Гаф!

Вчера слушах интервю на Петър Волгин с кандидата за кмет на ДСБ и СДС Мартин Заимов по БНР.

Чудно ми е защо никой от т.нар. „десни“ не е скочил досега да каже нещо за „дисидентското“ минало на кандидата им – от това, което съм чел за него досега знам, че е ползвал от почти всички преимущества, които Партията с голямо „П“ е осигурявала на верните си хора. Но не за това иде реч тук…

Вчера бях направо изумен, когато г-н Заимов, говорейки за НДСВ, нарече г-н Симеон Сакскобурготски „Негово Величество“. И не бях само аз стъписан, защото г-н Волгин почти се запъна като го чу и го попита, за да се увери, че не е разбрал грешно.

Отговорът на Мартин Заумов беше, че не признава референдума от 15 септември 1946г. за легитимен. А на коментара на Петър Волгин, че в „правния мир никой не оспорва този акт (референдума)“ г-н Заимов отвърна, че той не отричал Конституцията на България.

Бих искал да попитам г-н Заимов, а и всички негови симпатизанти, как точно един човек се кандидатира за кмет, когато отрича самата същност на общността, в която живее – а именно Републиката? Референдумът от ’46 е исторически и правен факт, който определя развитието на България и я нарежда сред най-напредничавите държави в Европа – независимо от случващото се след това (тоталитаризма, национализацията на икономиката и т.н.)

И може ли изобщо Симеон Сакскобурготски да бъде наричан „Величество“ от когото и да било, при положение, че той самият призна републиканската форма на управление на България, заклевайки се да бъде Министър-председател по Конституцията на Републиката?

Когато един човек се кандидатира за кмет, не може с първата си широка медийна изява да отрече същността на системата, в която се бори за подкрепа.

Какво означава „не приемам референдума за легитимен“? Означава ли, че г-н Заимов не приема правото на българските граждани да излъчват управниците си в местната власт? И на каква основа тогава иска подкрепата им?

Какво означава „аз не отричам Конституцията“? Член І от Конституцията гласи, че България е Република с парламентарна форма на управление.

И въобще това са прекалено големи „гафове“ за едно толкова кратко и „незначително“ интервю и за мен са сериозно основание да се поиска от г-н Заимов да се оттегли от кметската надпревара.

Снимката, използвана тук е от личния блог на Мартин Заимов.

Коментари

17 thoughts on “Гаф!

  1. Да де, само дето многонационалните сили (включително български) не са избили иинтернирали цвета на нацията, както са направили другарите от БКП след преврата и по време на окупацията, нали така? Писал си в друг пост, че сталинизма и диктатурата 44-89-та не са социализъм.

  2. „Основният закон“ на ФРГ (който е в сила и до ден днешен) е изготвен и приет от американците и под американска окупация. Някой да го оспорва?

    Освен това какво означава „цветът на нацията“ и как ще докажеш, че някой го е избил/интернирал като цяло. Относно последното – поддържам думите си – социализмът сам по себе си е демократично държавно устройство – демократизмът лежи в основата му. Нашият „експеримент“ беше с един тоталитарен (или авторитарен според някои) социализъм. Тоталитарен – заради пълната липса на демократичност при вземането на решения и обхващането на целия обществен живот от „П“артията; социализъм – заради пълното обхващане на средствата за производство и на икономиката от държавата.

    Но използването на „социализъм“ пак е условно – образно казано можем да кажем, че едната половина на социализма е пълната демократичност при вземането на решения – която не зависи от имуществен, полов, образователен или друг ценз.

    И преди някой да започне да ми говори глупости за „мръсните комунисти“ нека прочете малко под чие влияние се разширява избирателното право в Западна Европа през 2-ата половина на ХІХ – 1-ата половина на ХХ век в Европа? И може ли в една „невероятно демократична“ държава като Швейцария, известна с пряката си демокрация половината население (жените) да е изключено от участие в политиката (право да гласуват) до средата на 70-те години на ХХ век.

  3. И толкова убити с репресиите по време на „личния режим“ на Борис ІІІ. Какво доказва това? За кое можем да твърдим, че е „цветът на нацията“?

    Освен това правителството на Кимон Георгиев е било многопартийно, тогава още не е било започнало узурпирането на властта от страна на БКП, така че Народният съд не може да бъде приписван като едностранно дело на „комунистите“…

    И в други страни е имало подобни „трибунали“ за съдене на отговорните за една или друга катастрофа.

