Най-важният въпрос за България

Време е да поговорим сериозно и задълбочено за реформата на политическата система на страната ни. Много политици и блогъри вече се изказаха по темата, но за съжаление прекалено много хора имат грешни илюзии (Примерно тази статия на Иван Бедров).
Искам да започна с това, което е най-важното и което всеки би трябвало да разбере – без промяна на системата на осъществяване на обществените отношения (разбирай политиката) няма как държавата ни да работи по-ефективно! Тоест, няма как да бъде върнато доверието на гражданите в политиката като инструмент за разрешаване на проблемите, няма как да бъде намалена корупцията, няма как да се пресече изборният туризъм и купуването на гласове. Също така няма как обществени поръчки да спрат да се дават на „обръчи” от фирми, катаджиите няма да спрат да ни питат „К’во ше пра’им са?”, а телефон 111 (или 112 – дори не знам какъв точно е номерът) все ще си дава свободно като в деня на взривовете.

Това, което трябва да разберем е, че политиката (или политическата система) е най-важната и основна тема в системата на обществени отношения!

Тези два подчертани аргумента имат за цел да оборят две основни заблуди относно политическата реформа:

1)Че първо трябва да се решат другите проблеми – преди да се подходи към политиката (част от тях съм изброил отгоре);
2)Че „не системата е виновна” – че трябва да дойде някой друг, който не е „маскара”, за да оправи нещата.

Безспорен факт е, че държавата ни има прекалено много проблеми – корупция, неефективност на публичната власт, неуспешно гарантиране сигурността на гражданите и правораздаване. Прояви на тези проблеми са корумпираната система на раздаване на обществени поръчки на подставени фирми, купуването на гласове по време на избори и др. Прекалено много хора си мислят, че преди да се започне решаването на проблема с функционирането на политическата система трябва да бъдат решени тези проблеми. Истината обаче е, че тези проблеми стоят и функционират точно поради грешките в представителството и осъществяването на политиката. Един простичък пример – предизборните кампании струват ужасно скъпо, особено на фона на мизерната бюджетна субсидия за партиите. За да може да се плати предизборната кампания, партиите са принудени да вземат отнякъде допълнително много пари, които после се връщат под формата на обществени поръчки, гласуване на удобни закони или най-обикновени идиотски решения.

Ето защо на българското общество би му излязло доста по-евтино да отделя няколко десетки милиона лева субсидия за партиите, отколкото да дава малко от бюджета си и да губи много от политическа корупция.

И тук стигаме до аргумента защо именно системата е виновна – виновна е, защото не допуска различните в играта. Дори някой да иска да играе честно той не би имал никакви шансове срещу тези, които са готови да вземат пари от олигарсите. В България има много хора, които искат да направят промяна. Но помислете какъв шанс би имал човек като Радан Кънев срещу Бойко Борисов, когато вторият може да разчита на подкрепата на Краси Гергов и цялата медийна машина, която стои зад него. Тук се намесваме в темата за медиите, която е неразделна част от реформата на политическата система.

Ето защо вместо да морализаторстваме и да се обиждаме на „Гоцета” и „Командири” или „комунисти” и „седерасти” е по-добре да погледнем практично на нещата и да видим къде точно се коренят проблемите на държавата ни. Аз, като мислещ човек, не мога да не си задам въпроса защо държави като САЩ, Англия, Франция, Германия и др. имат много по-ограничени и регулирани политически системи отколкото България? Навярно отговорът се крие в това, че Българската демокрация е с вековна традиция и добре функционираща…едва ли!

В идните дни смятам да разгледам детайлно всеки един въпрос от тематиката – избирателната система, финансирането на партиите, прозрачността върху контрола и работата на медиите и пр.

Четиво за политическата реформа

Тъй като Стойчо конкретно (а и някой други, сигурен съм) напълно заслужено ме критикуваха за това, че говоря много в полза на политическата реформа без да съм се аргументирал достатъчно задълбочена защо е нужна;
А и поради факта, че все не ми остава време да напиша защо е нужна политическа реформа и как е добре да се направи:

Ви предлагам два текста от политическите документи на БСМ, в съставянето на които съм участвал активно и които според мен добре изразяват позициите ми.

Ще се опитам да потърся още един по-стар документ „Бъдеще – с ясно лице, с чисти ръце“ от Конгреса на БСМ от 2004г., които макар и физически остарял е доста актуален – правете си сметка колко сме мръднали за 4 години. 🙂

Основен политически документ – прочетете Раздел І, Глава 1 – Развитие на правовата държава и гражданското общество в България

Резолюция относно реформирането на българската политическа система

Политическа реформа – СЕГА!

От известно време разговарям и споря с доста хора за политическата реформа. Да, темата е много актуална в момента заради инициативата на Президента Първанов, но за мен и хората около мен тя е такава доста по-отдавна.

Едно е безспорно обаче – България има нужда от реформа в политическата си система!

