Никой не иска да плаща

Проблемите с паркирането в центъра на София биват забравяни, когато въпросът опре до плащане

Започвам да пиша този материал с ясното съзнание, че ще изгубя целия си електорат, който така или иначе нямам. Така че спокойно мога да си позволя да бъда непопулярен.

Блоговете в интернет обикновено се четат от интелигентни хора. Хора от средната класа, които могат да си позволят кола, пътуват в чужбина, живяли са или дори и в момента живеят някъде извън пределите на България. Искам да задам един въпрос на всички тези хора – има ли някъде голям град, в който паркирането да е свободно, безплатно и безпроблемно достъпно за всеки?

Защото аз лично оставам с впечатлението, че софиянци имат точно такива претенции и очаквания. Те искат всеки да има кола и да си я кара, да няма задръствания, когато отиде в центъра да паркира на най-много 15 метра от мястото накъдето се е насочил, без да плаща разбира се, по тротоарите да няма коли и всичко да е перфектно за всеки.

Хората, които живеят в Центъра, тази обетована земя, имат дори по-големи претенции. Те смятат, че самият този факт им дава свещено право да паркират на улицата пред блока си или къщата си. И че никой не може да ги накара да плащат за това.

Ето защо почти всички мои познати бяха възмутени от това, че хората, които живеят в центъра ще трябва да плащат по 70лв. годишно (абсолютно символична сума според мен), за това да паркират в Синята зона в непосредствена близост до дома си по всяко време на деня. И няма да им е гарантирано място. Аз пък бях много възмутен от всички възмутили се.

Това ми напомня малко на едно друго очакване на гражданите на София (е, на някои от тях де) – Общината да строи подземни обществени паркинги, които обаче да не струват по 2-3 лв. на час (а колко да струват – по лев на ден?)

Мога да дам пример с много места, където съм бил – Лондон, Барселона, Кобленц (Германия), но няма смисъл. Според мен е по-ценно хората да разберат, че проблемите с паркирането не могат да се решат магически, без да развалят рахата на който и да е. Единственият начин да се решат проблемите с огромните задръствания е постепенно алтернативите на возенето сам в кола да станат по-евтини и приятни – тоест метро, достъпен и надежден градски транспорт от една страна и скъпо паркиране, такса за влизане в Центъра и пр. от друга.

Магически решения няма… дори за „магьосника“ Бойко

Летен фестивал на БСМ

Днес, в края на деня имам малко свободно време и реших да го използвам да ви разкажа с какво се занимавам в последно време.
В края на тази седмица – 30-31 август, в Русе ще се проведе традиционният летен фестивал на БСМ. Тази година той ще събере над 150 млади социалисти и социалдемократи от всички краища на България, които в рамките на двата дни ще обсъждат ролята на гражданското общество в политическия живот на България. Ето защо мотото на фестивала ще бъде „Европа на гражданите“.

Гражданското общество е безкрайна тема, с която често се злоупотребява от страна на журналисти, социолози, политолози и най-вече…политици. Но гражданското общество е със сигурност най-важното условие за изграждането и заздравяването на една силна и действаща демокрация.

И за да не се ограничава дискусията за пореден път до това колко е важно да има гражданско общество решихме да поканим за участие хора и организации от обществения сектор, които да разкажат за собствени успехи, които са постигнали. Политически успехи, които не са преминали през партийните централи и не обслужват нечий частен интерес, а са били постигнати посредством обединението на обикновено хора, водени от обща идея за общото благо.

Толкова засега. Но ще имам още за разказване.

Какво прави ДАМС?

Младежка „лаборатория“ за идеи. Така твърдят поне в днешния брой на в-к „24 часа“. Или иначе казано – консултативен младежки съвет, който да съветва държавните институции.
Но с една важна подробност – новият орган няма да има ръководство и структури, всички ще участват на доброволен принцип, властта ще има партньор и коректив, който да представлява българската младеж. Така твърди Михаил Балабанов, зам.-председател на ДАМС и бивш председател на Националния съвет на БСМ.

