Камъни и дървье

Иван Бедров е публикувал разбор на резултатите от анкета в блога си. Въпросът е „Нещата ще се оправят с:“ Най-популярният отговор е „Няма да се оправят“. Вторият и третият най-популярни: „Камъни“ (17%) и „Чужда окупация“ (16%). А само 14% вярват, че ще се оправят с избори. Аз съм измежду тях.

Излиза че 11 години след „събитията от зимата на 1997г.“ сме пак на същия хал. Очакваме някой друг да дойде и да ни оправи нещата. Или смятаме, че няма да се оправят.

Нещата наистина няма да се оправят, защото никой не смята, че ще се оправят.

Ние имаме нужда от нашата автентична и истинска гражданска революция – нещо като Май ’68, който тези дни французите отбелязват доста грандиозно, по случай 40-та годишнина от събитията. Една „провалена революция“, но една кръстопътна точка за ценностите и нормите, които ръководят едно общество.

Нашата революция няма да е преобрат на ценностите ни, защото ние нямаме такива. И то не само, че нямаме ценности, но и нямаме институции, на които да гледаме като на ценности – парламент, президент, съд, църква… дори футболът не е ценност и никой не вярва нито на отборите, нито на футболния ни съюз! Това не е проблем на политиците или на тези, „които измислят законите“. Това е проблем на едно цяло общество. Едно общество, което винаги се оплаква и смята, че е „най-зле от всички на света“, но никога няма да си помръдне пръста, за да промени „зле“-то и да тръгне по по-добрия път. И винаги ще чака някой друг да дойде и да го оправи. И съответно да носи отговорностите за неуспеха.

И затова – съжалявай, Иване, съжалявайте всички! Дори чужда окупация не би могла да ни помогне. Единственото ни спасение е мислене като това, което Радан Кънев демонстрира в последната си публикация, а именно:

Всичко това не е оптимизъм. Това са факти. Промяната идва, но за да бъде тя оползотворена, е нужно да бъде осмислена политически от активното малцинство граждани от новото поколение.


Но преди това трябва да седнем и добре да си направим равносметка кое е добро и кое лошо в нашето общество. Да си направим сметка какво сме постигнали и къде грешим. Да не позволяваме на една банда негодници да ни настройва едни срещу други, чрез подставени лица, да се дърляме като бездомни кучета за останките от богатата трапеза. И да спрем постоянно да тръгваме от нулата и да отричаме всичко преди нас. Светът не започва и не свършва с нас – колкото и да ни се иска.

Да престанем да вдигаме ръце и да казваме „нищо няма да се оправи„. Да престанем да се държим в собствената си държава, така все едно живеем под наем и утре няма да ни има. Промяната започва от нас.

Be the change you want to see in the world!

Коментари

4 thoughts on “Камъни и дървье

  1. Да се мечтае отново за „революции“ след като още берем плодовете на една „революция“ – комунистическата – и ще ги берем още десетилетия, е белег за непоправимо увредено съзнание…

    Самият живот има своя логика, която трябва да бъде следвана с правенето на предпазливи реформистки промени, чиято същност е да се разкрепости човешката инергия и предпримчивост – този е спасителния път за България тепърва… а не някакви си там „революции“ (от типа „Уго Чавес“ може би?!) 🙂

  2. Ангеле, мисля, че Илия няма предвид „революция“ в комунистическия смисъл, последвана от терор и диктатура на пролетариата:)

    Аз одобрявам статията на Илия, но и по-голяма част от твоя коментар – много точно казано е това за промените.

  3. Вижте, много ясно съм посочил в текста си, че става въпрос за „революция в главата“ – в ценностите и начина на мислене. А не за мятане на павета по парламента – както виждате съм написал и че бях гласувал за опцията „избори“ в анкетата на Иван Бедров.

    Ангеле, ако си беше направил поне труда да прочетеш коя е тая революция от Май’68г. във Франция, което мисля е неизбежно преди да се коментира, щеше да знаеш за какви точно промени става въпрос. Иначе слагането на думи „в устата“ или „под перото“ на други хора, все едно са ги казали, е специфичен феномен, описан, доколкото ми е известно, в психологията. Но да не продължавам, тъй като не искам да се обиждаме.

    Не може мнозинството от хората да си мислят, че нещата няма да се оправят или че трябва „чужда окупация“, за да се оправят и ние да говорим, че с бавни и постепенни промени всичко ще се оправи. Всяко решение, всяка промяна има своя основополагаща логика.

    След като никой не вярва в „оправянето“ каква е логиката на решенията, които се взимат?!

    Поразмишлявайте малко над тази „логическа връзка“ – може би ще разберете какво имам предвид.

  4. Господин И, струва ми се че добре зная за кои събития става дума от „паметната 1968 година“, понеже съм дългогодишен преподавател по тази материя 🙂 Всякакви леви експерименти, както даже и самата мечта за такива „коренни обрати“ е признак за политическа патология, отречена не само от историята, но и от самия живот…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...