Чорбаджийски мекерета

Доскорошните най-отявлени привърженици на свободния пазар и държавната ненамеса в икономиката, станаха най-гласовити кейнсианци

Внезапната промяна в настроението и идеите на г-н Алън Грийнспан ми даде повод да напиша този коментар.

За тези от вас, които не знаят кой е Алън Грийнспан, ще уточня, че след Милтън Фридман това е може би един от най-гласовитите и отявлени привърженици на свободния пазар и (поне според Джоузеф Щиглиц и Пол Кругман) един от главните виновници за сегашната икономическа криза.

Макар и никога да не съм бил съгласен с постулатите на „пазарния фундаментализъм“ и да съм водил много спорове по тези въпроси, винаги съм изпитвал необходимото уважение към хората, които споделят тези идеи – най-малкото заради тяхното твърдение, че идеите им са продиктувани от вярата, че те са в ползата на цялото общество. Че неограниченият и нерегулиран пазар ще произведе икономически просперитет, които от само себе си ще се „тъкулне“ и разпростре върху всички индивиди в обществото (цялата тази идея разбира се е пълна глупост – обективните реалности показват, че без преразпределение винаги някои се оказват губещи…)

Бързината, с която обаче голяма част от апологетите на „свободния пазар“ се обърнаха към Кейнсианството и започнаха да оправдават дори груби форми на държавна намеса като национализация на банки ме кара да мисля, че всъщност патетичната им риторика има доста прагматична мотивация.

Вярно е, че цялото общество страда от така създалата се ситуация. Финансовите пазари са обвързани тясно с реалната икономика и вълненията, които тресат едните няма как да не засегнат всички субекти. Ето защо е лесно на довчерашните фундаменталисти, за които „регулация“ и „преразпределение“ бяха мръсни думи, днес сравнително лесно да се пребоядисат и да твърдят, че с колапса на банките ще изгубят не само банкерите, но и всички ние.

Истината обаче е, че при този модел на държавно подпомагане – на безпринципно наливане на държавни средства за спасяване на закъсали финансови институции, облагодетелства най-много тези, които ни вкараха в това положение с безотговорното си поведение. Всъщност, това може би не е напълно коректно, тъй като при липсата на държавна регулация (на която основен противник беше Грийнспан!) дори най-разумните и предпазливи банки и корпорации нямат избор да не участват в спекулативните схеми – иначе биха загубили в сравнение с конкурентите си.

Макар заглавието на този коментар да е крайно и манипулативно, излиза така, че всъщност хора като г-н Грийнспан и други негови подгласници, всъщност защитават едни конкретни и тесни интереси – тези на хората на големия бизнес.

Данъчни облекчения… данъчни облекчения… данъчни облекчения…

Това разбира се не бива да оправдава онези, които дори в сегашната дълбока и всеобхватна криза продължават, запънали се като магаре на мост, да твърдят, че трябва да намаляваме данъци и да премахване регулациите, за да се измъкнем от кризата.

Аргументът за намаляване на данъци като анти-кризисна мярка е особено безумен и заслужава по-внимателно вглеждане. В условията на такава дълбока криза е логично и естествено хората, които се чувстват заплашени да спестяват парите си. Точно това пестене обаче задълбочава кризата, защото това, от което има нужда икономиката в момента е инвестиции, или търсене, които да предизвикат предлагане, тоест производство (независимо дали на чушки, автомобилни гуми или финансови инструменти) и да ни изведат от демоничния кръг на рецесията.

В тези условия намаляването на данъци и оставянето на повече пари в ръцете на отделните субекти би означавало точно обратното – повече спестяване и по-малко инвестиции.

Горното, разбира се предполага много условности. В страна като България, в която обществените институции се доказват като напълно некомпетентни и корумпирани да вършат работата си е трудно да се защитава тезата, че държавата трябва да преразпределя средствата произведени от нас (и да ги изсипва в джобовете на „националноотговорни“ предприемачи). Но това не означава, че трябва да се примирим с тази неспособност (тя не е общовалидна, по-скоро е характерна за нашето общество). Особено, ако сме социалисти. 🙂

Въобще цялата глобална финансова и икономическа криза е освен всичко останало и разгром за доктрината на крайния неолиберализъм, който се оказа точно толкова неспособен да предложи просперитет за всички, колкото и социализмът. Отсега нататък е открит пътят за едно по-разумно и не толкова идеологизирано отношение на държавата към икономиката.