    А изпадането на България в съветската сфера на влияние можеш да го припишем само и единствено на триото Сталин, Рузвелт, Чърчил – тъй като ние преди войната сме били в германската сфера на влияние още отпреди 1СВ не сме били достатъчно интересни за никой (за разлика от Гърция например – традиционно британски „партньор“) и съюзниците са се споразумяли.

    Ако на прословутото листче срещу България бяха написали 90%-10% за Запада (като с Гърция) с нашите партизани е щяло да се случи горе-долу същото, което и с гръцките.

    Но пък съм склонен и да се обзаложа, че последващото развитие на България е нямало да бъде много по-различно от това на Гърция – политическа нестабилност, военен преврат, авторитарно управление…

    Аз не казвам, че тоталитарният социализъм е бил добър – даже напротив, смятам че до средата на 70-те вече се е бил изхабил и като икономически потенциал за развитие – просто се дразня, когато някой се опитва да казва колко чудесно и розово е било положението преди ’44 година – това абсолютно не е вярно!

  4. Пропускаш един факт – тези хора са избити непосредствено след преврата без съд от „партизаните“ – не говорим изобщо за „народния съд“. Точно по същия начин са действали болшевиките през 1918-та (и тогава е имало меншевики и „леви“ СР-и на тяхна страна).
    Колко са били убити от „репресиите“ на Борис III. Та даже т.н. партизани са били общо 3 000 човека. В най-големия „разцвет на АБПФК“ се говореше са 25 000…

  5. Не е легитимен в смисъл, че не съответства на законите.

    Не съответства, защото според Конституцията на Царство България формата на управление не може да се променя с референдум. Да го бяха направили другарите комунисти като Октомврийската революция, отменяща цялото законодателство и установяваща ново, щеше да е законно.

    Ама този номер – хем да променят радикално държавното устройство, хем да го изкарват законно – нЕма как да стане логически вярно.

    И съвсем конкретно да те питам, за да не би да сбъркаш – като се е провеждал референдумът, имало ли е валидни закони, в частност Конституция?

    Аз знам отговора, но ми е интересен твоят 😉

  6. @Вени: Когато се правят такива констатации/твърдения е добре да се цитира конкретен текст. В случая си признавам, че не знам за какво говориш – цитирай Търновската конституция, ако това имаш предвид.

    Факт е обаче, че нито до ’46, нито след ’90 никой не е направил каквито и да е постъпки, за да оспори легитимността на референдума.

    В моята публикация ставаше въпрос за друго нещо обаче!

    Целият правен ред и начин на осъщестяване на местното самоуправление се крепи на принципите, залегнали в 3-те поредни републикански конституции и на републиканизма като цяло.

    Като ги отрича, защото Мартин Заимов прави точно това, и отрича правото на гражданите да избират органи на местното самоуправление на този принцип, на какво основание се кандидатира за кмет?

  7. Референдумът от ’46 е исторически и правен факт, който определя развитието на България и я нарежда сред най-напредничавите държави в Европа – независимо от случващото се след това (тоталитаризма, национализацията на икономиката и т.н.)

    Това изказване е безсмислица, освен ако не допуснем, че сталинския модел на тоталитарния комунизъм е израз на… „напредничавост“. Факт е, че референдумът от 1946 год. е антиконституционен, нарушава действащата тогава конституция, което означава, че не може да породи последици в правния свят. Т.е. решението му е нищожно, още повече че е взето в крайно недемократична атмосфера. В този смисъл г-н Заимов е напълно прав, друг е въпросът, че Симеон сам се отрече от позицията си на български цар след като се опозори с връзките си с ДС и със сътрудничеството си с бившите комунисти…

  8. Драги Господин. Короната в един герб не е символ на монархия. Обръщението към някого с Господин, не означава непременно, че той има нещо общо с господ или господар (зависи коя етимология си избереш), Обръщението Сър не означава, че си рицар, обръщението Ваше Величество няма нищо общо с това дали една страна е монархия или не. Така както ако ви говоря на Ви не означава, че сте двама души. Добре би било да съществува известна култура и образованост в общуването. Токава България няма да е тая хавра, в която е.

    Ще се отнася до Референдума, трябва да имаш много странна нагласа и ум, за да го признаеш. Рабира се, той е факт, който исторически е приет, но трябва да си малоумен, за да го приемаш безрезервно юридически.

  9. А как ли Бригадир Аспарухов се обръща към своя дългогодишен познат Симеон Сакс Кобург Гота? Едва ли е нещо по-малко оа „Ваше Величество“.

