„В МВР засега не е постъпвал сигнал срещу групировката ТИМ. Ако постъпи, ще го проверим„, каза министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Така той коментира призива на германския журналист Юрген Рот към премиера Бойко Борисов да предприеме разследване срещу варненската групировка.
България
Мотивирано
Чета в „Дневник“, че Станишев искал „по-мотивираща“ кандидатура за кмет на София от Георги Кадиев.
И аз искам по-мотивиращ кандидат за председател на партията.
Ама слуша ли ме някой?
През 2007г. Станишев, с триста зора, успя да наложи „неговия човек“ ген. Бриго Аспарухов за кандидат за кмет на БСП в София. Тогава партията постигна своеобразен рекорд – мажоритарната й кандидатура имаше по-нисък резултат от пропорционалната листа (за общински съветници).
Поредните изпълнения на г-н Станишев просто затвърждават това, което много хора вече знаят – че той и екипът му тотално са скъсали с реалността и отказват да направят каквато и да е връзка с нея. Как иначе да тълкуваме отказът му да подаде оставка, след като фактически се превърна в най-слабия лидер на Левицата в България?
Това добре, но как да обясним нежеланието/неможенето на останалите лидери и редови членове на партията да направят нещо по въпроса?
Да потърсят сметка на този, който в крайна сметка носи отговорността.
Майкъл Шийлдс – помилван?
Току що видях следната новина в „Гардиън“ – футболният хулиган Майкъл Шийлдс, който беше осъден от български съд на 15 години затвор (по-късно намалена на 10 години затвор и изпратен в Обединеното кралство да я излежава) за зверския опит за убийство на българския барман Мартин Георгиев, е бил помилван от британския вътрешен министър Джак Стро и предстои да бъде освободен!Навярно г-н Стро разчита на това, че случаят е вече забравен – единственият начин да се реагира е, ако достатъчен брой хора реагират на „новината“.
Скарани с действителността
Ако още не сте разбрали за изцепката на Пловдивския митрополия Николай, можете да прочетете при Павел Николов.Общо взето „владиката“ казал, че нещастието в Охрид се случило заради концерта на Мадона и заради това, че „паството“ не послушало владиците и отишло на концерта.
Изказването на отец Николай не е просто проява на лош вкус в крайно неподходящ момент.
За пореден път получаваме нагледно доказателство за това колко изостанала и скъсала с действителността е Българската православна църква. И по-точно най-висшият й клир. Учудващо е, че хора, които се славят с добрия си търговски нюх при раздаването под наем на имоти или атрактивни локации за поставяне на рекламни билбордове или други, които са най-вече известни с това, че могат да изпият по бутилка уиски на сядане на маса, се оказват толкова тесногръди и назадничави.
Разбира се, всяка една църква по света – било то християнска или мюсюлманска, е повече или по-малко догматична и консервативна. Но ръководителите на БПЦ са по-особен случай. Тяхната тотална загуба на връзка с реалността я превръща в остаряла и ненужна институция, от чието съществуване гражданите не виждат почти никаква полза. В резултат влиянието на официалните структури на БПЦ сред българското общество клони към нула, което позволява изникването и популяризирането на какви ли не вероизповедания, някои от които милеят повече за материалното благосъстояние на техните ръководители, отколкото за душевното здраве на последователите си.
Случаят с кораба на Охридското езеро и концерта на Мадона е само малък белег за пълния отказ на ръководството на БПЦ да се доближи до обикновения живот на българските граждани, да разбере какво ги вълнува и тревожи и да направи това, което е призвана да направи – да даде съвет или успокоение на тези, които го търсят.
Виновен до доказване на противното
Преподавателят Петкан Илиев е бил уволнен от ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Борислав Борисов.
„Аз като ректор считам, че е недопустимо той да провежда и участва повече в изпитната сесия и въобще в учебния процес и обучението на студенти в УНСС„, е посочил Борисов. Той е готов да преразгледа позицията си, ако съдът оправдае Петкан Илиев.
Не че се съмнявам особено много във вината на г-н Петкан Илиев. Но се надявах, че в територията, наречена България, все още властват някакви правила и закони. Че вината се установява от съда и че всеки е невинен, докато съд не го намери за виновен.
