Офицери и пешки


Интересен филм, но не мога да му дам повече от това и не съм сигурен защо точно. Не че съм очаквал нещо голямо от сравнително лигав американски филм за войната и героичните им мъже и жени в униформа.

Цялата история се върти около новият брилянтен план на един млад американски сенатор от Републиканската партия (Том Круз) за окончателна победа в Афганистан, разбира се воден от амбициите си да бъде следващият кандидат за президент на партията си (действието се развива 2007 в реално време), стара изпечена и разбира се честна журналистка (Мерил Стрийп), на която той първи спуска информацията за новата стратегия, готин преподавател по политология от калифорнийски университет (Робърт Редфорд – също режисьор на филма), който привиква при себе си клишираният вече образ на брилянтния-но-мързелив-студент-който-пропилява-таланта-си, за да се опита да го вкара в правия път, разказвайки му историята за двамата отлични студенти от малцинствата (черен и латино), които се записват в армията и биват пратени в Афганистан. В същото време виждаме как тези двамата участват при пускането в ход на новата стратегия, но в развоя на събитията биват изоставени ранени във вражеска територия. И докато ръководещият операцията се опитва да ги спаси те си играят на котка и мишка с настъпващите талибани, които се опитват да ги хванат живи. Накрая разбира се двете момчета загиват (героично) и не успяват да се върнат от войната и да изпълнят мисията си да променят нещата (двамата мотивират пред преподавателя записването си в армията с това, че то ще им помогне да започнат сериозна политическа кариера).

Заглавието (на английски Lions for Lambs) идва от цитат на преподавателя на немски офицер от ІСВ, който сравнява храбростта на британските пехотинци с некомпетентността на командирите им: Никъде не съм виждал такива лъвове да бъдат водени от такива агнета.

Май около това се завърта и цялата история на филма – храбрите мъже и жени, които се бият в Ирак, Афганистан и други горещи точки за свободата и победата във войната срещу тероризма и за некомпетентните им началници и най-вече политиците, които ги предават гледайки повече собствения си интерес и гонейки амбициите си (младият сенатор). Което е особено популярна тема и в България – добрата нация и лошите политици (като че ли някой друг, а не ние си избираме лидерите)

Като прегледах и анализите на филма видях, че като цяло оценките са били доста критични. Такова е и моето чувство – просто отначало филмът започва много обещаващо, но по някое време разбираме, че това не отива на никъде и нещата започват да се въртят в кръг, като само се набива главната идея, която споменах горе – героичните войници, предадени (най-вече) от политиците-командири.

Все пак по-скоро бих казал, че филмът си заслужава да бъде гледан. Искам да завърша позитивно и затова ще цитирам единият от студентите-войници, които загиват – Хората, които водят са тези, които вършат работата, когато има работа, която трябва да се свърши.

Коментари

2 thoughts on “Офицери и пешки

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...