Коментари

16 thoughts on “Чорбаджийски мекерета

  1. Пазарните фундаменталисти са същите псевдо-утопици като комунистите от миналия век.
    И със същата лекота успяват да се отрекат от всичко, за което са се „борили“, когато вече не им утърва.

  2. Всъщност това, което остава като въпрос е кои са по-лоши:

    1) Фундаменталистите, които станаха кейнсианци?

    ИЛИ

    2) Фундаменталистите, които са се запънали като магаре на мост? 🙂

  3. И както навсякъде – тук истината отново е по средата. Пазарът не може да съществува без никакви регулации по модела Грийнспан, но не може да бъде и пререгулиран. Проблемът в цялата система е, че тези, които ни вкараха в нея (банките) могат да ни измъкнат от нея. Проблемът е, че те нямат средствата да го направят заради не особено интелигентната си политика на кредитиране, което принуждава държави като САЩ, Германия и Англия да ги захранват с капитали, за да възобновят кредитирането. Иначе стиснатият за гърлото потребител никога няма да започне да търси, тъй като няма с какво да търси, което то своя страна ще свие още повече предлагането.

  4. Защо когато коментирате САЩ имате предвид българската действителност…Естествено е един консерватор да защитава едрият бизнес- няма противоречие- не мислите ли…

  5. Илия, статията е наистина провокативна (а заглавието е просто популистко, но си изцяло в правото си).

    Имам да кажа толкова много в противовес на тезите ти, че се чудя дали да пусна една статия или да влезем в дискусия тук. Във втория случай ще водим спора на твоя територия, но ако си готов да бъдеш добър домакин, вероятно ще се чувствам удобно като твой гост.

  6. Радо, готов съм да дискутираме където намериш за добре. Винаги съм се стремял блогът ми да е толкова място за общуване, колкото и за моя изява.

    Така че ще се постарая да съм добър домакин. Заповядай! 🙂

  7. Намаляването на данъците ще намали кражбите на любимото ви правителство. Освободения ресурс ще бъде инвестиран от фирмите в икономиката, за подобряване на качеството, увеличаване на конкурентно-способността, на продажбите, на оборотите, заплатите и пр.Така постепенно може да се преодолее кризата. С крадене, предизборно правене на чешмички и биене на тъпана няма да стане.

  8. Благодаря.

    Да започнем с едно пояснение: какво е „пазарен фундаментализъм“?

    Ако това е безпределна вяра в ефективността на свободния пазар, ще се съглася, че не е хубаво нещо. Пазарът не обхваща всички фактори, които влияят върху благото на обществото и индивидите (т.нар. externalities). В този случай, регулация ни е нужна, за да доближим пазара до оптималното му равновесие. Нужната регулация може да се пресметне с математически модел и да се добави като допълнителен пазарен механизъм. Пример: продажба на квота за допустимо замърсяване на околната среда, което не е отразено в производствените разходи. Оставен на самосебе си, пазарът би ни довел до разруха на околната среда, оттам и до влошаване на живота ни.

    Ако „пазарен фундаментализъм“ е вярата, че пазарните механизми са по-добро средство за регулиране на икономическата активност от държавното планиране, то аз съм един пазарен фундаменталист. Пример: държавно определяне на изграждането на голф игрища като национален приоритет. Оставен на самосебе си, пазарът надали би ни довел до такъв инвестиционен приоритет.

    Следващата ми нишка: смяташ ли, че недостатъчна регулация е причината (или някоя от главните причини) за финансовата криза, която започна в САЩ?

  9. @Анонимен: Напълно съм съгласен, че с „С крадене, предизборно правене на чешмички и биене на тъпана“ няма да стане.

    Но е очевидно и че магическата формула с намаляването на данъците не работи. Всяко голямо намаление на данъците сега означава повече спестяване. Икономиката има нужда от инвестиции и консумация, за да излезе от дяволския кръг.

    Бездействието ще означава повтаряне на Голямата депресия, която впрочем има същия генезис и в основата на последващото й се развихряне е седяло пак същото бездействие и отказ от държавна намеса.

    @Радо, ще ти отговоря след малко.

