"ОПА!" или заветът на дедите

Снимка: pressclub.bg

Посрещнах утрото с новината за отпадането на Кирил Добрев от Изпълнителното бюро на БСП. Сигурно ще си помислите, че ликувам заедно с всички леви хора в България? Напротив. Жал ми е за Киро и ме е яд.

Първо. Защото човекът хвърли такива средства и усилия – то не бяха „Презареждания“, „Звездички“, шатри в Студентски град с посетители-наети статисти и т.н.

Второ. Не е честно лицето и символът на всичко онова, което се случва в БСП да бъде отстраняван по такъв подмолен начин от полагащата му се позиция. Да не мислите, че по-лустросаните кандидати на ръководството на „лявата“ БСП не споделят идеите на киродобревщината – „по-важното на мен да ми е добре, отколкото да се върши нещо“?

НО, заветът остава. Не може едно такова устойчиво идейно течение да бъде сломено просто ей така – като не избереш бащицата му в ИБ. Имам доказателства – наследниците на Киро ще продължат делото му!

Представям ви Явор Гечев – председател на младежкото обединение в БСП и член на Изпълнителното бюро на партията:

Herr Flick goes rogue

Карикатура: Великият Комарници за в-к „СЕГА“

Мони пицарчето пак се е раздвижил. Този път го дава скромно – само 20% или около 1 млрд. лева от фискалния резерв на България щели да бъдат вложени в търговски банки. На „аукционен” принцип.

След като Всемогъщ Бойко вече веднъж отряза амбициите му, не разбирам защо е поредният опит (този път заявен в интервю пред Файненшъл таймс).

Може би е редно да напомним на г-н „В топ 100 най-цитирани икономисти”, че идеята на фискалния резерв е точно да е… резерв. Тоест парите, които стоят там са натрупани на купчина, не носят голяма възвръщаемост, но просто ги има. За сигурност. Ако нещо стане.

Изнасянето им извън тази система със сигурност ще донесе по-голяма възвръщаемост, НО и по-голям риск. Което в крайна сметка е точно обратното на целта на фискалния резерв.

И въобще неадекватните и некоординирани действия и изказвания на г-н Дянков започват да ми правят много лошо впечатление. Признавам, че имах много по-големи очаквания. А засега господинът се оказва един „голям дебел провал”. Или „a big fat failure” за другия му паспорт (нарушаване на Конституцията, *хинт* *хинт*).

Обаче съм сигурен, че той няма да ми се обиди за използвания език. Все пак сам ни даде пример. Няколко пъти.

Поправка: От Министерство на финансите са изпратили опровержение на информацията – „Файненшъл таймс“ цитирали стар разговор.

Само една оценка

Снимка: видяна в блога на Огнян Исаев

Днес е 10 ноември. Хиляди страници са изписани по темата и предстои да бъдат изписани. Надявам се, (макар да се съмнявам) че моето поколение ще бъде първото, което ще успее да даде точна и обективна оценка на периода от историята на България, заключен между годините ’44–’89.

Аз не мога да претендирам, че мога да дам цялостна оценка. Не искам да влизам в излишни спорове добър ли е бил периодът или лош. Разбира се, че като всичко е имал и добрите и лошите си страни.

Вярвам обаче, че независимо от ценностите, които изповядваме, от политическите си убеждения и от трудното си битие, като общество можем да се обединим само около една оценка на периода на авторитарен социализъм и последващите го 20 години.

А тя е, че въпреки дворцовия преврат, контролирания преход, лишенията, икономическите кризи, фасадната демокрация, моралния разпад, духовната пропадане, свободата не може да бъде жертвана в името на нищо, защото тя е условие за всичко – за оцеляването ни като нация и прогреса ни като общество.

Честит 10 ноември! Да живее България!

Нова порция дерибейство

МВР пак иска да ни следи. Улеснено, напълно и по ефективна процедура.

Под предлог, че мобилните оператори и доставчиците на интернет подават надлежно заявена информация прекалено бавно, използвайки искане за записване на 8-часов срок за предаване на информацията, МВР отново иска изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Вчера сутринта бях в студиото на „Кой говори“ по ДАРИК, заедно с Минчо Спасов от НДСВ и представителите на МВР – комисар Стойчев и Благородна Макева – юрист и преподавател (предполагам в школата на МВР). В края на публикацията можете да чуете запис на разговора ни, но аз искам преди това накратко да кажа някои от нещата, които не успях да изложа добре в студиото.

