Танцът на шестаците

AttributionNoncommercialShare Alike Some rights reserved by Mukumbura

Вчера просто изтръпнах от новината, че правителството е решило да дари 160хил. лева на телевизионното предаване „Великолепната шесторка”.

То е ясно, че този кабинет така или иначе е съставен от пълни „шесторки” (в поне 2 преносни смисъла), но подобна наглост преминава всякакви граници.

Аз съм гражданин на тази страна, който си плаща данъците и за разлика от много мой сънародници не се дразня от това – склонен съм да плащам дори по-високи пропорционални данъци, стига да знам, че моите пари се използват по същество и отиват за осигуряването на смислени обществени услуги – образование, здравеопазване, грижи за децата без родители и т.н.

Не вярвам в благотворителността или по-точно казано подаянието като начин за решаване на съществуващи проблеми в обществото.

И преди съм обяснявал, че това е основна разлика между хората, които се смятат за леви и десни. Но това няма значение в случая.

Фактът, който г-н Борисов и другите шесторки около него пропускат в случая е, че „Великолепната шесторка” е комерсиално предаване на комерсиална телевизия. И макар дарените от правителството (тоест от нас) пари да са от ДДС, всъщност не се знае колко точно е спечелила БиТиВи от това предаване.

И ако ние сме длъжни да върнем събрания данък към предаването, заради това, че то се занимава с общественополезна кауза, то телевизията тогава е длъжна да дари цялата си печалба.

Актуализация: Нервната акула ми насочи вниманието към този материал в сайта Аргументи-БГ, за което ѝ благодаря. Наистина, ако събраната сума за дечицата е над 1 млн. лв. както твърдят продуцентите, как така ДДС е само 160 хил. лв.?

С каква скорост се обръща палачинката?


Помните ли времето, когато Сергей Станишев, мин.-пред., съзираше дългия и зъл пръст на българоборческата опозиция във всяко народно несъгласие, във всеки протест. Когато той и приближените му съратници с патриархален тон назидаваха всеки, дръзнал да им се изправи, да им противоречи, особено „младите“, бъдещето на нацията, тези, за които те толкова много мислеха и се грижеха (толкова много, че не успяха един читав закон за младежта да приемат 4 години – който беше разписан още преди изборите 2005г.)

Би трябвало да помните, не беше толкова отдавна…

А спомняте ли си г-н Борисов и неговите приближени как ни обещаваха и се кълняха тържествено, че всичко това ще приключи, когато дойдат на власт. Че политическата арогантност ще остане в миналото, просто един неприятен спомен от времето, когато не сме имали просветен пожарникар за мин.-пред.

Но тъй като в България палачинката се обръща с рекордна скорост нека видим какво имат да ни кажат по повод 8 Декември и протестите на студенти две от нежните представителки на неформалната коалиция:

Калина Крумова (АТАКА): Студентите първо да видят как да се усъвършенстват, после да протестират

Ирена Соколова (ГЕРБ): Студентите да мислят какво искат за в бъдеще, а не да обслужват партии

Изказванията са от интервюта на двете народни представители пред агенция КРОСС. Можете да намерите целите текстове тук и тук.

А иначе… честит празник, скъпи студенти!

Леко допълнение: Депутатите, участвали в играта на „Клаус Барби“ (познати още като Парламентарна група „ВЕРТУ“), са се разминали с порицание

Как се пазарува политическо спокойствие

Есен е и пазарите са заляти от продукцията на българското земеделие. Чушки, патладжани и всякакъв „зарзават” се събира, транспортира, разпродава и затваря в буркани с рекордна бързина. А най-хубаво от всичко е носещият се отвсякъде аромат на печени (задължително в чушкопек!) чушки.

На есен обаче още един пазар става особено активен и напечен – политическият. А тази година положението е особено интересно, тъй като рекордно некомпетентният кабинет, оглавяван от министър-председател Бойко Борисов, греши почти по всички точки и рискува да изпусне цялостната стабилност в страната.

Бюджетът е празен, болниците и здравеопазването в колапс, който аха да блесне, държавата „осигурява най-добрата среда за бизнеса в Европа” (по думите на мин. Дянков), но му задържа изработени милиони и надвзето ДДС с месеци и докарва фирми до фалит или изтегляне от България (и тук говоря с примери на ум!)

