Глупаци, играете си с огъня!

Бях на протеста и изобщо не съжалявам! Въпреки всичките опити за предотвратяване и омаскаряване, което кулминира в дивотиите с платените провокатори и автентичния сигнал за бомба мнозинството от хора на площада – макар и не много – бяха истински българи, на които им пука за страната им. И бяха излязли да го покажат.

Общо взето се получи така, че нормалните хора седяхме отстрани и гледахме, а лумпените бяха точно по средата, в пространството между Народното събрание и паметника, викаха, псуваха, хвърляха бутилки и бомби. Полицаите си вършеха работата за разлика от политическите си началници, които изпълняваха поръчки.

Най-страшното си остава това, че някой си беше позволил да наеме всякакви расатевци, лумпени и футболни хулигани, които да му свършат мръсната работа. Не знам кой е този някой, но се надявам, че ще осъзнае, че си играе с огъня и много лесно нещата биха могли да излязат извън контрол.

Да живее България!

Актуализация: Нещо важно, което забравих – малко след като си тръгнах слушах новините по „Хоризонт“ и „Дарик„. По държавната национална казаха, че „не е мирен протест“ и гражданите „бият полицаи и чупят имущество“, а по частната национална пък ни обясниха как „полицаите бият наред мирни граждани“. Да им плюя и на обективната журналистика…

Актуализация 2: Дарик“ излязоха пророци… Полицията верно си наби наред всички участващия в протеста без значение какви са били… Комитата ми разказа, че са ги подгонили по „Цар Освободител“ в посока Президентството, където автобус на полицията е завардил улицата, така че да блокира пътя за отстъпление и да могат по-лесно да бият… 🙁

Моля, имайте предвид, че си тръгнах от протеста малко преди да започнат същинските ексцесии, тъй че мнението ми отразява това, което видях на площада до към 13:00часа. Снимките са от личния ми телефон.

Какво означава за БСП напускането на Жан Виденов?

По информация в Медиапул.

Красимир Премянов е направил изявление пред БНР, че Жан Виденов след дълго обмисляне е взел решение да напусне БСП.

Досега винаги съм избягвал да пиша за бившия министър-председател, тъй като не искам да преразказвам думите на други хора без да съм бил свидетел на събитията. Мнението, което съм си изградил за Жан Виденов, на базата на тези разкази от хора, на които имам достатъчно доверение, е по-скоро положително.

Разбира се, че Жан Виденов не беше успешен политик и държавник. Той има много несъвършенства. Едно нещо го отделя от цялата върхушка обаче – Жан Виденов е истински социалист. Може би по-ляв от идеите, които аз споделям; сътрудник на ДС; провален министър-председател… но истински социалист, който явно не може да се примири с присъствието на Георги Гергов в ръководството на БСП, с плоския данък и с всички други глупости, които партийната върхушка сътвори за 3 години и половина…

Последната му постъпка затвърждава впечатлението ми, че Жан Виденов е достоен човек.

Ако и вие сте склонни да допуснете това, можете да си направите сами сметката докъде е паднала БСП…

Подкрепям протеста на 14 януари

Като българин и социалист не виждам алтернатива на това да подкрепя протеста на 14 януари пред сградата на Народното събрание на Републиката.

Аз подкрепям националния протест на 14 януари

Винаги когато ми кажат, че „като си отидат тия ще дойде един, който е по-зле“, отговарям по един и същи начин:

Има два основни принципа в политиката: отчетност и отговорност.

Дори да не ти допада, че трябва да се отчиташ пред тези, които ти се явяват началници (суверенът), хората са длъжни да те принуждават да го правиш.

Когато не искаш да го правиш и дори се правиш на сърдит, че някой се опитва да те накара да си вършиш работата, трябва да си готов да си понесеш отговорността.

Прекалено дълго тези „някои“ не си вършеха работата. Време е да им потърсим отговорност.

Браво, г-н Президент!

Успяхте да ни изложите пред всички.

Мислех да не пиша по темата с липсващото знаме на ЕС от новогодишното послание на Георги Първанов, тъй като вече не е актуална, но преди малко прочетох този коментар на френския журналист Алекс Леви, препечатан в „Кафене“ и вече нямаше как да се въздържа.

Предполагам, че глупавият жест на г-н Първанов е бил по-скоро за вътрешно ползване и то за пред тези граждани, които все още смятат, че България не принадлежи към политически, икономически и социално най-развитата общност в света. Едва ли обаче дори Президентът ни си е представял какъв отзвук ще има дребният му жест.

В края на коментара си господин Леви задава следния въпрос: „Другари чехи и българи. Къде изчезна ланшният ви евроентусиазъм?

Приемам го лично. Ако някой иска да компенсира некомпетентността си с жалък популизъм, ала Вацлав Клаус или братя Качински, да не разчита на моя глас.

Колаж: Блогът на Нервната акула.

