"Атлас изправи рамене" от Айн Ранд

По повод издаването на „великия труд“ на Айн Ранд мисля, че всякакъв коментар е излишен при положение, че имаме мнението на Стивън Колбер.

Следният пасаж е особено описателен:

„Мисля, че говоря от името на всички, когато защитавам съветът от един 50-годишен роман, базиран в Америка, която никога не е съществувала, че когато милиони губят работата си, домовете си и надеждата си, няма нищо по-важно от това да мислиш само за себе си.“

The Colbert ReportMon – Thurs 11:30pm / 10:30c
The Word – Rand Illusion
www.colbertnation.com
Colbert Report Full EpisodesPolitical HumorMichael Moore

Почитателите на идеологическата екзотика и утопизъм на „Обективизма“ няма да спрат да ни мъчат с пламенната си отдаденост (то е и тяхно право), но нищо не ни кара да им вярваме.

В крайна сметка дясната утопия с нищо не е по-добра и по-работеща от лявата.

Коментари

19 thoughts on “"Атлас изправи рамене" от Айн Ранд

  1. Драги г-н Марков, да се изказвате негативно за книга, която не сте чели, и то воден единствено от идеологическите си пристрастия, може и да Ви изглежда „особено изтънчена защита“ на лявата утопия, но е съвсем некоректно от всяка една гледна точка. Вий, левите, имате този обичай да отричате идеи, които не познавате, това вървеше през 50-те години, когато ни забранявахте да четем тия книги, но сега, когато можем да четем каквото си искаме, да ни увещавате, че не трябва да ги четем, просто щото не ви били харесвали, е доста странно, да не кажа тъпо…

  2. Откога „putting yourself first“ се превежда като „да мислиш само за себе си“? Това означава да мислиш първо (а не само) за себе си и то не е някаква утопична нова идеология, а естественото състояние на нещата.

    Какъв е проблемът на социалистите с екзистенциалния факт, че и хора и животинки се занимават преди всичко със собственото си оцеляване? Защо искате да го отречете?

  3. „В крайна сметка дясната утопия с нищо не е по-добра и по-работеща от лявата.“

    ако „с нищо не е по-добра“ означава „не е изтребила десетки милиони хора“, тогава безспорно си прав…

  4. Лонганлон, има десетки авторитарни, фашистки и нацистки режими, които са отговорни за смъртта на не по-малко хора, но това не е причина аз да сравнявам бълнуванията на Ранд с Хитлер например, нали? 🙂

  5. има такива режими, разбира се – и те са вдъхновени от същата лява утопия, от която са вдъхновени и режимите в ссср и китай.

    практически, фашизмът и комунизмът стоят от едната страна на монетата – от страната на „голямото правителство“ и ограничаването на човешките права за сметка на някаква утопия.

    все пак, ако не си забравил, партията на Хитлер се нарича Национал-Социалистическа… и е доста интересно, как всяко управление, стремящо се да достигне лявата утопия, се доближава по методи до това на Хитлер, а по резултати – повечето са доста по зле и от него.

    от противоположната на лявата утопия стои свободата на личността и управлението и философията, които я подкрепят.

  6. Ох, великата мисъл, че Хитлер бил ляв.

    Лонганлон, препоръчвам ти да оставиш малко Глен Бек и Ан Култер и да погледнеш някой сериозен европейски или американски политолог, социолог и/или изследовател на фашизма и нацизма.

    Като намериш такъв, който да твърди, че тези идеологии са вдъхновени и/или се числят към лявото можеш да ми се обадиш.

    Напротив, няколко века лявото в западния свят се е свързвало с борбата за демокрация и повече права. Левите партии са се борели за разширяване на изборните права, за премахване на всички видове цензове и пр.

    Иначе като гласиш фактите, така че всичко добро да е дясно, а всичко лошо ляво, можеш да изкараш и Пиночет за ляв. 🙂

  7. ммм. няма да навреди на г-н И да прочете Изворът, а и Атлас изправи рамене преди да говори, нали? Все едно да вадя заключения за книгите от рецензиите на г-жа Кулезич, да речем, щото ги давали по телевизията. Изворът, г-н И., е книга, която променя живота ти, ако имаш времето и необходимата интелигентност да я прочетеш. Същото, а и в пъти повече, важи за големият роман на Ранд Атлас изправи рамене, който е смятан за най-популярната книга в САЩ. Защо ли? Ще ми интересно какво ще напишете тук СЛЕД като прочетете поне един от двата романа. С уважение: Искра Ангелова, редактор на „Атлас“

  8. Госпожо Ангелова, вярно е, че не съм чел книгата, но най-лесно е така с лека ръка да започнеш да раздаваш забрани за коментиране.

