Отново Гордън Браун за TED

Преди време бях пуснал едно видео с презентация на Гордън Браун пред TED в Оксфорд, Обединеното кралство. Днес попаднах на още едно интересно интервю с Браун, което пускам тук.

Тези записи ме накараха да се замисля за Браун и неговата малко трагична съдба. Като втори след Тони Блеър, Браун имаше фикс-идея да изпълни споразумението Granita, постигнато между двамата някъде през ’94, в едно малко лондонско ресторантче, носещо същото име, според което Блеър ще отстъпи мястото си на Браун след определен период от време, ако бъде избран за лидер на Лейбър и за министър-председател.

Едно от ключовите идеи в споразумението е, че Лейбъристите при Блеър ще следват идеите на програмата на крилото на Браун, а самият той ще получи силно влияние върху вътрешната политика.

Дори да нямаш такова конкретно споразумение между двамата, едва ли би имало по-логичен избор за идейното и политическото лидерство на „Новия лейбър“ (New Labour). Ако Тони Блеър беше харизматичното лице на обновената социалдемократическа британска партия, то Гордън Браун беше мозъкът зад него. За съжаление, както често излиза, интелектуалният потенциал, не винаги ти осигуряват реалното уважение в политиката, където личното излъчване тежи поне толкова, колкото и мисловният капацитет.

Ето защо Браун е малко трагична личност. До голяма степен той има водеща заслуга за идейното обновление на лейбъристите, което ги докара до властта през 1997г. Но след 2007, когато стана Мин.-председател, популярността му постоянно върви надолу, въпреки многото успешни решения (например, действайки бързо и почти национализирайки всички основни английски банки, целият сектор беше спасен от колапс и фалит). И макар да се очаква пред следващата година партията му да изгуби изборите катастрофално, всеки път щом го чуя да говори, изпитвам респект пред дълбочината на анализа, която с лекота демонстрира. Нещо, което се отдава на малко други съвременни политици.

Коментари

4 thoughts on “Отново Гордън Браун за TED

  1. Напъно споделям вашето мнение за Браун и Блеър. За съжаление американците превърнаха демокрацията в тв шоу. А бъб всяко шоу има сценаристи, които сътворяват словесността, но остават анонимни и водещ, който обира лаврите. Примери Слави и Рейгън. И двамата посредственици, но популярни. Деформацията на публичността дефинирана като маркетинг. Не е важно, кой измисля нещата. Важното е кой ги продава. В случая Блеър. По-добрият продавач.

  2. Не ме разбирайте погрешно – аз харесвам Тони Блеър. Не помня времето на Рейгън и не съм достатъчно информирам по въпроса, но специално сравнението със Слави е много неподходящо.

    Тони Блеър също има свой собствен стил и умствен потенциал. Доказва го и фактът, че остави след себе си отчетливо движение „блеъризъм“ със своите последователи и критици.

  3. Не ви разбирам порешно. Аз също харесвам Тони. Озицията в случая е между правещият нещата и преставящия ги. В този контекст споменах и Слави. Като шоу. За съзаление Блеър се подхлъзна по глупостите на Буш и по този начин ликвидира блесящата си карирера на политик. Сега ще доказва цял живот, че не е лъжец. Но нокий няма да му повярва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...