На прага на дълбоката депресия

Все по-интересни ми стават десетките коментари по темата „реформа на политическата система” от изключително интелигентни хора, в чиято почтеност не се съмнявам (виж Радан, Иван, Първан&Жоро и Юлиан), които се завъртат около тезите: „системата не е виновна”, „как се избират представителите е технически въпрос”, „трябва да гласуваме” или „трябват нови лица”.

Както писах и миналата седмица – не може да има по-грешно мислене. Извинявам се на гореспоменатите многоуважавани от мен блогъри, ако ги обиждам, но предпочитам да бъда искрен. Надявам се да го оцените. 🙂

Искам първо да дам отговори на горните въпроси:

  • Системата Е виновна!
  • Как се избират представителите е ОСНОВОПОЛАГАЩ, а не технически въпрос!
  • ДА, ТРЯБВА да гласуваме!
  • И ДА, трябват нови лица – но нека направим системата „пропусклива” за тези нови лица!

Миналата седмица мислех да пиша един пост на тема „българския народен спорт”безцелното мрънкане. Защото всички тези коментари на тема „системата не е виновна, трябва морал са точно това – безцелно мрънкане! Или, както бях писал преди времепатекряк!

Мрънкане са, защото за пореден път се оплакваме от „несправедливостите на живота”, а отхвърляме всяко предложение за подобряване, искайки нещо по-добро и невъзможно.

Политиката е формата на решаване на обществени проблеми, на намирането на ОБЩ консенсус по разрешаването на тези проблеми, консенсус, който да е валиден за всеки отделен индивид в това общество. Основна функция на политиката е законодателството.

Какво значи това на обикновен език. Значи, че ако сме недоволни от корупцията, непотизма, клиентелизма, манипулациите, олигархията и всичко останало в обществото ни – ТРЯБВА ДА УПРАЖНИМ ПРАВОТО СИ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА, ЗА ДА СЕ СПРАВИМ С ТЯХ. Това си право НИЕ упражняваме чрез избраните си представители – пък били те и корумпирани, купени, продадени, олигарси или каквото там още се сещате.

НЯМА – искаме нови лица в политиката!

ИМА – да създадем система, която да допуска по-качествените лица в политиката!

Ако продължа нататък рискувам да се изгубя в безкрайния дебат за липсата на гражданско съзнание и гражданско общество, сбърканото в чипа и прочие теми, които няма да ни доведат до нищо ново. Аз споделих основното, което всеки от нас трябва да разбере. В противен случай рискуваме да се въртим в омагьосания кръг без изход и да се депресираме фатално.

В крайна сметка политиката е лидерство и поемане на отговорност. Какво означава това? Лицата, които сме избрали като представители (тоест по силата на това, че сме ги избрали да ни управляват) да предлагат решения, които да подобряват функционирането на обществото.

И последно. Досега не съм го казвал, за да не стане като приказката „гузен негонен бяга”, но като гледам явно доста хора си го мислят и затова искам да го кажа много точно и ясно:

Не съм свързан с Президента Първанов, нито с администрацията му по никакъв начин. Защитавам каузата и дебатирам яростно с всеки от собствени убеждения, че това е ПРАВИЛНИЯТ път за Родината ми.

Симпатизирам на Първанов и дори му правя евала, че повдигна въпроса в публичното пространство – нещо, което БСМ не успя да направи през 4-те години откакто формулира въпроса за първи път.

Коментари

12 thoughts on “На прага на дълбоката депресия

  1. Илия, честно казано текстът ти ми се струва неясен и не виждам в него аргументация срещу тезите, които оспорваш.

    Има нещо допълнително, и то е поредна принципна разлика помежду ни (добре, че започнахме да ги откриваме, хаха):

    Не мисля, че целта на политиката (по-скоро на представителната демокрация) е постигането на консенсус. Най-много по няколко национални свръхзадачи може да има консенсус.

