Каква я мислехме, каква излезе?

Прекарах последните два дни да се надсмивам над старческите бъртвежи на Владимир Буковски и прехласването на българските интелектуалци и блогъри пред „непринудения му стил“.

Смятах, че всички приказки за феминистката и педерастка конспирация за налагането на нео-Марксистки тоталитарен ред в стил „1984“ са смехотворни глупости. Смятах, че изказването „Обама беше избран не защото е по-умен, а защото е негър“ е бълнуване на един възрастен човек с дълбоко вкоренен и неизлечим расизъм, който смята всички хора от небялата раса за нисши същества.

А то какво излезе – „Германия ще бъде управлявана от жена и гей мъж„.

Разбира се световните медии (те са част от голямата конспирация) не обръщат почти никакво внимание на този факт, а по-скоро се концентрират върху фактите, че г-жа Меркел изкара един успешен мандат в трудна коалиция, сравнително успя да запази Германия от кризата или че г-н Вестервеле е политик, който е започнал през 80-та година с основаването на младежката организация на партията си и е преминал през всички нива, бидейки доста последователен през цялото това време.

И макар бъртвежите на г-н Буковски да не ме вълнуват толкова, съм притеснен от това колко много млади, интелигентни българи с несъмнено демократични устои се понасят по течението на анти-политкоректното говорене.

Разбирам нагласите и спомените от едно време, но политическата коректност и цензурата стоят на два много далечни края на една тенденция. И когато някой се опитва да оправдае позицията си против, аргументирайки я с висшата ценност за „свободата на словото“ (която впрочем идва само и единствено след „свободата на съзнанието и мисълта“), нека си припомним, че разликата между „свобода“ и „сЛободия“ е това, че едното предполага и отговорности.

За финал бих искал нагледно да ви разясня какво ни очаква по времето на Новия Световен Ред:

Разголени феминизирани негърки ще газят педалските ни задници (ето, че не е толкова трудно да се пише политически некоректно).

Актуализация:


След края на футболната среща този привърженик беше арестуван и хвърлен в затвора с доживотна присъда без право на замяна, заради намацване с политически некоректни символи…

Коментари

35 thoughts on “Каква я мислехме, каква излезе?

  1. Според мен Владимир Буковски е голям човек, а не изкуфял старец, както го определяш ти. Още по-малко пък расист. Той е истински дисидент, а не изфабрикуван както повечето, голям писател и мъдър човек, изстрадал свободата си. В случая с острите му критики към политическата коректност обаче и аз не го подкрепям, но пък го разбирам – разбери, на запад с политическата коректност се злоупотребява. За последното ти изречение наистина биха те хвърлили в затвора. И това Е посегателство над свободното слово. Но обратната крайност пък е посегателство върху малцинствата. Проблемът е именно, че не може да се намери баланса. А не да се отрича правото на човек да каже някоя от въпросните думички или пък обратно, напълно да се отрича политическата коректност.
    Така че – може да е краен в тази конкретна позиция, но не е расист и си има качества. Не го заклеймявай цялостно и не му лепи етикети.

  2. На Буковски на малкия пръст не можеш да стъпиш, г-н социалисте. Добре е, че има хора с безупречна репутация като неговата, които не ги е страх да говорят открито. Сигурно ти се иска и той да бъде подведен под съдебна отговорност за хейт спийч, а?

  3. Каталина, не те познавам, но съм живял достатъчно дълго в чужбина и то точно в Обединеното кралство, за което говори г-н Буковски, за да знам, че приказките му са врели-некипели.

    Г-н Анонимни, аз не съм и тръгвал да му стъпвам на малкия пръст на човека, все пак него цял живот ЦРУ го е водело по университетите да се развива. Но пък и мен не ме е страх да говоря открито – смятам, че Буковски е куку и го заявявам, пък дори и да не се харесам на анонимните коментатори…

  4. Него хубаво го е водело ЦРУ, а вас кой ви заведе там? Да не би да е същия, който плати образованието на номенклатурните дечица от тип Серго Станишев? Аз също съм живял и работил дълго във въпросното кралство (с благодарности за финансирането от ЕК) и мисля че Буковски е абсолютно прав. Напъните за политкоректност вече минават всякакви разумни граници.