Ясно е, че в тази ситуация, дори при тоталната липса на алтернатива в политическия спектър, състоящ се от „провалени” (БСП) и „подкрепящи” (Атака, Синята коалиция), кабинетът няма да може да издържи. Ето защо министър-председателят г-н Борисов откри шоу и пазарния сезон.

За да може да се освободи от част от натрупаното напрежение, той първо се раздели с министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова (която срещна на един кръстопът, да напомним!) и я пусна на кучетата, за да бъде раздробена като основен виновник за зациклилата здравна реформа.

Интересното е, че преди 2-3 дни чух слух, че предстоят изненадващо да бъдат сменени Борисова, Дянков и Караджова, за да се притъпи ефектът от вота на недоверие, който готвят БСП и ДПС (не знам кой може да реши, че вот на недоверие от БСП и ДПС може изобщо да има някакъв ефект…) Щях да подмина това като слух от „коридорите на властта” и като съвпадение по отношение на Борисова, ако една от големите новини на деня не беше отвореното писмо на лидера на казионната организацийка, условно наречена синдикат, КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, който е нахлупил викингска каска с рога и се е впуснал срещу Симеон Дянков, като по пътя е забрал леко и Нона Караджова, обвинявайки ги (предимно финансовия министър) за (почти) всички тегоби под божието небе (от финансовата криза през глобалното затопляне, че до моралния упадък на младите).

Разбира се един грандиозен шоумен и търговец като Бойко Борисов не може да не се включи подобаващо в театъра. Само ден, след като мин. Борисова си подаде оставката „спонтанно”, г-н Борисов е готов с нейният заместник в министерското кресло. Това е зам.-председателят на Лекарския съюз д-р Стефан Константинов. В пакет идва и новината, че болниците ще получат 65 млн. лева – просто така, като „инжекция”. След всички приказки за неефективността, злоупотребите и виновността на болниците, кабинетът дава 65 млн. просто така – без ясна представа и без план как да бъдат спрени или ограничени тези злоупотреби.

При такъв развой е пределно ясно, че поведението на кабинетът и неговия лидер е просто „откупуване” на недоволните лекар и гаранция за малко (фалшива) политическа стабилност. Това не променя обаче основният факт – това е най-некомпетентното и неподготвено правителство, което България някога е имала.

Водещият на шоуто

В продължение на разговора ни от миналата седмица, пък и в доказателство на тезата ми, искам да ви цитирам мнение на френският журналист и кореспондент на в-к „Льо Монд” за България и Балканите Александър Леви, който пише в блога си (част от вестника), че „благодарение на спора за ромите, София най-накрая е намерила своето място в Европейския съюз”. Според френския журналист това „място” е като „източник за журналистите”. Повод за такова твърдение му дава поведението на нашия министър-председател Бойко Борисов (напомням кой е – ако сте забравили), който се е изказал пред европейските журналисти, че срещата на върха на ЕС „бе доминирана от остри реплики, да не кажа скандал”. Александър Леви коментира, че по този начин де факто г-н Борисов е издал на широката публика какво се е случило по време на срещата.

Дори не искам да коментирам словесните форми на премиера ни. По-притеснителното е, че за пореден път пълната липса на компетентност и елементарни познания по комуникиране в публичното пространство, стават повод г-н Борисов да изложи не просто себе си, а страната ни. Съвсем закономерно г-н Борисов е приравнен на „репортер от срещата” и недейте да мислите, че това е само и единствено заради странното му и непохватно поведение пред медиите.

Пасивната „репортерска” роля, с която го оприличава френският журналист, със сигурност е продиктувана и от пълната смиреност на отказ от вземане на отношение от Република България към въпроса с „репатрираните” от Франция българки граждани.

Политиката, която води кабинетът ни е дотолкова смешна и жалка, че г-н Борисов сам и в прав текст си признава, че всичко се прави в името на една голяма политическа сделка (е, не стига дотам, че да признае мотива, който засегнах вчера):

(…)цитира обяснението на Бойко Борисов, че ненамесата се обяснява с желанието българите да се включат в шенгенското пространство, без да мътят водата.

