Русофрения

„Привет“ или „Вън“? В политиката по-важен от емоциите е само националният интерес
Моя статия, публикувана на 24 януари 2008г. на страницата на БСМ във в-к ДУМА

Моля ви да прочетете тази статия до края й. Тъй като освен на страница „Лъвчета“ в ДУМА смятам да я публикувам и на сайта на БСМ (www.bsm.bg), както и в личния си блог (или електронен дневник) (gospodin-i.blogspot.com), тя ще стигне до много голяма аудитория от хора от най-различни социални групи. И честно казано очаквам никой да не е съгласен с нея.

Миналата седмица нацията ни се оказа толкова разделена, колкото не е била от много отдавна. Формалният повод се оказа официалното посещение на руския президент Владимир Путин в България, но той разпали една стара вражда – тази между русофили и русофоби. Наскоро един блогър (не запомних кой точно и предварително се извинявам за този пропуск на автора) написа, че противопоставянето между русофили и русофоби е единственото автентично разделение в българската политика. В първия момент отхвърлих подобно твърдени с лека ръка, но след това се замислих и си казах, че може би авторът никак не греши като твърди подобно нещо.

През последните няколко дни се нагледахме на посрещания и концерти (ОСАННА!), плакати и протести (УУУ!) за и против визитата на г-н Путин в България. Освен това се наслушахме на коментари колко хубава или колко лоша е Ру…искам да кажа тръбата за България. Не, не е печатна грешка. Зад всички привидно (гео-)политически разговори и дебати всъщност се крие един предимно емоционален въпрос – харесваме ли Русия.

По този въпрос нацията ни общо взето се дели 50:50. Всяка половина има своите доводи и ги защитава с неутолима жар. Проблемът не е в различните мнения. В крайна сметка разнопосочността в мисленето и плурализмът са основа на онази красива идея „демокрация“, която през последните почти 20 години се опитваме да изкараме от кавичките и да вкараме в устройството и функционирането на древната си държава.

Проблемът е в радикалността, с която тези две „идеологии“ си служат. Говоря за онази разрушителна склонност да се отречеш от всеки и всичко руско, защото в него виждаш причина за собствените си „семейни“ проблеми. Или за онази притеснителна разсеяност, когато благоговееш пред „реда и законността“, забравяйки че в една огромна страна убиват журналисти, само защото са повдигнали неудобни въпроси и са настояли на правото си да го правят.

Още по-лошо е обаче, когато последователите на тези „доктрини“ искат те да определят външната политика на страната ни. Както споменах по-горе въпросът за Русия е емоционален. А в политиката емоцията е антоним на рационалността, която твърди, че действията трябва да се правят предвид внимателно премисленият и претеглен собствен интерес, а не според добрите/лошите чувства към дадена страна или политик.

Ако не друго, то ви моля да приеме този кратък материал като молба към вас. Да бъдете по-малко емоционални и по-разсъдливи, когато преценявате кое е най-добро за страната ни. Политиката е работа на политиците, но от нас зависи кого избираме и какво прави той от наше име.

Снимки (по реда на показването): dnevnik.bg, dsb.bg и actualno.bg.

Коментари

2 thoughts on “Русофрения

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...