Равна работа, равно заплащане!

От Openly Feminist научих, че днес е „Денят на равното заплащане“. Той се отбелязва в САЩ през Април и отбелязва до кой ден от следващата година трябва да работят жените, за да изкарат толкова, колкото колегите си от мъжки пол за една година.

В България проблемът явно не стои толкова остро. Нашите колежки трябва да работят само до края на месец Февруари всяка година, за да припечелят толкова, колкото един средностатистически български мъж за 12 месеца. Паритет и солидарност.

В България положението е по-добре и от това в Германия където разликата е средно 20%, но е точно на средното ниво за Европейския съюз – 15%, което означава, че има още много, за което да работим.

И макар социализмът да е свършил чудеса по отношение участието на жените в икономическия и обществения живот за една малка и изостанала балканска държава като България и номинално да сме по-напред от доста други държави по отношение на официалното заплащане, жените в България срещат страшно много пречки в професионалното си развитие.

Тези пречки нямат нищо общо с икономическата логика – ако вярваме на идеолозите на свободния пазар – равната работа би трябвало да осигурява равно заплащане, но това очевидно не е така. Отгоре на всичкото българските жени заемат 2,5 пъти по-малко ръководни позиции отколкото мъжете у нас, въпреки че са по-образовани (пак статистически) и подготвени.

Освен това, има и други фактори където реалността не отговаря на свещената икономическа логика. Наслушал съм се на истории за млади (и не толкова) жени, които пробиват в работата си (независимо дали публична, държавна или частна) по онзи начин. По-лошото е, че на отделни места това не е просто „бърза лента“ към успеха, а се е превърнало в нещо очаквано и дори задължително, а отказът за примиряване води до блокиране на естественото развитие.

Ако трябва да спомена нещо позитивно за това правителство, то е приложената програма за увеличеното майчинство до 12 месеца. Но това не е достатъчно. Много български жени избират да не се възползват от тази програма, поради страха от това да изостанат много в работата си и да изгубят всякакви шансове за кариерно израстване. Възможността баби и други близки да гледат децата срещу заплащане, осигурено от държавата също е положителна крачка, която обаче се прилага само за децата между 9 месеца и 3 години. След това знаем добре какво е положението с детските градини – който не разполага с необходимите връзки и/или късмет да запише детето си в обществена такава е принуден да разчита на частните заведения, които са много скъпи и поставят много сериозен финансов товар върху младите семейства. Така навярно в много семейства с по-ниски доходи, в които родителите не могат да разчитат на по-възрастни роднини за грижите за детето, единият родител (обикновено майката?) е принуден да се откаже от професионално развитие, което допълнително ограничава доходите на тези семейства – т.е. получава се един порочен кръг, в който бедността води до още повече бедност и безизходица от мизерията.

Европейските социалисти планират да внесат за обсъждане и гласуване в следващия Европарламент директива, символично наречена „равна работа, равно заплащане„. Тази директива ще е добре дошла за България, но другите проблеми, изброени по-горе, не могат да бъдат решени чрез формални мерки.

За тях ще трябва политическа воля и много символични актове с цел промяна на манталитета на цялото общество – както на жените, така и на мъжете. Мога да дам един пример с Министър-председателя на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро (също социалист) в чиито два кабинета министерските постове са (почти) поравно разделени между мъже и жени, а някои от най-мъжките министерства като това на отбраната са поверени на жени.

Остава да видим кой български политик е готов да предложи политическо лидерство по този въпрос. Който го направи, може да спечели много – не само в краткосрочен план от страна на електората от женски пол, но и в дългосрочен – постепенното справяне с тези проблеми ще е изключително полезно за обществото ни, за което голяма част от жените се явяват огромен скрит потенциал, подобен на хората от малцинствените групи – роми, българи от турски произход и пр.

ДОБАВКА: Прокламация на Президента на САЩ Барак Обама по отношение на „Деня на равното заплащане“.

Коментари

8 thoughts on “Равна работа, равно заплащане!

  1. Чудесен пост по важна тема. Съгласен съм, че социализма е вкарал жените в икономическия живот. Друг е въпроса доколко самите жени биха искали да бъдат кранисти и миньори.

    По тоя повод обаче много хора в България казват „няма проблем с жените и работата“. Само че проблем – както отбелязваш – има. Включително че много жени сами се дискриминират, като приемат ръководните длъжности за „мъжка работа“. Проблемът е дълбок и от него губят всички. Включително въпросните ръководни длъжности, които ще бъдат по-добре изпълнявани, ако за тях има два пъти по-голям брой квалифицирани кандидати.

  2. Точно това съм искал да кажа в текста си и мисля, че ти допълваш добре някои неща, които съм пропуснал (за кранистките например 🙂 ).

    Истината е, че изброените проблеми (особено тези, които са обект на манталитета ни) не са се появили след 1989г. Имало ги е преди това, може би дори някои са се зародили по времето на авторитарния социализъм и до днес не можем да се справим с тях.

    Трябва да започнем отнякъде обаче.

  3. Не знам дали някой си дава сметка, но неравенството по отнепшие на заплащането, когато става дума за еднакво количество и качество извършена работа, реално е дискриминиращо и за двата пола. Обяснявам – при регламентирана или нерегламентирана възможност да се плаща по-малко на наемниците от женски пол, се получава изкривяване, от което са потърпевши – 1. жените, които бачкат, а им се плаща по-малко и 2. мъжете, които стават потенциални жертви на дискриминация при назначаване и при съкращения.

    Проблемът е двуостър, но у нас Масларска седи на дебелия си гъз и не си мръдва пръста по проблема. Спомням си, че до преди една година, въпросната другарка ходеше и говореше по телевизиите, че ще водят преговори с работодателите, да плащали, представете си, дължимите заплати, обезщетения, осигуровки и т.н. в по-голям размер… Вече дори това не се прави, само „инклузиту“ им дай и това е.

    Илия, именно това беше причината да кажа, че БСП не е нито лява, нито българска партия, но мисля, че си схванал.

  4. Още един социалист, който опростява нещата и се опитва да не забележи еволюцията и няколко хиляди години история.

  5. Темата е интересна и важна, ти я разглеждаш значително по-задълбочено от Openly Feminist. За единица статия на кого трябва да се плати повече? 🙂

    Не съм им фен на НДСВ, ама те най-много жени вкараха в политиката.

  6. @комитата,
    още един консерватор, който вместо да погледне критично на последните 2-3 поколения, предпочита да вярва на спекулативни еволюционни и социо-биологични теории, които обясняват социалната промяна (когато не са напълно слепи за нея) чрез еволюцията на черепа (примерно).
    позитивизъм. консерватизъм. и крайна нечувствителност към социо-икономическите и политически структурни фактори + социални актьори, които движат промяната.
    ти, да ти.
    имаш спешна нужда от политическо образование.
    и чети повече социална и политическа теория, щото ми писна от неграмотни в политическо отношение хора с големи претенции за политическа експертиза.

  7. epistemic murk, непрекъснато те чета къде ли не, че кой ли не има спешна нужда от политическо образование. Ти получила ли си такова някъде? И ако да, препоръчай ни книжки, не бъди голословна! :))
    Но в случая си права.
    Комита, каква еволюция, каква история те пати, фактите, изложени от човека са си в настоящето и са съвсем реален настощ проблем, който трябва да се напънем да решим, за да не пренесем в бъдещето. Ей това ще бъде еволюция историческо събитие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...