Ден на свобода от правителството

Явно родните ни медии вече дотолкова нямат с какво да пълнят вестниците си (то не е и лесно – при тоя постен политически и обществен живот и яката цедка да не влезе нещо нормално в официалния информационен поток), че препечатват всяко екзотично недомислие, което бълват от Института за пазарна икономика като на конвейер.

А как иначе да си обясним факта, че днес, 27 май, отвсякъде ни заливат новини за т.нар. „Ден на свобода от правителството“ или иначе казано денят, в който достигаме дела БВП, който държавата преразпределя годишно, събирайки го чрез данъци и др. подобни.

Знаем, че неолибералната конспирация (наричам я така напълно шеговито) отдавна се опитва да ни убеди, че регулативната и преразпределителна функция на държавата в националната икономика е нещо лошо, дори след тоталния крах на тяхната основна идея, че „по-малко държава = по-стабилна и просперираща икономика“.

Аз нямам обаче намерие да оставя някой да ме убеждава, че правителството е някаква извънземна структура, на която аз плащам васална лепта (или казано по-модерно рекет), без тя да има никакво отношение към моето собствено благоденствие и просперитет.

Както съм отбелязвал и преди – България е сред страните с ниско ниво на държавно преразпределение – между 35-40% от БВП (виж картата – по-тъмните цветове означават по-нисък дял от БВП). България е и също е една от страните с най-ниски данъчни ставки в ЕС (като изключим ДДС).

Съгласен съм, че недоверието на българите в правителството им и неговата способност да преразпределя националния продукт ефективно и безпристрастно е напълно основано, но не съм съгласен, че трябва да търсим решение на тези проблеми в простото свиване и ограничаване на държавното участие.

Истината е, че не може да има ден на свободата от правителството, защото правителството е израз на нашата изначална свобода. Решението да се откажем от нея и да влезем в регулирано от правителство общество е сложен политически и философски въпрос, на който не възнамерявам да се спирам тук.

Безумният спор, в който някои защитници на абсолютната пазарна икономика се опитват да ни вкарат, че от една страна имаме свободен пазар, който помага на амбициозните и работливите, а от другата социална държава, която подпира мързеливите и недъгавите, също не седи на дневен ред. Регулацията и социалната държава ни дават един прекрасен инструментариум, с който да осигурим устойчивостта на икономиката и обществото ни.

Именно премахването на някои регулации и пълната липса на такива в сферата на т.нар. „сенчести банки“ – хедж-фондове и др. подобни институции, беше причината за финансовия крах на Уолстрийт и на някои от най-големите инвестиционни банки в света. В България няма подобни фондове, но пък търговските ни банки са силно регулирани, което е основната причина нито една от тях до момента да не е изпаднала в крайно затруднение.

В нашата икономика основна посока за спекулативните капитали се явяваше строителството, където пък регулациите, макар и съществуващи, бяха напълно погазени. В резултат имаме един сринат в момента сектор, от който зависят много хора. Почти като „Леман брадърс“.

Ако това е „свободата от правителството“, в която ни убеждават от ИПИ – не, мерси! 🙂

И докато в икономиката, частният интерес е най-силният фактор за развитие на ефикасни и устойчиви икономически предприятия, то в обществената сфера, с услуги като осигуряване, здравеопазване и образование, правителството като изразител на общия интерес е най-способно да гарантира устойчива и ефективна система. Това разбира се не означава, че докторите не трябва да имат частни практики или че не може и не трябва да има частни училища. Държавата обаче трябва да гарантира един минимален пакет от услуги за всеки член на общността.

И тук не става въпрос просто за безплатен гипс, ако счупиш крайник, или букварче за всяко първолаче. Обществените услуги не са просто социална функция на държавата, а инвестиция в потенциала на обществото и неговото развитие. Безплатното и висококачествено висше образование е способно да създаде бъдещите предприемачи, инженери, доктори, които да направят България по-благоденстваща. Висококачественото и безплатно здравеопазване ще запази българите продуктивни за по-дълго време, а инвестициите в интеграцията на малцинствата ще отключи за трудовия пазар и икономиката скрития потенциал на един огромен сегмент от българското общество.

