Накратко: жени и гейове

Обичам да пиша за 8 март, разликата е, че тази година мнението ми беше публикувано в новия сайт на Форума за социални алтернативи, който ви представих преди време. Често се случва да споря с ортодоксални либерали, че демокрацията не бива да бъде пречупвана през квоти и политически коректно поведение (аз по-скоро твърдя, че демокрацията изчезва, смазана под диктата на мнозинството) и тази година за 8 март реших да направя „дисекция“ на т.нар. „женска вълна“ в българската политика.

Ако ви е интересно, четете тук: Паритетно?
___________________________________

Ако се чудите с какво се занимавам тия дни – организирам гей паради всякакви. Така поне ни казва сайтът „Фрог нюз“, който е публикувал плакат, разлепен по софийските улици.

От него разбираме, че БСМ, Клуб „Спартакус“ (има ли го изобщо още тоя клуб?) и РЗС организират „Гей парад“ (сиреч – забранено за лесбийски и всякакви други подобни…да не казвам) със специалното участие на Сергей, Азис и Яне.

Супер. Ясно е, че прости хора с много свободно време има много, но защо такъв флагман на демокрацията и свободното слово като „Фрог нюз“ им обръща внимание?

От друга страна се радвам, че прогресивната позиция на БСМ по отношение хората с нетрадиционна сексуална ориентация се отбелязва от широки обществени маси.

Заветът на Левски в неговите думи

Вчера ви се оплаках от нереалистичната представа, която сме си изградили за Васил Левски, която ни спира да взимаме пример от него. След това обаче се замислих колко малко аз самият следвам неговата основна черта – „не се оплаквай, действай“ – и реших, че трябва да направя нещо, за да поправя това.

Най-лесното, което ми дойде, беше да ви представя ценностите на Апостола, в неговите собствени думи.

И ако искате да благодарите на някой, най-добре ще е да го направите на Светла от Favit, чиято реално е заслугата за тези плакати.











Похвални усилия

Харесвам Левски. Не харесвам идеализирания, прекалено идеалистичен образ, който историографията ни му е съградила, главно защото този иконен образ ни пречи да взимаме пример от делата му. Смятаме, че е бил прекалено добър. А това далеч не е така, но не смятам да навлизам в тая тема в случая.

Случаят в случая е да ви информирам за една много приятна инициатива на българското издание на списанието на „Националното географско дружество на САЩ”, по-познато като „Нешънъл джиографик”.

Утре (19 февруари) на всеки половин час списанието ще пуска в туитър канала си по малко информация за пътя и делото на Васил Левски, използвайки хаштага #PSNA. Молбата на авторите на списанието е всички, които следят канала да ретуитват съобщенията и ако желаят да пускат допълнителна информация (като ползват #PSNA). За най-активните ще има награди (защото бихме ли направили нещо за без награда като Левски…)

Това е. Да обичаме и да взимаме пример от великите си сънародници, за да не остават само лумпени, които да поругават имената им.

Дързост и постоянство!

Оригиналната публикация в сайта на National Geographic България.
Туитър профилът на списанието.

„Десните” най-накрая се държат като десни

Снимка и био на г-жа Манева: страница на „Синята коалиция“

Най-после кавичките падат! Знаете много дълго време винаги ограждах „десни” и „леви” в кавички, когато говорех за българските партии – ДСБ, СДС и ГЕРБ от една страна и БСП от друга. Разбира се т.нар. „Левица” (която се държа като ултра-либерална десница, когато беше на власт) ще си носи кавичките като трънен венец чак до Голготата си (от която дай Боже няма да последва прераждане или поне не в този номенклатурен псевдо-ляв вариант!)

С поведението си обаче десните най-накрая заслужиха грозните запетаи, които ги ограждаха толкова дълго да паднат – поне в моите очи. Повод ми дава декларация на ПП „Зелените” (това вече е от езикова норма!), с която „еколозите” (това пък е намигане към творческия потенциал на бг журналистика) искат оставката на зам.-министъра на околната среда Евдокия Манева (бивш министър в кабинета на г-н Иван Костов) и едно от популярните лица на ДСБ. Мотивите:

„Основният защитник на либерализирането на режима за ГМО и интересите на мултинационалните компании е заместник-министърът на околната среда Евдокия Манева, като на обществото се предоставя невярна информация за истинските мотиви за промяна в националното законодателство.”

По информация на в-к „Дневник”.

Признавам, че не съм много запознат със случая и допускам да се предоверявам на позицията на „Зелените”. Но от друга страна имам достатъчно доверие на представителите на тази партия.

Основното в случая е, че десните политически формации най-накрая започват смело да се държат като такива – лобират за и защитават корпоративни интереси и поне го правят на едро – „Монсанто” не е „Биндер”, нали…?

Изводът? Никога не вярвайте безрезервно на един лидер или партия.

World Wrestling Federation

Никой не може да пребори пандата.

Не, сериозно. След като дори професионалните кечисти не можаха да я преборят за сакралната комбинация от три букви WWF, сериозно ли мислите, че няколко не-се-знае-как-забогатели бг предприемачи ще успеят?