  5. Вл. Буковски е истински дисидент и то не само само за Русия, но и за цялата евро-американска политическа общност, независимо кой му е осигурявал образованието. И това се вижда откровено в думите му. А те са простичко и достъпно казани, идващи от една съвсем трезва и откровена оценка на цивилизацията ни. Учуден съм, колко погрешно се разбира мнението му за „политическата коректност“, понятие което редовно буди съмнения и възмушение във всеки свободолюбив човек. Офицалната „коректност“ сега се оказва „правото“ да говориш така, както ти налагат насила официалните власти, игнорирайки реалните факти и смесвайки реалността с обидното отношение.
    Щом има „недарвинови“, неспособни или нежелаещи за възпроизводство субекти, нека не бъде за тях обида че са наричани с конкретен термин. Стига все пак да сме коректни към тяхната личност.
    А какво да коментираме за моралното насилие над нас да изопачаваме факта, че един е негър, друг – жълт, индианец, бледолик, циганин, българин … ? Такива забрани водят до коституиране на обида към расите и уеднаквяване в посока към бялата !
    Както горе каза Каталина с „политическата коректност“ се злоупотребява, но и се издевателства над свободата ни да си служим с фактите, и свободата ни да бъдем такива каквито сме /вкл. раса, народност, сексуална ориентация/. Употребата на фалшивия морал, че ФАКТЪТ е обиден и всъщност не е факт, е опасно близко до методите на комунистите, нацистите, терористите …..

  6. Като истински ляв социалдемократ, Илия много лесно прехвърча над главната мисъл на Буковски — „Утопиите раждат цензура, а после диктатура“ и напълно губи смисъла на „политическата коректност“, изразявайки се некоректно.

    Регулиране на езика трябва да има, разбира се, защото никой не обича да го обиждат, както и трябва да има баланс на интересите, а не само фаворизиране на едната страна. Но пътят към него е единствено десен – през възпитанието на децата и самоконтрола на възрастните, а не през държавната репресия и съдилищата.

    Това е напълно възможно — мнозинството граждани не шумят нетърпимо на кинопрожекция или на театър, не уринират масово на публични места, хвърлят си боклуците в кошчетата не само когато наблизо има полицаи и не се бършат в покривките и в завесите в заведенията. Т.е. въпросът на умерения и цивилизован език е решим само със средствата на образованието и възпитанието.

    Другата алтернатива са съдилищата и полицейската репресия. Тогава също вероятно ще се постигне някакъв ред, но на каква цена?

    За избирането на Обама за президент, много ми е интересна мотивацията на неговите чернокожи избиратели, дали има честно проучване, което е установило мотивите им? Буковски на дискусията говореше и за „товара на белия човек“, който Обама е свалил и дори го е освободил. Но това е твърде висока тема и не се вписва удобно в тезата за „старчески брътвежи“, който при това на дискусията не употреби фразите „феминистки и педерастки заговор“, а за амбициите на съвсем други хора, злоупотребяващи с борбата на феминистките и хомосексуалните за равни права. По същия начин, по който комунистите и социалистите злоупотребяваха и злоупотребяват и до ден днешен с идеята за равни права на хората, занимаващи се с наемен труд с тези, които държат капитала.

    А за футболните фенове, Илия, не се притеснявай и до там ще стигне политкоректната ръка. Преди това знамето на св. Георги ще изчезне от много други места.

  7. Драги г-н Илия Марков – не е лошо да попрочетете повечко книги, в които е изписана думата БРЪТВЕЖИ, предполагам и не само нея не знаете как се пише, за да понаучите правописа, след това ще ви тярбва повечко време, за да се запознаете с проблемите, които третира Буковски, защото само с празно ДЪРДОРСТВАНЕ не става, трябва и мислене, което май ви липсва.

  8. Коце, бих искал веднага да тръгна отзад напред с аргумента за футболните фенове.

    Великобритания е страна, в която общественият морал и съзнание са на много по-различно ниво дори от останалата част от Европа. В Англия по стадионите никой не си позволява да вика „маймуна“ или „негър“ на чернокожите играчи, още по-малко да издава маймуноподобни звуци. Когато се сблъскат с подобно отношение англичаните съвсем искрено се отвращават. Ако имаше нещо политически некоректно в знамето на Св. Георги или в Union Jack (британският флаг), много отдавна щеше да е изчезнал от стадионите.

    Много ми е интересно откъде реши, че доброто семейно възпитание е прерогатив на десницата?

    Разбира се, че ако оставим нещата да се развиват от само себе си, те вероятно ще се подобрят в някой момент. Но по същата логика може би трябваше да изчакаме още 150-200 години, докато всички узреят, че жените са пълноправна част от модерното общество и като такава имат право да гласуват, да работят и пр.?

    Отричането на възпитателната роля на държавата е наивно и говори за доста по-голяма утопичност, отколкото на един „ляв социалдемократ“.

    Размахването на плашилото на „репресите за свободно слово“ е нищо, когато свободата на словото служи за нарушаване свободата на друго човешко същество. Ако думите са безвредни, защо тогава някой трябва да бъде съден за това, че е набил някого или че му е отнел имуществото неправомерно?