Е, може би няма да е лошо да напомним на г-н Борисов, че решението за включването ни в Шенгенското споразумение зависи от всички държави-членки, а не само от приятелството на г-н Саркози. А с такова поведение, трудно ще убедим останалите, че сме достатъчно зрели и подготвени за него…

Търговия с външна политика


Кабинетът Борисов продължава „добрата” традиция на българската външна политика принципите и дори националните интереси да бъдат жертвани в името на подкрепа от страна на повече и по-малко спорни европейски политици, които гледаме всяка вечер по телевизията. Само така можем да коментираме отношението на г-н Борисов към конфликта разразил се между Париж и Брюксел и по-точно между президента Саркози и висши представители на Европейската комисия, в който България без да иска се оказа страна.

След като Саркози превърна българските и румънските роми, преселили се във Франция, в средство за възраждане на позаглъхналата си популярност сред френския електорат, ЕК нямаше избор освен да реагира на това нарушаване на основни принципи и норми на Съюза. При такъв гамбит беше ясно, че френският президент няма как да отстъпи и съвсем естествено последва конфликт между двете крайни гари на континенталния маршрут на „Евростар”. Първоначално Вивиан Рединг, комисарът от Люксембург, а после и белгийският министър-председател Ив Льотерм (Белгия в момента председателства ЕС) разкритикуваха действията на френското правителство.

Саркози, съвсем в стила на колегите и приятелите си от Италия и България – Берлускони и Борисов, посъветва люксембургския комисар „да прибере ромите в собствената си страна” и дори е заплашил да превърне темата в основна за започващата днес среща на Европейския съвет (който събира всички правителствени глави на страните-членки).

Намесена между шамарите, България нямаше как да не вземе отношение по въпроса. И след като вчера г-н Борисов заявил, че „България няма проблем с Франция”, днес двамата със Саркози допълнително показали това, демонстрирайки отношения, „които не се нуждаят от допълнителен коментар” (и двата цитата са по БНТ!)

Какво ли значение имат за г-н Борисов правата на няколко български (и европейски) граждани, след като съвсем скоро подкрепата на Никола Саркози ще е много по-важна за българската десница. Проблем е обаче за 8 млн. български граждани, чийто интереси и принципи във външната политика се търгуват в името на частните интереси на една партия. Мнението на другите европейци за нас така или иначе не е за особено принципни и отдадени на европейската идея хора и се съмнявам, че с подобно отношение скоро ще го подобрим.

Политическият шаблон на Татяна Дончева

Снимка: в-к „Дневник“

Бившата червена депутатка и основателка на неясното „Движение 21” отново взриви общественото пространство с откровенията си. Сутрешните блокове за пореден път бяха „употребени”, но техните продуценти и водещи не се и дърпат особено – липсата на истинска политика и събития поражда необходимост от запълването им с вулгарни приказки за това кой с кого си „ляга” политически.

Изненадващо по-скоро е това, че г-жа Дончева все още успява да пробута мъгливите си откровения. Изказванията ѝ печално започват да наподобяват шаблон за циркулярно писмо, в което само от време на време се променят имената на главните герои.

Маджо и „банкерът” му бяха заменени от други популярни фигури от съвременния фолклор – Вальо Златев и Георги Първанов. Президента и бившият вътрешен министър Румен Петков така или иначе трайно се настаниха в негативния списък на г-жа Дончева, но една бърза справка във вездесъщия Гугъл може да ни припомни, че адвокатката не винаги е рисувала отношението си към тези държавни мъже в подобни тъмни краски.

Впечатлението, което тази, иначе несъмнено колоритна и ерудирана, жена-политик е изградила е, че отношението ѝ към пъстрия заобикалящ ни политически свят, е фукнция не на ценности и идеи, а на способност на отелни лица да задоволят „търсенията“ ѝ.

Жалкото е, че обществото в случая не проява същата паметливост или дори склонност да се осведоми как се е променяло отношението на дадено лице към събитията и политическите актьори. Това позволява на г-жа Дончева години наред да предлага едно и също постно представление, само сменяйки основните действащи лица от време на време.

Формула „Кръгла нула”

Снимка: Frog news

Таман вчера си мислех, че Любимият ни Премиер и Любимият Кабинет са се изчерпали да ми дават вдъхновение за тази седмица, но днес отново съм на гребена на вълната. Некомпетентността никога не спи така да се каже.

Фактът, че образовани професионалисти като Трайчо Трайков, Дянков и пр. се излагат като кифладжии, показва обаче, че когато „Главата” не е наред, дори цялото „тяло” да е яко, няма как нещата да вървят.

