Говорене за изборна употреба

Зачетох се днес в новините от митинга на „Атака“ по повод 3 март.

Обществено мероприятие, на което се събират 10’000 души в България само по себе си е новина, а когато става въпрос за политическо такова е редно да подходим с известна доза недоверие, макар и тази партия и преди да е успявала да привлече голямо внимание към мероприятията си.

Разбирайки обаче, че митингът е бил организиран и с участие на хора от страната, пристигащи с автобуси, ознаменуван с поход, воден от лидера на партията Волен Сидеров, качен върху микробус, обримчен с българския трибагреник ми става ясно, че са мероприятието са били похарчени едни сериозни пари. Откъде идват те остава висящ въпрос.

Друго обаче ми направи много силно впечатление.

През последните 2-3 години, Волен Сидеров и представляваната от него политическа сила, доста промениха говоренето и политическите си послания. От вчера обаче нео-фашистката реторика се завърна и с нея и грозните приказки за „ново иго„, „мекерета„, „ибрикчии“ и прочие.

Явно е, че този тип послания са запазени за предизборната кампания, когато на Волен и компания им трябват колкото се може повече гласове на отчуждените и обезверени граждани на Републиката, сред които анти-етническата риторика се харчи добре. Това си вървеше добре през 2005г., когато „Атака“ беше прохождаща политическа сила и тепърва набираше подкрепа, но след затишието и „нормалното“ политическо поведение от тоя тип говорене лъха на фалш и лоша актьорска игра.

Поне на мен ми изглежда много скалъпено и неестествено, но да видим колко хора ще зариби този път…

Коментари

7 thoughts on “Говорене за изборна употреба

  1. Няма да се изненадам, ако дори са повече от миналия път. Не сме мръднали напред след 2005 година, освен на хартия, а това е храна за Атака. Няма нищо изненадващо, иначе Атака е единствената партия, която крепи рейтинг, което респектира.

  2. Забравих нещо :))

    Волен Сидеров е последователен от към 2004 година, като не е правил изключение и през целия период длед изборите през 2005, което ме навежда на мисълта, че не става дума за обикновена предизборна пропаганда, а за нещо друго.

  3. Eкстремистките недемократични партии (обикновено родово наричани „фашистки“ или с още по-греното „крайно-десни“) винаги се лашкат между умерено поведение пред медиите и краен расизъм/ксенофобия/комунизъм/вождизъм и пр. „изми“ пред обичайната си публика.

    От една страна за тях е важно да не бъдат напълно изолирани (пък и да спечелят няколко хиляди заблудени „десни“ гласа).

    От друга – знаят чудесно какви чувства мотивират широкия им електорат.

    В крайна сметка тази мизерна и жалка мимикрия е нещо полезно, ако не вземат властта. Тогава се вижда много ясно кои са и какви са…

  4. Павеле, не съм склонен да обвинявам хората, които се връзват на приказките на Волен Сидеров.

    По-скоро съм съгласен с Балтазар, че когато не се предлага някаква нормална алтернатива (Радане, моето уважение, но ДСБ в момента не е нормална алтернатива :)) не бива да виним хората, че се правят толкова краен избор.

    Балтазаре, не мисля, че Волен е толкова последователен – точно това е основната идея на написаното.

    Радане – заглавието „крайно-десни“ на подобни партии е не по-грешно от това да се наричат „комунистически“ партиите, които са изпращали хора по лагери. Така че ако отричаш едното наименование, би трябвало да не използваш и другото. 🙂

    Освен това навсякъде по света сидеро-подобните се наричат „крайно десни“ – дори в британската „родова“ политология 🙂

  5. Поне в публичните си изяви е последователен. Така мисля – той си говори за турцизацията, циганизацията, блоковете на АЕЦ Козлодуй, за някакви съмнителни национализации и прочее, но няма някакви сериозни отклонения в политическото му поведение в последните, около 5 години.

    В никакъв случай не си мислете, че ми харесва, но по-лошото е, че недъгавата политическа практика на повечето партии, давва храна за подобен род политики. Хората си търсят някой да ги предтавлява и си подкрепят, който им е най-близо да сърцето или разбиранията.

    Като заговорих за политическия дефицит, се сещам, че в момента при мен върви една анкета за левите партии, която беше предизвикана от онова ти участие по РЕ:ТВ, Илия. Другата седмица ще пусна и за десните и няма дасе изненадам, ако и там резултатитете вървят на кантар. Просто тези 50% българи, които не участват в политиката дори и като гласоподаватели, нямат, не виждат политическата сила, която би могла да ги представлява. Всичо е така размито и омазано с първоначалните капитали на прехода, че от вонята човек може направо да пукне. Аз уважавам негласуващите, повече от гласуващите, защото отказът им от участие в политически цирк е показателен, че в ниакъв случай не са тъпи или малоумни.

    Потенциалът за рализиране на истинска политика и в ляво и в дясно е неограничен и ще бъде така още няколко години или докато не се появят автентични политици, които да са продължение на волята на избирателя си. Сега с Радо си говорим за лустрацията, той е на мнение, че трябва комунистите и Дс-арите да бъдат лустрирани, аз застъпвам тезата, че е нужна лустрация на всички политици на прехода.

    Всички, които са писали в тази тема са забелязали противопоставянето комунисти-антикомубисти, костовите и анти-костовите фенклубове, а при една повсеместна лустрация тези противоборства ще отпаднат.

    Другата възможност е реализирането на реална (истинска) политика, което ще обезмисли лустрацията. От сегашните партии няма, такава която да попълни липсите. Нито твоето БСП, Илия, нито ДСБ-то ти, Радане, нито СДС, което показа пълна приемственост по отношение на миналата гнус, която го съсипа, са в състояние да предложат алтернатива. Отделни хора от споменатите партии, може би, но самите политически субекти не могат.
    За ДПС, АТАКА, ГЕРБ и другите съсловни и олигархични формации, изобщо не може и дума да става, че ще променят каквото и да било.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...