Отвори ми се парашутът!

Снощи бях на представянето на „Люде, на които не им се отваря парашутът“ в Журналистическия факултет на Софийския. Изобщо не съжалявам, че отидох!

Ще бъда кратък, тъй като вече доста хора писаха преди и след самото събитие. Знам колко досадни могат да бъдат такива „блогърски“ теми за „непосветения“ читател.

Алекс Букарски ми се стори много интересен и забавен млад човек. От типа хора, които са супер сериозни без да се взимат насериозно. Които казват много без нищо да казват. Ей такъв човек… 🙂

Сега остава да прочета книгата….. защото още не съм. Чел съм два от разказите – Комитата ми ги беше пратил преди време да видя за какво става въпрос и бяха много забавни. Обещавам да напиша нещо, когато я изчета – да споделя впечатления така да се каже.

Снощи освен всичко друго видях готини хора, които не бях виждал отдавна и се запознах с нови такива – с които не се познавах лично, а само задочно. Въобще прекарах една много приятна вечер. Благодаря на всички, които я бяха организирали. Няма да ги изброявам поименно от страх да не изпусна някого и да го обидя. Те си знаят кои са. 🙂

Отвратително впечатление ми направи обаче фактът, че присъстваха много малко представители на медиите. Иначе водещите ни печатни и електронни издания се задъхват от милеене по „най-романтичната част от българската история“. Сега имаше такъв повод – издаването на млад македонски автор на български, но явно 18:00ч вече е прекалено късен час за „работа“…

Обещах да бъда кратък. Ще спра дотук.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...