  10. Дотук много хора се изредиха да коментират статията, което може само да ме радва – явно е възбудила интерес и размисъл, което винаги е полезно.

    Но досега само и единствено Вени успя да напипа това, което поставям като централен проблем – отговорил съм й така, както считам за добре.

    Сега искам да призова другите си читатели да четат малко по-внимателно и да не се отдават на първосигнални емоции относно комунизма, социализма, партизаните, Тодор Живков и пр.

  11. Господин И, не можеш да оправдаваш едно незаконно действие с друго. Избиването на хора в лагери и затвори, извършвано от сталинистите в България в периода 1944 – 1989 г. е неоспорм факт, също както че вашата младежка организация е пряк наследник и от там наследява отговорността за тези десетки хиляди лични трагедии.

  12. Поредно тотално отклоняване от темата. Но ме засяга лично и ще попитам – къде в програмните документи на БСМ пише, че организацията е наследник на а)БКП или б)ДКМС?

    БСМ е пълноправен член на младежкия социнтерн 8, а на младежката организация на ПЕС 2 години преди БСП. Имахме вицепрезидент на младежкия социнтерн, а в момента и вицепрезидент на МО на ПЕС.

    Още от самото си основаване (1994г.) организацията е била „за“ членството на България в НАТО и ЕС.

    Дай ми точно една причина, която ни свързва с лагерите. И стига сте се занимавали с глупости. Последното проучване на НЦИОМ показва, че над 80% от българите изобщо не се вълнуват от отварянето на досиетата… 🙂

  13. @господин и

    Твоят въпрос/упрек към Мартин засяга два различни проблема, но за съжаление нито ти, нито той съумявате да ги разделите.

    1. Легитимността на референдума.

    Легитимността в тесния смисъл на думата обикновено се схваща като общоправни основания на дадени политически действия, инак казано – съответстват ли на законодателството.

    В този смисъл референдумът не е легитимен, тъй като действащата тогава Търновска конституция (лигитимираща мовархията) не предвижда промяната си чрез референдум. Тя може да бъде променяна по реда на чл. чл.167-169 във връзка с чл.чл. 18, 109 , а именно:

    167. Предложения за изменение или преглежданье Конституцията ставатъ по същий начинъ, който е нареденъ и за издаванье законите (ср. членъ 108 и 109).

    168. Речените въ горний 167 членъ предложения се считатъ приети, ако за техъ подадътъ гласъ повече отъ две третини отъ всичките членове на Народното Събрание.

    169. За разглежданье речените въ членъ 167 предложения свиква се великото Народно Събрание, което по вишегласие на двете третини отъ всичките членове на Събранието решава въпроси, които се относятъ до изменението и преглеждането на Конституцията.

    –> 108. Законодателната инициятива принадлежи на Царя и на Народното Събрание.

    109. Законопроектите и предложенията на Правителството се внасятъ въ Народното Събрание отъ надлежните министри по Царска заповедь. Всекой представитель също може да внесе въ народното Събрание законопроектъ или предложение, ако те съ подписани отъ една четвъртина отъ присъствующите представителье.

    След преврата на 9 септември 1944 г. Търновската конституция не е отменена, това става чак на 4 декември когато Великото народно събрание приема така наречена Димитровска конституция.

    Очевидна е целта на новата власт да търси историко-политически континюитет и легитимност в смисъл „ние не рушим държавата да правим комунизъм както в СССР, а сме си същата държава“.

    От друга страна обаче, отричането на легитимността на референдума (което, мисля, всеки що-годе запознат с правото би приел) не води автоматично и задължително към отричане на сегашното държавно устройство, а именно републиката. Най-общо може да се каже, че със свикването на 6-тото Велико народно събрание през 1947 г. държавата е преучредена като република.

    2. Въпросът с обръщението „Ваше Величество“ няма нищо общо с легитимността на референдума, републиката и т.н.

    Без да навлизам в тънкостите на официалните етикети, той се свежда до „един път цар – цял живот цар“, без значение дали управляваш.

    Подобна речева практика се наблюдава и в една любима на всички ни 😉 република – САЩ. Общоприето е, че към всеки, който е заемал президентския пост, доживотното официално обръщение е „Mister President“. Което може да се обясни и с факта, че в последните десетилетия на 20 век американското президентство се разви като имперско президентство, присвоявайки фактически правомощия, които по конституция не притежава, доближаващо се до монархическата институция.

  14. Видях, че съм пропуснала точната дата на отменането на Търновската конституция – 4 декември 1947 г., близо година след референдума.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...