Отдавна се каня да пиша по въпроса какво точно представлява икономическото ляво от мое гледна точка, въпрос по който много пъти съм спорил с приятели и непознати на живо или във виртуалния свят.
Не мога да обвиня никого, който отъждествява „лявото“ в икономиката с псевдосоциалната политика, която се води от последните няколко правителства, но особено последното и нейната кулминация с т.нар. „почивки за пенсионери“. Идея, която циркулира в общественото пространство само преди няколко седмици с летящ старт и се сгромоляса гръмко само дни по-късно.
Не мога да обвиня никого, защото хората не са длъжни да бъдат експерти по икономика и да правят сравнителен анализ на всички основни пазарни икономики в света, за да знаят какво е ляво и какво не е. Нормално е хората да си съставят мнение за дадена идея или идеология на базата на това какво се сервира от нейно име и за какво са амбициите да се бори тя.
Така, когато правителството, доминирано от БСП, въвежда „плосък данък“ и го обявява за лява политика, без да се чуе глас каква е адекватната лява политика е нормално мнозинството от хората да решат, че наистина плоският данък с необлагаем минимум е лява политика. Същото важи и за харченето на парици на калпак – за пращане на пенсионери на море (с цел осигуряване на гласове на предстоящите избори) и други социални дейности.
Мога обаче да упрекна г-н Ставрев, който както се вижда е преподавател по Публична администрация в СУ, за това че поставя знак на еквивалентност между лявото и политици като Путин, Чавес, Ахмадинеджад и пр. За мен това говори само за едно – той или не знае за какво говори или нарочно се впуска в манипулация на общественото мнение.
След като за г-н Ставрев „социалната държава“ е тавтология, може би самият той би могъл да ни обясни с какви точно термини се отличават държави като САЩ и Франция (или Германия например). Едната – бастион на неолиберализма и дерегулацията, и другата (или другите) – пример за държавно участие чрез регулация в икономиката и преразпределение.
Заблуди и разкрития
Въпреки голямата му заблуда по отношение на теоретичния дискурс обаче, трябва да призная, че авторът прави много добър анализ на икономическата и финансова политика на правителството ни. И очертава много добре грешките, които се допускат. И в занижаването на очакваните бюджетни приходи и в начините на харчене на бюджетните средства.
Макар и да имам идейни различия с автора (например, не смятам, че трябва да има някакъв критичен и ненарушим праг на преразпределяне на БВП – например 40%, макар и цифрата да е доста голяма) голяма част от позициите ми съвпадат с неговите, а аз се смятам за ляв човек.
Кои позиции имам предвид?
Макар да не детайлизира виждането си, г-н Ставрев говори за реформиране и инвестиране в сфери като здравеопазване, образование, инфрастуктура. За подобряване на „публичния мениджмънт“, както го нарича, а не за дерегулация, приватизация и отдръпване на държавата.
Явно с него споделяме едно виждане за икономическата роля на държавата като регулатор и инвеститор, който се намесва в „деликатни“ области като образование и здравеопазване където доказано частната инициатива не води до по-добри резултати, а държавната обикновено освен добро представяне разпростира услугите и върху голяма част от населението. Не знам как той нарича този вид участие на държавата в икономиката, но аз го наричам „социална държава“, „регулирана пазарна икономика“ или дори „трети път“.
Явно въпреки стремежа си да отхвърли лявото в икономиката, авторът сам го утвърждава. А може би просто става въпрос за сгрешени понятия, наситени с българизирана идеологичност и догматичност.
Темата за икономическата теория на лявото е достатъчно дълга, аз нямам намерение или способност да я изчерпя с един материал. Но мисля, че това е добро начало на дебата.

Марков,разбирам иронията ти напълно.
Както вече съм казвал за себе си,аз се самоопределям, като ляво ориентиран по отношение на харченето на обществените пари.
По въпроса,който поставяш-според мен лявото не противоречи на икономиката,ако не изпада в крайности.Впрочем и дясното може да противоречи на икономиката,ако изпадне в крайност.Крайните /окончателните/ решения никога не са довеждали до нищо добро.Предполагам,че по този въпрос сме на едно мнение.
Разбирам също и негодуванието ти по отношение на плоския данък,който се прокара именно,чрез лявата партия към,която се причисляваш.Плоският данък е по-правилното принципно решение по отношение на облагането на доходите.Просто е,ако бачкаш много и изкарваш много пари,ще плащаш същото съотношение спрямо дохода си,както и ако си мързелив и обичаш да лентяйстваш или просто ти плащат малко за свършената работа.Не бива да се стягаш.Днес получаваш малко и плащаш малко-примерно 300 на месец и даваш 30 кинта данък.Утре може да се въздигнеш и да получаваш 3000 и ще ти е някак гадно,ако някой реши да те глоби,че си по-продуктивен и вместо 10,те обложи с 20 на 100.
Нали съм прав?
Ще си позволя да предположа,че освен социалист,ти си и до голяма степен националист или патриот,зависи как предпочиташ.В тази връзка си мисля,че също,като мен споделяш мнението, че политиката на масларското министерство по отношение на демографската криза,която според мен скоро ще е катастрофа е неадекватно.
Ще ми е бъде много интересно да видя мнението ти по тези въпроси,казвам това съвсем сериозно без грам ирония или някаква злонамереност.
Защо си против плоския данък? По-справедливо данъчно облагане надали е възможно.
Балтазаре, съгласен съм с теб за крайностите. Освен това няма нужда да се „обясняваш“, че не се заяждаш, защото на мен това ми е ясно.
@Балтазар и Драгомир: Исках да напиша днес защо съм против плоския данък в отделен пост, но не ми стигна времето.
Ще го направя довечера или утре (надявам се) и тогава ще дискутираме отново.