Каквото и колкото да си говорим тя не работи добре и просто очакване да дойде някой по-различен, който да не е маскара няма да се случи. Време е да вземем съдбата си в собствените си ръце!

Ето защо реших да създам кауза във Facebook. Кръстих я Политическа реформа – СЕГА! Не ми се иска тя да остава инициатива на един човек или малка група хора. Надявам се повече хора да се включат и да осъзнаят потребността от тези промени – те могат да направят живота ни по-добър!

Как ще ги стигнем…албанците?

В българския бит и обществено мислене върлува едно мнение, че ние може да сме много зле, ама пак сме по-добре от някои. Например от албанците. Те са цигани, турци, простаци, наркотрафиканти, шиптери и пр. По-гадни и от хомосексуалните… 🙂

Но пък вчерашните събития идват много добре да покажат кой къде стои. Ако си спомняте преди няколко месеца в Албания имаше абсолютно същия случай на гръмнал склад с боеприпаси. За съжаление, тъй като нямат чудотворни икони да си съберат да ги пазят, инцидентът не се размина без жертви като в София.

Само че в Албания някой пое отговорност. Министърът на отбраната си подаде оставката. Ще поеме ли някой в България отговорност? Ще подаде ли някой оставка? Остава да чакаме.

Дано ги стигнем албанците.

БУМ!

[Reuters]

Събудих се тази сутрин от ужасния шум. Не знам защо реших, че е гръмотевична буря (може би понеже миналото лято един подобен ужасяващ гръм ме събуди през нощта). Реших, че при такъв гръм не може ел. мрежата да не е отказала и я пробвах. Лампата ми палеше. Видях, че е 6.33 и заспах пак. Час по-късно се събудих отново. Вече беше настанала голямата паника. Всички основни телевизии се опитваха да разберат какво се е случило и да ни го преразкажат.

До 8.30-9 никой не успя да се появи по ТВ. Освен Бойко Борисов, разбира се. Тамън ми беше направил що-годе добро впечатление с поведението си, когато мечтите ми бяха разбити като стъклата на жителите на Челопечене и Чепинци от думите „Да дадат пари поне да им оправим прозорците на хората“. Емел Етем все още не съм я видял, макар Михаил Миков и сие да твърдят, че „е в София“.

Няма да коментирам все още, тъй като не знаем какво се е случило/случва, но искам да споделя наколко впечатления:

От всички телевизии най-добре с отразяването се справи БНТ. Често оплювана несправедливо, поне според мен. Николай Бареков по бТВ каза, че Николай Цонев и Емел Етем били на мястото на събитието към „6 и малко“, а Сергей Станишев към „7 без нещо“. Не знам какви са тези времеви термини малко и без нещо, които използва съвременната ни независима журналистика, но ме съмнява Цонев и Етем да са ходили на ранна летна разходка до Чепинци преди самите взривове да са се случили… Още повече, че както писах по-горе, министъра на отбраната се яви на място чак към 8.30-9, а Етем все още не съм я мяркал днес, поне по ТВ…

Това впрочем е поредната й тотална излагация и ако и този път не изхвърчи от Министерския съвет не знам на какво ще се надяват партиите от тройната коалиция на следващите избори. Според мен дори г-н Доган не може вече да си позволи да толерира подобна въпиюща некадърност и ще трябва да се съгласи на освобождаването й. Мда, освобождаване, защото не смятам, че тя ще има доблестта да си подаде оставката.

Министър Цонев каза към 9 часа в първото си тв-появяване, че имало не 1 600 тона снаряди, а 20 (?!) и те не били всичките избухнали. Усети се и добави, че нямало опасност да избухнат. Малко по-късно репортерката на НОВА интервюираше жителите на Чепинци, които бяха изпаднали в паника, че всеки момент ще гръмнат още 20 тона боеприпаси… Толкова за кризисния ПР на министъра и ведомството му. 🙂

Малко по-късно се оказа, че имало 20 тона тротил, а боеприпасите наистина били около 1600 тона. После тротила стана 15 тона и вече беше изгорял тихо и кротко.

И накрая общото ми впечатление. Тази държава няма лидери. В трудните моменти хората искат да видят някой, който поема отговорност за сигурността им. Някой който да излезе и да ги успокои, дори положението да е безнадеждно. Не случайно един от същите тези интервюирани от НОВА граждани на Чепинци каза през сълзи, че всички са се изпокрили като мишки.

До мишките: колкото и добре да се справите с кризита, ако не покажете на избирателите си, че поемате отговорност в трудните моменти и сте готови да сте в първите редове на армията, винаги ще си останете мишки!

Толкова засега.

This is f*****g scary!

Чували ли сте за Младежкото демократическо антифашистко движение НАШИ – най-голямата руска младежка организация, създадена от Путин?

Предлагам ви едно фото-есе, направено за Time magazine преди вероятно повече от година, в което можете да се запознаете с ежедневието на Летния лагер на НАШИ.

