че пак ще съумеят да направят правилния избор.

А какво остава за нас в България. У нас няма подобен политик – ние имаме крещяща нужда от лидери, не просто поредните професионални политикани, които да седнат на депутатските банки или в министерските кресла и да правят нещо. Нещоправенето в политиката е съвсем различно от националното и отговорно лидерство. Но сякаш към българските представители няма и подобни очаквания. Нашите претенции по-скоро се свързват с това „някой да ни оправи“ или „някой да накаже лошите„. И между тези две крайности на политическото аматьорство проспиваме година след година възможностите да направим обществото си по-работещо, по-свободно, по-солидарно за всички.

Бонус – фотогалерия „Delivering on change“ с най-интересните снимки от първите 100 дни на новия президент (от блога на Белия дом).

Коментари

4 thoughts on “Change has come to America!

  1. (offtopic, дано нямаш против, просто отдавна ми се иска да оставя няколко реда тук)
    С интерес следя блога ти и изявите ти в „Пристрастно“. Ти си човека който спъна твърдото ми убеждение, че в БСП представлява сбирщина комунисти и разни клоуни, маскирани като Че Гевара. Интересно ми е обаче дали гласа ти се чува вътре в партията? Има ли и други.. мислещи демократично хора там? И всъщност, имайки предвид на какво прилича БСП в момента ще гласуваш ли за собствената си партия? Може би е абсурден въпроса, но ми е трудно да си представя трезво и демократично/ляво мислещ човек да гласува точно за БСП в сегащното й състояние.

  2. Не, нямам против, даже се радвам, когато има въпроси и опит за диалог, вместо елементарни заяждания (интересно, напоследък изобщо няма такива :))

    Имам и други такива въпроси, на които съм обещал да отговоря и съм запланувал от доста време да пиша нарочна статия по въпроса, но още не й е дошло времето. Така че ще оставя някои от въпросите ти за нея.

    Колкото до БСП – в нея има (все още – макар че прогресивно намаляват) много хора и най-различни. Най-мащабен не е броят на недобросъвестните или на клоуните, а на милите стари хора, които за съжаление разбират твърде малко. На недобросъвестните (тия, които наричаш комунисти, макар че в тях няма нищо комунистическо) им е най-лесно да ги манипулират тези хора чрез страховете им и да ги карат година след година да избират едни и същи хора.

    Модерно мислещите леви хора не са мнозинство, но ги има. За мен шансът на Лявото в България (не е задължително то винаги да се свързва с БСП) е в тях.

    Обещавам да пиша още по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...