Джордж Сорос за глобалната финансова криза

Шпигел: Какви са вашите очаквания за слеващия Секретар на Хазната (финансовият министър на САЩ)?

Сорос: Мисля, че имаме нужда от голям стимулиращ пакет, който ще даде достатъчно средства на щатските и местните правителства да поддържат бюджетите си – (…) Общата цена ще е между 300 и 600 милиарда долара.

Шпигел: В допълнение на 700-те милиарда долара за финансовата индустрия?

Сорос: Задължително. Мисля, че това е страхотна възможност най-накрая да се преборим с глобалното затопляне и енергийната зависимост. САЩ имат нужда от система на ограничения и търговия с търгове за лицензи за право на емисии. Бих използвал приходите от тези търгове да започна нова, природосъобразна енергийна политика. Това би била още една федерална програма, която да ни помогне да преодолеем сегашната стагнация.

Шпигел: Вашето предложение би било отхвърлено на Уолстрийт като прекалено голяма правителствена намеса в икономиката. Републиканците може би биха го нарекли „социализъм“ от европейски тип.

Сорос: Точно от това имаме нужда сега. Аз съм против пазарния фундаментализъм. Цялата тази пропаганда, че правителствената намеса винаги е лоша беше много успешна – но също така и много вредна за обществото ни.

***

Шпигел: Всеки казва, че трябва да регулираме повече финансовите пазари. Звучи добре, но реалистично ли е? Могат ли пазарите наистина да бъдат опитомени?

Сорос: Между регулаторите и участниците в пазарите винаги се води игра на котка и мишка, която продължава безкрайно…

Шпигел: …и където мишките, участниците в пазарите, често имат предимство.

Сорос: Защото имат допълнителна подкрепа от пазарните фундаменталисти. Но резултатите бяха катастрофални, както виждаме сега. Мисля, че е по-добре да имаме игра на котка и мишка където котките имат предимство, отколкото такава, в която властват мишките. Защото последното означава, че на пазарните играчи им е дадена пълна свобода. Това всъщност беше голямата грешка на нашия национален герой Роналд Рейгън, който винаги говореше за магията на пазарите.

Шпигел: Следователно Вие подкрепяте по-стриктна регулация и по-ефикасен контрол на пазарите?

Сорос: Именно. От друга страна трябва да осъзнаете, че регулациите никога няма да бъдат напълно успешни и винаги ще са пълни с „дупки“. Винаги трябва да сте готови да запълвате новите дупки. Всъщност, регулациите трябва да са ограничени до минимум, но трябва да съществува някакво сътрудничество между участниците в пазарите и властта – какъвто беше случаят в ранните следвоенни години. Банката на Англия беше много успешен регулатор благодарение на сътрудничеството си с участниците в пазарите. Този дух на сътрудничество беше разбит от пазарните фундаменталисти.

Шпигел: Не и в Германия. Ние имаме много полу-частни банки, които почти напълно доминират пазара. Политици участват в надзорните им бордове. Но те са в особено лошо състояние.

Сорос: Тези публично-частни партньорства са много, много опасни. Най-гнилата част от финансовата система в САЩ се състои от спонсорираните от правителството компании, Фани Мей и Фреди Мак. По същество те започнаха тази криза. Държавата трябва да задава правилата и да ги прилага – но не и да се замесва като играч на пазара.

***

Шпигел: Има ли светът нужда от хедж фондове?

Сорос: Мисля, че хедж фондовете са много ефективен начин за управление на пари. Но и ясно виждам рисковете. Хедж фондовете използват кредит, а кредитът е източник на нестабилност. Заключението ми е, че транзакции, които включват кредит трябва да бъдат регулирани.

Шпигел: Сега звучите като някой, който изтичва в полицейското управление и казва на полицаите: „Моля, сложете ми белезници – опасен съм!“

Сорос: Ни най-малко. Мисля, че има нужда от подходяща регулация на финансовите пазари, но е невъзможно да бъдат предотвратени спекулациите. Има много малка разлика между спекулация и инвестиции. Единствената разлика е всъщност е, че инвестициите са успешни спекулации, тъй като ако успешно предвидите бъдещето, реализирате спекулативна печалба. Съвестта ми е напълно чиста. Горд съм, че съм успешен спекулатор.

Кой е Джордж Сорос?

Коментари

4 thoughts on “Джордж Сорос за глобалната финансова криза

  1. Сорос е най-големият критик на Буш и един от най-големите спонсори на Демократическата (лявата) партия в САЩ (дори някои казват, че е „собственик“ на партията). Едва ли е чак социалист, но е по-скоро ляв.

  2. Не знам колко ляв е Сорос, но неговите хрантутничета съвсем не са! Справка- българския Институт за пазарна икономика, спонсориран от „Отворено общество“- та от всяка тяхна публикация се пропагандират принципите на пазарния фундаментализъм и колко вредна е държавната намеса в икономиката. В този смисъл това интервю наистина ме заинтригува с проявеното драстично разминаване между изявленията на благодетеля и делата на подопечните му.

  3. Е, „социалистът“ беше провокация, признавам си.

    Но вижданията му са по-скоро ляво-център, отколкото либертариански (както много повече би подхождало на един мега-предприемач).

    И за мен беше интересно да видя колко голяма разлика има между вижданията на Сорос и тези на ИПИ.

    Целта ми беше да покажа една различна гледна точка. И то авторитетна такава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...