Наистина ли мислим, че това е начинът?

Мислех си, че съм привикнал на всякакви видове „зрели“ политически идеи за излизане от различните видове „кризи“, в които България е изпаднала (реално или не).

Докато не прочетох идеите на dzver за реформи в сферата на образованието. Същият блогър и друг път е коментирал мои постове на стария ми блог и съм запознат с убежденията му. Но честно казано смелото твърдение „цялата образователна система трябва да се приватизира“ ми дойде в повече.

Не ми е трудно да си дам сметка защо толкова много българи нямат и капка вяра в способността на държавата да създава и организира ефективно услуги за гражданите си. Само че се питам дават ли си сметка същите тези българи, че държавата не е някаква мистична структура оставена ни в наследство от онова древно племе, наречено „комунистите“, ами сме всички ние: аз, dzver, Сергей, Жан и т.н., които работим, произвеждаме, решаваме как да организираме и изпълняваме. И ако образованието не работи добре, то „приватизацията“ не е някаква магическа пръчица, която ще реши всички проблеми, които съществуват. Напротив, в определени сфери като образование и здравеопазване държавата не може да не участва – иначе се получават много по-груби изкривявания. Апропо, точно в случаите, в които вярвахме, че приватизацията ще реши проблемите ни, тя ни провали най-сериозно – говоря за милиардите левове държавно имущество, които буквално бяха разграбени за „жълти стотинки“.

Разбира се тук всичко опира до въпроса кого поставяме на първо място – гражданите или фирмите? Ако са фирмите – да, съгласен съм. Образованието би било много по-ефективно погледнато чисто икономически, ако се управляваше като икономическо предприятие. Само че аз лично поставям на първо място интереса на гражданите. И този интерес косвено служи и на фирмите – образованието е инвестиция в най-ценния ресурс, който една държава, която и да е, притежава – хората.

Без образование, чиито достъп се обуславя от качествата и способностите на дадено лице, а не от материалния му статус и семейния произход, България никога не би могла да създаде стабилна и модерна икономика, способна да предоставя висок жизнен стандарт.

Икономиката на ХХІ век няма да се характеризира с тежките индустрии и производството, а със знанието като основен ресурс. Ако искаме да сме подготвени за този тип икономика не можем да си позволим да пуснем юздите отвсякъде и да очакваме, че „пазарът ще реши всичко“ от само себе си…някога.

Резултатът от подобни неолиберални „експерименти“ може да бъде видян в страните от Латинска Америка, където 5% от населението живее много добре на фона на останалите 95%, които съществуват в абсолютна мизерия. Т.нар. „комунизъм“, които аз предпочитам да наричам „тоталиратен социализъм“ – по това, което всъщност е бил, може да е нанесъл много вреди на общественото, политическото и икономическото развитие на България, но поне е подсигурил, че подобно нещо не се е случило – тоест в България не съществува огромно разслоение между социалните групи.

Всъщност подобно стратификиране започва да се наблюдава в последните години и в то в някои случаи започва да дава своите (негативни) резултати. Като пример мога да посоча „циганския бунт“ в Красна поляна.

Коментари

5 thoughts on “Наистина ли мислим, че това е начинът?

  1. За съжаление, анкетата в блога ми показа, че повечето хора вярват в държавното образование и, че реформата трябва да включва неща като ваучери, нови директори, унифицирани програми и други кретенизми. Хората хич не вярват, че училището е там, за да подготви младите за живота, за да струват скъпо, да са предприемчиви и да живеят добре. И малките са дяволски различни, трябва им не унификация, а стимул да мислят, учат и да се развиват. Куп лелички с 350 или 700 или 1500 лева заплата могат да ги научат общо взето да четат, пишат и смятат, и то не всички.

    Истинската подготовка за битката с комунистите, чорбаджиите, началниците, колегите, другия пол, мутрите и т.н. може да се осигури само от хора, които много се стараят за това, конкурират се, мотивирани са и са свежи в главата.

    Аз съм твърдо на мнението, че държавата не е в състояние да управлява толкова много училища. Нека демонстрира с 1 единствено градско училище как се управлява качествено, ако успее, ще подам молба за членство в някоя партия.

  2. Целта ми изобщо не е да те убеждавам да ставаш член на която и да е партия…

    Съгласен съм, че имаме нужда от образование, което да учи хората „как“ да мислят, а не „какво“ да мислят. Също така съм съгласен, че имаме нужда от високо мотивирани и амбициозни хора, които да водят „идеологическата битка“ (:)), но защо мислиш, че ако приватизираме образованието там вече няма да има „лелки“, които да учат децата на глупости?

    Когато човешкият ресурс като потенциал и като цяло е на ниско ниво „магическата“ приватизация няма да реши проблемите. Според мен точно държавната намеса и държавното регулиране може да действа така, че да се подобрят нещата – в по-кратки срокове!

    Целта ни като общество не бива да е в това да свиваме постоянно държавното участие понеже то е неефективно, а да го направим ефективно. Така както са го направили страни като Франция, Германия, Испания, Нидерландите, Белгия и т.н.

  3. http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/09/blog-post_23.html

    Ето ти една тема за размисъл – опсаното училище, италиански лицей, е държавно.

    Човешкият ресурс е малък, защото социализмът развива олигофрени. Ако имаш 50000 учители и всички взимат по 300 лева, всички ще са еднакво тъпи. Ако има конкуренция между училищата и най-елитните училища наемат най-добрите учители, всеки учител ще иска да е най-добър и ще си скъсва д-то от четене на педагогически и специализирани произведения на български и чужди езици.

    Това е разликата между държавното и частното образование.

  4. В момента също има „конкуренция“ между училищата, защото дори без да са частни има елитни и не-елитни училища – съответно за някои учителите се натискат повече отколкото за други, защото знаят, че там нивото на учениците е различно.

    Освен това има и частни училища, но те НЕ СА по-добри от държавните (като изключим положителния пример „Американски колеж“) и учениците и родителите не се избиват за частните училища.

    Социализмът не развива повече олигофрени отколкото която и да е друга порочна система, каквато например е разюздания либерализъм, който предлагаш ти. И въобще кога аз съм ти говорил за социализъм? Аз ти говоря за държавно участие и регулация, които да гарантират най-доброто качество на образованието – нещо, което „приватизацията“ и пълната икономическа инициатива не може да постигне.

  5. напротив, за учителите социализмът никога не е свършвал. Училищата, в които работят, са държавни.

    а това, което пишеш за конкуренцията между учениците не си го обмислил – пиша ти за конкуренция между учителите и училищата. Ако взимаш 300 лева ти е все тая, дали си в СМГ, 4-то, 125-то или другаде – реално училищата не са на кой-знае колко различно ниво, просто няма логика.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...