По едно време, разговорът съвсем естествено се завъртя около т.нар. „доклади“ на ДАНС, които изтекоха в публичното пространство преди около 2 седмици и оттогава тресат държавата и за които обстойно писах в предишните си публикации в блога.

В справките се говори за огромен обем информация, събрана със СРС, която сочи към извършване на особено сериозни престъпления срещу националната сигурност – конспирация, нелегитимно овладяване на държавни структури и пр. Ако МВР иска да ни убеди, че може да борави с деликатна информация и да я използва само и единствено, за да разкрива престъпления нека вземат който и да от докладите и по информацията и данните от СРС, споменати там да осъдят някое от лицата, споменати в справките.

Иначе за пореден път ще се убедим, че информация в България се събира ей така, за да бъде ползвана от някого за лични цели, а не за разкриване на престъпления.

Другата основна точка, по която влязохме в полемика с представителите на МВР беше обхватът на престъпленията, за които да може да бъдат използвани данните от трафичната ни активност. С новото предложения за изменения, ако то бъде внесено в НС в сегашния си вид, всичките данни за телефонните ни разговори, с кой сме говорили в Скайп, на кого сме писали е-писма и т.н. за една година назад ще могат да се използват за разкриване на всички престъпления, за които се прилага наказание 2 или повече години лишаване от свобода + престъпления по глава еди коя си от НПК (става въпрос за т.нар. „компютърни престъпления“).

С госпожа Макева влязохме в много остър дебат по отношение логиката на Директивата на ЕС, по която се въвежда следенето на трафичните ни данни. Ясната позиция е, че текстът на директивата (който сам по себе си е компромис между търсенето на сигурност и гаранциите за човешките ни права) предвижда тези данни да се използват само за престъпления, които представляват особено тежка заплаха за обществото – тероризъм, престъпления срещу националната сигурност (апропо, действията на кръга на Стефан Гамизов, описани в доклада на ДАНС, ако са верни, биха попаднали точно тук) и други подобни.

Директивата говори за „сериозни“ престъпления. В нашето законодателство липсва такава формулировка, но пък има т.нар. „тежки престъпления“ – такива за които се предвижда от 5 години лишаване от свобода нагоре. Мисля, че връзката между двете и най-вече между логиката на директивата и юридическото понятие „тежки престъпления“ е очевидна.

По отношение на „компютърните престъпления“, колкото и да се опитвам да остана непредубеден по отношение чистосърдечното и непредубедено отношение на МВР, тук прозира неумело скритата намеса на лобистки интереси от страна на всички онези компании, които се стремят всячески да ограничат обмена на информация в интернет чрез торент-тракери и други.

Записът е отдолу.

Първа част:

Втора част:

Имаме будители

Снимка: actualno.com

Много обичам националните ни празници, но начинът, по който ги отбелязваме е изключително мухлясъл и скучен. В резултат, дори най-значимите ни празници се отбелязват от малък брой хора, без усещането за общност и споделеност, което е присъщо на подобни празници в други държави (например 4 юли в САЩ или 14 юли във Франция).

Хубав пример в това отношение е 1 ноември – празникът на народните будители. Отбелязваме го като ден на някакви стари умрели хора, които са били много умни. Ама с какво точно са били умни и как това се отнася до нас – не се знае.

Не че имам нещо против историческата ни интелигенция – напротив, изпитвам най-дълбоко преклонение и почит към нея, но наистина е много трудно да я съотнесем към съвремието ни. И затова днес искам да се опитам да поема по малко по-различен път, когато ви поздравявам за тазгодишния празник на българските будители. Искам да ви представя един будител от 2009г.

Представям ви Павел Борисов Николов. Един обикновен нормален българин. Един от тези, които не виждаме по телевизиите да правят простотии, от които не се възмущаваме, когато ни засекат на улицата или не ни дадат предимство на пешеходна пътека. И които са невидимото мнозинство в България. Всъщност с интелекта си и силата на духа си Павел Николов не е обикновен, той е специален. Обикновеното е в това, че всеки от нас може да бъде като него.

Ако се чудите какво толкова е направил, можете да разгледате виртуалната му библиотека. Павел Николов прави преводи на разкази, поезия, дори превежда „История на западната философия” на Бертранд Ръсел без да очаква заплащане, признание, без дори потупване по рамото. Само за себе си и за тези, на които може да им потрябва.

И това не е всичко.