Нали се сещате колко демократична и антифашистка може да бъде една подобна организация, която никога не поставя под съмнение авторитетите?

Притеснителното е, че някои другари в БСП искат да играят по същия начин с младежката организация на партията, използвайки я за своите користи цели. Именно поради този факт БСМ е страдала и страда от приятелски огън от създаването си през 1994г. до днес. И заради независимостта си, демократичността си и свободолюбието на хората, които я изградиха и запазиха.

И заради такива хора тези, които искат да осъществят личните си властови амбиции няма да успеят да превърнат младежкото пространство на Левицата в гнилоч, подобен на НАШИ.

Бойко Борисов е страхливец!


Има ли някой който досега да се съмняваше, че Бойко Борисов е популист? Едва ли…

Но не ви ли учудва фактът, че освен популист софийският кмет е и… страхливец?

Как иначе да обясним странната му постъпка да премести Парада на гордостта, организиран от БГО Джемини от центъра на София в Южния парк?

Представям си какво си е казал, помислил тази сутрин под душа:

Я по-добре да ги разкарам някъде по-надалечко от Центъра, където живеят всички баби-реститутки и баби-деца на активни борци – моят твърд електорат!

Нещо такова. Много се радвам обаче, че на Бате Бойко не му е стигнал политическият опит да предвиди колко голям въпрос ще излезе тоя парад… иначе едва ли щяхме да разберем какъв страхливец е! 🙂

Има ли значение дали Расате е гей?

Sasho’s Blog се съмнява, че Боян Расате (лидерът на крайно-дясната Български национален съюз) бил гей. Това във връзка с хомофобската кампания на БНС срещу ЛГБТ организациите и плановете за гей-парад в София.

Няма никакво значение дали Боян Расате е гей, има значение това, че чрез т.нар. „седмица на нетолерантността срещу хомосексуализма и педофилията“, която ръководената от него организация планира и рекламира се нарушава конституцията на Републиката, нарочно се дезинформира обществото и се насажда нетолерантност.

Отврат!

Според Монитор Еврочленството ни поболя и разори“:

Смъртността у нас се увеличава със зашеметяващи темпове от 1992 г. насам. По-тревожното обаче е, че след присъединяването ни към Европейския съюз злокобната тенденция не само не е намаляла, но се и запазва.

Горното изречение, дело на световнонеизвестната Силвия Николова сигурно би докарала всяка средностатистическа школска преподавателка по български език до всеобхватно нервно разстройство, но за европейската ни преса подобни словоблудства не са проблем.

За мен обаче е проблем защо от известно време се организира някаква вестникарска и медийна атака срещу европейския проект и защо се опитват гражданите да бъдат настроени срещу ЕС. Малко започва да ми прилича на английските таблоиди, които са пълни с безогледни лъжи и простотии по отношение на ЕС (и имигрантите, но ние такива още нямаме, така че…чакаме да се появят!) Все си знаем какво струват българските независими вестници, но това преминава всякакви граници.

Европейският съюз е най-успешният проект в историята на международните отношения, който разбива всички правила и теории на пух и прах и промени Европа пред последните 60 години, превръщайки континента от барутен погреб в пример за икономически и социален прогрес.

Европейският съюз е също така причината нещата в България да започнат да се случват и страната ни бавно, но сигурно да поеме по правилния път.

Защо някой иска да се обърне против него на мен не ми е ясно. И то точно по този грозен начин.

Илюстрация: Дневник

Поздравления, България!


През последните дни имах възможност да контактувам с хора от Беларус, Азербайджан, Армения, Грузия, Русия, Босна и Херцеговина и още няколко страни.

Не за първи път осъзнах, че въпреки всички простотии и дивотии, които се случват в България и особено в политиката ни, ние сме постигнали малко на брой, но много ценни неща, с които трябва да се гордеем.

Като например това, че аз мога да пиша този блог и да критикувам когото искам, без да се страхувам, че ще бъда арестуван, нападнат, пребит или нещо друго заради това. Или това, че можем да излезем на улицата и да протестираме – против следенето на интернет от полицията или против застрояването на Рила без да се притесняваме, че ще бъдем арестувани, гонени, бити, нападани или пребивани.

Много обичам да споря с крайно песимистично настроени хора, а те в България са едно огромно мнозинство. Нали знаете – „ние сме най-зле“. Не го правя, за да защитавам правителството или по някаква такава глупава причина. Правя го, защото вярвам, че за да можем да вървим напред първо трябва да спрем и да си направим реалистична сметка какво сме постигнали и за какво трябва да се борим.

Свободата на словото е едно от нещата, които сме постигнали. Може да не е идеална свобода, може най-големите ни медии да се контролират от частни интереси, които манипулират общественото мнение, но самият факт, че ТИ, да, точно ТИ, четеш този текст в момента е показателен, че сме постигнали голям напредък.

Честито, България!