(Още) Шамари за Сергей

В европейската и световната политическа практика е утвърдено водещата фигура да поеме отговорността за даден изборен неуспех. В горното видео можете да видите Гордън Браун, който още преди да е изгубил напълно надеждите си да остане министър-председател, вече заявява, че ако партията му остане извън властта ще подаде оставка като лидер. И то предвид факта, че Лейбър не изгубиха категорично, а консерваторите са твърде далече от мнозинството и дори от категорична победа.

Къде сме ние?

Юли 2009 – БСП току що е реализирала най-слабия резултат в историята си въобще. По-слаб (номинално И процентно) дори от този на партията след проваления кабинет на Жан Виденов. Т.нар. „лидер“ на партията Сергей Станишев се изправя пред електората и членската маса и с характерната си накъсана дикция заявява:

„Ние…няма…да ви…предадем“
„Аз…няма…да бягам…от…отговорност.“

Разбира се в държавата на „Големия брат“ подобни изказвания в стил „войната е мир“ са нещо съвсем нормално. Но нека видим докъде доведе поведението на т.нар. лидер собствената му партия.

Малко под година след като изгуби изборите, правителството на ГЕРБ се спуска стръмно надолу, но от това не следва нищо за „опозицията“. БСП седи някъде между бариерата за влизане в парламента и статистическата грешка (тоест 4-5%) и само от време на време потрепва конвулсивно. Като труп, който все още бива дефибрилиран, въпреки че всякаква надежда е изгубена.

Отговорно

Всъщност истината е, че Сергей Станишев пое отговорност. Изисква се голяма смелост след като си се оа*ал напълно да си сложиш розовите очила и да останеш на първа линия (като Матросов на амбразурата – ей как обичам стари соц-клишета!) да те блъскат като боксова круша. И то да те блъска не кой да е, а човек, който е изградил целия си публичен образ около това колко е як и колко тестостерон пръска от него.

Сергей Станишев прави и друга услуга на лявото в България. Недавайки шанс за каквото и да е реформиране в рамките на БСП (не мисля, че дори без него то било възможно), която откакто той е председател само номинално може да бъде наричана лява, той отваря пътя за преобразуване на лявото, по подобие на дясното в периода между 2001-2009 (ако приемем, че този период изобщо е завършил). Лошото е, че авангарда на „реформиските“ сили в момента се явяват лица като… Татяна Дончева, Румен Петков+Овчаров и Георги Първанов. Хора, които категорично не могат да бъдат идеен център за създаването на европейски социалдемократически политически субект.

Но пък за нас като същински европейци е добре да гледаме примера на утвърдените демокрации и да сравняваме. Съответно и да изискваме същото поведение от политическите си лидери.

Коментари

2 thoughts on “(Още) Шамари за Сергей

  1. Поздравления за смелите и верни констатации на автора. Моето мнение по ситуацията в „левицата“ у нас и идеята ми за това какво трябва да се направи най-напред, може да се разбере ако се погледне следния текст: Комунистическите перверзии в Москва и София от последните дни

  2. Ангел Грънчаров -кокошата глава- пак е на първа линия. А може би така трябва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...