Само една оценка

Снимка: видяна в блога на Огнян Исаев

Днес е 10 ноември. Хиляди страници са изписани по темата и предстои да бъдат изписани. Надявам се, (макар да се съмнявам) че моето поколение ще бъде първото, което ще успее да даде точна и обективна оценка на периода от историята на България, заключен между годините ’44–’89.

Аз не мога да претендирам, че мога да дам цялостна оценка. Не искам да влизам в излишни спорове добър ли е бил периодът или лош. Разбира се, че като всичко е имал и добрите и лошите си страни.

Вярвам обаче, че независимо от ценностите, които изповядваме, от политическите си убеждения и от трудното си битие, като общество можем да се обединим само около една оценка на периода на авторитарен социализъм и последващите го 20 години.

А тя е, че въпреки дворцовия преврат, контролирания преход, лишенията, икономическите кризи, фасадната демокрация, моралния разпад, духовната пропадане, свободата не може да бъде жертвана в името на нищо, защото тя е условие за всичко – за оцеляването ни като нация и прогреса ни като общество.

Честит 10 ноември! Да живее България!

Коментари

17 thoughts on “Само една оценка

  1. Браво Илия 🙂 И мене ме дразнят разни мрънкалници – какво като е партиен преврат и че не сме били положили усилия. Тогава може и по-малко да сме положили, но в следващите 20 години сме положили (вкл. и ти – левия). Нали ни дава шанс да си оправим самите ние живота, оттам нататъка си е наша работа. И който мрънка ми се чини че го мързи да полага обществените усилия, които му се полагат.

    Преди 20г идеята да пием в неделя кафе с изглед към Бяло море беше абсурдна – не помните ли?

    (А за плоския данък вече се изказаха преди мене;-)

  2. Г-н Марков, ще Ви бъда благодарен ако дадете поне един пример за нещо доббро от периода на „авторитарен социализъм“, както Ваша милост е благоволила да го нарече, въпреки че то всъщност си и съвсем ТОТАЛИТАРЕН тоя социализъм-комунизъм де, ама да не връзваме дикиш. Та ще ми е любопитно да науча за нещо добро от спомената епоха, щото моя милост е живяла тоя „социализъм“ и съвсем не си спомня за нещо добро от него, ала Вие, дето не сте го живели, сигур знаете нещо, за което аз не се сещам…

  3. Ангеле, стига де – човекът има право да го възприема както иска. И според мен е тоталитарен, но нали и другите хора душа носят, нека го оценяват по техния начин. Важното е, че ляв човек като Илия не мрънка срещу промяната – и това ако не е успех здраве му кажи. Виж ги разните Дъреви, Цветкови и т.н. (Илия, не те сравнявам с тях, пази Боже!)

  4. Илия, отново добре написано, с хубава доза оптимизъм. Нещо, което често ми липсва.
    Без да защитавам отминалата тоталитарна епоха, любопитствам дали Ангел Грънчаров определя 20 годишната демокрация като демокрация, като нещо добро и като нямащо общо с предходните 45 години?!

  5. Стойчо, всеки има пълното право да мисли както иска и да прави каквото смята за нужно, ала ми се чини, че истината е съществена, а всичко друго трябва да стои на задан план; иначе всичко се обезсмисля.

    А на въпроса, който ми поставя човека по-горе (дали демокрацията е нещо хубаво), ще отвърна така: да, демокрацията, пък макар и от нашенски тип, т.е. млада, изопачена и извратена, с толкова злоупотреби и измами, е нещо безкрайно по-добро и за предпочитане от пълната несвобода, която сме имали след 1944 година. Изобщо свободата винаги е за предпочитане, независимо от това, че е трудна, че е несъвършена (само пълният комунизъм е „напълно съвършен“!). Ето, г-н Марков даже не може да намери един-еденствен пример за нещо добро и хубаво от комунизма, и мълчи упорито, щото изглежда такова няма; и какво тогава излиза от думите му, че при комунизма имало и добро, и лошо, а се оказа, че добро няма щом не може да измисли даже един-единствен пример за такова 🙂

  6. Кое е добро и кое лошо е малко или много относително. Аз лично, за 19 години, нямам никакви лоши спомени от „комунизма“. (Винаги съм се дразнил от това наименование. В България, а и където и да е досега не е имало нито комунизъм, нито социализъм.)
    Никой не ме е потискал, никой не ме е измъчвал. Не съм видял нито следа от тайните агенти и доносници. А и не познавам никой, който да е пострадал по някакъв начин от държавата.
    Може да съм извадил късмет, но такива са фактите.
    А ето и едни спомени за последните 20 години „демокрация“ (също не особено точен термин, но…):
    http://acnapyx.blogspot.com/2009/11/20-years.html

  7. Извинявай, Стоян, но пишеш нещо парадоксално: комунизъм у нас нямало, нито пък социализъм – а какво имахме тогава в периода 1944-1989 г.? Може би нацията е била тормозена в тия години от някакви духове и призраци, а не от комунистите?!