Илия Троянов за Иван Костов и Филип Димитров

„Дори политически обиграни наблюдатели не могат да вече да си спомнят на коя отцепена партия е бил член първият министър-председател от СДС Филип Димитров. Иван Костов въобще не е бил член на никаква партия. Като народен представител той автоматично става член на Координационния съвет. Един ден се появява на заседание на Координационния съвет и като симпатизант на СДС и преподавател по политическа икономия (обучен по класиците Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин) предлага да изработи икономическа програма на опозицията, естествено срещу заплащане. Останалото е кариера: в първото коалиционно правителство става министър на финансите, а след няколко години се издига до председател на СДС за изненада и съжаление на много хора.“

Илия Троянов. „Кучешки времена. Революцията менте – 1989г.“ Издателство „Балкани„, 2008г.

"Идеалист" спира. Дам…

Спомням си колко изумен бях преди 1-2 месеца, когато разбрах, че издател на блога „Идеалист“ (който се очакваше да се превърне в списание „Идеалист“ през януари) е господин Стефан Гамизов, за който съм писал няколко пъти в блога си (тук и тук). Изненадата беше приятна, тъй като повението на Гамизов отдавна си ми намирисваше, а „Идеалист“ правеше много сериозни заявки да бъде нещо различно на медийната сцена в България.

Запазих си едно на ум разбира се, тъй като още от първите изяви на експерта по всичко бях сигурен, че той играе двойна игра и не е точно това, за което се представя и за съжаление днес разбрах, че съм бил прав. Официалното съобщение от „Идеалист“ е, че проектът спира поради спиране на финансирането от страна на неговия издател.

Казвам „за съжаление„, защото „Идеалист“ ми харесваше и го четях с удоволствие, дори не винаги да се съгласявах с позициите на авторите му. Радвам се, че в същото това съобщение има едно загатнато послание – че екипът на „Идеалист“ няма да се разпадне като такъв, а че ще обмислят как да преформатират и подновят проекта.

Съдбата на проекта „Идеалист“ е част от един по-голям „сценарий„, който се развива пред очите ни, за съжаление често без да го забелязваме. На медийният пазар в България се случва едно доста мащабно преструктуриране и преразпределение на позициите. Ако това беше чисто и просто плод на инвестиционни и други интереси и усмотрения – няма нищо лошо (аз не съм от онези социалисти, които искат да заместват пазарната икономика с някаква по-справедлива система). Но мащабните прехвърляния на собственост на водещи телевизии и печатни издания (Нова ТВ, ТВ7, Монитор, Експрес, Телеграф) към лица с неясен произход на средствата си (Ирена Кръстева); и настъпващите промени в тях (Нова ще става женска телевизия) може би говорят, че има някаква организирана кампания, която се води някъде от някакви хора, за които ние дори не подозираме.

Разбира се при тези условия е много по-вероятно тези хора да преследват свои собствени цели и амбиции, отколкото общочовешки ценности като свободата на словото, медийният плурализъм, ясното и точно информиране на обществеността.

Дано не изляза прав…

Долна просташка дивотия

Вижте това лице. Това е д-р ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ, Народен представител в 40-о НС от групата на Коалиция за България (БСП).

Д-р Константинов изниква като най-вероятният автор на репликата „стига с това ин витро, дай да ти направя едно in vivo„.

Искам да кажа, че съм тотално отвратен от поведението на българските народни представители. Не само от това на жалкият простак, който си е позволил да се изкаже по този сексистки, тъпанарски и дебилен начин към жена, която не може да има дете, ами и от поведението на неговите колеги, които сме избрали да ни представляват, които въртят и усукват как ли не, само и само да не кажат кой точно го е казал.

Искам обаче и да изразя възхищението си от българското гражданско общество, което реагира достойно на недостойното отношение на неговите представители и не допусна за секунда дори да се толерира подобна простотия и да бъде забравена след няколко дни.

Сега остава само едно. Да помолим д-р Константинов и неговите колеги от ПГ на Коалиция за България и от НС да се извинят на всички жени и д-р Константинов да депозира оставката си като народен представител в 40-о Народно събрание на Република България.

Това е единственият начин да се изтрие петното върху върховната институция и върху Републиката като цяло.

П.П. Призовавам всички, които се интересуват от темата да не оставят нещата да потънат и да намерят своите начини да участват!

АКТУАЛИЗАЦИЯ: Група във Фейсбук

АКТУАЛИЗАЦИЯ: По някаква непонятна на мен причина съм написал, че човекът се казва Георги Константинов, всъщност името му е Емил. Извинявам се на всички Георги Константиновци…

След нас и потоп

По стечения на обстоятелствата аз съм вече един обикновен редови член на БСП. Може би съм необикновен член на социалистическата партия предвид това, че възгледите ми се различават много от тези на средностатистическия член на ръководството на БСП. Неслучайно удебелявам горното.

Ръководството на БСП не е представително за всеки един член на партията. Такива като мен аз познавам много – хора с демократично мислене и европейски аспирации. Хора, които искат БСП да прилича на Лейбъристката партия, или на ГСДП, или на Parti Socialiste, а не такива, за които „Наша Россия“ е еталон за партийно строителство.