  9. Г-н Анонимко, когато човек прибегне до проси нападки и безпочвени обиди ми става ясно, че съм достатъчно убедителен и аргументиран. Благодаря за признанието! 🙂

  10. Премахването на мнение очевидно е типична проява на политическата коректност, зад която се крият „лейъбърите“ от „третия път“ (то и Меликов за този трети път плещеше)

  11. Г-н розовобузест „лейбър“ от „третия път“ очевидно премахването на мнението е единствената възможност да запреш другите посетители на блога ти да разберат, че има и друго мнение за твоето място в света на гейовете и малцинствата…

  12. Мислех да го оставя, но прекалено много си уважавам читателите, за да ги оставя да четат подобни цинизми.

    Особено, когато въпросният „коментатор“ няма и какво да каже.

  13. нали -наистина ли няма какво да каже? Е те ще го прочетат и на друго място… А що се отнася до цинизмите – ти си ги изрекъл най-напред, определайки коминистическата си порода като социалдемократическа….

  14. защо не поизтриеш още малко от мениеята ми – в името на уважението към собствените си читатели например… Илио в името на „политическата коректност“, зад която криеш розовия си задник

  15. Благодаря за отговора! 🙂 Аз нямам познати във Великобритания, затова не мога да изразя мнение за истинноста на приказките му, просто постът ми се стори твърде остър към него. Имам само още един въпрос. Дали знаете за расистки прояви на Буковски или определението е предизвикано само от изказването му за Обама?
    Не питам с цел заяждане, напротив. Винаги съм му се възхищавала заради дисиденството му и борбата му срещу комунизма. Интересувам се от личността му и ако има расистки прояви – това доста би ме разочаровало от него.

    п.п. Анонимният преди мен -> я се скрий някъде! Научи се да говориш цивилизовано или просто млъкни!

  16. Разбира се, Каталина, че ще остана тук. Най-малкото, за да те ориентирам да не те заблуждава „лейбърът от третия път“ и да ти дава ценни указания за това какъв „расит“ Буковски, а ти невинно да питаш има ли примери и да се разочароваш от него. Просто чудна дискусия – няма що!

  17. Каталина, не следя Буковски отблизо и не сами известни други негови расистки изстъпления.

    В западния свят Буковски е общо взето непознат и не се счита за капацитет по въпросите на политиката и/или международните отношения. Не знам в социологията как е, но май е сходно положението.

  18. В Буковски ли е всъщност въпроса или в нещо друго? Аз мисля, че конкретните думи на този човек отключват у всеки неща, които досега е подтискал или за които не се е сещал. Кара ни да си зададем въпрос. Именно отговорът на този въпрос кара някои хора да изпадат в бурно възхищение, а други в буйна ярост. Човекът назовава нещата с имената им. Точно и конкретно. Също както точно и конкретно би трябвало да се изразяваме в един евентуален свят без лъжи и недомлъвки, а именно: Аз съм бяла, Асан, дето рови в кофата отсреща е циганин, президентът на Щатите е негър. Кратко и ясно, без увъртане. Когато на тези думи започне да се гледа в техния пряк смисъл, без да се търсят намеци, обиди, телета под вола и т.н., само тогава има шанс нещата да си дойдат по местата. В такъв свят определението за расизъм в сегашния си вид ще изчезне, заменено от нормалния и желан смисъл на тази дума.

  19. Алиса, напълно съм съгласен.

    Проблемът е, че всяка от въпросните думи – „негър“, „бял“ и т.н. е изпълнена с историческо значение и това пречи на това на тях да се гледа „без теле под вола“.

    Както написах на Комитата – вероятно нещата ще се случат и от само себе си – но ще отнеме много по-дълго време. Време, което едва ли имаме…

  20. Само да подкрепя Комитата се включвам.

    А инак, Илия, не се кахъри, някои от нас може и да са против налаганата с огън и жупел политическа коректност и да са политически коректни по свое собствено желание. Щото нали, съществуват и такива неща като възпитание и уважение към другите – съществували са винаги – които ни спират да наричаме сакатия „сакат“ и негъра „негър“ ако на тях това не им харесва.

    Та ако ме питаш защо съм десен – най-вече заради тая работа с политкоректността. Някои неща трябва да идват от семейството и да се коригират, имплицитно, от обществото, а не от държавата. Отношението към неприличния език, мисля, е най-важното от тях.

  21. Самата идея да изопачаваме факти в името на политическата коректност ми се види уродлива. Казвам го от позиция на един политически некоректен блогър.

    На добрите ристиени и другите религиозни люде сигур хич не им е приятно някой да казва, че религията е глупост, но е факт.

    Националистите даже налитат на бой, когато някой им оспорва грижата за етноса, ценностите, чистотата на вярата и нацията, но и тяхното е вредна и опасна глупост.

    Също, както е глупост чернокожите да се обиждат от факта, че са чернокожи, гейовете – от това, че са гейове и т.н.

    Илия, залиташ.