    Все едно аз сега да Ви забраня на Вас, Лонганлон и Ангел Грънчаров да коментирате политиката и икономиката, защото нито един от Вас (предлолагам) не е политолог или специалист по полит-икономия.

  9. Не, все едно би било ако те ви забраняваха да коментирате книгата защото не сте литературен критик. А всъщност само ви препръчват да я прочетете преди да я обругавате. Като човек който помни последните дни на комунизма в българия, може би ще останете поразен от прозорливостта на автора.

  10. Господин И сравнява изчитането на една книга (и коментирането й) с познаването (и коментирането) на икономиката и политиката…
    Господин И, в допълнение на казаното вече, позволете да Ви изтъкна (още) две разлики между двете:

    1. Запознаването с една книга, макар и от 448 страници, не е като запознаването с икономиката и политиката. Познаването на последните, досега струва ми се, не се е удало на никой.

    2. Всички ние, по-малко или повече сме и участници и наблюдатели в политическите и икономическите процеси. Което ни дава основание, а и право да ги коментираме. Дори и без да сме политолози или политикономисти.

    Накратко: намирам позицията Ви да коментирате книга без да сте я чел за хммм… израз на необоснована претенциозност. По тази Ваша логика, бихме могли да коментираме и например филм, а защо не и кратко стихотворение без да сме ги видели. Размера винаги е от значение (количествените натрупвания преминават в качествени) и затова сравнението на една книга с цялата политика/икономика е неуместно и неточно.

    Стаксел

  11. Тезите на Ранд са обидно елементарни и отчайващо неверни. Само интелектуални инвалиди могат да ги приемат, като свое верую.
    Според нея най-презряния човек е този „без цел“, а най-достоен за уважение този, който неотклонно преследва целите си. Излиза, че Хитлер не е презрян, защото е имал цели и една от тях – да изтреби евреите.
    Качественото в лицето на Христос не е трябвало да се самопожертва за некачественото в лицето на тълпата. Трябвало е да бъде обратното. Хитлер е на същото мнение. Това което проповядва Ранд е нацизъм в икономически план. Тя е нещо като политкомисар на капитализма. Изписала е хиляди страници, повтаряйки до умопомрачение едно и също. За съжаление тя не е виновна нито за грозотата си, нито за тъпотата си. Прости и Боже…

  12. Другари болшевики, интернационал социалисти, национал социалисти,(няма да се обръщам другари фашисти, макар и преди създаването им Дуче да е главен социалист в Италия), другари хунвейбини, полпотовци, чегеваровци, сандинисти, сандеролуминосовци и хиляди подобни,
    знаем за реализацияна на вашите утопии, едни сме чували за тях, други са ги преживели, трети ги живеят все още – практическите резултати от тях са катастрофални.
    Макар и незапознати горните обичат да коментират. Те четат само това което им е казано, че се казва. Никой от вас не коментира резултатите от идеите на Ранд: те са видими и с просто око – особенно от вашето, вперено в зелените им банкноти; в желанието ви да притежавате тяхното гражданство (на кой от бившите първи децата им се преселиха в бившото СССР?)
    И драги И, следях Вашите коментари в „извънредното“ издание на „най-хубавите новини“ и бях се изненадал от факта, че като социалист се държите прилично умерено, но ако искате да поддържате тази заблуда некоментирайте това щото не познавате.

  13. Че пък какво толкова има да й се познава на Алиса Розенбаум. Дръжте се естествено! Сега пък стана и най-великата писателка! Всички сме я чели и не е нещо уникално, просто е крайна. Разбирането на философията й не е привилегия само на дясно мислещите. Но не винаги да познаваш нещо означава да го харесваш. Защото се оказва, че много тук добре познават комунизма, но не го харесват, нали!?

  14. А що се отнася до Изворът, г-жо Ангелова, не ви ли смущава садомазохизмът, с който лирическите герои се себепостигат и се издигат над другите.Защото садизмът/мазохизмът са си отклонения от нормалното. Не ви ли изглежда утопична идеята че само чрез страдание, нараняване/самонараняване, глупаво героизиране и смешен егоцентризам можеш да създадеш нещо хубаво. Много мрак…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...