Павел Николов преподава български език и литература в основното училище в село Вакарел, Ихтиманско (което аз добре познавам, тъй като едната ми баба и целият й род е от това село). Много хора може би биха сметнали това за задънена и неблагодарна работа. Истината обаче е, че това, което виждам от разказите на Павел в блога му за работата на него и колегите му, ме кара да „завиждам” на тези деца за това, че имат такива учители.

И тук стигаме до смисъла на празника на будителите. Примерът на Павел, и на такива като него, е че когато не ни достигат средства (независимо дали пари или нещо друго), разчитайки на силата на духа си, можем да постигнем много.

Честит празник!

ДАНС 101

Или за какво всъщност се отнасят прословутите доклади

Вчера набързо коментирах, т.нар. „справки” на ДАНС, които бяха публикувани на различни места в Интернет и предизвикаха поредната „буря в чаша вода” в държавата, върху която известни дейци на журналистическия труд у нас като Николай Бареков и Милен Цветков да циклят една седмица.

Оказва се обаче, че много малко хора от тези, които реално плащат заплатите на министри, шефове на агенции и полицаи (използвам думата свободно) разбират за какво става въпрос в случая. Пиша това с едничката цел да се опитам кратко и ясно да напиша какъв е скандалът.

Какви са справките?

Първата справка е малко по-стара, отнася се изключително до Стефан Гамизов и е озаглавена „Относно: Проблеми, свързани с рехабилитацията и изграждането на СОИ на блокове 1-4 и модернизацията на блокове 5 и 6 в ТЕЦ „Марица изток 2” ЕАД”.

Министър Милко Ковачев, снимка „Стандарт“

Интересно заглавие, за което се крие обширен разказ как по времето на министър Милко Ковачев (2004г.), началникът на кабинета му Костадин Сирлещов (запомнете името – среща се доста нататък в комбинация с това на Гамизов, а негова снимка в мрежата няма!) провежда преговори с японската корпорация „Мицуи”, вследствие на които се сключват неизгодни за държава сделки по модернизацията на „Марица изток 2”. Заключението на доклада е, че това е направено с цел лично облагодетелстване. Тук се появява и името на Стефан Гамизов. Сирлещов, който поддържа близки контакти в него, го вкарва в целия проект, като фирмата на Стефан Гамизов „Ес Джи Инженеринг” става главен консултант на „Мицуи” по проекта. По-нататък в документа са изнесени интересни факти как всички във фирмата на Гамизов работят на минимална работна заплата, част от назначените са „криминално проявени лица от ромски произход” и пр.

Стефан Гамизов, снимка: „Всеки ден“

Документът е от 15 страници (личи от самото сканирано копие), като в Интернет са публикувани само 13 от тях.

Втората справка (реалният повод за скандала) е споменатия от мин.-пред. Бойко Борисов в събота доклад от 30 страници. В Интернет са публикувани само 26, а заглавието е „Относно: действия на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация”. Справката по стил, в който е написана, може да си съперничи с цялата жълта преса, взета заедно, а по интрига и с най-добрите романи за Джеймс Бонд и Авакум Захов.

Справката е условно разделена на три части, които се концентрират върху три основни групи/лица: Стефан Гамизов, Алексей Петров и Татяна Дончева.

наГамизване

Според справката първоначалният възход на г-н Гамизов се свързва със Стефан Софиянски и (цитирам справката!) „Любомир Павлов (Любо Пъпката)”. И в тази справка се споменава фактът, че включването на г-н Гамизов като консултант по проекта „Марица изток 2” става благодарение на Костадин Сирлещов. Справката обаче твърди, че г-н Гамизов е в тясна връзка с Христо Ковачки (енергийният магнат, създателят на партия ЛИДЕР и пр.) и че въпросният бизнесмен „финансира медийните изяви и ПР кампанията на Стефан Гамизов, което е потвърдено при експлоатацията на СРС” (стр.6). В справката също се твърди, че Гамизов, заедно с доверения служител на Ковачки Борислав Георгиев (който по-късно е намерен убит в апартамента си в София!) е пътувал до Сърбия във връзка с бизнес-интереси на Христо Ковачки там – в справката се твърди, че Христо Ковачки служи за прикритие на интересите на сръбския мафиотски бос Сретен Йосич.