Има една опасна тенденция, която се наблюдава в обществото ни напоследък – това е жертването на легитимност. Как иначе да обясним факта, че в момента се набира някакъв консултативен съвет от млади хора без ясни правила и условия. С какво такъв съвет ще бъде легитимен?

И какво ще спечелим от това, че подобен съвет няма да има ръководство и йерархия. Мишо Балабанов твърди, че така ще се гарантира спокойната работа, т.е. „няма да има борба за кокала“. За да се аргументира, той разказва някакви стари случки как депутати ходели на сбирките на подобни съвети преди да казват кой трябва да става председател. Е за какво е ДАМС тогава? Нали точно тя трябва да гарантира, че подобни неща няма да се случват, че ще има зададена нормална рамка, в която да работи цялото това нещо.

И с какво един съвет, който е „консултативен“ (разбирай абсолютно беззъб), който няма ясна структура и йерархия и правила за представителство ще привлече активните млади хора, които реално искат да се нагърбят с проблемите на връсниците си?

Притеснява ме фактът, че в страната ни проблемите с неефективността на властта (няма значение на кое ниво – национално, общинско или частно) започват да се решават с… премахване на властта. Така преди време в проекта за нов устав на БСП беше залегнала идеята за хоризонтални структури на младежката организация на партията, т.е. „разделяй и владей“.

Чрез лишаването от демократично представителство и демократично самоуправление в този случай отново се наблюдава осакатяване на младежкия сектор в посока на деклариране на формално свършена работа. И същевременно залагане на механизми това нещо да не сработи – много сходно на начина, по който се блокира всяка мярка, която има потенциала да засили демократичните устои на нацията.

Сезонът на сгрешения ракурс

В-к „ДУМА“, страница „Лъвчета“, 30 юли 2008г.
Ракурс е една от онези думички, които всички обичат да използват без точно да знаят значението й – нали знаете, като „морал” или „клише” Ракурс е удобна дума и за българските политици, тъй като им дава могъщо оръжие в борбата с конкретното говорене и отговарянето на трудни, но справедливи въпроси. А тълковният речник ни обяснява, че ракурс е съществително от мъжки род, което може да бъде използвано само в единствено число и е термин от изкуството – положението на изобразяван предмет в перспектива от определена гледна точка. Или казано по-простичко – от какъв ъгъл ще погледнеш на „нещата”.

Така например от няколко седмици наблюдаваме опитите на някои видни партийци и общественици да обяснят сблъсъка на българския кораб на надеждата с айсберга на Европейската комисия с „лош ПР” или иначе казано лоша комуникация и некачествена реклама на достиженията на правителството и страната ни в борбата с корупцията. Сгрешен ракурс ли е това? Сгрешен е.

Други пък твърдят, че нацията, както и ЕК, не могат да оценят успехите, достигнати в неравната борба с корумпираното общество. Това напомня как преди малко повече от седем години, верните привърженици на една друга партия и един друг министър-председател виняха народа, че не оценявал тежките, но благотворни реформи. И в двата случая идеята е една и съща – народът не оценява доброто, народът е виновен. Е да, ама клиентът винаги има право: ако политиците са търговци, а електоратът клиенти, кажете ми – сгрешен ракурс ли е това? Сгрешен е.

Същевременно от различни тъмни ъгли на държавната и партийна власт чухме слуховете за черен и коварен заговор на европейския империализъм срещу малка и слаба, но смела България. Европейските политици, обезумели от гняв заради собствения си неуспех в борбата за реформиране на ЕС решиха да си го изкарат на България. И ни спряха парите. А пък когато ние решихме да си харчим собствените бюджетни пари, изкарани от джоба ни, а вкарани там с много труд и пот, за доказано корумпирани и вредни за обществения интерес проекти, ни забрани и тях да харчим – сакън да не се развием и да ги надминем… Само дето няма империалистическа конспирация срещу България, европейците не искат парите от техните джобове да бъдат крадени от съмнителни бизнесмени. Не стига това, ами се опитват и моите и вашите пари да опазят. Сгрешен ракурс ли е това? Сгрешен е.