  10. Съгласен съм с първото определение на „пазарен фундаментализъм“. Към привържениците на тази школа отнасям хора, които споделят логиката на Милтън Фридмън и нему подобни икономисти, които твърдят, че единствената роля на държавата трябва да е гарантиране правото на собственост от въшни (армия) и вътрешни (полиция) заплахи. Всичко останало трябва да е оставено на пазара и на волята на рационалните участници (индивиди и компании) в него.

    Тоест, за да ползвам твоя пример, ако хората ценят достатъчно природата ще спрат да замърсяват и ще я пазят, тъй като са рационални и знаят нейната ценност. Мисля, че от само себе си проличава колко сгрешена е подобна логика.

    Дотук съм съгласен с теб, както съм и съгласен, че пазарът и неговите механизми са по-добро средство за регулиране на икономиката от държавното планиране. Със съветския и другите подобни експерименти видяхме, че държавното планиране води до чудовищна неефективност на икономиката и на разпределението на ресурсите. Според мен обаче впоследствие правиш грешка като приравняваш планирането на поставянето на държавни икономически приоритети. Абстрахирайки се от дадения пример (който не веднъж съм посочвал като грешен – държавната помощ за голф игрища обслужва едрите бизнесмени, близки до властта, а не обществото като цяло), бих искал да уточня, че много от формите на данъчна и икономическа държавна политика представляват „планиране“ (използвайки твоя термин, който не смятам за напълно коректен) или приоретизиране.

    Такова е например даването на данъчни облаги за конкретни индустрии или услуги. В България не е въведена практиката на диференцирането на ДДС ставки (което впрочем се предлага от десни партии като СДС), но мога да дам пример с Испания където ДДС-ставката за фирми в сферата на туризма е намалена (мисля, че е 7,5%). Това е чиста форма на държавно субсидиране, просто трябва да погледнеш от друг ъгъл, за да го видиш като такова. Тоест, Испания като държава, е решила, че туризмът е приоритет, който трябва да се развива (навярно като огромен източник на чужди инвестиции/потребление).

    И накрая да отговоря на последния ти въпрос: смятам, че премахването на важни регулации в най-основната причина за финансовата криза. Основанието за тяхното „разплитане“ беше да се развърже пазарът и да се насърчи икономическата ефективност, но крайният резултат е катастрофален както виждаме.

    Ако погледнем в икономическа перспектива – след като САЩ излизат от Голямата депресия, благодарение на мащабните нови програми, приети по времето на Франклин Делано Рузвелт (т.нар. „Нов курс“ и пр.) до средата на 80-те години американската икономика е много строго регулирана. Дотам, че по това време всички тези регулации я вкарват в тежка стагнация. Роналд Рейгън е един от първите неолибераи (в икономическия смисъл на термина), който започва масова дерегулация и либерализация на пазарите. Мерките работят много добре известно време и изкарват САЩ от стагнацията и дори докарват рекорден ръст през 90-те. В някакъв момент обаче дерегулацията става прекалена и икономиката започва да прегрява. Първия сигнал е спукването на дот-ком балона в края на 90-те. Икономиката обаче успява бързо да се възстанови и сигналът не е разбран. Неотговорните политики продължават, подхранвани от техническо развитие, глобализиране на пазарите и пр. …до 2007-8 обаче.

    Ето това „прекаляване“ с либерализация е основната причина за кризата. То донесе невиждан ръст и благоденствие (дори на периферни страни като нашата), но пък ни вкара в много тежка ситуация.

  11. Статията Ви изцяло е издържана в духа на ортодоксалния псевдонаучен стил на политикономията на социализма.Не искам да оборвам тезите Ви абзац по абзац,а просто ще Ви посъветвам да прочетете“Епоха на турболентност“ от критикувания от Вас,според мен поради тотално неразбиране или непознаване на докттрината му,Алан Грийнспан.
    Ако не Ви се чете цялата книга,то поне прочетете Увода от който ще разберете,че изложените от Вас тези просто са несъстоятелни и манипулативни за широката публика.
    По въпроса за Кейнс-мисля че жестоко се лъжете,че той е апологет на някаква държавно-регулативна икономика от социалистически тип.
    25.02.2009 г. Стефан

  12. Бих казал, че „планиране“ и „приоритизиране“ са различни форми на държавна намеса. Първата е много тежка и затова я отхвърляме без да спорим по нея. Втората е по-мека (зависи всъщност колко сериозно се ангажира държавата с подпомогане на избрани отрасли – може да стане и доста опасна). Тъй като пазарите са една несъвършена форма на регулация, можем да приемем, че умерената държавна намеса носи повече ползи, отколкото вреди и съответно не я отхвърлям. Дотук бяхме на една пътека. Сега се разделяме.