Петко Сертов, снимка „Стандарт“

Но не това е най-интересното от частта за Стефан Гамизов! В документът обширно е изложено, заедно с цитати от разпечатки на разговори, придобити със СРС, как Стефан Гамизов, заедно с Костадин Сирлещов ръководят план за реализиране на проект на американската компания „Джи Ар Ес” (от Вашингтон – това е всичко, което се знае за нея), който проект е свързан с ДАНС. За удобство в справката никъде не се споменава за какво се отнася въпросният проект. За да постигнат целта си Гамизов и Сирлещов поддържат контакт и си съдействат заедно с премиерските (на С. Станишев) съветници – Ценка Атанасова, Драгомир Стойнев, Росен Карадимов, служителката от МС Ирена Борисова и председателя на ДАНС – Петко Сертов! Заключението на доклада е, че Гамизов и Сирлещов „В хода на разговорите те разпореждат и изискват от премиерските съветници да предприемат определени действия, включително и да въздействат върху мнението и поведението на Министър-председателя”.

Има и още една част, в която се разглеждат връзките на Стефан Гамизов с гл. редактор на „Фрог нюз” Огнян Стефанов, за който беше разкрито, че седи и зад сайта „Опасните новини” и който беше зверски пребит с чукове преди близо 2 години.

Новият ЛЕВски и връзката с Татяна Дончева

Алексей Петров, снимка „Дневник“

През това време Петко Сертов и приближените му си блъскат главите откъде и как от ДАНС изтича информация, която се появява в сайтове като „Опасните новини” и в други печатни и електронни издания. Председателят на ДАНС възлага на съветника си Алексей Петров да разследва случая напълно в разрез със закона за ДАНС (съветниците на председателя не са оперативни работници и нямат права да разследват).

Според справката Алексей Петров, в напълно типичен стил започва да търси къртицата, раздавайки обвинения наляво и надясно и заплашвайки служители на ДАНС на работните им места в агенцията.

Иван Драшков, снимка news.bg

Прави впечатление, че основната линия на разделение вътре в агенцията е по оста Алексей Петров – Иван Драшков и всеки повод се използва за злепоставяне на противната страна и вземане на надмощие в управлението и операциите на агенцията. Конфликтът между двата „клана” достига такива мащаби, че почти цялата работа на агенцията бива блокирана.

Големият трън в очите на Петров-Сертов е сайтът „Опасните”. Всячески се търси откъде изтича класифицирана информация към сайта и кой стой зад него. В хода на „оперативната работа” се установява, че народният представител Татяна Дончева е близка с журналиста Огнян Стефанов. По нареждане на Сертов започва специална проверка дали Дончева и Румен Овчаров (неговото име е замесено като потенциално имащ интерес от злепоставяне на Първанов и Станишев преди конгреса на БСП) имат отношение към изнасянето на класифицирана информация от ДАНС. Следва подробна информация колко разговора са проведени от и помежду следните лица: Татяна Дончева, Цвятко Цветков, Стефан Гамизов, Огнян Стефанов, ген. Иван Чобанов и др.

Обобщение

Внушенията, които прави въпросния доклад са, че един кръг от фигури (основно Гамизов, Петров и Дончева), заедно или поотделно, организират конспирации, чрез които се опитват да атакуват ръководството на ДАНС, да овладеят контрола върху структурата и чрез нея върху правителството на Сергей Станишев и на страната.

Тези констатации са страшни и най-вероятно са верни. Без да претендирам за юридическа грамотност, ми се струва, че подобни действия биха могли да бъдат отнесени към „Държавна измяна”.

Остава обаче въпросът кой и защо е написал доклада и защо „изтича” (а по-точно го пускат) сега. Най-вероятно справките са съставени от или под влиянието на Иван Драшков (бивш зам.-председател на ДАНС).

Истината е, че целият грандиозен скандал едва ли засяга само и единствено интересите на Алексей Петров, Гамизов и Иван Драшков. Зад целия сценарий се крият доста по-големи структури, които водят по-мащабна битка.

Ченгесарстан

Точно, когато си мислиш, че нищо в тази страна не може да те изненада, се случва нещо като изтичането на доклада на ДАНС (официално заглавие „Справка относно действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация”).

Днес, освен с този 26-страничен епохален труд (по данни на Медиапул от него липсват последните 4 страници, тъй като Бойко Борисов е споменал на пресконференцията в събота, че целият доклад се състои от 30 стр.), се запознах и с една малко по-стара справка на ДАНС относно „Проблеми, свързани с рехабилитацията и изграждането на СОИ на блокове 1-4 и модернизацията на блокове 5 и 6 в ТЕЦ „Марица изток 2” ЕАД”, която се отнася почти изцяло до лицето Стефан Гамизов (което съм писал поне 4-5 пъти в блога си в последните 2 години).

