Топи и лапай…докато можеш

Днес не съм на работа (уча за изпит по френски) и мернах малко от парламентарния контрол по обед. Бях спрял звука, за да не слушам как Масларова с изискан патос ни обяснява достиженията на правителството и в частност на воденото от нея министерство. Като ги слушам направо не разбирам кога сме задминали Дания и Люксембург, взети заедно, по икономическо развитие. Че и по социализъм! Там данъците стигат до 70%, а у нас ни взимат само 10! Социализъм, та мамата си трака. Изпуснал съм го тоя момент.

Обаче като приключи парламентарният контрол ми беше много приятно да видя големият български държавник и първи демократичен премиер Филип Димитров, който тези дни обяви с голяма гордост, че 20 години стигат в политиката и че има намерение да се оттегли. Че даже от всички медии (включ. блогове) демократичните хора на България се надпреварваха да го величаят. Икона на демокрацията, Символ верую, хайде да не продължавам…

Гледах го човекът, ей така от общия план на парламентарната зала, той не предполагаше че го снимат, и му се възхищавах. Стана, поотупа се, мина и събра картите на парламентарната си група от цялата редица. Има-няма 10-ина събра… ех демокрацийо!

Ама то май така по-добре. Защото иначе в залата присъстваха:

  • Камелия Касабова (водеше заседанието)
  • Масларова
  • Стефан Данаилов (появи се накрая – трябваше да отговаря на въпроси, но свърши времето и не му се отвори парашутът)
  • Видях Стела Банкова и Бойко Великов да задават въпроси към Масларова.

И май това бяха! А да, и моят любимец ФИЛ(ип Димитров). Може би е имало още 1-2, най-много до 5, но….10-ина човека общо от 240. Толкова.

Дано поне Филката не забрави да върне картите преди да се оттегли в заслужена пенсия. Че тогава вече може да стане проблем. От друга страна пък може да ги обяви на търг с тайно наддаване. И без това тройната коалиция е малко разклатена, всеки глас (карта) могат да бъдат от ценни по-ценни при гласувания.

Сега се замислям (чудя) – защо в парламента се гласува? Според мен е по-логично да се картува. То гласове няма, има карти и отговорници по карти. Сложил си 10 карти, пускаш 10 гласа.

Дали да не им направим на депутатите електронно гласуване? Държавата ще им купи по един лаптоп и от депутатското барче докато ЛАПат кюфтета и ТОПят лютеница ще гласуват с лаптопа. Но пък за да не става мазало може да им сложат по един найлонов калъф на компютрите. 🙂

Ей това е нашият парламент – лаптоп с найлонов калъф да го пази от мазнотията.

Радане, Комита, Иване (Бедров), хайде всички! Време е да правим истинска демокрация.

Нов политически блог, който си струва

Блогът на nikitotev

Скромно заглавие, което крие зад себе си голям потенциал на човек с отлични анализаторски умения, интересен стил и голям политически опит. Ники Тотев е мой приятел и колега в БСМ. През 2004-2006г. беше Главен секретар на Националния съвет на организацията, но и без това е човек с поглед, усет и чудесна преценка за политиката в България и по света. Макар и често да спорим по много теми (напоследък най-ожесточените ни спорове са за предварителните избори в САЩ – той е поддръжник на баба Хилари 🙂 ), съм сигурен, че по тройно повече имаме едно и също мнение. Но това не е стандартният ви коментатор-анализатор, една прекалено разпространена порода в бг полит-блогосферата. Колкото и да не обичам да използвам думата „визия“, не мога да не я ползвам за Тотев – той е човек, който е врял и кипял достатъчно, за да знае че това, което се брои са конкретните предложения за решения на проблемите, които имаме. Човек, който има проект – ако не искате да използваме чуждицата.

Стига съм го хвалил, сигурен съм, че сами ще се убедите в достойнстава му като четете блога му. Препоръчвам ви го най-настоятелно.

Камъни и дървье

Иван Бедров е публикувал разбор на резултатите от анкета в блога си. Въпросът е „Нещата ще се оправят с:“ Най-популярният отговор е „Няма да се оправят“. Вторият и третият най-популярни: „Камъни“ (17%) и „Чужда окупация“ (16%). А само 14% вярват, че ще се оправят с избори. Аз съм измежду тях.

Излиза че 11 години след „събитията от зимата на 1997г.“ сме пак на същия хал. Очакваме някой друг да дойде и да ни оправи нещата. Или смятаме, че няма да се оправят.

Нещата наистина няма да се оправят, защото никой не смята, че ще се оправят.

Ние имаме нужда от нашата автентична и истинска гражданска революция – нещо като Май ’68, който тези дни французите отбелязват доста грандиозно, по случай 40-та годишнина от събитията. Една „провалена революция“, но една кръстопътна точка за ценностите и нормите, които ръководят едно общество.