    Представителната демокрация е средство между многото алтернативни избори по един въпрос да се направи избор, който е по вкуса на максимум граждани.
    Да се направи избор, предпочитан от мнозинството – това е демокрация. Демократичната политика е постоянен конфликт на интереси, а не търсене на хармония и съгласие.

    И важният въпрос е представителството – кой защитава твоя избор, а не как избираш представителя си.

    По изложените съображения, моите отговори са:

    1. Не ми пука за „нови лица“. Лицата са начин, идеите са същественото.

    2. „Системата“ ще функционира, докато не получи ясна политическа алтернатива. Административни мерки под контрол на храненици на системата нищо не помагат.

    3. Парадоксално, но последните управления постигат целите си (така, както са зявени в програмата). Факт е, че именно политическите им цели са вредни, страхливи и в услуга на олигархиите. Зависимостта между управляващите и мафията не е страничен ефект на управлението, а негов приоритет със съвсем ясни очертания.

  2. Не мисля, че медийната демокрация може да роди нещо по-добро от това, което е в момента. Каквато и да е системата, изборите се печелят от хората с най-широк медиен канал.

    За това се надявам точно ние да успеем да популяризираме интернет и обезсилим медийните олигарси.

    С торенти към демокрация:)

  3. Съчувствам ти: всичките ти политически кумири се срутиха кажи-речи наведнъж, нищо чудно и Гоце да падне! Дай Боже!

    Мислиш неизбежно в леви категории, както подобава за ляв; но не „системата“ е виновна, защото хората са в състояние да изопачат всяка, дори и най-рационалната система, причината е в съзнанията и в ценностите на индивидите. При положение че 60% от избирателите не ходят да гласуват, няма как да има смислена и работеща система.

    А като сменим системата това едва ли ще ентусиазира избирателите, както си мислите вие двамата с Гоце (е, той поне се преструва, че мисли така, а мисли съвсем иначе: Гоце, пръв поборник за маджоритарна система!; отбележи, Гоце иска маДжоритарна система, а ти искаш ли я?) Гоце е продукт на досегашнита система, нейно най-отровно цвете, така че да му се вярва, че има безкористни подбуди е връх на наивността и слепотата…

  4. Илия, съгласен съм с Радан, че в последно време си зарязал аргументацията. Тезата за финансирането на политическите партии от държавния бюджет според мен е правилна (така трябва да се финансират и религиозните общности), но наистина много куцо се обосноваваш.

    И нещо друго – в това е разликата между десните и левите: левите вярват в системата, десните вярват в (морала) на отделния човек.

    Наистина точно върхът на днешната политическа система да предлага промяна на системата ми се вижда доооста неморално:-)

    А и предложенията за смяна на политическата система, дали не целят отклоняване на вниманието от неморалността на държавния връх?;-)(последното е закачка, не се хаби да ми отговаряш)

  5. @ Радан: може да не добре аргументиран. Казах ти, че сам не си го харесвам, а беше така и емоционално написан.

    Относно консенсусите. Използвал съм грешно думата, но в крайна сметка говорим за едно и също нещо. Намирането на приемливо за най-голям брой хора решение е де факто консенсус, защото решението е задължаващо за всички членове на обществото. Не съм толкова голям „ляв идеалист“ да си мисля, че може да се намери ТЕЗАТА, която а обедини всички единици в обществото и да заживеем в мир и хармония.

    „И важният въпрос е представителството – кой защитава твоя избор, а не как избираш представителя си.“ – точно поради първият аргумент вторият е МНОГО важен.

    Иначе по 1 – съгласен съм; 2 – като си говорихме ти казах, ако не вярваме в „администрацията“ или държавата, тогава трябва да раздържавим и такива дейности като опазването на обществения ред и пр. (защото администрацията/държавата в лицето на полицията и с това не се справя добре в България); 3 – ами системата позволява много добре на хората с пари (едрата буржоазия ;)) да организират политическия живот така, че техните интереси да се много добре представени и защитени. ЕТО ЗАЩО системата е виновна.