Тук можете да изтеглите и двата доклада.

Основните неща, които правят впечатление в двата доклада са няколко:

• В ДАНС пишат отлични доклади във вестникарско-клюкарски стил, които обаче имат нищожна юридическа стойност.
• Бившият председател на ДАНС – Петко Сертов – се е държал като малко дебеличко и нескопосано момченце, които всички да думкали като боксова круша наляво-надясно. В това отношение той малко ми напомня на бившия си началник – Сергей Станишев.
• Вездесъщият експерт по всичкология Стефан Гамизов е ползвал парите, крадени с две шепи като „консултант” на японската корпорация Мицуи по модернизирането на ТЕЦ „Марица Изток 2” да финансира скъпите си „демократични” и „национално-отговорни” дейности, свързано с организацията му Референдум.бг, „Гражданска лига”, появите му по национални телевизии (сега разбирате ли откъде са парите за скъпите костюмчета на Цветанка Ризова и лъскавите часовници на Николай Бареков?)
• Агенцията, призована да пази националната сигурност, се занимава с дребни клюки и мащабни интриги и е надупчена като сирене ементал. Шефовете й вместо да работят по предназначение са се хванали за главата и се чудят откъде постоянно изтича информация и как да запушат дупките.
• Народни представители се изживяват като модерни джеймсбондовци, работят под прикритие, организират сенчести информационни мрежи и използват наученото за частен интерес (на кой точно – не се знае).

Аз си правя няколко основни изводи до какво ще доведат тези разкрития:

1. Стефан Гамизов е унищожен като обществена личност. Нито една от изявите му вече няма да хваща дикиш.
2. Сергей Станишев ще бъде разгембен, след като започне да бъде викан през ден да дава обяснения, как е получил доклада, как така е изчезнал, срещал ли се е с Гамизов, какви решения са прокарвали личните му съветници в МС и пр.
3. ДАНС е напълно компрометирана структура – най-вероятно Бойко Борисов и кабинетът му ще преминат към разпускането й (което звучи най-логично в случая).

Актуализация: Кой какво каза? (от действащите лица)

Интересен коментар и на Карбовски за „Стандарт“, публикуван в Кафенето

Конгрес на победилия дебилизъм

Снимка: в-к Дневник

Валят забавни лафове – „Остани шеф”, „в НДК се случи едно Станищо” и пр.

Оценките са еднозначни. И в Позитания (страната на неограничените безумия) оценките са еднозначни – управлението беше успешно, правителството беше успешно, партията се ръководи успешно.

За човек, който винаги се опитва да погледне непредубедено към мненията на другите хора, сегашното положение ми представя трудно изпитание – или трябва да повярвам, че тези хора са сериозни, че вярват в това, което говорят и защитават; или трябва да приема, че страдат от някаква рядка форма на МАСОВА шизофрения.

Хубаво е, че г-н (др.) Станишев си призна някои вини – виновен бил, че вярвал на другите. Виновен бил, че се съобразявал с решенията на другите, виновен бил за лошото време и за хубавото време. И след вината пое и мезетата. Даде оставка и сам пак си се кандидатира и прие избора с апломб. Заслужен избор.

Всъщност недейте да бъркате. Аз съм много доволен от този избор. Много много доволен. Представете си, че някой друг „реформатор” беше победил. Татяна Дончева например. С лекотата, с която доста хора забравиха поправките „Татянко 1”, „не мога да си купя пуловер”, „не мога да се омъжа” и пр., може би също толкова хора щяха да решат, че с подобен избор БСП скъсва с един (лош) период.

Сега г-н Станишев ще има пълното право и отговорност да свърши с партията. От избирането му за лидер през 2001 в БСП тече един закономерен процес – партията се лишава от нормалните си, активни и прогресивни активисти и симпатизанти. Отвратени от случващото се – от решенията, които се налагат, от хората, които се развиват; тези нормални хора предпочитат да останат извън паралелната реалност на Позитания и да живеят нормален живот извън нея. Одухотворени от „успехите” си „лидерите” на БСП продължаваха да налагат подобен подход (припомнете си материала ми от преди няколко месеца – „А сметката кой ще плати?”). Закономерното се случи – БСП „изгърмя” на изборите през юли и обратно на очакванията на много хора оздравяване НЯМА ДА ИМА.