И тъй като не стига всичко останало, и опозицията взе, че се разбунтува. Ялово, за 6 път, но пък ако народът я последва може да стане опасно. На фона на всички скандали, от които се тресе държавата и най-вече трите ъгъла на Ларгото, може би няма да е лошо да успокоим емоциите с голяма кошница безсмислени дарения – заплати, пенсии и пр. Вместо инвестиции в човешкия капитал и инфраструктурата на страната – така че да позволим на обществото само да произвежда повече и на по-високо качество и следователно да създава повече заплати и пенсии, нека хвърлим малко блага на куп, пък дано закрепим положението. Сгрешен ракурс ли е това? Сгрешен е.

Едва ли обаче който и да е на върха на държавата или партията има нужда от подобни „мечешки” услуги и съвети. И аз искам да предложа един по-различен ракурс. Този, че хората от ЕК се опитват да си вършат работата и да ни помогнат, а че гражданите на България имат абсолютното право да очакват повече и да изискват най-доброто за себе си и децата си, когато дават парите си на държавата. Едва ли оправданията и обвиненията ще заздравят позициите на правителството. Едва ли и обвиненията на опозицията или подигравките, че БСП не може да изкара един пълен мандат, ще променят отношението на нацията към лидерите й. Само работата и показването на искрено желание за промяна и реформа ще върне доверието на хората и на европейските институции в българската държавност. Всичко друго е сгрешен ракурс.

Две позиции

„Станишев, без жертви губиш мача“ – на Георги Близнашки във в-к „Стандарт“.

И участието на Георги Кадиев в „Коритаров на живо“.

Мисля, че коментарите в случая са излишни. Ако все пак ви интересуват коментарите, гледайте ме довечера в 19.30 по „РЕ:ТВ“ в предаването „Булевард България“ където заедно с Радан Кънев ще коментираме вота, вселената и всичко останало… 🙂

Депресията е факт!

Започвам си текста с два конкретни повода: Комитата е излязъл с предложение за „Окончателно решение за българския въпрос“ (брр….тръпки ме побиват от това наименование).

Същевременно философът Ангел Грънчаров ме подканя да отговоря на публикацията му „Европа уволни правителството на Станишев, а ние?“ (и от подобни мисли ме побиват тръпки, ще обясня защо след малко).

Освен това, ще бъде бягане от отговорност ( 🙂 ), ако не кажа и няколко думи за доклада на ЕК.

Та с тази голяма кошница амбиции тръгвам да пиша настоящия текст пък да видим къде ще му излезе краят.

Без да искам да правя безсмислена защита на правителството или министър-председателя (безсмислена, защото кой ли ще тръгне да ме слуша, ако защитавам нещо незащитимо като едно правителство) още веднъж ще потвърдя безконечното си убеждение, че не може вината за проблемите, много или малко, да бъде търсена в 1-2-20 човека. Тя и в 6 милиона не може да бъде търсена, ама не че не са се опитвали, но това е друга тема…(бррр….)

Нямам намерение да защитавам когото и да било, ясно е че те толкова си могат. Казах го много пъти и няма да спра да го повтарям. Докато в тази страна не бъде променена сегашната порочна система на политически, а оттам и на обществени отношения, не чакайте нищо добро от направление Брюксел. Просто защото евро-чиновниците не са толкова глупави, че да се мешат в собственото ни държавно устройство. Да не са луди?! Нали след това веднага ще бъдат обвинени от благодарните, че са развалили всичко хубаво.

Явно е обаче, след като миналата седмица написах, че сме на прага на дълбока депресия, че тя вече е факт. Може би е факт доста отдавна. Няма значение. Външните симптоми са материала на Комитата, който приложих по-горе и коментарите под него.