    @ Дзвер: Напълно съгласен съм с теб, Дзвер. И поради тази причина аз определям реформата на политическата система като пакет от мерки – най-важните 4 според мен са: реформа на изборното законодателство, въвеждане на мажоритарен ЕЛЕМЕНТ (а не ВОТ) в избирането на представители; реформа на начина на финансиране на политическите партии, ОБЩЕСТВЕНО финансиране (тоест от държавата); КОНТРОЛ и ПРОЗРАЧНОСТ върху собствеността и функционирането на медиите (това може да значи много неща – примерно медиите да са длъжни да начисляват едни и същи цени за реклама на политическа дейност, въпреки че аз съм ЗА дори по-радикални мерки) и последно разширяване формите на пряка демокрация – улесняване провеждането на референдуми и пр. Според мен това е пакет мерки, който ще направи ДЕМОКРАЦИЯТА в България по-силна и по-ефективна и ще върне част от доверието на гражданите в избраните им представители.

    @ Ангел Грънчаров: Поздравления, пишеш все по-смислени коментари след публикациите ми! Съгласен съм с теб, че нещата зависят от гражданите и че дори най-добрата система може да бъде изопачена. Не искам да спорим за Първанов – аз говоря за необходимите промени, които да усилят демокрацията ни. Но в крайна сметка, ако вие сте готови да седнете и да чакате 200 години да се създаде необходимото гражданско съзнание, аз не съм. Пък и за мен това не е лидерството. Истинският лидер трябва да може да повлияе на нещата така, че да ги измести в правилната или поне по-правилната от сегашната посока. Не знам дали Първанов е такъв, но е факт, че ако той не беше повдигнал въпроса, сега нямаше да спорим по темата…

    и последно @ Стойчо: Приемам критиката със смирение. Напоследък нямам време и нерви да пиша спокойно и обосновано. Моля за разбирателство, че макар и „политик“ съм млад и доста емоционален такъв, особено на тази тема (ако не вярваш, питай Коцето) 🙂

    Не съм съгласен за разликата между левите и десните, която намираш. И двете идеи вярват в морала на обикновения човек. Само че аз като човек, който съм учил и се занимавам с политика знам, че няма такова нещо като морал в политиката. Може да има привиден морал, но той се създава от страха от електоралното недоволство (което е хубаво нещо и така работи политиката). Навсякъде е така.

    Върхът да предлага промяна неморално – ами добре, така е. Но защо никой друг не го прави?

    Освен това, въпросът ми е към теб, Ангел и Дзвер примерно (защото не искам да поставям Радан в неудобна ситуация ;)) – мислите ли наистина, че ако Костов беше премиер днес положението щеше да е по-различно? Отговорете ми искрено, моля ви. Пък ако мислите не е лошо да се замислите, че рейнтингът му, както и този на партията му клонят към нулата, което е показателно за доверието, което хората имат у него…

  6. „Може да има привиден морал, но той се създава от страха от електоралното недоволство“ – в момента точно това правим: електорално недоволство та белким се стреснат (но както каза ти – нямат морал, значи няма и да се стреснат)

    Ако Костов беше и днес премиер това щеше да е третият му по ред мандат 🙂 и със сигурност нямаше да е президент. Така също и бат’Петьо нямаше да е президент (защото няма трети мандат за президента).

    Не отклонявай темата към Костов, в момента на власт са Първанов и Станишев (и мнозина други), но не и Костов.

