Саркози на бурка ли се прави?

Тъй като тия дни явно сме на темата за толерантността и приемането на различните от нас, публикувам една статия от Пол Проуз, на която попаднах в блога на Фабианското общество, за носенето на т.нар. бурка.

Публикувам с разрешението на автора, тъй като моето лично мнение съвпада до голяма степен с неговото.

Ярко заглавие красеше първата страница на вчерашния „Дейли експрес“: „Забранете бурката тук в Британия“.

Носейки се на гърба на Саркози, различни групи твърдяха, че мюсюлманските жени трябва да бъдат освободени от това да бъдат „затворници зад екран“.

Може би много хора ще се съгласят с френския президент.

Но няма нищо лошо, когато една религия настоява последователите й да носят нещо публично – независимо дали е бурка, роба, кучешка верижка или костюм на банан. Проблемът идва само тогава, когато подобни религиозни задължения напускат областта на свободния избор и се налагат от държавата на индивидите със сила.

Разбира се, трябва да бъдем реалисти. Дори в едно плуралистично общество, решението на много хора да носят одежди, свързани с религията, може би не е наистина тяхно в някои случаи. Огромен културен или семеен натиск може често да се крие зад решението на даден индивид да носи подобни дрехи.

От друга страна, трябва да признаем, че всички срещаме натиск да се съобразяваме с различни социални „норми“. Тези норми може да се различават според културата, възрастта и произхода ни. Вярно е разбира се, че различните хора се сблъскват с различни норми, с които да се съобразяват и с различни нива на натиск. И въпреки това никой, който живее в човешкото общество не е изключен от подобни обществени очаквания. И тези очаквания може да поставят много сериозни проблеми, които често нямат лесни отговори.

В крайна сметка, най-доброто, което можем да направим, е да си подсигурим, че ще живеем в общество със законова рамка, която ни позволява – възможно най-много – да живеем животът, който си избираме. Не трябва да бъдем поставяни под законови изисквания да живеем определен живот, който някой друг е избрал за нас. Така че, ако някой иска да носи бурка, къса пола или панталони в нашето общество, трябва да е свободен да го прави.

Говорейки от чисто лично ниво, признавам, че намирам бурките за малко депресиращи.

Но от друга страна, реакцията ми е същата към хора, които носят сандалите си с чорапи.

И не скачам към заключението, че подобно облекло трябва да бъде забранено. (Е, не винаги.)

За съжаление, френската политика на laicite (приблизително – секуларизъм в държавното управление) в момента застрашава да наложи именно вида нетолерантност, която е призвана да предотврати. Независимо дали произходът й е религиозен или секуларен нетолерантността пак си е нетолерантност.

Освен това, през цялата си история, французите постоянно са се обличали в смехотворни костюми, така че едва ли са в позицията да хвърлят камъни.

Така че, читатели на „Дейли експрес“, наистина ли искате общество, в което държавата решава какво можете и не можете да носите?


Актуализация:
Още един интересен анализ в Scoop44.

Коментари

9 thoughts on “Саркози на бурка ли се прави?

  1. Ето точно такива либерално-утопични и безгръбначни бръщолевения превърнаха „толерантност“ в мръсна дума. А за Саркози – респект! Дано това е пробуждането на западното общество.

  2. Интересно е, че пречупваш френската позиция през британската гледна точка, защото двете държави/култури винаги са били коренно различни и въпреки стогодишното „сърдечно разбирателство“ единственото нещо, което ги свързва, е тунелът под Ламанша. Британците са стара империя и имперската толерантност към поданиците е в основата на тяхната държавност, докато френската република се основава на държавата-нация, поради което не се гледа с добро око на различията.

  3. Сандо, според мен си прекалено и несправедливо строг към французите. 🙂

    Аз лично съм голям привърженик на френския секуларизъм.

    В случая с бурките най-лесно е да започнеш да размахваш някакви принципи, традиции и/или догми, но темата е изключително деликатна и трябва да се подхожда изключително внимателно към нея.

    Най-много в текста ми хареса балансираният подход, който е възприел авторът.

  4. Франция е чудесна страна, дала много неща на света, но и тя си има своите недостатъци – най-вече в държавно отношение. И понеже съм граждански ангажиран към родината на Виктор Юго(гласувам, работя, водя семеен живот, плащам данъци…), та си позволявам да изкажа критика. Между другото никога не съм виждал по-критично настроени към собствената си държава хора от французите 🙂 И затова почти всеки ден тук има протести и стачки, а институциите търпят непрекъснати промени – кога за добро, кога не чак толкова…

    За френската нетолерантност към различията – погледни само колко езици изчезват от територията на Франция от Революцията до наши дни : провансал, окситан, бретонски, елзаски… От регионалните езици все още не са съвсем изчезнали корсиканският и баският, но и те се говорят само от стари хора. Та, всички тези етноси са тотално претопени в името на единната нация-държава, а това много ми напомня за национал-социалистическите напъни на родната БКП и за срамния Възродителен процес.

    Днес една колежка (бретонка по произход) ми разказа как преди много време в училището й е пишело следното (в посочения ред)

    Строго забранено е :
    1. Храченето на земята
    2. Говоренето на бретонски

    Френската революция е велико събитие, премахнало от Европа абсолютизма и създало съвременната правова държава. Само че последвалият я национализъм съвсем не е положително явление.

    Колкото до бурката, това е проблем с продължение, защото преди около 3години вече гласуваха закон срещу носенето на забрадка в училищата. По това време на Саркози му хареса да печели хорските симпатии, разрешавайки проблемите на страната брутално и с арогантност – по този начин (и с цел да спечели след това президентските избори)предизвика и бунтовете на предградията.

    По принцип симпатизирам на френската десница, но честно казано Саркози понякога ме плаши.

  5. Сандо, те Саркози и десните по принцип са си страшни. 😉

    Както казах темите са деликатни.

    Никой например не си задава въпроса дали забраната за носене на бурка няма да спре много момичета от посещение на училище и университет (проблем, който е сходен в Турция впрочем).

    И всъщност дали това не е по-лошият вариант?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...