Премиера и екипът му канят арабски инвеститори от Абу Даби да обсъдят възможности за инвестиции в България и проект за изграждане на писта за Формула 1 (и други състезания). Това е стар проект, Румен Петков и приближената до него Българска федерация по моторни спортове го разнасяха като мощи на Св. Йоан Кръстител преди изборите през 2009, мислейки си, че това някак магически ще спаси част от разнебитената репутация на БСП и правителството на Тройната коалиция. Нищо подобно не се случи, разбира се, и „проектът” просто изчезна от публичното пространство. До оня ден.

Провежда се среща, инвеститорите от Абу Даби казват, че не се интересуват да участват в подобен проект, най-малкото, защото всичко е изключително грубо и без никаква свършена работа, след което си заминават.

На следващия ден мин. Трайков започва да обикаля сутрешни блокове и да обяснява, че държавна фирма, ръководена от шейха на Абу Даби ще налее нам-ти-колко милиона, а България ще участва само с терена край Доброславци. Разбира се, масово всички започват да се подиграват на празните приказки на министъра и ако всичко завършваше дотук, може би ситуацията щеше да е само комична.

Само че тя е трагична, защото вчера от въпросната арабска фирма са изпратили писмо до българските медии, с което изразяват възмущението си от непрофесионалното поведение на българските администратори. Не само, че инвеститорите не се интересуват от проекта (и изобщо нямат намерения да наливат пари в дупка), ами и фирмата е частна и собственост на уважаван бизнесмен от Абу Даби, който няма нищо общо с шейха. И тъй като това е сериозна обида в тази част на света, въпросният инвеститор е решил да се откаже изобщо да инвестира в България и да посъветва същото всичките си партньори.

Ето тази тотална нескопосаност на българските министри, и в крайна сметка и на министър-председателя, не просто спъва чуждите инвестиции, а ги гони от страната. Подобен гаф е достоен повод за оставка на ресорния министър, но май досега няма министър, който да не е заслужил честта, което означава, че има нещо дълбоко сгрешено в целия кабинет… и разбира се в „Глъвътъ” му.

Измеренията на наглостта

Международният ми паспорт изтече преди година. Оттогава все отлагам, по различни причини, издаването на нов – първо чаках да влязат в сила новите паспорти с биометрични данни (съвсем отделна тема на размисъл, не ѝ е тук мястото), после започнаха истериите и простотиите с новата процедура, която уж трябваше да е евтина, бърза, ефективна и пр.

Периодично сутрин, на път за работа, започнах да минавам покрай РПУ-то си, за да видя как върви тенденцията с опашките. За съжаление, и днес пред паспортния отдел имаше точно толкова хора, колкото и в първите дни на издаване на новите документи. Дори този проблем е емблематичен за начина, по който функционира властта в България.

Отговорността е основна стойност в политиката. Хляба и солта, така да се каже. Заемането на важна длъжност преди всичко, преди държавните софри, пътуванията в чужбина и играенето на тенис с помръкнали световни звезди, е поемане на отговорност – че можеш да се справиш с проблемите, които стоят пред обществото ти. Когато не се справиш е нормално да поемеш отговорност, тоест да си теглиш ножа.

В случая издаването на новите лични документи е отговорност на Министерство на вътрешните работи. И има проблем. Дори ако приемем, че всяко начало е трудно и при въвеждането на една нова система е нормално да има засечки и проблеми, не може да се примирим с простия факт, че мина достатъчно време да се отстранят такива неизправности. Явно цялата система не е изградена както трябва, въпреки че съответните компании („Сименс”) са получили стабилно заплащане за усилията си (и най-вероятно са се отчели където е трябвало).

В такъв случай би трябвало да се поеме отговорност. И след като Републиката не може да гарантира на гражданите си нещо толкова елементарно като издаването на лични документи, отговорността трябва да е голяма.

Разбира се свещената крава Цветан Цветанов не си е и помисляла за подобно нещо, но това добавя само още един щрих в картината на тотална некомпетентност, въпиеща неграмотност и отвращаваща наглост пред избирателите, която рисува този кабинет и разбира се неговият председател Бойко Борисов. И за все повече хора в България (а и извън нея) става ясно, че срокът на годност на това правителство е сходен на този на кило нискокачествени кренвирши.