И този модел е безкрайно по-добър от онзи, в който имащите ще дадат на нямащите 1 хляб, защото не могат сами да изядат повече от 1, както твърди Адам Смит. Но той изисква участие и солидарност от всички, а това означава данъци и държавна намеса.

Давам си сметка, че в най-добрия случай изглежда наивно, ако не и цинично, да защитавам преразпределителната роля на правителството при настоящето положение на публичната власт в България. Повсеместната корупция и мащабните злоупотреби с обществени средства (ей го кога беше – г-жа Масларова откри сграда на МТСП, ремонтирана за скромната сума от 20 млн. лева) лесно могат да ни убедят, че е по-добре да намалим тежестта на държавата в икономиката. Да, но алтернативата в никакъв случай не е по-добра. Ясно е, че човешката алчност не може да бъде превъзмогната – по-добре е да бъде поставена в някакви рамки и да й се даде възможност за изява и задоволяване. Но както видяхме от финансовата криза, алчността може да подбуди към сериозни спекулации и да застраши устоите на цялата система. Ето защо аз вярвам, че вместо да празнуваме „свободата от правителството“ е по-добре да се концентрираме върху това да изкореним корупцията (доколкото може – не вярвам, че е възможно изобщо това да се случи напълно), да направим администрацията по-компетентна и да разработим необходимите програми, които да изстрелят обществото ни нагоре и да дадат шанс за просперитет на всички.

Коментари

7 thoughts on “Ден на свобода от правителството

  1. Е да, всички тези неща щяха да звучат много добре ако живеехме в държава, поне малко подобна на Дания или Швеция.
    За съжаление на всички ни е ясно къде точно живеем 😉

  2. Държавата трябва да предоставя определен пакет от услуги, но е доказала многократно, че се проваля в ефективното им предразпределение и по-важното в превръщането им във ако не висококачествена услуга, то поне прилична такава.

    Със сринато образование, нефункционираща пенсионна система и неефективна здравна такава ( справка високата смъртност и малката сравнена с други европейски страни дължина на живота ) е смешно да се защитава по какъвто и да е начин засилена или дори текущата роля на държавата в икономиката и социалният живот на гражданите.

    Крайно време е да се приеме, че някой модели работят добре в едни общества и зле в други. Скандинавските страни са социалистически, но това не им пречи по никакъв начин да са едни от най-развитите и демократични държави в света. Справка в България – насилствен режим, който без паричните помощи от СССР не можеше да функционира.

    Респективно е време да придвижим България в посока много малка държавна намеса, ефективна правова държава и либерална икономика. Либертанизъм ако щете. Защото този модел може би, просто може би има шансове да проработи в нашия мащаб и в нашето, лично българско време.

    Примера с регулациите на WallStreet е безумен, защото в България реален борсов пазар нямаме и не можем да сравняваме американската криза с нашата, защото произлизат от различни неща и имат различни ефекти.

  3. „Знаем, че неолибералната конспирация (наричам я така напълно шеговито) отдавна се опитва да ни убеди, че регулативната и преразпределителна функция на държавата в националната икономика е нещо лошо, дори след тоталния крах на тяхната основна идея, че „по-малко държава = по-стабилна и просперираща икономика“.

    Как реши, че е настъпил „тотален крах” на основната идея? Това е единствено твой личен прочит на събитията, с който съм убеден, че много хора не са съгласни. Аз съм един от тях.

    Не можеш да твърдиш за крах на капитализма, при положение, че кризата е предизвикана от правителствена намеса в икономиката. Единствената доказано провалена икономическа система знаем коя е – социалистическата.