Депресията ни е обхванала дотолкова, че да мислим, че някой друг може да дойде и да ни оправи проблемите. Не веднъж съм писал, че това е крайно наивно и глупаво. Както знаете от „досието ми“ съм голям защитник на европейския проект и поддръжник на задълбочаваща се интеграция и разширяващ се ЕС, но пък същевременно се смятам за достатъчно зрял, че да мисля, че нещата зависят от нас, а не от някой друг и че само ние, а не някой друг може да ги „оправи“.

Ето защо ме побиват тръпки от идеята „Европа да уволни правителството“. Проблемът не е в това, че имаме суверенитет, проблемът е в това, че не знаем, че го имаме. Не става въпрос за бунтове, палежи и безредици. Става въпрос да нагърбим някого със задачата да подреди обществото така, че да се развиваме правилно. Всички.

Излизането от депресията минава през осъзнаването на собствената отговорност. Всичко друго е патекряк!

"Дзифт" на Явор Гърдев

Не е хубаво да се пише за филм преди да е излязъл, но направо вече откачам с този „Дзифт“ на Явор Гърдев и не знам как ще издържа до октомври, когато ще е официалната премиера на филма.

Ако още не сте се запознали със стила и творчеството на г-н Гърдев ви препоръчвам да гледате „Старицата от Калкута“ в Театър 199 в София – доста вулгарно, но и уникално смешно представление, примесено разбира се с прилична порция философия за живота. Абе истинско съкровище! 🙂 (Въпреки, че някои приятели го намериха скучно последната сряда)

А сега по темата. Ако ме накарат да опиша много накратко „Дзифт“ бих го направил така (заемайки малко английски изказ): „Гепи“ среща „Син сити“ среща „Изпепеляване“ (също интересен български филм с Параскева Джукелова, Стефан Вълдобрев и Деян Донков – разказва се за първите години след преврата ’44 и налагането на тоталитарната диктатура). В едно от приложените по-долу филмчета казват, че медиите го определяли като „нео-ноар по време на ретро-соц среда“. Има нещо такова.

По всичко личи обаче, че филмът няма да подлага на морален катарзис ранния социализъм. Годините на репресии са използвани като фон на една криминална и тъмна история. От „трейлъра“ (по-добра дума на български?) поне аз придобивам впечатлението и че лентата ще е много зрелищна. И без през това време Явор Гърдев да се опитва да ни предаде цялостната си философо-идеологически мироглед в рамките на два часа от опасения това да не е последният му филм (както правят доста други български режисьори).

Спирам да хваля да не стане така, че накрая да се разочаровам заради големите си очаквания. Имам добро предчувствие обаче, че филмът ще се окаже дори по-добър отколкото ми се струва. Можете да погледнете следното видео:

Репортаж За Филма „Дзифт“, Част 1:


Репортаж За Филма „дзифт“, Част 2:



Трейлър на „Дзифт“
:

На прага на дълбоката депресия

Все по-интересни ми стават десетките коментари по темата „реформа на политическата система” от изключително интелигентни хора, в чиято почтеност не се съмнявам (виж Радан, Иван, Първан&Жоро и Юлиан), които се завъртат около тезите: „системата не е виновна”, „как се избират представителите е технически въпрос”, „трябва да гласуваме” или „трябват нови лица”.

Както писах и миналата седмица – не може да има по-грешно мислене. Извинявам се на гореспоменатите многоуважавани от мен блогъри, ако ги обиждам, но предпочитам да бъда искрен. Надявам се да го оцените. 🙂

Искам първо да дам отговори на горните въпроси:

  • Системата Е виновна!
  • Как се избират представителите е ОСНОВОПОЛАГАЩ, а не технически въпрос!
  • ДА, ТРЯБВА да гласуваме!
  • И ДА, трябват нови лица – но нека направим системата „пропусклива” за тези нови лица!

Миналата седмица мислех да пиша един пост на тема „българския народен спорт”безцелното мрънкане. Защото всички тези коментари на тема „системата не е виновна, трябва морал са точно това – безцелно мрънкане! Или, както бях писал преди времепатекряк!