Нашата революция няма да е преобрат на ценностите ни, защото ние нямаме такива. И то не само, че нямаме ценности, но и нямаме институции, на които да гледаме като на ценности – парламент, президент, съд, църква… дори футболът не е ценност и никой не вярва нито на отборите, нито на футболния ни съюз! Това не е проблем на политиците или на тези, „които измислят законите“. Това е проблем на едно цяло общество. Едно общество, което винаги се оплаква и смята, че е „най-зле от всички на света“, но никога няма да си помръдне пръста, за да промени „зле“-то и да тръгне по по-добрия път. И винаги ще чака някой друг да дойде и да го оправи. И съответно да носи отговорностите за неуспеха.

И затова – съжалявай, Иване, съжалявайте всички! Дори чужда окупация не би могла да ни помогне. Единственото ни спасение е мислене като това, което Радан Кънев демонстрира в последната си публикация, а именно:

Всичко това не е оптимизъм. Това са факти. Промяната идва, но за да бъде тя оползотворена, е нужно да бъде осмислена политически от активното малцинство граждани от новото поколение.


Но преди това трябва да седнем и добре да си направим равносметка кое е добро и кое лошо в нашето общество. Да си направим сметка какво сме постигнали и къде грешим. Да не позволяваме на една банда негодници да ни настройва едни срещу други, чрез подставени лица, да се дърляме като бездомни кучета за останките от богатата трапеза. И да спрем постоянно да тръгваме от нулата и да отричаме всичко преди нас. Светът не започва и не свършва с нас – колкото и да ни се иска.

Да престанем да вдигаме ръце и да казваме „нищо няма да се оправи„. Да престанем да се държим в собствената си държава, така все едно живеем под наем и утре няма да ни има. Промяната започва от нас.

Be the change you want to see in the world!

It’s the economy, stupid!

Чували ли сте тази известна крилата фраза? Не знаете какво значи? На вътрешно-заводския хумор на полит-зубърите с тази сентенция се обозначава кое винаги се оказва решителната тема по време на избори.

Иначе не бихме могли да си обясним загубата на суперуспешния (вече бивш) кмет на Лондон Кен Ливингстън от човека на снимката Борис Джонсън (Boris-the-buffoon, в превод нещо като Борис Простака).

Всъщност има още нещо – около месец-два преди изборите в медиите излязоха разкрития как Кен е давал обществени поръчки на „кръжец от фирми“ – честно казано не проследих цялата история, но явно ипотечната криза + съмнение в корупция е достатъчно в Англия един наистина успешен кмет да бъде изритан през вратата за сметка на такава…маймуна (съжалявам за грубия език).

„It’s the economy, stupid!“ – да си прави сметка нашето правителство. Имотният балон май започва да се пука (казвам го като вътрешен човек), а той движеше цялата икономика напред. Ако България се окаже силно зависима от световната икономика, както се очаква, забавяне на растежа + висока инфлация ще доведе правителството до дори доста по-тежки резултати от очакваното предвид всички скандали, стачки и други забави, които се случиха в страната ни през последните три години…

Светлият лъч идва от в-к „Капитал“ (брой 10-16 май): 55% от българите искат да живеят в справедлива държава, която се развива равномерно и разумно. Забелязали ли сте рекламите на яхти по луксозните вестници и списания? Те са насочени към онези 28%, които смятат, че данъци = кражба. Може пък наистина да са кражба – все пак яхтите са по-важни от образование и здравеопазване за всички.

Това беше лявата петминутка за всички, на които им липсваше.

Ето ме!

На 1 Май необновяваният ми от повече от 2 месеца блог е регистрирал своеобразен „връх“ с двадесет и няколко посещения.

Приемам това като знак, че тези хора са искали да ме поздравят за празника или да се поинтересуват какво ще имам да им кажа за него.

Извинявам им се, както и на всички, които са очаквали да напиша нещо, а аз все не съм. Напоследък чисто и просто не ми се пише.

Но честит 1 МАЙ на патерица! За мен той е един от най-хубавите и истински празници – жалко само, че казионността му *** майката…

Труден занаят

Понякога британските консерватори ме изумяват почти колкото българските партии с неспособността си да предложат реални политически решения и още повече да ги обвържат в подходяща рамка, за да ги предложат на обществото. Много често дори същите изпадат в жалки употреби на популизъм – жалки, защото това се оказва типът популизъм, който не донася никакви ползи, а напротив – само вреди. Горният плакат е чудесен пример за това.

Откакто Дейвид Камерън е председател на партията обаче се наблюдава друга тенденция – отчаяни опити да се превърне партията в модерна, за да може да привлича подкрепата на модерните активни британци. След доста тежък старт в момента Торите имат успех, който обаче се дължи най-вече на проблемите в Лейбъристката (Трудовашката) партия, продиктувани от смяната на Тони Блеър с Гордън Браун. Резултатът:


Защо ви разказвам всичко това? Ами защото според мен могат да се направят доста аналогии с неспособността на българската политическа система да се доближи до проблемите и стремежите на гражданите си.

