Има ли случайности в политиката?

Неделната проява на Президента на Републиката даде храна за размисъл и писане на доста позадрямали блогъри и журналисти, пък да не забравяме и тежките политолози.

Никой обаче не си зададе въпроса откъде и как дойдоха точно тези идеи, които Първанов изрече в неделя в НДК – имам предвид тезите му за промяна на политическата система.

Колкото и странно да се стори на някои не за първи път в българското общество се лансират подобни идеи за крайно наложителните мерки за подобряване състоянието на това как функционира българската демокрация. Да, те са закъснели и ако не се предприеме нещо много скоро можем да станем свидетели на един тотален взрив и колапс на политическата система. Може би звучи крайно и налудничаво, но можете да сверите с близката история на Италия (90-а година).

Горд съм, че съм член на организация, която е направила подобни предложения още преди 4 години. Става въпрос за основния документ от VI Конгрес на Българска социалистическа младеж, озаглавен „Бъдеще – с ясно лице, с чисти ръце“ (връзка).

Препоръчвам ви също така да погледнете следното кратко сравнение, публикувано също така и на страницата на БСМ:

6-ти Конгрес на БСМ – 2004 г.

Георги Първанов – 2008 г.

… ние сме убедени, че основна задача в дневния ред на българската политика днес, е връщането на доверието на българското общество в основните институции на демокрацията и постигането на широко участие в обществено-политическите отношения. Това според нас налага преодоляване на основните слабости, които има политическата система и стимулиране на активността и инициативата на гражданите в сферата на политиката и обществения живот.

… се сблъскахме с доста негативни явления, които изискват не просто констатация, а действеност.

Силна незаинтересованост и много ниска активност на два последователни избора. Отчуждението и апатията, недоверието на гражданите в институциите и партиите вече е на критичния праг.

… Налага се мнението за необходимостта от оздравяване на политическата ни система, за съществени качествени промени в начина на функциониране на политическия модел.

… слабост на българската политическа система, която трябва да бъде преодоляна, за да се върне доверието на гражданите в политическите институции, е корупцията.

Връщането на доверието на българското общество в основните политически институции, е свързано с постигането на ефективно и резултатно политическо представителство, с управление, което реализира такава политика, каквато гражданите със своя глас са определили и каквато политиците са обещали. Затова според нас с особена острота на дневен ред стои въпросът за промяна в избирателната система и засилване на връзката граждани – представители.

Въвеждане на мажоритарен елемент при избора на народни представители и съветници, чрез предоставяне на право на няколко преференциални гласа в рамките на листата, според броя на мандатите в съответния избирателен район;

Всеобщо е мнението, което аз споделям, че корупцията в политическия живот се запазва, въпреки усилията за нейното ограничаване, въпреки настойчивото действие на определени власти, за което имаме факти и от последните дни. Липсата на стабилност и принципност в изборното законодателство, в изборния процес допълнително засилва впечатлението, че гражданите не се чувстват истински представени от институциите. Затова аз смятам, че промените в качеството и организацията на изборния процес се превръщат в необходимо, задължително, макар и недостатъчно условие да върнем доверието в политиката.

… първото, което трябва да направим, е стъпка за утвърждаване на мажоритарното начало в рамките на смесена избирателна система.

Равнопоставеност на всички партии и коалиции, чрез въвеждане на праг на регистрация чрез подписка на 10,000 граждани, имащи право на глас и предоставяне на равни права на всички регистрирани партии и коалиции;

… при учредяване, регистрация и функционирането на политическите партии, трябват и нови критерии. В това отношение може да се помисли да се дадат по-високи изисквания за минимален брой учредители и членове при самото учредяване на партиите. Освен досегашните норми на регистрация, да се обсъди въвеждането на изискването партиите да се регистрират, след като са изградили свои структури поне в две трети от общините на страната.

Законът за политическите партии да бъде променен така, че като основен източник на финансови средства за политическа дейност да се утвърди държавния бюджет. Държавата следва да финансира дейността на политическите партии, които са институции на демокрацията, а не обикновени граждански субекти. Годишната субсидия за политическа дейност трябва да бъде в порядъка на 40 до 60 млн. лева за всички партии общо и да се разпределя съобразно получените от тях гласове на парламентарни, президентски и местни избори.

