Не му завиждам на Костя

Бившият министър-председател и настоящ лидер на ДСБ е изправен пред може би най-тежкия избор в кариерата си на политик

Не коментирам българската десница често по две прости причини:

  1. В българската блогосфера има достатъчно десничари (и малко автентични десни хора впрочем), които да го правят;
  2. Второ и по-важно – вярвам, че не върви човек да коментира/критикува другите, когато в собствения му двор цари хаос.

Събитията от последната седмица обаче ме принуждават да взема отношение – за да изразя една лично моя позиция, която сигурно ще бъде посрещната с голямо недоволство.

ГЕРБ, СДС и ДСБ начертаха плана за нова коалиция, т.нар. „формат ЕНП„, която да се яви алтернатива на управлението на „тройната коалиция„. Докато за ГЕРБ и СДС не представлява никаква пречка да влязат в подобна коалиция, то за ДСБ и позицията й на „единствения качествен политически продукт“ единодействието с и легитимирането на другите две формации представлява голям компромис с досегашните позиции. От друга страна обаче ДСБ е заплашена от маргинализация и постепенно загиване, поради това, че партията вече не е способна да активизира мащабен електорат и дори не е сигурно дали ще участва в следващото Народно събрание.

Ето това е Костовата дилема – безпринципна коалиция с Бойко Борисов и Пламен Юруков или забвение извън властта.

И при двата варианта Иван Костов рискува бунт сред собствените си редици – всъщност той вече е факт в настоящата ситуация. Ако трябва да съм честен – не виждам правилен избор пред г-н Костов. От една страна настоящите ГЕРБ и СДС при всички положения не са партии, с които една демократична, мислеща за доброто на страната си, формация би искала да се коалира. От друга обаче постоянното самодоволно стоене настрана и сочене с пръст на всички доведе ДСБ до настоящото й положение – около 2% обществено доверие в национален мащаб.

Има един-единствен път пред Иван Костов за бъдещето на партията му. Той минава през собственото му оттегляне от националната политика и даването на път на по-млади, необременени и потенциални политици. Хора с виждане и проект за развитието на България. Проект, който биха могли да придадат на ДСБ, така че партията да стане отново атрактивна и желана от активните и модерни българи.

За съжаление обаче този избор е най-труден…

Виж още:

Коментари

4 thoughts on “Не му завиждам на Костя

  1. Как благополучието на България и възстановяване на страната след пагубното управление на тройната престъпна коалиция може да се нарече безпринципна коалиция???

  2. Всяко действие може да се тълкува поне по 2 начина, често противоположни. В този смисъл търсещите негативи никога няма да останат разочаровани. Все пак си мисля, че ако авторът целеше някаква градивност, би показал малко повече почтителност в заглавието!
    ИзвЕнетИ, че се намесих.

  3. Твърдението „ДСБ е заплашена от маргинализация и постепенно загиване, поради това, че партията вече не е способна да активизира мащабен електорат и дори не е сигурно дали ще участва в следващото Народно събрание“ съвсем не се съгласува с особеното ти внимание към една „маргинализирана партия“; т.е. визираното противоречие обезсилва тезата ти; така че по-добре нищо да не беше казал 🙂

    Гледам, че съвсем немотивирано си се загрижил за Иван Костов, докато в значително по-тежко положение е собственият ти лидер, съветският гражданин Серьога Дмитрич; не е зле нему да дадеш някой и друг съвет; Костов при това е доказал, че умее сам да взема най-тежки решения, докато вашият лидер пък изобщо не го бива за тази работа 🙂

    И гледам, че също напоследък засилено си взел да даваш квалификации кой е „автентичен десен“ и кой не е. Замисляш ли се обаче, че критерий за това кой какъв десен е не може да бъде ограниченото от лява обремевеност схващане на един левичар като теб самия.

    Просто правиш „мечешки услуги“ на някои десни като г-н Радан, щото твоя атестат че е „автентичен десен“ се възприема крайно скептично в нелява аудитория. Същото стана с твоите суперлативи спрямо избирателя на ДСБ Николай Павлов, който ти успя да вкараш в небрано лозе, провъзгласявайки го за „автентичен ляв блогър“. Мисля, че пришиването на етикети на този и онзи не е благодарно и смислено занимание… освен ако „партията“ не те е натоварила специално с тази мисия в блогосферата…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...