Франция = солидарност

Николай Павлов п.о.к. „Черна станция“ ме включи в блог-играта на асоциации – коя е първата дума, която свързвам с Франция.

Макар за Франция да може да се напишат прекалено много неща – като започнеш от по-прозаичните вино, сирене и стигнеш до фундаменталните – секуларна държава, върховенство на закона, социализъм – все неща, заченати или развити в някаква степен в тази страна. За мен обаче това, което в най-голяма степен характеризира тази държава и което я прави толкова велика, е солидарността между нейните граждани. И не само между отделните граждани във френското общество, а и между него като цяло и останалия свят.

Може би от повече от година искам да напиша нещо по повод липсата на солидарност в обществото ни. Причината да не съм го направил все още е това, че не се чувствам подготвен да пиша по тази тема. Франция обаче ми дава много добро сравнение, с което да дам пример.

Много се впечатлявам как в това общество хората са готови да жертват собственото си време, собствения си рахатлък, така да се каже, за да се борят за кауза, която може да не ги засяга дори най-бегло. Спомням си колко хора протестираха срещу либерализацията на трудовото законодателство по отношение на младите – хора от всички възрасти, такива със сигурна работа и такива, които изобщо не ги засяга тази законова промяна. Или протестите в Париж за хората без дом или тези за нелегалните имигранти без никакви лични документи.

И макар френската национална политика често да е белязана от духа на реализма и лицемерието, малко са страните от този калибър, които с готовност жертват част от суверенитета си, за да развиват един противоречив и понякога колеблив проект като Европейския съюз.

Разбира се тази солидарност съществува под някаква форма във всички общества с развити демокрация и гражданско общество, но това чувство за общност е особено изразено и е една от най-различимите черти на френския национален дух.

Далеч от наивността, смятам че тези хора са осъзнали нещо много важно, което ние тепърва ще откриваме. Това, че е много по-лесно да намерим решение на личните си проблеми заедно с всички заобикалящи ни, отколкото да се мъчим сами да излизаме от всяка ситуация и да бъдем глухи и слепи за тегобите на тези около нас.

Какви са условията на играта:
1. Отговаряте на този, който ви е задал въпроса.
2. Избирате си двама блогъри. Избирате страна на всеки от тях.
3. Предавате щафетата.

Аз избирам Христо Христев и Мария Ненова. Ще питам Христо каква е първата му асоциация с Обединеното кралство, а за Мария съм избрал Кралство Швеция.

Коментари

11 thoughts on “Франция = солидарност

  1. Велин = дрън,
    Велин = дрън,
    Велин = та пляс!

    Някак смешно изглежда от позицията на държава, в която неолибералният модел се е провалил тотално и е довел обществото до разграждане, да говорим небивалици за една от страните с най-развити икономики и социални системи в света.

    Още повече, че от началото на годината ясно виждаме, че Франция е много по-слабо засегната от кризата от други държави с много по-либерални икономики (напр. Англия, САЩ, Естония, Ирландия и пр.)

  2. Относно солидарността. Ако някой човек иска да помага на другите нищо не го спира и в това няма нищо лошо. Не можеш обаче да очакваш, още по-малко да НАСИЛВАШ хората да го правят чрез някаква форма на социална политика. Солидарността е личен избор, не национален.

    Да ти разясня либерализацията на трудовото законодателство, защото усетих, че си неправилно настроен към нея. Ето защо казвам неправилно.
    Във Франция е много трудно да един работодател да уволнява хора. Както можеш да се досетиш, когато един човек постъпва на работа, работодателят няма добра представа колко е способен работникът, не знае какво ще се случи с пазара утре и дали няма да се наложи да намали производството, а от това и персонала. Затова понякога е наложително да има уволнения. Когато да уволняваш е толкова трудно, както във Франция, работодателите предпочитат да не поемат риска да взимат нови работници, освен ако не са напълно убедени в необходимостта от тях. Затова и безработицата е толкова висока там. Либерализацията на пазара на труда целеше да намали точно тези пречки, като по този начин даде стимул на работодателите да наемат нови работници. Само че обществото не го възприе така и започна да протестира, като по този начин работеше единствено срещу своя интерес. Да, срещу своя интерес. Цитирам професора ми по икономика.

  3. Илия, коментарите ти са изцяло повърхностни, несъответстващи на действителността и най-лошото – цинични, които не отиват на млад човек с амбиции да влезе в политиката като теб.

    По-либералните икономики са по-засегнати, защото там има повече какво да е засегнато. Те са по-богати (Великобритания, Ирландия и САЩ) и имат по-голям икономически ръст от Франция от години насам (което включва вече и Естония). Ако тези страни са регистрирали среден годишен ръст от 3-4% (Естония – 10%), то във Франция беше около 1%. Въпреки колебанията, средно аритметичният ръст на либералните икономики е много по-голям от този на Франция.
    Освен това, не е никак изключено европейските икономики с по-голяма държавна намеса да пострадат повече от сегашната икономическа криза. Цитирам:
    „Germany has the largest economy in Europe, and it now appears the recession in Germany will be deeper than that in the United States or the United Kingdom.“
    Виж последните параграфи на http://www.washingtontimes.com/news/2009/may/22/europes-worsening-crisis/

  4. Нито ти, нито професорът ти сте достатъчно рационални, че да можете да прецените кое точно е интересът на дадена група хора.