Въвеждане на нов ред за финансиране на предизборната кампания, при използване на специални “публични” банкови сметки в които се набират средствата за кампанията и от която се извършват всички разплащащия по нея.

Ние настояваме на юридически лица, в частност на търговски дружества да бъде забранено да даряват средства или чрез друга материална облага да подпомагат политически партии. … Тази забрана следва също да се простре и по отношение на юридически лица с нестопанска цел, свързани с политически партии.

Даренията от физически лица следва да бъдат ограничени до 12 средни работни заплати в рамките на една година от едно лице. Трябва да се премахне възможността за анонимни дарения, да бъде въведен единен регистър на даренията на физически лица и те да бъдат публично оповестявани на всеки три месеца чрез нарочни публикации в Държавен вестник.

… нов Закон за политическите партии би следвало да се обмислят промени, които да гарантират: ситуирането на партиите под контрола на гражданското общество и легитимацията на гражданското начало в тяхната дейност; гарантиране на реално политическо представителство на функциониращите в страната политически партии.

… сериозни, бих казал дори, драстични промени, които да доведат до прозрачност и ред в партийните финанси, за да се премахнат вратичките за нелегитимно финансиране. Би могло да се обсъди да се премахнат изцяло даренията от юридически субекти, с цел отстраняването на всякакви съмнения за партийно-корпоративна обвързаност, да се поставят под много по-строг контрол даренията от физическите лица. Ако това стане обаче, сме наясно – това предполага завишаване на държавната субсидия за онези формации, които отговарят на законовите изисквания, дори да се добави изискването тези субсидии да покрият поне 50% от цялостния годишен бюджет на партиите.

Друг важен проблем на политическата система в България днес, е липсата на работещи механизми за функциониране на пряката демокрация. През 1996г. беше приет новият Закон за допитване до народа. За съжаление четирите форми уредени в него – национален и местен референдум, подписка и общо събрание останаха почти неприложими, твърде тежките и усложнени процедури и условия за тяхното прилагане.

… наред с качествените промени във функционирането на представителната демокрация, смятам че трябва да направим необходимото за разширяването на пряката демокрация.

неработещият на практика Закон за допитването до народа.

Третият основен проблем е свързан с медийното отразяване на политическия живот. През последните 10 г. В България се развиха десетки национални и местни електронни и печатни средства за масова информация. Несъмнено те създават широк медиен сектор на демократичното общество и способстват за развитието на правовата държава. В тяхната дейност обаче се наблюдават и някои опасни тенденции:

– Скрита собственост и свързаност със сенчести икономически интереси;

– Монополизиране на собствеността върху медиите;

– Тенденции на едностранно отразяване на информация, умишлено дезинформиране, развитие на негативни „очернящи“ кампании;

– Нарушаване плурализма на мнения в обществото.

Пряка намеса в политическите отношения с цел налагане на определени политически тези.

Вследствие на тези слабости, предвид липсата на детайлна публичноправна уредба, на утвърдени етични правила и принципи на журналистическата колегия, са налице много случаи, в които медиите се превръщат в маша за прокарване на определени икономически интереси. Все по-често сме свидетели на механизми на директно плащане за да се отразява или коментира определена политическа дейност, за да се правят определен и анализи и коментари, за да се налагат дадени политически тези.

Тази тема Първанов я пропусна. Засега …

Мисля, че няма нужда и от повече приказки и убеждаване. Също така не може да става и въпрос за някаква форма на претенции за авторство. В тази ситуация според мен всеки здравомислещ гражданин на Републиката може само и единствено да изрази подкрепата си.

Но лично аз приемам всичко това като де факто голямо признание към БСМ за политическата зрялост, която е достигнала организацията (и то още преди 4 години) както и израз на доверие от много високо ниво. Впрочем, точно заради тези си позиции БСМ е яла не малко шамари и то по същия начин, по който Георги Първанов страдаше от приятелски огън преди време.

Надявам се близките дни да ми остане време да разгледам малко по-детайлно направените от Първанов предложения за реформи на политическата система.

"За политиката и други важни неща"

Така е нарекъл блога си моят приятел Данаил, който също така е главен секретар на БСМ.