С грижа за народната култура

Няма по-ясен знак за начина на мислене на съвременните български „държавници” от действията им. Актуалната мобилизация на премиера и на министъра на културата да решат проблема с „пенсиите” на т.нар. „естрадни звезди” е толкова порочна, че чак избива на гротеска.

Първо, държавата, в лицето на изпълнителната власт – министрите на културата, социалната политика и шефът на НОИ се занимават частно с интересите на една малка прослойка хора, отгоре на всичкото такава, която няма сериозна нужда от специално отношение – все пак става въпрос за хора с висок социален статут и с немалки доходи. Отгоре на всичкото министър Рашидов решава, че тези хора „заслужават” – аз мислех, че в ЕС-членката България решава народът чрез представителите си, които избира в Народното събрание да гласуват закони. Но аз не знам, може и да съществува наредба, че министри могат да решават кой заслужава и кой не между три ракии на обяд.

Второ, държавата се ангажира да реши проблемите на тези хора в рамките на 20 дни. Кога за последно държавната власт показа подобна ангажираност към вас или ваш близък лично?

Трето, моето уважение към творците, но голяма част от тях години съвсем съзнателно не са плащали осигуровките си, които като самоосигуряващи се лица са били длъжни да си внасят сами. Оказа се, че архивите са си там, нищо не е изгоряло, но в тях липсват документи и доказателства, че някой си е внасял осигуровките, които дължи. Ако копачите, зидарите или дори зъболекарите не се осигуряваме това в краткосрочен план най-вероятно ще ни донесе солени глоби от НОИ (нали отнякъде трябва да ги съберат тия пари за пенсии на „звездите”), а в дъгосрочен – просто ще се пенсионираме с някоя велика „социална” пенсия от рода на 70-80 лева.

Интересно дали министър-председателя и кабинетът биха проявили подобна загриженост, ако при тях отидат от съюза на копачите например да им се жалват? Все пак идват избори, а по избори концерти и мероприятия много – Веско Маринов няма да може да ги огрее всичките наведнъж, ще трябват подкрепления.

И въобще общата картина много започва да напомня „просветните автокрации” където бащицата-водач се грижи разумно за народа, преценява всичките му нужди от „здрава” култура, забавления, мощи и пр. и разпределя съобразно. Чудя се само кога по софийските панелки ще започнат да се появяват огромни стенописи с Бойко като усмихнат грамаден чичко, който щипе румените бузки на още по-засмени ученици.

Почти колкото Тройната коалиция

Христо Комарницки, в-к „СЕГА“

Ако трябва да определим една обща и характерна черта на българската политика след 1989г. категорично и без алтернатива ще трябва да се спрем на наглостта (или още по-хубаво звучащата „дебелооочие”) като такава. Като тръгнем от някои ключови исторически реплики като тази за „вината с мезетата”, „сгрешеният чип” и др. подобни че до днес, всички нововремски български държавници някак вся идваха с нов морал и го оставяха на входа на Министерски съвет като мокър и окалян чадър.

Не прави изключение и настоящият кабинет, воден от министър-председателя Бойко Борисов, който се на*ра да се възмущава от наглостта на Тройната коалиция, когато трябваше да го избираме, но постави световен рекорд за най-бързо забравяне на моралните си ангажименти. Не сте съгласни ли? Ами как иначе да обясним продължаващото толериране на един министър (Божидар Димитров имам предвид), който вече се появява в общественото пространство само, когато има да каже някоя върховна простотия. И ако приказките за зърната и детеродните органи не правят особено голямо впечатление на притъпелия вече за простотия български народ, то откровенията за „шибан народ” са прекалено много, дори на фона на „шибаното” ни всекидневие.

Ледената упоритост на министър-председателя, който отказва да вземе каквото и да е отношение по въпроса говори за тежка форма на скъсване с действителността. Оттам нататък всички „изпълнения” в стил „парламентарна шефка гласува за дъщеря си”, милиони за Лувъри, църкви и мощи при дереилиралото и фалирало здравеопазване не бива да смущават никого. Смущаващото е, че 20 години по-късно дебелоочието и върховната наглост продължават да бъдат дефиниращ белег на властта.

Всичко това говори само за едно – никой от хората избрани и отчетни пред нас, не се чувства задължен да ни представлява и да ни се отчита. И явно не се и страхува, че от това може да има някакви последици…