  8. Това, че наричаш нещо по някакъв начин, не означава, че то е такова. И аз мога да казвам, че ти си жена, но това не означава, че е вярно.
    Комунизмът е интересна и донякъде привлекателна идология-утопия. Но тази идеология никога и никъде не е била реализирана. Това, което ти наричаш комунизъм в България, може да се нарече тоталитаризъм, авторитаризъм и с други подобни термини, но не и комунизъм.
    Именно това вменяване на друго значение на думите ме дразни.

  9. Стига бе – хората се наричат сами себе си Ахмед, Ангел, Стоян, Стойчо и ние трябва да уважаваме избора им.
    Ако едно общество се е нарекло развито социалистическо ние нямаме никакво право да го наричаме другояче.

    Е, същото се отнася и за хората, подписвали се като Гоце – да уважим избора им и да ги наричаме по начина, по който те са се подписвали.

    Беше само вметка, не искам да измествам темата. А темата е, че независимо от факта, че е дворцов преврат, 10-и ноември е датата, която хората помнят къде са били и какво са правили в този ден и датата, от която нататъка имаме шанса да правим с живота си това, което искаме, вкл. и да избираме Георги Първанов за президент, Станишев и Бойко Борисов за министър-председател и т.н.

    Т.е.10 ноември е датата на началото на обществената свобода. Това, което се забравя обаче е, че това е и денят от който всеки от нас носи и отговорност. Е, това последното обикновено се забравя и нежеланието за носене на отговорност избива в соцсталгия, като това не се отнася само за бедните хора. И аз искам да съм бебе и да ходя на ясла, ама не става – малко по-възрастен съм и трябва да ходя на работа и да си плащам сметките.

    Илия, още веднъж поздравления за статията !

  10. Стояне, ти можеш да не познаваш репресирани, ама аз познавам. Кои малко, кои повече репресирани. Явно си живял в някакъв розов мехур през ония години, а после след тях си си сложил тапите на ушите.
    А на Илия като на човек с ляво мислене ще му кажа: единственият начин някакъв по-социален модел да просъществува завбъдеще е пълното отричане на режива 1944-1989 и пълното разграничаване с него. Защото той оцапва всякаква социална – забележи, не социалистическа, а социална идея. Пример -кажеш, че си за безплатно висше образование – заклейвямат те като комунист. Всяко едно социално искане в България вмомента се приравнява на тоталитарния режим – включително и искания, които са му противоположни – като намаляването на следенето с камери и прочее (тогава е било много модно подслушването с микрофони например). Докато не се направи много ясно, дебело разграничение от онази престъпна епоха, всяка по един или друг начин социална кауза е обречена на заклеймяване и на провал.

  11. Отричането не е изход. То е бягство. Може би затова България не се учи. Социализмът е част от българската история. Живялите по това време имат право да говорят и съдят времето, нормално е, те са пристрастни. Проблемът е, че младите без въобще да имат представа за какво иде реч, отричат цял период от най-новата историа. Някой би заявил, че е още рано да превръщаме в история толкова близко минало, но да се оправдаваме и да се правим, че сякаш не го е било, не съм съгласен.
    Оценка ще дават идващите поколение. Каква точно нека те решат. Всяко поколение преосмисля и написва наново историята. Аз искам утре децата ми да не се срамуват, че 45 години България е било може би от неправилната страна на завесата; а да знаят защо и с какво това време беляза България.

  12. Илия – така е, напълно съгласна съм. 🙂
    Димитър, под „отричане“ нямам предвид забравяне. Младите просто не се замислят за този период, теглили са му чертата и толкова. А, прав си, за него трябва да се говори, грешките да се изрекат с истинските им имена и запомнят, за да не се повторят. И за да не се ходи в другата крайност – да се прехвърля страхът от повтарянето им върху ВСИЧКО, съдържащо думи като „социална спр аведливост“, „солидарност“ и т.н.
    Истинският срам според мен освен за страната на завесата е за несправедливостите, които сме изживели и сме си причинили, които сме изтърпяли в името на оцеляването тук, в България, а те са ужасно много. Като минем през убитите от „народната власт“, заклеймяването на целите семейства и потомствата им като „врагове на народа“, лагерите, затворите, че и ограниченията, изпитвани от непопадналите на директните удари на властта – а именно липсата на свобода на словото, принудителното възхваляване на системата и т.н. и т.н. Според мен тези неща са много по-страшни от това, че трябвало да се чака за покупка на кола, което също е неприятно, но ограничаването на мисленето и изразяването според мен е много по-ужасно. И това трябва да се помни, подчертава и набляга, за да не се повтори отново. Под „отричане“ нямам предвид задраскване и забравяне, а разграничаване и казване на нещата с истинските им имена.

    За подочутото си напълно прав. Тъжно е, че повечето от нашето поколение го кара на „подочуто“. Една моя приятелка разбра какво е представлявал режива в трети курс, по време на лекциите на някои от преподавателите ни, прочете книги и разпита близките си чак тогава. Дотогава семейството й не споменавало нищо за режима пред нея освен „тогава имаше стабилни заплати“ и някакви такива неща, бягайки от същината на нещата. Много хора действително и днес нямат идея какво е било именно заради отричането, разбрано като забравяне.

    Май доста поизписах, извинете ме за което:))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...