Скромен икономически размисъл

New York Times са публикували много изчерпателен анализ на икономическата политика на Барак Обама, който включва и доста по-всеобхватни разсъждения за настоящето положение на американската икономика, както и на политиката провеждана в сферата на финансите от администрациите от Рейгън до наши дни. Статията е дълга и на английски, но си заслужава да бъде прочетена. Аз искам да обърна внимание само върху един аргумент:

When Bill Clinton raised taxes on upper-income families in 1993, his supply-side critics insisted that he would ruin the economy. As we now know, Clinton presided over the longest economic expansion on record, the fastest income growth most workers had experienced in a generation and the disappearance of the federal-budget deficit. His successor, Bush, then did exactly what the supply-siders wanted, cutting upper-income tax rates, and the results were much worse. Economic growth wasn’t quite as strong or nearly as widespread, and the deficit returned. At the very least, Clinton’s increases did no discernible economic damage.

Когато Бил Клинтън повиши данъците на семействата с високи доходи през 1993, критиците му настояваха, че това ще разруши икономиката. Както знаем сега Клинтън беше президент по време на най-дългата икономическа експанзия, отбелязвана някога, най-високият ръст на доходите, който повечето работници са изпитвали от една генерация насам и изчезването на федералния бюджетен дефицит. Наследникът му, Буш, след това постъпи точно така, както supply-siders искаха (става въпрос за поддръжниците на теорията на „икономиката на предлагането“, която подчертава важността за икономическия растеж на данъчните облекчения и поощряването на бизнеса), орязвайки данъците за домакинствата с високи доходи и резултатите бяха много по-лоши. Икономическият растеж не беше толкова висок или всеобхващащ, а дефицитът се завърна. Най-малкото Клинтъновите увеличения на данъците не нанесоха каквато и да е забележима икономическа вреда.

Споделям това, защото прекалено много хора се опитват да ни убедят, че безпринципното намаляване на данъци, въвеждането на плосък данък и пр. мерки, които се налагат в България през последните години, облагодетелстват цялото общество, докато всъщност истината е, че те не облагодетелстват никой друг освен едно малко, ограничено, оядено малцинство, което и без данъчни облекчения е достатъчно облагодетелствано.

Така че според мен е време в България да се проведе по-сериозен дебат за финансовата политика, не само от гледната точка на редистрибуция/справедливост срещу растеж, която както виждаме изобщо не е валидна, а и от тази на устойчиво развитие и гарантирана на финансовата стабилност на страната в условията на променящия се свят. Дебат без догматизма на икономическата религия, наречена неолиберализъм.

Коментари

8 thoughts on “Скромен икономически размисъл

  1. Ееее, разбира се, не бива да изключваш нито една „догма“ oт дебата.

    Добре е да я обориш…

    Иначе ще коментирам утре по-подробно, защото прочетох статията и тя е доста интересна.

  2. Ех, „социалната справедливост“ ги тресе и в Америка. Икономическият възход по времето на Клинтън е свързан с възхода на интернет икономиката и съпътстващите я явления, както и с липсата на скъпи войни.

    Докато при Буш какво да говорим – скъпи войни, безобразно скъп петрол, крах на дот кома…

  3. Не знам дали плоският данък облагодетелства малка или голяма група хора, важното е, че събираемостта на данъците скача значително след въвеждането му. По подробна статистика – виж тук.

    Ако не ви се чете – за 5 месеца ръста на събираемостта спрямо миналата година е малко над 8% – не лош ръст, при това за 5 месеца.
    А и сухата статистика показва, че за по-голяма част от хората плоският данък е по-скоро положително, от колкото отрицателно явление. А и той не е явление само в България, а в немалка част от ЕС.

  4. Човек работи повече, за да печели повече. И ако там, при това „повече“, го чака и по-висок данък, стимулът отслабва. Далече съм от икономиката, но предпочитам да плащам по-ниски данъци. Вероятно сме на едно мнение само по въпроса, че необлагаемият минимум трябваше да остане.

  5. Високите данъци наказват работливите и предприемчивите, а поощряват мързела.

    През 1929 год. в САЩ е имало малка корекция на борсата. Обаче президентът Хувър предприел редиц мерки, включително увеличаване на данъчното бреме до около 70%. Рузвелт, следващият президент увеличил данъците до 95% (деветдесет и пет). Така от „дребна“ борсова корекция, събитието се превърнало в Голямата депресия.

    През 1970-те години САЩ също имали високи данъци. Инфлацията също била висока. Първото нещо което Роналд Рейгън направил когато станал президент, било да намали данъците. Инфлацията спаднала, икономиката растяла…

    Буш Старши също свали данъците, което за съжаление не даде ефект, т.к. тогава в САЩ имаше криза подобна на сегашната. Клинтън увеличи данъците, но това съвпадна с дот-ком-а. Нооо, около 2000 год петрола беше под 20 $, златото беше 300 $, долара беше висок.

    Буш Младши прие властта малко след 9/11. Дот-ком-а беше се спукал. Буш намали данъците, и това има ефект. За съжаление, цялостната икономическа политика на САЩ бе много лоша, и сега САЩ е в положение подобно на това през 1929, но вместо дефлация, има инфлация. Петрола удари 148 $, златото удари 1040 $… Обама има програма подобна на Джими Картър (президента преди Рейгън). Ако американците изберат Обама и той си изпълни програмата, ще им се разкаже играта…

  6. Не разбирам кое точно споделяш.

    1. Споделяш,че данъците трябва да са ниски и да има плосък данък???

    или

    2. Sподеляш идеята за,не помня как беше формулирана точно,тази за високите доходи да плащат големи данъци??

  7. Изцяло подкрепям внушението на автора: нека и у нас да се увеличат многократно данъците на свърхбогатите, на цялата (пост)комунистическа олигархия, на мутрите, на приятелските кръгове на президента Гоце Първанов, на Ахмед Доган, на Симеон и т.н. Само дето много се съмнявам, че тази власт, която е политически представител на същата тази олигархия, ще предприеме тази по същество лява политика…

  8. Да кажеш, че високите данъци насърчават мързеливите и наказват работливите и все едно да кажеш, че ниските данъци, облагодетелстват САМО богатите.

    По същество показва ограничеността и незрялостта на автора на подобни твърдения. Нито едно политическо или икономическо събитие не може да бъде обяснено толкова просто.

    Съгласен съм, че икономиката по времето на Клинтън имаше много благоприятни фактори (макар и не ИЗЦЯЛО благоприятни), но пък от друга страна неолибералните мерки на Буш трябваше да предотвратят дълбоката криза, вместо да я подсилят (защото по същество това се случи – 10кратко по-регулираната европейска икономика не изпитва такива затруднения като „либералната“ американска).

    Конкретни отговори:
    @дръф: „магическата“ формула „намаляване на данъци -> увеличане на събираемост“ не е неизчерпаема. Тя вече се провали в САЩ по време мисля още на първия мандат на Буш. Подобно нещо очаква и нашата страна.

    @Иван Бедров: съгласен съм, че НЯКОИ данъци (тоест СВРЪХвисоките) могат да окажат влияние върху мотивацията и икономическата инициативност. Също така разбирам и защо не искаш да плащаш високи данъци и парите ти да отиват в обръчите на Доган.

    Но в случая става въпрос за балансирана фискална политика и разумно държавно финансиране/инвестиране в неща като здравеопазване, образование и обществени услуги. Става въпрос, забележете, за ИНВЕСТИРАНЕ, защото се има предвид полагането на основите на устойчиво икономическо развитие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...