Геройски загинал

Снимката е от личния ми архив 🙂

Направо се радвам, че „В крак с времето“ беше така скоропостижно заличена. Не ме разбирайте погрешно, и аз като мнозинството от коментаторите, които се изказаха по темата, смятам че произведението беше уникално в замисъла си и реакциите, които предизвика, го доказаха.

Защо тогава се радвам, че го махнаха?

Представете си какво щеше да се случи, ако го бяха оставили. Помислете си за десетките паметници, монументи и всякакви произведения на изкуството, разпръснати из София, които се намират в окаян вид.

Надрасканият паметник първо щеше да спре да бъде сензация, после щеше да се измърля, нетолковаталантливите улични „артисти“ щяха да започнат да се упражняват върху него и накрая масовата посредственост, в която тънем (по собствен избор) щеше да завладее и тази искрица чист гений.

Ролята на изкуството е да предизвиква

„В крак с времето“ ни предизвика поне на няколко нива. Тези от нас, които са способни на повече от елементарното „за и против съветския комунизъм“ се запитаха дали авторът не е искал да ни каже, че просто заменихме фалшивото благоговение пред едни изкуствени герои с други според конюнктурата на деня (присъствието на Дядо Кока-Коледа и Роналд Макдоналд никак не е случайно).

За други пък произведението беше първи повод да осъзнаят и да заемат страна в противопоставянето, което съществува в обществото ни между „стари“ и „нови“ хора (без възрастта да е определящ фактор за разделението между тях).

И докато руските форуми и медии се възмущаваха в хор, няколко (десетки?) хиляди българи се изредиха да се снимат усмихнати пред украсения монумент, въобще недавайки вид да се интересуват от мнението на Големия Източен Брат и с това показаха, че най-накрая май идва поколение, което ще успее да се отскубне от психологическата зависимост към Русия (дали про- или анти-). Защото хората, които превърнаха „В крак с времето“ в събитие не са тези, които ходят на бдения и участват в подписки за премахването на Паметника на Съветската армия. За тях той е просто част от декора на София, столицата ни, която е преживяла толкова много инвазии и господари и която е запазила по нещо от всеки.

Коментари

4 thoughts on “Геройски загинал

  1. Много точно казано! Особено съм съгласен с последната част: „Защото хората, които превърнаха „В крак с времето“ в събитие не са тези, които ходят на бдения и участват в подписки за премахването на Паметника на Съветската армия. За тях той е просто част от декора на София, столицата ни, която е преживяла толкова много инвазии и господари и която е запазила по нещо от всеки. „

  2. Аз съм от хората, които бяха за преместването (премахването) на Паметника на съветската армия. След като отидох и на място видях изрисуваните фигури, малко си преосмислих идеите. Тъй като Русия няма да разреши разкрасяваме на паметника от време на време, сега съм само за преместване. Кметът на Димитровград го иска:
    http://www.monitor.bg/article?id=278349

  3. Не само са същите, но са и повече 😉

    Иначе за значението на боядисването най-добре говори реакцията към него 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...