  22. Никодиле, ще се повторя като каза, че доброто семейно възпитание не е прерогатив на десницата.

    Разсъжденията в посока ляво=’всичко се решава от държавата’ с/у дясно=’семейството възпитава’ са прекалено прекалено наивни и опростенчески.

    Не искам повече да задълбавам в дискусията, макар да имам какво да кажа. Най-малкото, ако погледнете приложения видео клип на Келис или който и да е американски сериал и/или филм ще видите, че те бъкат от политическа некоректност. И досега никой не ги е спрял.

    Само искам да ви кажа, че след дискусията, която се завихри покрай тази моя позиция, ми стана ясно, че обществото ни има да извърви още дълъг път докато достигне модерността и се почувства комфортно в нея.

    Може да не сте съгласни с мен, но има причина защо западните общества, които специално социално и политически са на светлинни години от нас, са възприели политическата коректност и никой не я оспорва (освен екзотици като Буковски навярно…)

    http://e-vestnik.bg/7241 – може да погледнете коментарите под статията, както е казал един от коментиращите – самият стил и отношение на коментиращите аргументират необходимостта от политическа коректност.

  23. Радо, никой не те спира да кажеш, че религията е глупости. Нито да кажеш, че фашистите са идиоти.

    Никой няма да затвори Буковски за това, че е казал, че Обама не е бил по-умен. Това може би го прави расист в моите очи (и на някои други), но в крайна сметка това си е мое мнение (и на някои други).

    Да излезеш обаче от името на политическа партия с послание „Ислямът е извратен, всички мюсюлмани трябва да бъдат изхвърлени от страната“; или „всички евреи са педераси и трябва да бъдат избити“ е нарушаване на правата на други хора и насаждане на омраза.

  24. Чета, чета, Илия и се ужасявам какви хора коментират по форумите. То бива бива простотия, ама тяхното на нищо не прилича. Толкова ли не могат цивилизовано да си изкажат несъгласието с теб, както примерно Комитата и Никодил, ами трябва да псуват като разцепени.

    Иначе, по темата, и аз съм доста стресната от странните изказвания на Буковски. Имах съвсе различно мнение за него и всъщност продължавам да го уважавам, защото наистина е направил много за свободата на словото и е разкрил много от престъпленията в Съветския съюз пред света. Може би разковничето за крайната му позиция се крие именно тук:

    „Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?““

    Той иска своите два квадратни метра, в които да може да нарича гейовете гейове, негрите негри или каквото още му хрумне и да (не) го прави в съответствие със съвестта си, а не с нечий закон. Именно затова се дразни на политическата коректност, а това, че вижда Оруел в нея – може би пресилва нещата, защото веднъж е живял в свят, в който законът му е забранявал да изрича на глас нещо (или всичко) и това го е направило чувствителен към дори и най-малката забрана.

    Според мен проблемът е в границата и баланса на нещата. Да изкрещиш на някого „мъжка шовинистична свиня“ е малоумно. Но да ти плащат по-малко, защото си жена – също. Истината е някъде по средата, а нас хората хич не ни бива в напипването на баланса.

  25. Ще си позволя да цитирам част от един по-горен коментар: „съществуват и такива неща като възпитание и уважение към другите – съществували са винаги – които ни спират да наричаме сакатия „сакат“ и негъра „негър“ ако на тях това не им харесва.“
    Къде, да му се не види, намерихте прилика между „сакат“ и „негър“? Значи не можем да наречем и циганина – циганин, щото може да не му хареса? Ама какво ли питам, не може, разбира се. Или поне съвсем скоро ще го забранят. Друг е моя въпрос. Ако ние сме в някъде в чужбина и на нас гледат като на хора втора ръка, защото преди нашата особа не са виждали други особи с български паспорт, освен едни особи с тен, нечленоразделен говор и склонност към присвояване на чужди вещи, повтарям, ако на нас гледат с подозрение или нескрита неприязън само, защото сме българи, а пък на нас това не ни харесва, тогава? За себе си хората ще са прави. Какво остава за нас? Не е ли възможността да променим мнението им чрез постъпки, начин на живот и т.н. По какъв начин определени групи хора са се старали да променят мнението на другите за себе си? Опитали ли са изобщо или въобще не им пука какво мислим за тях, стига да не ги наричаме с имената, които имат, а с някакви други, които са си харесали. Ами и аз може да искам да се казвам херцогиня Алиса, но уви – не съм херцогиня, не съм аристократка по произход и родителите ми са обикновени граждани. Трябва ли да се сърдя на някого за това, че не ме нарича с титлата, дето ме кефи? Думи като „сакат“ нямат нищо общо с темата и са проява на обикновена простащина, но останалите…Е не. Няма да започна да наричам червеното сиво само защото далтонистите се чувстват дискомфортно от споменаване на червения цвят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...