    Тезата ми е, че кризата е причинена от прекомерна държавна намеса, слаб контрол (контрол и намеса са различни неща) и неадекватна реакция на слаби сигнали („слаби сигнали“ е термин от стратегическото управление – означава далечни предвестници на настъпваща промяна).

    Мога да се позова на документи, но за да бъда кратък, ще изложа само аргументите си тук и при нужда ще дам референции.

    И така, след Голямата депресия КОнгресът на САЩ налага принудително разделение на търговски и инвестиционни банки. Търговските се занимават с приемане на депозити и обслужване на разплащателни сметки. Инвестиционните се занимават с капиталовите пазари. Тази държавна намеса предопределя значително по-високи рискови експозиции за инвестиционните банки, защото те се оказват лишени от депозитна база. Тук мога да бъде критикуван, че големите рискове, поети от инвестиционните банки, масово се отдават на човешката лакомия и недостатъчна финансова регулация. Тъй като обаче никой собственик на банка не би искал да фалира, банковата индустрия има достатъчно мотивация да се самоусъвършенства и саморегулира. Тези, които не управляват добре риска, фалират и остават стабилните.

    Как тъй, ако индустрията има достатъчно капацитет да се саморегулира, допусна такъв срив? Причината е отново държавната намеса. Историята започва още по-назад, но един от значимите моменти е когато Буш с амбициозните си войни започна да изпомпва пари от икономиката и да ги пренасочва към покриване на колосалните военни разходи. Това изпомпване на пари доведе естествено (по логиката на свободния пазар) до повишаване на лихвите. За да си спести недоволството на гражданите, най-осезаемо ощетени от източването на пари (тези с ипотекирани жилища и по-ниски доходи), администрацията на Буш измисли схемата с Фреди Мак и Фани Мей. Държава поддържаше изкуствено занижени лихви по ипотечни кредити, с което, образно казано, опъваше и опъваше ластика. Ластикът се скъса, Фреди и Фани се сгромолясаха и повлякоха инвестиционните банки, търгуващи с ипотеки. Оттам нататък вече почти всички знаем как се завъртя спиралата.

    В този сценарий няма много място за обсъждане на „прекалена либерализация“. Според мен, силни хора манипулират обществото, за да прокарат механизми за още по-груба държавна намеса и да се облагодетелстват. Защото когато икономически силните прокарват леви идеи, водещият им интерес е ясен – да седят на кранчето и да смучат повече. И то с подкрепата на тия, които получават някакви трохи.

    Илия, статията ти всъщност е чудесна, защото формулира особено спорни твърдения. Истинско предизвикателство е да се разнищят и оборят спокойно, логично и аргументирано, без коментари от типа „хич не и е ясно, гледай си работата“. Можем още да коментираме финановата криза, можем да преминем на „безумното“ намаляване на данъците и „разгрома“ на либерализма.

  13. @Радо, мисля, че нито на теб, нито на някой друг от читателите на този блог, досега съм казвал, че „нищо не му е ясно“ или че трябва „да си гледа работата“. Но от друга страна не мога да не критикувам позиции, които виждам като грешни – както виждаш правя го и с теб, и със Станишев, и с Грийнспан – това е основата на политиката все пак 🙂

    Фактите, които излагаш са верни, но не знам умишлено или без да знаеш изпускаш някои важни моменти – например, разделянето на търговски и инвестиционни банки е факт от Голямата депресия до… Рейгън, който премахва голяма част от тези регулации и развързва ръцете на търговските банки да инвестират във високорискови инструменти. Тези дерегулации са временни и са потвърдени и от Буш-старши, а и от КЛИНТЪН! Ето защо в момента ежеседмично десетки по-малки банки в Щатите фалират и биват национализирани, преструктурирани и раздържавявани наново от правителството. И тази мярка се обсъжда и за големите банки в момента.

