Коалиционни

По всичко личи, че мечтата на г-н Бойко Борисов ще се сбъдне. ГЕРБ ще състави свое самостоятелно правителство (ах, а как само преди 2-3 месеца си говорихме, че коалициите вече са неизбежни…), дори без да е събрал необходимите 121 народни представители в групата си.

Ситуацията е такава, че нито една от парламентарните групи вдясно (Атака, Синята коалиция, Ред, законност и справедливост) не може да си позволи да не подкрепи ясните победители в изборите след напълно делегитимираното управление на Тройната коалиция. По силата на тези обстоятелства Бойко Борисов може спокойно да поставя условия, да коментира, да говори за морално право и пр. Всички онези, които действително или деклартивно бяха и са против Тройната коалиция, ще го подкрепят и вече го заявиха под една или друга форма. Това ще даде стабилна подкрепа при гласуването на кабинет, което най-вероятно предстои през тази или следващата седмица – най-вероятно резултатът ще е нещо от порядъка на 160-170 гласа в подкрепа. Но това дава една измамна сигурност на бъдещия Минпред (малко Новговор).

Проблемите може и най-вероятно ще дойдат от две страни – ПГ на ГЕРБ и „коалиционните“ партньори от трите по-горе изброени политически сили.

При първи сигнали за отклоняване от „новия курс“, начертан от лидера на ГЕРБ, а то неминуемо ще се случи (не искам да съм лош пророк, но не мога да си кривя душата), г-н Борисов внезапно ще започне да губи от блясъка си и неминуемо ще намалее и обаяните му сред собствените му подопечни. Напълно възможно е да видим разпокъсване на групата на ГЕРБ в НС – особено, ако историите и вицовете, че Бойко Борисов щял тепърва да се запознава с депутатите на ГЕРБ се окажат верни.

При едно подобно „свиване” на ПГ, много скоро може да се окаже, че оцеляването на кабинетът зависят от поне 2 от подкрепящите политически сили. А те ще се чувстват все по-„срамежливи” да подкрепят един кабинет, който с провалите си и скандалите за корупция наподобява стария.

Още от началото обаче виждаме, че ГЕРБ явно ще разчита за подкрепа до голяма степен на втората най-голяма сила в десния (даже крайно-десния) дял на политическия спектър – Атака. Това е опасна тенденция и може да коства голяма част от европейската легитимност на партията. Обещанията на Волен Сидеров за твърда подкрепа може лесно да заблудят Бойко Борисов, че го чакат безоблачни четири години. Същото важи и за РЗС.

Съдбата на новото мнозинство отново е в ръцете на по-малки партньори, така че колкото и да ни се струва стабилно мнозинството в момента (а и на лидера на ГЕРБ май) много скоро нещата може да изглеждат по съвсем друг начин.

Снимка: в-к Капитал

Коментари

8 thoughts on “Коалиционни

  1. По-интересното е дали ББ осъзнава тази ситуация. А действията и основно изказванията му не сочат да си дава сметка за положението, в което може куриозно да попадне, а ние да наблюдаваме поредната „детронация“.

  2. Ятака е десен политически субект само, ако я разглеждаме, като разположение по остта национализъм – интернационализъм, иначе си е една ултралява партия 😀

  3. @Стойчо: мерси!

    @Тодор Павлов: Ами аз мисля, че не я осъзнава. Но дори да я осъзнаваше – каква му е алтернативата? 🙂

    @Балтазар: Атака не прави изключение от крайните, полу-фашистки и популистки формации навсякъде в Европа и по света. В световната политология тези формации се наричат крайно-десни и затова и аз използвам този термин.

  4. Ако определящото за лявото е отношението към капитала и към трудовата сила, то няма никаква причина и за дясното да бъде така. Това, че преди време някой гъз е решил, че това, което се представлява от Ятака е дясно, не означава, че грешката му трябва да бъде преекспонирана. Ятака не е дясна партия. Ятака е лява националистическа партия. Бих казал, че е крайно лява и крайно националистическа.

  5. С риск да се повторя:

    Германската работническа социал-националистическа партия (позната още като Нацистката партия на Адолф Хитлер) й свързаният с нейното управление нацистки режим са известни като крайно-десни.

    Фашистката партия на Бенито Мусолини също е известна като крайно дясна.

    Дясното и лявото имат не само икономическо измерение, но и социално. Има разлика, която се прави между крайно-десните и крайно-левите партии и тя е много добре откроена.

    Ако вие имате желание да не се съобразявате с неща, които са всеобщо приети в международната политология и да въвеждате нови термини, то е ваша воля.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...