Повод да напиш това е кампанията „Гората не е само дървесина” на WWF България и срещата на екипа на организацията в България с български блогъри, на която имах честта да бъда поканен.

Много е просто защо пандата винаги печели – защото винаги е отворена и приятелски настроена. И защото се бори за нещо, от което наистина всички печелим – да има гора и природа в България. За съжаление в политиката в България нещата изглеждат толкова прозрачни все още само от гражданската им страна. Политическите партии продължават да приличат на бетонните чудовища, които изникват на хоризонта, когато излезете от ускорителя за елементарни частици.

Повече за дейността на организацията в България – от официалната им страница.

Браво WWF България!

Внимавайте, като цитирате!

Снимка: оригинална
Татяна Дончева, в пространно интервю пред в-к „24 часа“:

24: Значи Сергей Станишев правилно разчете идеята ви като ГЕРБ вляво? Дончева като Бойко Борисов в пола – явно сравнението не ви дразни.
Т.Д.: Не ме дразни, но и не е коректно. А доколкото чух, на “Позитано” казаха, че това било лявото ДСБ.

Коце, да не си почнал работа? (Ако не можете да разберете вътрешнозаводския ни хумор, ще трябва да прочетете целия постинг на Комитата.)

Наивни размисли

Обикновено избягвам да коментирам разсъжденията и коментарите на други блогъри, но в случая малко случайно попаднах на това в „полетът на костенурката” и меко казано ме сърбят ръцете. Не искам да обиждам авторката на блога, но разсъжденията ѝ са безкрайно наивни и тъй като прекалено често се сблъсквам с подобна наивност по отношение на политическото протипоставяне ляво-дясно (която в някои случаи граничи с дебилизъм – няма да споменавам имена), реших да поразмишлявам по темата.

Ще започна с безумната, но наложила се трайно в съзнанието ни дуалистична представа за света, който се дели на „защитници на свободния пазар” и „демонизиращи капитализма”. Тоест, ако не си от едните, то тогава си от другите. Е, аз не съм от защитниците на напълно свободния пазар – пазарната икономика е безспорно най-добрият модел за стопанското развитие на едно общество, но оставена да се саморегулира, тя съвсем лесно се саморазрушава. Видяхме го прекрасно в последно време, след като оставихме една паралелна система (на инвестиционните мега-банки и хедж-фондове) да събори почти цялата световна икономика. Ролята на държавата като регулатор, доставчик на услуги от обществено значение (образование, здравеопазване и подобни) и ограничен участник в икономическата активност (като инвеститор и изпълнител на инфраструктурни обекти и подобни) е безалтернативно.

Вторият въпрос, върху който искам да се съсредоточа е този за „даването”. Слагам го в кавички, защото има много нюанси и детайли в това кой и какво „дава”. А както знаем, дяволът е в детайлите. Въпросът за „даването” е основен в разделението ляво-дясно. За класическите либерали и неолибералите, както и за консерваторите и специално за християн-демократите благотворителността е единственият и основен механизъм за подпомагане на онези, които са „наистина онеправдани”. В по-изтънчения си вариант, назован с красивия термин „филантропия”, системата на подпомагане и благотворителност донякъде успешно замества появата и реализирането на т.нар. „социална държава” от европейски тип в САЩ.

Важно обаче е да изтъкнем едно – всяка форма на подпомагане, независимо дали става дума за милиони или за жълтите ви стотинки е подаяние. Замислете се дали бихте раздали на бедните 1/3 или половината от заплатата си? Същото не правят и най-големите предприемачи.

В едно солидарно общество, което разчита на общите си усилия, за да се справи с трудностите, пред които се изправя, подпомагането и инвестирането в потенциала на обществото не зависи от милостинята, която най-богатите членове на обществото са готови да дадат, а от принципното и съразмерно носене на отговорност за преодоляването на проблемите. Това означава тези, които получават най-големи облаги от обществото, да носят и най-голяма финансова отговорност към него – оттук и произхода на прогресивното данъчно облагане, което се практикува в целия развит свят (включително САЩ).

Противниците на подобен подход, освен всички аргументи, често изтъкват и раздутата и неефективна бюрокрация като пречка пред осъществяването на тази солидарност. Само че те забравят или нарочно пропускат факта, че зад цялата фасада на „милосърдие” и „човещина” се крие една огромна и мощна машина от НПО-та, лидери, организации, до момченцата и момиченцата, които ви бутат картички в ръцете по „Витошка”, които веднага си дърпат част от „дарението” ви, много преди то да е стигнало до „клетите създания”, за които ви го взимат.

Както и не взимат под внимание факта, че разпределението на средствата, събрани по този „човеколюбив” начин не зависи от реалната необходимост, която има едно човешко същество, а от това колко добре ще се впише в тази квази-бюрократична мрежа и как ще се „маркетира”.

