Хайде, господин Демократ!

Ирландските граждани ясно изразиха мнението си по Лисабонския договор на проведения в събота втори референдум. Избирателната активност е била по-висока от миналия път и резултатите са красноречиви – 67,13% са гласувалите „За”. При тези резултати гражданите дават ясен мандат на представителите си да ратифицират спогодбата, чиято цел е да направи ЕС с 27 страни-членки по-ефективен и работещ.

Остават само две пречки – и двете личностни. Това са президентите на две от новите държави членки – на Полша – Лех Качински и на Чешката република – Вацлав Клаус. Г-н Качински вече заяви, че ще изчака резултатите от референдума в Ирландия, аргументирайки се, че не би искал да им влияе и ще подпише споразумението, ако ирландците го одобрят. Такава беше и първоначалната позиция на г-н Клаус, който обаче продължава да упорства и да отказва да подпише договора, позовавайки се на неяснота в чешкия закон.

Нека изясним положението – Лисабонският договор е одобрен и от двете камари на чешкия парламент и е поднесен на г-н Клаус за един формален подпис, с който да бъде ратифициран официално. Тоест, напълно в разрез с демократичната процедура и волята на гражданите (в крайна сметка мнозинствата, утвърдили договора, са демократично избрани) и напълно на своя глава Вацлав Клаус отказва да сложи подписа си.

За да продължа темата от предишните си публикации, притеснително е как отявлени дисиденти или анти-комунисти проявяват белезите на липса на елементарни демократични ценности. Притеснително е и колко много хора не забелязват това – за тях единственото, което има значение е, че те са били „против” някого. И това прави хора като Клаус герои, пък нищо, че той няма никакъв проблем да нарушава основни конституционни принципи.

Да не говорим за други екзотики – като например фактът, че Вацлав Клаус е един от най-гласовитите критици на теорията за причинените от човешката дейност климатични промени. Защитниците на тази теза той сравнява с комунисти и казва, че днешната най-голяма заплаха за света не са климатичните промени (то такива нямало), а заплахите срещу свободата и демокрацията (разбира се, както видяхме, той няма проблем собственоръчно да ги „заплашва”, когато така му изнася).

И както и друг път, това мнение не е основно за Вацлав Клаус – той е успял човек, който е изживял по-голямата част от живота си и сигурно е доволен от себе си. Чрез отношението ни към него обаче, можем да погледнем и разберем по-добре себе си.

Още няколко интересни връзки:
Противници на Лисабонския договор призоваха Вацлав Клаус да отложи ратификацията“ – в-к „Дневник“
The Last Hurdle For The Lisbon Treaty: Getting Past Mr. Klaus“ – в-к „The Wall Street Journal“
Are Prague and Warsaw damaging Eastern Europe’s image?“ – „Reuniting Europe“
Czech court opens path to Lisbon treaty approval“ – в-к „Ceske Noviny“
Информация и данни за първия референдум в Ирландия – статия в Уикипедия (английски)
Информация и данни за втория референдум в Ирландия – статия в Уикипедия (английски)
Статията за Вацлав Клаус в Уикипедия (английски)

Коментари

7 thoughts on “Хайде, господин Демократ!

  1. От друга страна, г-н Клаус също е демократично избран, макар и с непряк вот. Т.е. избирателите са му поверили малко повече от просто церемониални правомощия, включително възможността да блокира Лисабонския договор.

    Освен това този втори двоен референдум оставя много неприятен вкус в устата. Според мен ирландците казаха „да“ само заради кризата. Повечето от тях и досега нямат представа за к’во иде реч в договора. То същото се отнася и до избирателите в България де.

    Не ме разбирай погрешно – и аз се надявам Клаус да спре да се инати и Лисабонският договор да влезе в сила колкото се може по-скоро.

  2. „притеснително е как отявлени дисиденти или анти-комунисти проявяват белезите на липса на елементарни демократични ценности.“

    А дали пък именно благодарение на горчивия си опит не разпознават елементи на тоталитарна утопия които остават скрити и непонятни за разглезените западняци?
    То и съвеЦкия съюз се пишеше за най-демократичен на света, ама нали …

  3. Бойко, чакай сега да не мешаме нещата. Все пак Чехия е конституционна република с много ясно задължение на правата и отговорностите на институциите.

    Много точно е описано кои институции взимат решение по отношение на международни спогодби от името на чешката нация – това са двете камари на парламента.

    Президентът няма никакво отношение по това решение – той може да изрази мнение или да се опита да насочи нещата в една или друга посока, но не и да откаже да подпише документа. Това е нарушение на конституцията.

    Анонимен 1: По принцип това винаги е възможно. Но някак си не ми се вярва целият западен свят да се лъже, пък точно Клаус и Буковски (да се върна на една от предните си статии) да са най-прави… Въпрос на избор и на мнение 🙂

  4. Нямам твърдо изградена позиция за лисабонския договор, защото както огромното мнозинство европейци и ирландци не го познавам. Фактът, че почти всички държави ги е страх да го пуснат на референдум, а тихомълком го ратифицират в парламентите не говори добре нито за договора, нито за демократичността на процеса по приемането му.

  5. Да бе, да се правят референдуми докато се приеме това което на политиците им се иска било демократично? Да не говорим, че въпросният договор нямаше да бъде приет почти в никоя държава, ако беше гласуван с референдуми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...