Кой напира за следенето в интернет?

Дискусия за следенето в интернет
Uploaded by Gospodin_I. – News videos hot off the press.

Тази сутрин бях гост на сутрешния блок на Нова ТВ „Здравей, България!“ Защитавах позицията на „Електронна граница“ срещу представителя на ГЕРБ – г-н Красимир Ципов, който освен народен представител, е и заместник-председател на една от най-важните комисии в Народното събрание – по вътрешна сигурност и обществен ред. Можете да видите запис на цялото участие отгоре.

Позициите на „Електронна граница“ са широко известни. Гордея се, че съм част от организацията и съм подкрепял и защитавал позициите ѝ, откакто е учредена. Не мога обаче да не отбележа непоследователното отношение не ПП ГЕРБ по този въпрос.

Отчетливо си спомням как представителите на ГЕРБ се противопоставяха на предложенията, които се внасяха от МВР и подкрепяха от БСП и ДПС в края на мандата на миналото НС. Сега, ГЕРБ ни слага на масата в пъти по-вмирисано ястие и се опитва да ни убеди колко вкусна гозба са ни сготвили.

Притеснително също е тоталната липса на смислена опозиция на управлението на ГЕРБ – нито тези, които би трябвало да са официална такава, нито другите, които искат да се държат като де факто такава, разполагат с необходимия обществен авторитет, за да се противопоставят открито на исканията на МВР и ГЕРБ.

Самият факт обаче, че ГЕРБ, абсолютно независимо и въпреки противопоставянето си на всичко, свързано с БСП и ДПС и тяхното управление (с любезното съдействие на НДСВ до край – да не забравяме), отново предлага подобно изменение на ЗЕС, говори за това, че явно има доста по-дълбоко скрити и силно влияещи интереси тези изменения да бъдат прокарани.

Най-логично е тези влияния и натиск да идват от Министерството на вътрешните работи, но до колко и кои точно държавни служители влияят на законодателния процес и в името на какви интереси го правят (институционални, частни или корпоративни?) аз лично не мога да преценя.

Ще завърша с нещо, което г-н Ципов ми каза на излизане от студиото – „В крайна сметка, ако гражданите искат някаква сигурност, ще трябва да се откажат от част от правата си„.

Едва ли бих могъл да бъда по-несъгласен с подобно твърдение. Въпросните „права„, които явно се оказват основна пречка пред всички правозащитни органи са работата на полицията – да ги защитава, оттам идва и думите Право, правораздаване, правозащитни и пр. 🙂

И ако ще да се скъсат, няма да ме убедят как невършейки част от работата си, ще си свършат работата.

Коментари

9 thoughts on “Кой напира за следенето в интернет?

  1. Prochitaiiki tazi publikaciya, malko se uspokoix- zatapiyavaneto ne e palno.
    Sled tolkova promivane na mozaci vse oshte sa ostanali xora kato Iliya Markov.
    Spodeliyam negovite vijdaniya.

  2. Ако контролирането на бизнеса (чрез подслушване), контролирането на опозицията (чрез подслушване), контролирането на обществото (чрез подслушване), контролирането на личността (чрез подслушване) е добро за стадото, то нека дружно заблеем в негова подкрепа.

  3. Това, което Ви е казал г-н Ципов на излизане от студиото
    „В крайна сметка, ако гражданите искат някаква сигурност, ще трябва да се откажат от част от правата си“ действително не е съвсем точно. По-правилно е да се каже, че абсолютната защита на едни права често води до невъзможност да се защитят в пълния им размер други права. Ето пример: освен правото на лична неприкосновеност, гражданите имат и право на собственост. Защитата на правото на собственост (например при кражба), понякога изисква да не се защити в пълен размер другото право – на лична неприкосновеност.
    Например много от кражбите на мобилни телефони (които най-често не са престъпления от „тежките“), няма да могат да бъдат разкрити, ако полицията не разполага с постоянен достъп до някои данни. Ако гражданите това положение ги удовлетворява, значи гражданите де факто вече са се отказали от част от правата си (на собственост) за да могат по-пълно да се ползват от други права (за неприкосновеност на съобщенията).

    Така че по отношение на закона за електронните съобщения Вашата позиция е непоследователна:
    ако действително Вие вярвате, както писахте насдкоро, че
    http://gospodin-i.blogspot.com/2009/12/blog-post.html
    „големите корпорации и хората, които стоят зад тях … най-много печелят от това разкостване на държавата и намаляването на участието й като регулатор“
    би трябвало по ЗЕС да отстоявате доста по-различна позиция…

  4. Ако въпросният депутат ви е казал това нещо, той очевидно не е чувал, че човек, който е готов да се откаже от свободата си за временно постигната сигурност, не заслужава нито едното, нито другото.
    И това е казано преди 234 години, от Бенджамин Франклин – добре познат на депутатите от 100-доларовата банкнота.
    Проблемът в България е, че депутатите си мислят, че те ще са изключени от подслушването, а забравят, че преди да станат депутати са били граждани. Или селяни. И след като престанат да са депутати пак ще са граждани. Или селяни. И следени. И подслушвани.

  5. Илия,
    изискването за тежките престъпления е заложено в Конституцията (чл. 34, ал.2), а не е следствие от Директивата (която, впрочем, е отдавна приложена в законодателството).

  6. „В крайна сметка, ако гражданите искат някаква сигурност, ще трябва да се откажат от част от правата си“.

    Аз пък тук съм съгласен – смисъл, човекът е бил прав, поне теоретично. За да могат въпросните репресивни власти да си вършат работата, трябва да имат правомощия, ограничаващи нашите. За да те провери за оръжие или дрога един полицай, той трябва да наруши правото ти на неприкосновенност на личните вещи. И така 🙂

    Мен повече ме притеснява, че наистина изглежда ненужно това разширение на закона, а и мисля, че нещата винаги набират инерция – та нека се противопоставим на точно тази ;]

    Ще се видим на 14-ти! ;]]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...