Културен преглед

Миналата седмица ми се събраха доста културни мероприятия накуп, така че реших по същия начин да споделя впечатленията си от тях.

Последователно, в рамките на 3-4 дни гледах TILT, „Стъпки в пясъка“ и „Полет над кукувиче гнездо“ на Александър Морфов в Народния театър. Не точно в този ред, но ще ги разделя и разгледам „стилово“ – тоест филми и театър.

Филмите

TILT е очевидно добре направен и представен (рекламиран) филми за „славния“ Преход, но допуска най-големия грях на българското кино от същия този период – опитва се да набута прекалено много история И теория (под теория имам предвид оценка на времето). Това освен това идва в комбинация със слаб (по мое мнение) сценарий, в който няма нищо ново и интересно. И поради това ме изненадва фактът, че филмът сякаш най-много се харесва на хора, които са „героите“ на този филм – хората точно от това „изгубено“ поколение, които са били на 18-ина години в края на 80-те и началото на 90-те. След като за мен (аз бях на 6 тогава) филмът не е интересен и не ми разказва увлекателно за „едно друго време“, не разбирам какво може да предложи на хората, които са го живели.

Ако трябва да изтъкна една основна слабост, то тя ще е възприетият подход историята на епохата да се разказва чрез нещата, които се случват на героите.

Липсата на нетрадиционен поглед върху събитията и неубедителните и нереалистични персонажи в комбинация правят филма много слаб.

„Стъпки в пясъка“ според мен е една идея напред, но пак се губи макар и в по-различни пясъци. Радвам се, че Ивайло Христов е избягал от стремежа да отговори на въпроса за „живота, вселената и всичко останало“ в рамките на 90 минути, като същевременно е намерил и интересна автентична история за разказване, но историята е толкова голяма и разнообразна, че някак си отделните епизоди в нея губят връзката си.

Хубавото е, че филмът изглежда много по-автентичен по отношение на декор и костюми, а лековата и на моменти комична игра на Иван Бърнев, Велко Кънев и кратката поява на бате Ненчо го правят лек и забавен за гледане, въпреки сериозните и тежки теми.

Театърът

Накрая искам да обърна внимание на „Полет над кукувиче гнездо“, което се играе в Народния под режисурата на Александър Морфов. Несъмнено той е явление в българския театър, независимо дали го харесвате или не. Моето мнение все още е крайно разнопосочно – например мразех „Хъшове“, когато го гледах за пръв път, но след това ми хареса много.

„Полет над кукувиче гнездо“ обаче е тотален провал. Усещах го още докато гледах представлението и веднага след като напуснах театъра, но се убедих тотално след като изгледах внимателно екранизацията на Милош Форман с Джак Никълсън в главната роля (и не ми казвайте, че не са сравними нещата, защото българските режисьори и актьори не отстъпват по нищо на американските – когато искат!)

Мисля, че г-н Морфов тотално е сгрешил прочита на романа на Кен Киси и го е превърнал в една елементарна и плоска творба, която представя сблъсъка на „добро“ и „лошо“. Ако е направено заради публиката жалко, мисля че театралната публика в България все пак е на малко по-високо ниво от подобно елементарно представяне на света (при всички условности за „нивото“ на публиката…)

В представлението сблъсъкът между Макмърфи и сестра Рачид е между „добро“ и „зло“. Той е пияница и безделник, но е готин, себеотрицателен, не е егоист. Сестра Рачид от своя страна е един обикновен изрод, чиято роля единствено е да тормози пациентите в психиатричната болница. Ако сте гледали филма (ако не сте – задължително го направете) там героят на Никълсън е много по-„сив“ (тоест лош и егоистично настроен), а сестрата прави всичко от убеждението, че така помага на пациентите си. Тоест сблъсъкът е между „ред“ и „хаос“.

Не случайно не споменавам актьорите от представлението – защото те са на обичайната си висота, но самото разработване на представлението ги кара да се губят и да изглеждат неубедителни (особено Валентин Ганев например, който играе д-р Спийви и направо на моменти не знаех какво прави на сцената…) Отличното изключение в този случай се нарича Иван Бърнев (Били Бибит), който е изключително убедителен в иначе трудна роля.

За съжаление, както сигурно се долавя и описанията ми, културната програма беше по-скоро разочароваща…

Коментари

2 thoughts on “Културен преглед

  1. Благодаря за коментарите, чудех се кой от двата бг филма да гледам. А силни постановки за съжаление липсват.. и това, че даден режисьор е бил блестящ в един проект, не пречи да се издъни в друг. Примери : Морфов, Теди Москов, К.Донев( нула с потрес за новата му пиеса в Сатирата)

  2. Камен Донев всъщност има няколко такива подобни пиеси с „персонажи“. Гледал съм една друга, наречена „Почивен ден“, която се играеше в Народния и беше почи 1:1 като типажи, събития и забавност…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...