Вярвам, че за много от нас беше допустимо да простим много и да направим много компромиси в името на това България да стане член на Европейския съюз и да извърши най-големия доброволен и позитивен обрат в геополитическата си ориентация от времето на Княз Борис-Михаил І до наши дни.

Всичко това се случи и от близо две години България е пълноправен член на най-развитата икономическа и политическа общност в света. Това събитие обаче подейства доста демотивиращо на партийните и държавните лидери, които решиха, че веднъж свършили работата, могат да отпуснат колана и да си качат краката на масата. Разбира се тая тактика много бързо беше развенчана от европейските институции, които незабавно ни показаха, че тоя номер няма да мине и че никой в България не бива да си прави илюзии, че тежкото е минало и оттук нататък можем да продължим да действаме по добре отъпканите (малко кални) навици.

Реакцията на българските политици и разбира се най-вече на българските управляващи е много притеснителна обаче. Те решиха, че е най-лесно и най-правилно от тяхна гледна точка да обвинят Европейската Комисия (ЕК) и всеки друг позволил си да ги критикува в двойни стандарти. Това ми напомня малко на обвиненията в предателство към всеки, дръзнал да изрази собственото си (различно от това на партийното ръководство) мнение в рамките на БСП. Е да, ама тоя прийом не върви в една демократична държава и в една демократична над-национална структура като Европейския съюз.

Едва ли има и 50’000 отчаяни и заблудени българи, които да смятат, че правителството ни е много добро и полага всички усилия за прогреса на България, а ЕК прилага двойни стандарти. С подобни изказвания обаче и с мъжкарско перчене пред Майкъл Лий (несъмнено политик и държавен служител с огромен опит, който може да сложи нашите печенеги в малкия си джоб – както го и стори впрочем) българските управляващи извършват един друг, неимоверно по-голям грях, който ще носи негативи на България дълги години след 2008 и дълго след като спрените пари и другите проблеми бъдат забравени.

А това е, че сегашното правителство ефективно проваля европейското членство на България и слага на страната ни етикет, който дълго ще вреди на репутацията ни, на привлекателността ни за инвестиции, на международното ни влияние и на марката „България“ като цяло.

Освен това, проблемите, на които ставаме център, засилват евро-скептицизма, дават доводи на противниците на разширяването и въобще ефективно забавят процеса на евроинтеграция. И вместо България успешно да се впише в този процес и да се превърне от обект в субект – тоест от такъв, на който му казват какво да прави; в такъв, който вдъхновява другите да следват примера му; ние усилено действаме да го подкопаем и провалим. За години напред и не само за нашата държава.

И като млад европейски социалист това вече е нещо, с което аз не мога да направя компромис.

Висшите кръгове и на БСП, и на НДСВ, и на ДПС чудесно осъзнават нещата, за които говоря. Те не са глупави хора. Но удобно са заели позицията, на която е озаглавена тази публикация – „След нас и потоп“. Едно много просто изречение с голям смисъл. Няма значение какво се случва след нас, важното е още малко да сме добре.

Това е лайтмотивът на 47 Конгрес, това е лайтмотивът и на правителството в края на 2008г.

Илюстрация: Сайтът на ФАБ

Пристрастно #2

Вторият брой на видеоблога за дискусии „Пристрастно“ вече е онлайн!

Започва да ни става навик да се събираме с Комитата и Радан и най-важното е, че го правим с удоволствие.

Темите, които коментираме този път са – изказванията на Петър Димитров, опозицията срещу втората джамия в София (моята любима тема), „гейподобният“ портрет на Левски (друга любима тема) и разбира се… гъшият дроб! 🙂

Защото сме толерантни?

Вероятно вече прекалявам с манипулациите на заглавието на фундаменталния труд на Сергей Станишев, но национална гордост от традиционната българска толерантност ми напомня точно на 5-дневния памфлет по отношение на това колко се разминават заявените ценности и реалното поведение.
Как иначе да коментирам факта, че групата във Фейсбук, озаглавена „Аз съм против построяването на 5-етажна джамия в София“ е събрала около 3’500 членове само за няколко дни? (Вероятно докато завърша и публикувам този текст ще са станали повече)

Не искам да заемам позицията на морален стожер, нито да заповядвам на някого как трябва да мисли, само искам да кажа, че да държиш 1/5 от населението си сегрегирано в далечни села или градски гета и същевременно да се биеш в гърдите, че формално си им дал всички права на граждани не може да бъде толерантност.

Също според мен не може да бъде толерантност да откажеш на една значителна религиозна група правото да си построят храм. Пък ако ще да е на Дарт Вейдър.

А пък цялата паника, с която се подхожда по отношение на джамията на края на града ми напомня за карикатурите на Мохамед в Дания и последвалата реакция от мюсюлманите по целия свят. Тогава много хора им се смееха колко са „цивилизовани“, как ли изглеждаме ние сега?

Ако пък си мислете, че „навсякъде е така“ спомнете си как изглежда следващият президент на САЩ: