Грузинска авантюра

Изпуснах малко началото на конфликта в Грузия, но бързо наваксах и то най-вече благодарение на чудесните новини, коментари и анализи в блога на Делян Делчев.
Обществото ни, в това число и блогосферата, се разделиха по традиционната линия русофили-русофоби, която трови умовете на прекалено много хора, живеещи в границите на любимата ни Република. Особено много ме изнервя фактът, че замъглените от любов или омраза умове изкривяват фактите до висоти, непознати и за нацистката пропаганда. Случайно или не, реално или имагинерно, ми се струва, че хората, които се самоопределят като „демократи”, „антикомунисти”, „идеалисти” и пр. водят в парада на лицемерието и двойните стандарти.

Познавам хора, които бяха против признаването независимостта на Косово и сега са твърдо против намесата на Русия в отношенията на Грузия със сепаратистките й области. Но познавам и такива, които припяваха оди на радостта за поредното разцепване на Сърбия и громяха „остарелия” принцип на ненамеса в суверенността на една държава, а сега сипят крокодилски сълзи за Грузия и нарушеният й държавен и демократичен суверенитет. Вярно е, че подобна е и разликата им в отношението към Путин и Саакашвили (който почерпи вдъхновение в политическите средства за спечелване на втори мандат от привидния си враг), но настоящето тържество на посредствеността и лицемерието е учудващо.

Иначе войната е гадна работа, откъдето и да я погледнеш. Както с грузинските грозотии, така и с руските изстъпления. Наслушах се на приказки за „несъразмерната” реакция на Русия. Може би е време за възрастните хора, които пишат в интернет да разберат, че в политиката и най-вече в международните отношения няма такова нещо като „несъразмерна” реакция. Войната има само една цел – с минимални усилия и ресурси да поставиш врага си на колене, така че да наложиш собственото си мнение и желани действия. Това направи Русия. Това е правила Великобритания по време на империализма, Османската империя на Балканския полуостров, САЩ в Тихия океан по време на 2СВ (кулминацията е двете ядрени бомби). Примерите не се изчерпват само с това.

Никой не може да си обясни обаче защо Саакашвили предприе толкова глупав и отчаян ход. Плод на неопитност, необузданост или откровена глупост беше решението му? Трудно е да се каже. Радан има теория, че всъщност авантюрата е била с цел Грузия да излезе „морален победител” в конфликта и с това да спечели позиции в международен план, включително покана за членство в НАТО и гарантиране сигурността на Грузия.

Моята теория се простира малко по-надалеч. Руската реакция и смазването и окупирането на Грузия е била желана от страна на САЩ. Един вид предизвикване на дивашки действия, които после да бъдат заклеймявани. По всичко личи, че постигнаха целите си – в Украйна вече се притесняват за собствената си сигурност виз-а-ви Русия, Федерацията ще има проблеми с всичките си съседи, с които се опитва да се държи като метрополия с колониите си (имам предвид бившите съветски републики), ЕС започва да се консолидира пред лицето на врага, Франция и Германия бързо смениха позицията си за членството на Грузия в НАТО и по всичко изглежда, че страната скоро ще получи план за членство. Това пък е и ще бъде голямата победа за грузинското ръководство.

Тоест американците измислят и налагат операцията срещу Южна Осетия. Саакашвили я провежда с ясното съзнание, че ще бъдат смазани. Спорно е дали наистина очаква помощ от САЩ, а американците де факто го предават, спокойни, че ще могат да му затворят после устата с наградата „членство в НАТО”; или Саакашвили е наясно, че целта е армията му да бъде смазана и страната да пострада, за да си спечели наградата след това.

Който и от вариантите да е верен обаче, едно е ясно: някои направи много гадна сделка. Разбира се изгубиха обикновените осетинци и грузинци. Дали САЩ жертваха съюзника си или Саакашвили собствената си армия и народ? Едва ли някога ще разберем, но пък можем да си направим изводите – в политиката и войната морал не съществува.

Снимка: Ройтерс

Коментари

10 thoughts on “Грузинска авантюра

  1. Здр,

    ето ви и една „американска“ гледна точка, с която не съм съгласен но не съм я видял в българската блогосфера:

    През Грузия минава един нефтопровод, който е единствения който не е под контрола на „лоши“ страни като Русия или Иран. Това е единственият такъв нефтопровод. И другаря Путин е планирал много внимателно как да удари Грузия точно в момента на Олимпиадата, и сега очевадно Русия има контрол над този нефтопровод. Това не значи, че петрола ще спре да тече разбира се.