Неговият блог същестува някъде от октомври миналата година, но едва сега стигам до това да ви го представя и да му направя реклама, която си е напълно заслужена.

Данаил е човек, който е навътре в политиката и има отличен анализаторски поглед. Специалист е по външна/международна политика, както и по политика в сферата на отбраната и сигурността. Струва си да се прочетат размислите му. Освен това автентичните леви блогове в интернет пространството са толкова малко (да не кажем почти несъществуващи), че всяко ново попълнение, особено такова, си заслужава рекламата.

Пък и Данаил е един от малкото сериозни познавачи и играчи на бейзбол в България, така че ако случайно се интересувате от този спорт имате още една причина да посетите блога.

Така че без повече приказки Ви представям:

„За политиката и други важни неща“ – Страница на Данаил Георгиев

Русофрения

„Привет“ или „Вън“? В политиката по-важен от емоциите е само националният интерес
Моя статия, публикувана на 24 януари 2008г. на страницата на БСМ във в-к ДУМА

Моля ви да прочетете тази статия до края й. Тъй като освен на страница „Лъвчета“ в ДУМА смятам да я публикувам и на сайта на БСМ (www.bsm.bg), както и в личния си блог (или електронен дневник) (gospodin-i.blogspot.com), тя ще стигне до много голяма аудитория от хора от най-различни социални групи. И честно казано очаквам никой да не е съгласен с нея.

Миналата седмица нацията ни се оказа толкова разделена, колкото не е била от много отдавна. Формалният повод се оказа официалното посещение на руския президент Владимир Путин в България, но той разпали една стара вражда – тази между русофили и русофоби. Наскоро един блогър (не запомних кой точно и предварително се извинявам за този пропуск на автора) написа, че противопоставянето между русофили и русофоби е единственото автентично разделение в българската политика. В първия момент отхвърлих подобно твърдени с лека ръка, но след това се замислих и си казах, че може би авторът никак не греши като твърди подобно нещо.

През последните няколко дни се нагледахме на посрещания и концерти (ОСАННА!), плакати и протести (УУУ!) за и против визитата на г-н Путин в България. Освен това се наслушахме на коментари колко хубава или колко лоша е Ру…искам да кажа тръбата за България. Не, не е печатна грешка. Зад всички привидно (гео-)политически разговори и дебати всъщност се крие един предимно емоционален въпрос – харесваме ли Русия.

По този въпрос нацията ни общо взето се дели 50:50. Всяка половина има своите доводи и ги защитава с неутолима жар. Проблемът не е в различните мнения. В крайна сметка разнопосочността в мисленето и плурализмът са основа на онази красива идея „демокрация“, която през последните почти 20 години се опитваме да изкараме от кавичките и да вкараме в устройството и функционирането на древната си държава.

Проблемът е в радикалността, с която тези две „идеологии“ си служат. Говоря за онази разрушителна склонност да се отречеш от всеки и всичко руско, защото в него виждаш причина за собствените си „семейни“ проблеми. Или за онази притеснителна разсеяност, когато благоговееш пред „реда и законността“, забравяйки че в една огромна страна убиват журналисти, само защото са повдигнали неудобни въпроси и са настояли на правото си да го правят.

Още по-лошо е обаче, когато последователите на тези „доктрини“ искат те да определят външната политика на страната ни. Както споменах по-горе въпросът за Русия е емоционален. А в политиката емоцията е антоним на рационалността, която твърди, че действията трябва да се правят предвид внимателно премисленият и претеглен собствен интерес, а не според добрите/лошите чувства към дадена страна или политик.

Ако не друго, то ви моля да приеме този кратък материал като молба към вас. Да бъдете по-малко емоционални и по-разсъдливи, когато преценявате кое е най-добро за страната ни. Политиката е работа на политиците, но от нас зависи кого избираме и какво прави той от наше име.

Снимки (по реда на показването): dnevnik.bg, dsb.bg и actualno.bg.

Голям шлем. Наистина.

В английската версия на сайта си, сръбската новинарска агенция Б92 публикува дописка за подписаното в Москва споразумение между Русия и Сърбия за строеж на газопровод, част от Южен поток и продажбата на 51% от нефтопреработвателната компания НИС за 400 млн. евро – около 2 пъти по-ниско от реалната цена по пазарна стойност на дяла.