    Мога с голяма доза вероятност да предположа, че ако Костов сега беше трети мандат премиер, ти щеше да си в Изпълнителното бюро (ще ти кажа на бира защо мисля така, но наистина го мисля)

  7. Освен това, въпросът ми е към теб, Ангел и Дзвер примерно (защото не искам да поставям Радан в неудобна ситуация ;)) – мислите ли наистина, че ако Костов беше премиер днес положението щеше да е по-различно? Отговорете ми искрено, моля ви. Пък ако мислите не е лошо да се замислите, че рейнтингът му, както и този на партията му клонят към нулата, което е показателно за доверието, което хората имат у него…

    Знаеш ли, въпросът ти е хем провокативен, хем риторичен, но ще отговоря: разбира се, че ако Костов беше премиер, България сега щеше да е съвсем друга; и с просто око се вижда, че Костов, за разлика от Дмитриевич и от Гоце Първанов е човек, който има волята да провежда необходимите за страната промени; да не говорим за това, че ЕС тогава нямаше да ни мъмри и да ни глобява със стотици милиони евро, а щеше да ни хвали, както си и беше по негово време.

    Виж сега, това, че имаме различия, е много естествено, пък е и прекрасно: ако мислехме еднакво тогава просто нямаше да има за какво да си говорим.

    Няма да е зле – предлагам го съвсем сериозно – да направим една „междублогова“ дискусия на тема както е потребно в този момент на България. Ако искате де, на мен лично ми е крайно интересно да разговарям по такива въпроси с хора, имащи коренно различни ценности и политически ориентации в сравнение с моята.

    Какво ще кажете? Да проведем дискусия между блогове, която да кореспондира, т.е. по едни и същи въпроси да напишат мнението си всички, които желаят, а пък въпросите да ги обсъдим най-напред, т.е. да изберем кои ка най-належащи. Мисля, че би била полезна и плодотворна една такава дискусии…

  8. @Стойчо: ти сигурен ли си, че не искаш да се занимаваш с политика професионално. Измъкваш се от трудни въпроси по-добре и от Доган на преизборна пресконференция! 😉

    @Ангел Грънчаров: Идеята ти е наистина чудесна! Защо не помислиш за начин/система технически да се осъществи това – смисъл как да избираме темите, кой ще участва и пр.?

  9. Ами радвам се че приемаш идеята за блогърско „интелектуално цунами“, а за самата схема ми е трудно да преценя какво ще проработи, моят опит показва, че трудно човек може да предразположи други хора да си кажат аргументирано мнението по въпрос, който лично него го интересува. Предлагам обаче така: когато някой измисли и сформулира добър въпрос/проблем да си избере неколцина блогъри, на които предлага също да си кажат мнението; те пък да предложат други и т.н., т.е. една вече приложена схема, но сега да се използва за по-сериозни въпроси…

  10. Хей, Марков, много ми е интересно какво ще кажеш, отговаряйки на този въпрос: Европа уволни правителството Станишев, а ние?. Ако искаш, отговори, пък после дай думата, покани някой друг, по твой избор. Та така белким се започне едно „интелектуално цунами“, което да помогне за промяната към по-добро в милата ни родина, а, какво ще кажеш?

  11. Blogger Господин И каза…

    @Стойчо: ти сигурен ли си, че не искаш да се занимаваш с политика професионално. Измъкваш се от трудни въпроси по-добре и от Доган на преизборна пресконференция! 😉

    Хехехе;-) още никой не ме е поканил;-)

  12. Хей, Марков, вие да не обсъждате отговора но толкова простия ми въпрос в ИБ на БСП та толкова дълго мълчиш? 🙂 Аз днес поставих в блога си друг въпрос, който, чини ми се, по ще ти хареса:

    Какво ни чака тепърва?

    Написах своето мнение ( http://angeligdb.wordpress.com/2008/07/22/1-51/ ), иска ми се да прочета твоето.

    Въпросът може да се нарече и така, та да звучи „по-научно“ и по-солидно:

    Какви са сценариите около непосредствено предстоящото политическо бъдеще на България?

    Надявам се, няма да заобиколиш тия въпроси. Ако искаш отговори само на единия, на този, който повече ти харесва. И не забравяй да призовеш други хора, които също да отговорят, както аз сега призовавам теб.

    Мерси за очакваната отзивчивост!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...