Снимките са от Westmonster.

Да живее 9 септември!

Понеже ме мързи да правя връзки към други материали по темата и пр. направо пиша по въпроса. Достатъчно се изговори, ако още не знаете се разровете и ще намерите авторитетните изказвания на анализаторите.

9 септември е символ на разгрома над една диктатура – авторитарна, а не тоталитарна, която ни свърза с фашизма и нацистите и доведе България до една от поредните й катастрофи.

9 септември е символ за победата на народа и демократичните сили над един назадничав авторитарен строй, осъществяван от един монарх.

Това, което се е случило след тази дата – и репресиите, и диктатурата, и икономическото развитие и последваща тотална разруха са резултат от други действия, нямащи нищо общо с датата 9 септември.

Да виниш 9-и за авторитарния социализъм и все едно да виниш 10 ноември за мутрите, олигархията, разграбването и всичко останало лошо, което ни се случи през последните 18 години.

И 9 септември, и 10 ноеври са светли дати, които българското общество трябва да почита и да празнува.

Рила ни е мила!

Ако все още не знаете:

От сдружението За да остане природа организират онлайн петиция за Рила – връзка

Ако все още не сте го направили ви моля да отделите малко време и да посетите сайта, за да подпишете петицията – отнема не повече от минута, а дори само един (вашият) глас може да ни помогне да запазим седемте рилси езера от унищожителните сили на алчността.

Упражнения в приказване

От тройната коалиция дали заявка за втори мандат. Е вие какво очаквахте? Да свалят гащите без бой ли?

Да не би Костов преди 7 (ще станат скоро) години да не даде зявки за втори мандат? След тотално опорочената приватизация, масово неуспешните реформи и т.н.

Или Сакскобурготски преди 3 с връщането на собствените имоти, шашмата да не им плаща данъци, БТК и пр.?

Работата на правителствата е да управляват и да ни убедят, че са сторили най-доброто, което ситуацията е позволявала. Ако го направят ще си изпълнят амбициите за втори мандат.

Позитивното в случая е, че след около година българските граждани отново сами ще имат правото да определят дали амбициите на партиите от тройната коалиция са реални и да дадат право на този, който намират за най-достоен, да ни управлява. Това е голямото постижение на осемнадесетте години преход.

Снимка: actualno.com

Има ли място вярата в българското училище?

Не.

Дневник пише, че БПЦ, главното мюфтийство и католическата църква са се обединили в позицията си против предложеното от МОН обучение по Религия в българските училища. Духовенството иска в училищата да се преподава Вероучение, по избор на коя точно религия, а не както предлагат от министерството обучението да преминава през исторически преглед на развитието и влиянието, които всяка от религите са преминали и оказали.

Не съм голям почитател на мин. Вълчев, но трябва да го похваля за отговорната и правилна позиция, която е заел в защита на светския характер на българското образование. И преди съм писал, че религията няма място в модерната държава и по никакъв начин не бива двете да се смесват. Най-малкото в обществените училища, които са на цялата нация. Поне аз бих искал в тях да се култивират мислещи, а не вярващи хора.

Българската православна църква не е институция на българската държава и като такава не може и не би трябвало да получава каквито и да е преференции от държавата и да бъде налагана де-факто като официална държавна религия! Може би Светия Синод по-скоро би направил едно добро дело като помисли за собствената си некомпетентност и неадекватност, които го превърнаха в една много странична институция без никакъв реален обществен авторитет, която се занимава предимно с управление на апетитни имоти, отколкото с духовните нужди на паството си.

Разбира се не можем да отречем съществуването и влиянието, което религията оказва на света дори през ХХІ век. Но едно гражданско и светско обучение по религия трябва да въплътява преди всичко, ако не и само, ценностите на толерантността, на събарянето на изкуствените прегради пред хората, една от които е религията, и да ни учи да разбираме другите и да им позволяваме да са различни. А не да ни втълпява, че космическо зомби-евреин, който си е сам баща, може да ти помогне да живееш вечно, ако символично ядеш плътта му и телепатично го приемеш за свой господар, така че той да може да премахне зла сила от душата ти, която се е вселила в човечеството, защото жена-ребро е била убедена от говореща змия да яде от магическо дърво… (Юруков на живо).


Ако пък духовниците толкова са се изтормозили за моралните и граждански качества на българските ученици по-добре да предложат на министъра да въведе предмет гражданско образование, за да спрем да култивираме лесно манипулируеми хора, които разсъждават и => гласуват първосигнално без да имат дори бледа представа как функционира собствената им държава и без да съзнават гражданския си дълг и без да разбират, че само от тях зависи демокрацията да работи.