Пазарната оценка на НИС е над 2 млрд. евро, което превръща сделката в сладък спомен за приватизацията по времето на правителствата на Костов и Сакскобурготски, когато водещи български държавни компании се разпродаваха на подобни справедливи цени (примери бол: Нефтохим, БГА Балкан, БТК и пр.)

Отделно пък в договора е записани, че в бъдещата компания, която ще построи и стопанисва тръбата на сръбска територия Газпром ще има не по-малко от 51% собственост, а сръбската страна най-много 49%.

Четейки тези интересни подробности около договора между Сърбия и Русия не мога да не се запитам какви точно основания и разумни аргументи ни изтъкват критиците на Първанов? Защото в сравнение с това, което Сърбия прави ние наистина постигнахме голям шлем. Да, напълно зависими сме от Русия и това продължава да е така, но нека се запитаме дали като страна, която получава 100% от енергийните си източници от Русия имаме избор и дали има друг вариант?

Попитай Президента

Съвсем накратко.

Напоследък много хора се чувстват разочаровани от Президента на Републиката – Георги Първанов. Жалко.

Много хора пък искат да му зададат разни неудобни въпроси. Ето шанс да го направят – Попитай Президента.

На сайта ви подканят да записвате въпросите си, на които Президентът Първанов ще отговори на живо в събота, 27 януари 2008г., от 10:00ч по Канал 1 на БНТ.

Толкова.

Еманацията на Партийната глупост

Моя статия, публикувана на страницата на БСМ в днешния брой на в-к „Дума“.


В живота си досега съм се водел от няколко принципа и един от тях е, че в делата и думите си човек трябва да се стреми да не накърнява чувствата, емоциите и здравето на другите, както и да не предизвиква чувства на краен шок. Затова предварително ще се извиня на дългогодишните читатели на „Дума” за това, което ще кажа, или дори ще им причиня, със следващите редове.
А то може да се синтезира най-просто във въпроса „Има ли по-идиотска партия от БКП?”

На 17 декември 2007г. се навършиха 58 години от обесването на Трайчо Костов. На този ден „флагманът” на левия печат у нас в-к „Дума” не написа и една дума за човека, който заслужава да бъде всеки ден на първа страница.

Признавам си, че до вечерта на 17 декември не знаех нищо за Т. Костов освен стандартното „Станал изкупителна жертва на сталинистките чистки (след отделянето на Югославия от социалистическия блок).”

Както всяка значима историческа фигура и Т. Костов не е безспорен. Историята разказва, че той е участвал в първоначалната разправа с опозицията след преврата от 44-а, както и в създаването и задвижването на т.нар. „Народен съд”. Но от друга страна много повече факти говорят за вродената свободолюбивост, демократичност и прогресивност на този несъмнено голям български държавник.

Както например фактът, че в свой доклад към V Конгрес на БКП Т. Костов се обявява за връщане на политическите свободи на народа. По-сетнешната съдба на Костов тогава не бива да изненадва никого.

Къде исторически, къде като легенда се твърди, че съдбата на Трайчо е решена на една частна среща в Москва със Сталин, на която генсекът го нарича „мошеник”. Историята помни, че най-големият мошеник е лицето Йосиф Джугашвили, по-късно преименувал се на Сталин.

Друг голям мошеник на име Тодор Живков е бил секретар Софийския градски комитет на БКП по времето, когато, по предложение на същия този комитет, Трайчо Костов е изключен от Партията, на която е отдал живота си (през 1942 е осъден на доживотен затвор заради политическата си дейност), отстранен е от всички държавни постове, а по-късно е осъден по скалъпено обвинение за шпионство и „измяна на Родината” и осъден на смърт чрез обесване.

Дойде време да се върна на основния въпрос, от който започнах, а именно – възможно ли е да има толкова идиотска партия, която буквално да унищожи по най-грозния и безчестен начин един от най-светлите си и способни последователи? Отговорът е НЕ и затова вече я няма. И всеки, който се опитва да върви по нейния път го очаква същата съдба.

Помнете Трайчо Костов!

Помнете БКП!