Така че аз не давам милостиня, защото не вярвам в нея. Вярвам в разумните, принципни и координирани усилия, прилагани от институциите на държавата, като представители на цялото общество и като агент на „общото благо”. И всички усилия, които полагаме трябва да са насочени не към разпускане на тези институции и техните програми, а към подобряване на тяхната работа.

Вие сте на ход!

Всички усилия, които хора като Богомил Шопов, Константин Павлов, Пейо Попов правят, за да защитят индивидуалните ни права на потребители на глобалната мрежа, не струват и стотинка, ако всички ние, като граждани не отделяме по няколко минути от времето си, за да се борим за тях.

Ето защо ви призовавам да се включите в акцията на Бого – „Обади му се“. Повече за методите и целите на кампанията – тук.

Много е важно да осъзнаем, че народните представители са нищо повече от наши представители и са длъжни от закона да се съобразяват с нашето мнение.

Казвам това, защото някои може да изпитват притеснение да позвънят на представителите си или да смятат, че им губят времето или че ги затормозяват с това, че искат да говорят с тях по определен въпрос.

Народните представители работят и получават заплата да ни представляват – да изслушват желанията и позициите ни и да ги представляват във всички органи на властта.

Кой напира за следенето в интернет?

Дискусия за следенето в интернет
Uploaded by Gospodin_I. – News videos hot off the press.

Тази сутрин бях гост на сутрешния блок на Нова ТВ „Здравей, България!“ Защитавах позицията на „Електронна граница“ срещу представителя на ГЕРБ – г-н Красимир Ципов, който освен народен представител, е и заместник-председател на една от най-важните комисии в Народното събрание – по вътрешна сигурност и обществен ред. Можете да видите запис на цялото участие отгоре.

Позициите на „Електронна граница“ са широко известни. Гордея се, че съм част от организацията и съм подкрепял и защитавал позициите ѝ, откакто е учредена. Не мога обаче да не отбележа непоследователното отношение не ПП ГЕРБ по този въпрос.

Отчетливо си спомням как представителите на ГЕРБ се противопоставяха на предложенията, които се внасяха от МВР и подкрепяха от БСП и ДПС в края на мандата на миналото НС. Сега, ГЕРБ ни слага на масата в пъти по-вмирисано ястие и се опитва да ни убеди колко вкусна гозба са ни сготвили.

Притеснително също е тоталната липса на смислена опозиция на управлението на ГЕРБ – нито тези, които би трябвало да са официална такава, нито другите, които искат да се държат като де факто такава, разполагат с необходимия обществен авторитет, за да се противопоставят открито на исканията на МВР и ГЕРБ.

Самият факт обаче, че ГЕРБ, абсолютно независимо и въпреки противопоставянето си на всичко, свързано с БСП и ДПС и тяхното управление (с любезното съдействие на НДСВ до край – да не забравяме), отново предлага подобно изменение на ЗЕС, говори за това, че явно има доста по-дълбоко скрити и силно влияещи интереси тези изменения да бъдат прокарани.

Най-логично е тези влияния и натиск да идват от Министерството на вътрешните работи, но до колко и кои точно държавни служители влияят на законодателния процес и в името на какви интереси го правят (институционални, частни или корпоративни?) аз лично не мога да преценя.

Ще завърша с нещо, което г-н Ципов ми каза на излизане от студиото – „В крайна сметка, ако гражданите искат някаква сигурност, ще трябва да се откажат от част от правата си„.

Едва ли бих могъл да бъда по-несъгласен с подобно твърдение. Въпросните „права„, които явно се оказват основна пречка пред всички правозащитни органи са работата на полицията – да ги защитава, оттам идва и думите Право, правораздаване, правозащитни и пр. 🙂

И ако ще да се скъсат, няма да ме убедят как невършейки част от работата си, ще си свършат работата.

Къде, по дяволите, е Тувалу?

Дори да не знаете, скоро ще разберете.

По време на преговорите в Копенхаген, малката тихоокеанска държава Тувалу (състояща се от един по-голям и няколко по-малки острови), която се явява една от най-застрашените от измененията в климата и покачването на нивото на световния океан, е предложила нов договор, който да въведе доста по-големи ограничения на глобалните емисии на въглероден двуокис (СО2), но да включи и развиващите се държави в тези ограничения.

Това довело до разрив в лагера на развиващите се страни – и срещу позицията на Тувалу застанали гиганти като Китай, Индия и Саудитска Арабия.

Къде сме ние?

Никъде. България, както често се получава, седи в ъгъла и си мълчи. Принизяваме се, докато премине бурята, както често ни се е случвало.

Далеч съм от мисълта, че предложението на Тувалу ще мине. Склонен съм да допусна, че то е направено под давлението и насърчаването на някой по-голям и влиятелен съсед – като Австралия например.

Факт е обаче, че Тувалу не се срамува да има позиция и да заяви тази си позиция. И затова съвсем скоро повече хора ще са чували за тази малка държава, намираща се буквално на края на света, отколкото за античната България с невероятната си култура, чието най-значимо политическо постижение по отношение на климатичните промени е да се прикачи към един лагер, оглавяван от Полша, който уж брани националните ни интереси…