    Сривът в индустрията последва този на финансовите пазари. Прав си, че Дж. У. Буш започна да харчи мащабно за скъпоструващи войни. Но пропускаш факта, че той наследи РЕКОРДНИ бюджетни излищъци от Клинтън. И освен мащабното харчене започна и НАМАЛЯВАНЕ на данъците за БОГАТИТЕ с логиката, че това намаляване ще остави повече пари, които ще се „търкулнат“ надолу към всички слоеве на населението чрез повишената икономическа активност, новите работни места и пр. Видяхме, че това не се случи – това, което наблюдаваме през последните 8 години е мащабно изместване на богатството нагоре по пирамидата на доходите. Отгоре на всичкото хората с високи доходи (които запазваха повече от тях) избраха вместо да ги инвестират в реална икономика да ги използват спекулативно в рисковите инструменти за бърза печалба.

    Комбинацията „скъпи войни + намаление на данъци“ вкара САЩ в огромен дефицит. Колкото до изкуствено ниските лихвени проценти – те се поддържат от федералния резерв, а не от Фреди и Фани. Грийнспан (като председател на Фед) поддържаше ниска лихва и високо обръщение на паричния поток, наводнявайки пазара с евтини долари. Всъщност преди време четох анализ в Уол стрийт джърнъл, в който се твърдеше, че високите цени на петрола са били точно заради огромния обем долари в обращение и тяхното обезценяване (както и високият курс долар/евро).

    Наводняването на пазара с евтин кредит доведе до бум на отдаването на средства, което насърчи балонът на недвижимите имоти, балонът с финансовите инструменти и т.н. И доведе до последващото спукване на тези балони, с което започна финансовата криза.

    През цялото това време администрацията на Буш + ФЕД поддържаха неолибералните си мерки – намаляване на данъци, дерегулация на финансови институции и поддържане на ултра-евтин пазар на кредитиране. И забележи, изобщо дори не споменаваме системата на квази-банки – хедж фондове и други подобни институции, които оперират като банки, но изобщо не са обвързани от регулациите, които влияят на официалните банки.

    Ето това имам предвид, когато говоря за дерегулация и либерализация на пазарите, която доведе до тази криза. На този фон имаше и български икономисти (като Георги Ангелов например), които говореха за дерегулиране на българската банкова система и обясняваха как няма никаква опасност от прегряване на икономиката, а сега са по-ниски и от тревата… съжалявам, ако говоря крайно, но мисля, че е в интерес на всички грешките да бъдат откривани и коригирани навреме 🙂

  14. Илия, по първата бележка – не си и това ти прави чест.

    Нататък: изпуснал съм моменти, казваш. Да, съвсем съзнателно прескочих неща, които обслужват твоята теза. Има си хас да давам аргументи на противника. 😉

    Съгласявам се с теб, че богатството в САЩ се измества към най-горните слоеве на обществото (всъщност към една неголяма група хора). Политиката на САЩ в последните години много видимо е под контрола на богатите и не може да се нарече нито дясна, нито лява. Тя просто обслужва големите интереси – на търговци на военни технологии, на петрол, на финансови играчи. Когато им изнася едно, държавата да не се намесва, когато им изнася друго – да се намесва. Това не е свободно и не е демократично. Даже е доста цинично.

    Всъщност, колкото повече навлизаме в експертното ниво, толкова повече ни се доближават позициите. Не мога да кажа – сакън, никаква намеса и никаква регулация. Редът е предпоставка за сигурност и просперитет, другото е законът на джунглата. Но не бива да се забравя, че самата регулация има цена.

  15. Радо, съгласявайки се с аргумента за изместването на богатството се съгласяваш и с моята основна теза:

    А именно, че някаква част от неолибералите (която представлява МАЛКА част от дясномислещите хора) защитава позиции в полза на една малка ограничена част от обществото (богатите), твърдейки, че тези позиции са в полза на цялото общество (тоест – лъжат) 🙂

  16. Здравейте, Господин И!
    Попаднах на вашия Блог случайно. Радвам се, че попадам на човек с близки на моите идеи и мисли по проблемите на кризата, на икономиката изобщо. Така е, неолиберализма слугува на богатите и ги прави агресивно по-богати, за сметка на останалите и на света като цяло, при днешния Глобализъм.
    Такава си е по начало и интимната същност и предназначение на капитализма като икон. система, нали?
    Често в блога на Г. Ангелов защитавам аналогични на вашите тези
    под псевд. Иванов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...