    Статията завършваше, че Съветския Съюз навремето поне се е интересувал от международното мнение и какво мислят другите за действията на СССР, докато сега Путин не му пука за ничие мнение.

    В заключение, ето ви един интересен линк – към филмче от моя блог.

  2. Добър текст, който допуска много варианти за тълкуване на събитията.

    Моята „теория“ не е, че Саакашвили иска да е „морален победител“ (тази титла вовеки е за ЦСКА).

    Просто атакува със съзнанието, че не може да победи, но не може и да загуби каквото има. Най-добрият пример е Сръбско-Турската война от 1876г., от която в перспектива Сърбия печели страшно много, макар да отнася голям бой.

    А случая е некоректно да се казва, че грузинското ръководство „жертва“ народа си. Това би било вярно за една спокойна и мирна държава, която има какво да губи в конфликта.

    Грузия е малка, намира се под ежедневна руска заплаха, големи части от територията й са практически отделени, около 200 000 бежанци от Абхазия оказват внушително влияние върху вътрешната й политика … В тази ситуация резките и рисковани ходове не са чак толкова изненадващи.

    За момента равносметката е успех за Саакашвили:
    – Страната му не губи нищо, което е имала на 01 август;
    – Страната му печели подкрепата на почти обединена НАТО (нещо, което не се е случвало от Косовската криза до днес!)

    Естествено, има жертви. НО – жертви в Осетия и по границите на Осетия и Абхазия е имало преди 1 август (десетки хиляди преди 15 години)и ще има и след примирието и дори след мира…

  3. Хехехе, „грузинските грозотии“ и „руските изстъпления“ казваш 🙂 ами ако се разсърди таварищ Путин затуй че верните му другари от БСП не застанаха твърдо на неговата страна… лееееее! 🙂 не им е лесно де, вече не знаят кому да се кланят…

  4. Хубавото е, че и българското правителство в лицето на Ивайло Калфин този път взе правилното решение и разкритикува Русия.

    Русия загуби доверието, че може да бъде честен брокер в решаването на замразените конфликти. Тя не само стана страна в Южна Осетия, но и показа, че разбира и се доверява единствено на силата, с която демонстративно злоупотреби. Абсолютно неприемливо по всякакви стандарти е оправданието, че се използва военна сила за защита на руски граждани. По подобен начин трудно се решават международни конфликти и заплахи. По-скоро се създават нови. Не е чудно, че ще намалее готовността за конструктивно партньорство с Русия и доверието в международен план.

    http://www.kalfin.eu/?p=37

  5. НАЙ-СЕТНЕ! Най-сетне някой да напише нещо смислено!
    Ох, имам познати осетинци, имам познати и грузинци, живял съм в Русия 7 години.. Каква трагедия само 🙁
    Имам познати и американци.. Но не е в това въпросът!
    Прочитайки това писание просто си представих как някъде в щатите е седял и продължава да седи болният мозък, който е измислил целия план и в момента гледа как малоумните марионетки бушчо и кондолиза повтарят „териториъл интегрити, териториъл интегрити,териториъл интегрити,териториъл интегрити,..“ като зомбирани папагали. Това че виждаме какви зомбита са политиците на САЩ не означава че ония които им дърпат конците са идиоти, о, много умни хора са даже. Тези хора са изчислили че сега, след този „криза-конфликт“ грузинците ще влязат в НАТО, поляците ще поставят системите „патриот“, а чехите радари, германците ще преосмислят енергийното си сътрудничество с руснаците, а хохолите (украинците) бог знае какво ще направят..
    но те са изчислили много повече – изчислили са че светът вече не може да се управлява по предишния начин, изчислили са че единственият начин да се управлява света е САЩ да спровоцират 3та световна война и разделени от хилядите километри океан (както през втората) да си играят на зарчета тук, доде не се избият европейците, че и азиатците, че и..

  6. Blogger Вени Г. каза…

    Почти съм съгласна с преждекоментиращия, уточнявайки само, че въпросният болен мозък се местонахождава в Кремъл.

    Пояснение за загрижените приятели на болния:

    Той е в Кремъл не от 90 години, а много по-отдавна.70-годишният комунистически период е САМО ЕПИЗОД от болестта на пациента.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...