Това не е лошо – то дава реален шанс в лявото политическо пространство да се появи нещо ново и автентично. Левица, която взима пример от това, което се счита за „модерно” и „европейско”. Разбира се, има я и другата опасност. От шрапнелите на Големия взрив да започнат да изникват всякакви бледи подобия на това, за което говорим – със съответния набор от нови „лидери”, разбира се.

Способни ли сме да повторим успехите на основателите на Лявото в България или ни предстои период на дълго лутане, подобно на Десницата след 2001г., зависи само от това дали ние, които се считаме за истински леви, ще бъдем на висотата на предизвикателството, което стои пред нас.

Мерзавец! Страхливец!

Как не те е срам да подаваш оставка и да бягаш от отговорност?! И то точно, след като изгуби изборите с 31% за партията си.

Ти не знаеш ли, че един политик като се провали след мандат (или повече) управление не може да си подава оставката – това е бягане от отговорност! Трябва да остане на поста си, да си акумулира властта и да си блъска глава в стената, викайки „Беше много успешен кабинет! Беше много успешен кабинет!

Пък дори и това да струва оцеляването на партията му като влиятелна политическа сила.

Дори не заслужаваш голяма снимка да ти сложа. Ето виж, нашият социалистически лидер заслужава:

Вие с него може да сте от различни партии, но има на какво да се научиш. Той и 20% не успя да събера за партията си (след един – да не забравяме – много успешен мандат), но нито за момент не се изкуши да избяга от отговорност – запази достойнството и честта си – остана на пост като оня пич на амбразурата! И не само това!

Закотви се твърдо в Народното събрание, заедно с онези, които имат вина за успешното управление – Ивелин Николов, Антон Кутев, Киро Добрев, Орешарски-бившия-зам-на-СДС, Румен 1 и Румен 2, Масларова, Гагузов и пр.

И накрая: Честито на гръцките ни приятели от ПАСОК – с голямата победа обаче идва и голямата отговорност. Победата на социалистите не е победа само за Гърция – тя е тест за Левицата в цяла Европа, която почти навсякъде е в криза. Ще успее ли Папандреу и колегите му да ни покажат пример за бъдещето на Лявото или след някоя и друга година приятелите ни, които симпатизират на Неа Димократиа, ще ни бъзикат както ние сега тях, само времето ще покаже.

Още няколко интерестни материала:
Гърция след изборите – очаквания за промяна“ от e-vestnik.
All Eyes on Papandreou“ в рубриката „Comment is free“ на The Guardian.

Каква я мислехме, каква излезе?

Прекарах последните два дни да се надсмивам над старческите бъртвежи на Владимир Буковски и прехласването на българските интелектуалци и блогъри пред „непринудения му стил“.

Смятах, че всички приказки за феминистката и педерастка конспирация за налагането на нео-Марксистки тоталитарен ред в стил „1984“ са смехотворни глупости. Смятах, че изказването „Обама беше избран не защото е по-умен, а защото е негър“ е бълнуване на един възрастен човек с дълбоко вкоренен и неизлечим расизъм, който смята всички хора от небялата раса за нисши същества.

А то какво излезе – „Германия ще бъде управлявана от жена и гей мъж„.

Разбира се световните медии (те са част от голямата конспирация) не обръщат почти никакво внимание на този факт, а по-скоро се концентрират върху фактите, че г-жа Меркел изкара един успешен мандат в трудна коалиция, сравнително успя да запази Германия от кризата или че г-н Вестервеле е политик, който е започнал през 80-та година с основаването на младежката организация на партията си и е преминал през всички нива, бидейки доста последователен през цялото това време.

И макар бъртвежите на г-н Буковски да не ме вълнуват толкова, съм притеснен от това колко много млади, интелигентни българи с несъмнено демократични устои се понасят по течението на анти-политкоректното говорене.

Разбирам нагласите и спомените от едно време, но политическата коректност и цензурата стоят на два много далечни края на една тенденция. И когато някой се опитва да оправдае позицията си против, аргументирайки я с висшата ценност за „свободата на словото“ (която впрочем идва само и единствено след „свободата на съзнанието и мисълта“), нека си припомним, че разликата между „свобода“ и „сЛободия“ е това, че едното предполага и отговорности.

За финал бих искал нагледно да ви разясня какво ни очаква по времето на Новия Световен Ред:

Разголени феминизирани негърки ще газят педалските ни задници (ето, че не е толкова трудно да се пише политически некоректно).

Актуализация:


След края на футболната среща този привърженик беше арестуван и хвърлен в затвора с доживотна присъда без право на замяна, заради намацване с политически некоректни символи…