Мрънкане са, защото за пореден път се оплакваме от „несправедливостите на живота”, а отхвърляме всяко предложение за подобряване, искайки нещо по-добро и невъзможно.

Политиката е формата на решаване на обществени проблеми, на намирането на ОБЩ консенсус по разрешаването на тези проблеми, консенсус, който да е валиден за всеки отделен индивид в това общество. Основна функция на политиката е законодателството.

Какво значи това на обикновен език. Значи, че ако сме недоволни от корупцията, непотизма, клиентелизма, манипулациите, олигархията и всичко останало в обществото ни – ТРЯБВА ДА УПРАЖНИМ ПРАВОТО СИ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА, ЗА ДА СЕ СПРАВИМ С ТЯХ. Това си право НИЕ упражняваме чрез избраните си представители – пък били те и корумпирани, купени, продадени, олигарси или каквото там още се сещате.

НЯМА – искаме нови лица в политиката!

ИМА – да създадем система, която да допуска по-качествените лица в политиката!

Ако продължа нататък рискувам да се изгубя в безкрайния дебат за липсата на гражданско съзнание и гражданско общество, сбърканото в чипа и прочие теми, които няма да ни доведат до нищо ново. Аз споделих основното, което всеки от нас трябва да разбере. В противен случай рискуваме да се въртим в омагьосания кръг без изход и да се депресираме фатално.

В крайна сметка политиката е лидерство и поемане на отговорност. Какво означава това? Лицата, които сме избрали като представители (тоест по силата на това, че сме ги избрали да ни управляват) да предлагат решения, които да подобряват функционирането на обществото.

И последно. Досега не съм го казвал, за да не стане като приказката „гузен негонен бяга”, но като гледам явно доста хора си го мислят и затова искам да го кажа много точно и ясно:

Не съм свързан с Президента Първанов, нито с администрацията му по никакъв начин. Защитавам каузата и дебатирам яростно с всеки от собствени убеждения, че това е ПРАВИЛНИЯТ път за Родината ми.

Симпатизирам на Първанов и дори му правя евала, че повдигна въпроса в публичното пространство – нещо, което БСМ не успя да направи през 4-те години откакто формулира въпроса за първи път.

10-те най-млади световни политически лидери

Foreign Policy е направило списък на „10-те най-млади световни политически лидери“. Класацията е интересна комбинация между лидери като Саакашвили, Медведев и Груевски и Мсвати ІІІ (Кралят на Свазиленд), Джоузеф Кабила (президент на ДР Конго) и други.

Интересното е, че и нашият министър-председател попада сред най-младите лидери, ето текстът за него (обърнете внимание на графата How he got to the toр):


DIMITAR DILKOFF/AFP/Getty Images

Sergei Stanishev

Prime Minister of Bulgaria

Date of birth: May 5, 1966

Assumed power on: Aug. 17, 2005

How he got to the top: He politicked his way to the top of his party.

After earning a Ph.D. in history, he worked as a journalist, covering foreign policy. He became a foreign-policy advisor for the Bulgarian Socialist Party (BSP) in 1995 and was elected to Bulgaria’s National Assembly in 2001. Later that year, he became the BSP’s chairman. In June 2005, the BSP won the largest number of seats in parliament, and after two months of deadlock, the National Assembly voted him prime minister. A relative youngster, he has shown off his wild side: Referring to his longtime live-in girlfriend Elena Yoncheva, he arrived at a 2002 BSP event on a motorcycle with a sign on his back that said, “If you are reading this, Elena must have fallen off on the way.”

Интервю без коментар

Тази сутрин в споделените неща на Комитата видях интервю от е-вестник с Андрей Ковачев, препоръчвам го на всички (не само на тези, които се вълнуват от опазването на околоната среда и екология), защото информацията е наистина потресаваща:

Андрей Ковачев от „Зелените“: Красимир Гергов помля Белите хълмове край морето

Правим партия, защото нещата станаха нетърпими, казва съпредседателят на „Зелените”

Снимката е на Нели Томова от е-вестник