    Що се отнася къде се намира България по държавна намеса в икономиката, аз ще цитирам нещо по-сериозно от някаква карта от „Уикимедия” нашарена с цветове. А именно, класацията за икономическа свобода на фондация Heritage. http://www.heritage.org/Index/Ranking.aspx Успях да преброя 23 европейски страни преди България, което ни прави страна с доста голяма държавна намеса в икономиката.

    „Регулацията и социалната държава ни дават един прекрасен инструментариум, с който да осигурим устойчивостта на икономиката и обществото ни.”

    Доста повърхностно и необосновано изказване.

    „Именно премахването на някои регулации и пълната липса на такива в сферата на т.нар. „сенчести банки“ – хедж-фондове и др. подобни институции, беше причината за финансовия крах на Уолстрийт и на някои от най-големите инвестиционни банки в света.”

    Научи се, че думите „криза” и „крах” не са синоними, както „болест” и „смърт” не са.
    Освен това, институциите, от които тръгна кризата, са държавно-субсидираните кредитни институции Фани Мей и Фреди Мак. Естествено, че когато компрометираш пазара в някой от неговите етапи, има много други ефекти надолу по веригата. Всички тези финансови институции, които споменаваш са именно надолу по тази верига.

    „то в обществената сфера, с услуги като осигуряване, здравеопазване и образование, правителството като изразител на общия интерес е най-способно да гарантира устойчива и ефективна система”

    Бъркаш, ако смяташ, че услуги като осигуряване, здравеопазване и образование са общ интерес. Те също са личен интерес. Мой интерес е да имам средства на преклонна възраст. Мой интерес е да съм здрав и образован и мога и сам да си ги набавя. Трябва и всеки сам да има възможността да го прави, а не държавата да изземва средства от него и да ги харчи както намери тя за добре.

    За едно нещо съм съгласен с теб – трябва да изкореним корупцията.

  4. Фредерик Бастиа от памфлета му от 1850 г.“Законът“ :
    “След като естествените склонности на човечеството са толкова лоши, че се
    налага да му бъде отнета свободата, как е възможно тогава организаторите да
    имат добри склонности? Законодателите и техните служители не са ли също част
    от човешкия род? Да не би да смятат, че са изваяни от друга глина? Те твърдят, че ако обществото бъде оставено на себе си, неизбежно ще падне в пропастта, защото инстинктите му са порочни. Твърдят, че го удържат да не се плъзне по склона и го вкарват в по-добър път. Сигурно са получили от небето разум и добродетели,които ги отличават и издигат над човечеството; нека тогава да докажат
    превъзходството си. Те искат да са пастири, а ние да сме стадо.“
    Бастиа ни припомня, че посоката на
    властта трябва да бъде от отделните индивиди – нагоре, а не от горните етажи на Държавата – надолу. Смятам, че това е вечно и непреходно послание.

  5. Всичко това звучи много хубаво, ама ако живеехме в някакъв идеален, утопичен свят. Тогава щеше да има логика да се дава абсолютна власт, било на институция, било на държава или президент и ще се знае че това е само и единствено в услуга на хората.
    Но за съжаление сме далече от тая реалност и както са казали мъдрите – властта покварва, абсолютната власт – още повече. И затова има нужда от контрол и разпределение на властта.
    А това социализма не го предвижда и това му е проблема – не че е толкова лош като идеология, а предполага че хората ще се държат прилично, което пък го прави нeприложим 🙂

    А още повече да наливаш пари и власт в очевидно неработещи институции е като да слагаш пари в скъсан джоб. Или зашиваш джоба или ако не можеш – спираш да си слагаш парите там 🙂

  6. 35-40% е силно оптимистично – публичните разходи не са падали под 40%, откакто има нормална статистика за БВП.

    Най-вероятно не са включени разходите на осигурителната система, които също се финансират главно с данъци (капиталовите приходи са съвсем малки).

    Ако използваш по-подробните данни в същия източник, по който е правена картата, получаваш 47,1% за централния и местните бюджети + осигуряването. Не намирам в момента подходящ източник, но определено сме в средната третина в ЕС, а не в зеления край.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...