    Точно по тая причина съществува демократичната форма на управление и имаме избори. Ако ти смяташ, че хората на са достатъчно подготвени да вземат решения, които се отнасят до тях и че трябва да го правя някой друг (напр. своеобразен „съвет на старейшините“, съставен от специалисти във всяка сфера на живота) това е друг въпрос и може би тук е моментът да го уточниш, за да не спорим по въпроси, за които позициите ни произлизат от различни ценности.

    Точно по тая причина не искам да ми слагаш думи в устата и да ми обясняваш либерализацията на трудовия пазар – в тази статия не съм правил оценки за нея.

    Уважавам обаче позицията на френските граждани – „това са МОИТЕ избраници и щом те не правят това, което АЗ ИСКАМ, ИМАМ ПРАВО да изляза на улицата и да ги изгоня с камъни, ако трябва“.

  5. Ние с професора ми изказваме изцяло наше лично мнение. Ние по никакъв начин на опитваме да го налагаме на народа на Франция. Ние просто правим коментар. Щом французите искат да останат с безработица много над средната, нямаме нищо против (в този смисъл и ние защитаваме демократичната форма).
    Това е хубавото на свободата. Не се месиш в ДЕЛАТА на другите. Намесата е запазена марка на етатистите. Ти и още 60% от българите може да искате солидарност, което се характеризира с принудително отнемане на доходи дори от останалите 40% от хората и от мен, против съгласието ни със солидарността.
    Добре, няма да ти слагам думи в устата. Искам тогава да ми отговориш: подкрепяше ли либерализацията на трудовото законодателство във Франция през есента на 2005 г.?

  6. Ако говорим за мярката „За работници до 26г. в рамките на 2 години работодателят може да ги уволни по всяко време“ – да, подкрепях я.

    Смятах, че те ще разреши част от проблемите с младежката безработица във Франция без обаче да ги смятам за манна небесна или приложими за всеки случай.

  7. Винаги ми е била забавна риториката на либералните фанатици. Тя изхожда (ако не е платена) от вътрешното убеждение, че ако държавата не им се меси, поради способностите си са просто на ръба на това да станат милиардери. И поради тази причина е много лошо и корпорациите и милиардерите да плащат по-високи данъци.

    Забравя се само един факт. Липсата на социална мобилност. Скоро четох някъде, че в страната на „американската мечта“ социалната мобилност е по-ниска дори и от тази в класова Англия. За другите „социалистически“ западноевропейски държави да не говорим. Тъжно.

    С други думи: роден беден и в неука среда, просто нямаш шанс, ако ще и да си много способен. И обратното – роден в семейство на богати, може и полуидиот да си, пак ще си останеш богат и успешен.

    Либертарианската утопия не функционира, също като социалистическата.

  8. @ И.Е. Станков:
    „Тя изхожда (либералната риторика) от вътрешното убеждение, че ако държавата не им се меси, поради способностите си са просто на ръба на това да станат милиардери.“
    Етатистите изхождат от убеждението, че чрез преразпределение държавата някакси магически ще направи всички проспериращи.
    Идеята на либерализма е всеки да има равни законови възможности за развитие, като всеки може да запази плодовете на труда си. А тези твърдения „роден беден и в неука среда, просто нямаш шанс, ако ще и да си много способен. И обратното – роден в семейство на богати, може и полуидиот да си, пак ще си останеш богат и успешен.“ няма да ги коментирам в дълбочина. Това е едва частично вярно, както има западнали богати, така има и внезапно забогатяли бедни.

    @ Николай Павлов: ИПИ е в общественото пространство и думата му се чува. Тази на Николай Павлов явно не.

  9. През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
    Щурецът през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много.
    Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К.
    Щурецът обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега.
    Телевизията веднага организира предаване на живо, как щурецът е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна.
    Всички французи са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство.
    Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката.
    Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си.
    В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа (за да му помогне финансово). Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата й е иззета от държавата и тя напуска Франция и се заселва в Швейцария.
    Телевизията прави репортажи как щурецcj е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца и започва да се разпада, защото последният не прави нищо, за да го поддържа.
    И за това се порицава правителството. Съставя се анкетна комисия по проблема, която харчи 10 милиона.
    Щурецът умира от свръхдоза.
    Вестниците „Либерасион“ и „Юманите“ коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство. Къщата се превръща в свърталище на банда от паяци имигранти.
    Правителството се поздравява с голямото разнообразие на културни общности във Франция.
    Паяците организират трафик на марихуана и тероризират целия квартал.
    Край.

    (взето от тук: http://slackpack.net/?q=node/953)
    (извинете за езиковата нескопосаност, still gets the point across)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...