Не пипай Конституцията!

Не пипай Конституцията!
Снимка: cc Henry Burrows @ Flickr

Като се заговори за ревизия на Конституцията, та цяла година…

През последните години все повече хора говорят за „промени в Конституцията“ като за манна небесна, която може да реши всички проблеми на държавата. Анализатори, социолози, журналисти, политици и редови граждани са твърдо уверени, че „смяната на модела“ ще промени качествено и безкомпромисно управлението.

Крайно скептичен съм към подобен развой и не вярвам, че промяната на Конституцията ще доведе до магическо подобрение по 2 причини:

  • Няма консенсус в обществото кой тип държавно устройство би прилягал повече на България
  • Ровичкането в Конституцията може да доведе до много по-уродлив ред, на фона на който сегашния да ни се струва като британски парламентаризъм.

Какъв модел е нужен на България?

Единственият консенсус, който съществува в обществото ни е, че парламентарната демокрация не работи така, както бихме искали. Отвъд това заключение обаче има толкова мнения, колкото и хора в България, за това какво трябва да се направи по въпроса. Например:

  • Президентска или Парламентарна Република?
  • Пропорционално или мажоритарно гласуване?
  • Задължително гласуване?
  • Образователен ценз, за да гласуваш? (Наистина отвратителна за мен идея, но за съжаление реално обсъждана и предлагана от хора от „просветената“ част на обществото)

Дори само тези 4 опции създават голям брой възможни комбинации и то ако разглеждаме отговорите им като да/не. Възможните комбинации са безкрайни заради стотиците дребни детайли, за които не си даваме сметка, когато обсъждаме темата на маса, но които ще трябва да бъдат решени в хода на сериозната дискусия по темата (ако я има).

Най-голямото ми опасение точно по тази тема е, че дебатът ще бъде взет на абордаж от вкоренените интереси в управлението на държавата и те ще вземат всички решения по спорните въпроси, така че да защитят положението си. Спомнете си как беше изготвен, приет и ревизиран Изборния кодекс Фидосова-Манолова. Мда, толкова зле мисля, че ще е.

Конституционен Франкенщайн

При всичките си кусури, Конституцията от 1991г. гарантира достатъчно широкото разпределение на властта, така че една фигура да не може да концентрира цялата власт в себе си за неопределен срок от време. Това е нейно достойнство, за което рядко си даваме сметка и рядко отчитаме.

Всички елементи на държавното устройство – форма на представителство (пропорционална система със сравнително нисък праг); Кабинет, утвърждаван от Народното събрание; Президент, избиран пряко, с влиятелна неформална позиция и ключови правомощия (избор на кого да се връчи третият мандат, вето и пр.) – поддържат този фин баланс. Дори последните избори произведоха подобно положение, в което няма категорично надмощие на едно политическо течение/лидер над останалите.

Не мисля, че нито една от актуалните политически сили иска или има сили да промени системата в обратната посока, така че да позволи концентрация на властта и отслабване на демократичната система. Най-голямата опасност е да създадем такава система, която да позволи подобно развитие през следващите 1-2 десетилетия.

И ако това ви звучи параноично си припомнете къде бяхме преди 10 години и дали сме подозирали, че 7 години след присъединяването ни към ЕС, в Народното събрание ще се състои от няколко популистки, няколко фашистки и няколко изтъкани от корупция и клиентелизъм партии.

Промени все пак са необходими

Няма как да си затворим очите пред този факт.

Но какви точно промени и докъде трябва да достигнат трябва да бъде въпрос на дълги обществени дебати и консултации. Поставям ударението на дълги – алтернативата е нещо подобно на сегашните консултации за съставяне на коалиционно правителство, при които едни политически сили сближават програми, които нямат…

Ако продължим да си затваряме очите пред всички несъвършенства на системата, можем само да доведем страната до тежка катастрофа, след която промените ще са истерични, необмислени и най-вероятно ще завършат със същото, което описах по-горе.

Коментари

3 thoughts on “Не пипай Конституцията!

  1. Нека не забравяме, че Конституцията е може-би най-голямото дело в новата история от страна българските социалдемократи, които работеха активно заедно с БСП по нейната изработка (глупостите за „комунистическа“ конституция ги оставям на съвестта на тъмносините, които едно време правеха гладни стачки, а в момента се клеят в нея).

    Съгласен съм, че Конституцията не бива да се пипа радикално. Тя е достатъчно ясна и справедлива и фактът, че не ѝ е посягано през тези 23 години на съществуване, е показателен за нейната стойност. Въпреки това, като привърженик на парламентарната република, според мен трябва да се промени начина на избиране на президента – да се върне първоначалното положение той да се избира от парламента, както и да му бъдат смалени правата в мирно време (напр. орязване на „президентската квота“ в държавните колективни органи и т.н.).

    1. Интересно ми е каква ти е мотивацията за тази позиция?

      Според мен точно президентската институция е една от най-умело направените в Конституцията – хем има неформална власт, произтичаща от това, че се избира директно от народа, хем ограничени правомощия, които го спират да налага волята си.

      1. Според мен проблемът с президентската институция произтича точно от това междинно положение, което увеличава значението на личността, която заема в момента конкретната позиция. Какво имам впредвид? По мое мнение е несигурно подобни функции да се предоставят на един човек, макар че президентът има свой екип от съветници. Съдейки от десетте години президентство на Георги Първанов, видяхме как една личност успя чрез функциите на своята позиция да повлияе върху едно или друго развитие в страната – като се започне от натиска върху критични журналисти, мине се през записите с Дянков, обиколките из страната, които се явяваха реално установяване на структури на АБВ и т.н. Подобни опити, ако не ме лъже паметта, са правени и от Петър Стоянов и Желю Желев, а Росен Плевнелиев се опитва да ги повтори, макар и плахо. Разбира се, правя уточнението, че това е напълно субективно мнение.

        Напълно съгласен с теб, че ограничените правомощия на поста не допускат разпростиране в беларуски или руски стил, но виждаме сериозни опити това да бъде променено чрез редовните призиви за президентска република и т.н. Ето защо концентрацията на власт в един човек, било то и ограничена, не е според мен нещо градивно. И това се вижда конкретно и в един от най-силните инструменти на президентската институция – правото на отлагателно вето., където ситуацията е един колективен орган (парламентът) да зависи от волята на един човек (президента). Ако между двете институции съществува пряка връзка – напр. парламентът да избира президента, по мое мнение това би ограничило влиянието на личността, заемаща поста.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...