Явно тези предпоставки обаче не важат за проф. Борисов и неговия екип. Няколко седмици след като проверка, назначена от ректора на УНСС, откри, че в университета няма корупция (нали всички знаете как няма…), един преподавател е уволнен ей така. Проф. Борисов не може да допусне той да участва в изпитната сесия. Ами тогава може да го отстрани например – до изясняване на виновността.
Разбира се отстраняването не е толкова ефективен ПъРъ механизъм като звучното пляскане на уволнения.
Да, може би всички очакваме скалпа, на хванатия в корупция преподавател. Но замисляме ли се, че утре по същия начин може да пострада някой от нас, от нашето семейство, близък приятел или колега. И то без да се е провинил, просто заради конфликт с началника си (например).
В съвсем кратък текст засегнахме две огромни и силно болезнени теми за обществото ни – образованието и закрилата на трудовите права. За съжаление не виждаме нито една политическа сила, способна да предложи стойностни и работещи решения по тях.
Новини на турски
Кулминацията на този публичен ‘дебат’ беше участието в сутрешното студио на Нова ТВ „Челюсти“ на един от журналистите, които четат новините на турски и… самият Боян Расате.
Не мога да разбера защо Нова ТВ умират да канят за коментатор на теми, които засягат основни човешки права, човек, осъден за расизъм и насаждане на нетолерантност, но това си е „политика на телевизията“ както се казва.
Искам съвсем накратко да обясня защо аз съм ЗА това по БНТ да има новини на турски език. Преди всичко трябва да си дадем сметка, че България не е хомогенна държава. Българската нация се състои както от хора, произхождащи от славянско-прабългарския етнос с различните примеси на куманска и прочие кръв, така и от роми, тюрки и прочие. Освен това нацията ни не е хомогенна нито по религиозния си признак, нито дори по езиковия. Опитвайки се да отречем това и да наложим някакъв хомогенен и универсален състав на нацията с нищо не спомага за сплотяването й, а точно обратното.
Правейки се на ударени и криейки се зад вечната реплика „официалният език в България е българският“ с нищо не променя факта, че куцащата образователна система произвежда полу-грамотни хора дори сред славянския етнос, за който българският е „майчин“, а да не говорим за тези, които го научават като втори. Разбира се с това не искам да оправдая невладеенето на българския – то обрича жертвите си на вечна маргинализация и ефективно изключване от обществото. Но едва ли 10-минутните новини на турски ще откажат някой, който наистина иска, да научи българския език – независимо дали му е роден или не.
И най-накрая, повече от всичко на света, бих искал българите от турски произход да се информират и да формират мнението си по важните за всекидневието ни неща от Българската национална телевизия, а не от Atv или някой друг турски канал.
Има и още една причина, поради която не разбирам воят срещу новините на турски – тази година турските сапунени опери са най-популярните предавания по националните ни телевизии. Всеки уважаващ себе си канал предава най-малко по 2 сериала, от които турският бит и култура се леят свободно на талази. И явно много се харесват.
Така че всички онези, които громят турцизацията на България, а вечер в 20:00 сядат да гледат „Перла“ могат най-малкото да се замислят колко лицемерен е шовинизмът им.
Дневният ред на България
Всички знаем кои са големите проблеми, пред които е изправено обществото ни. Корупцията, хаосът, неспособността да се гарантира елементарна справедливост и сигурност на хората. Големият провал на т.нар. „политически елит” на България не е неосъзнаването им, напротив – българските политици все по-добре съумяват да посочат и да направят (или да симулират, че правят) нещо по въпросите, които най-много дразнят съгражданите им. Последен чудесен пример в това отношение е решението на новия министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов, който изпрати 14 патрулки, които да дежурят по пътя Сливен – Карнобат където традиционно през лятото се получават най-големи задръствания.
Истинският проблем на политиката в България е липсата на лидерство. Тук бързам да уточня, че смисълът, в който използвам думата няма нищо общо с идеята за т.нар. „твърда ръка”. Това, което в случая имам предвид под лидерство е способността да се „отделят” основните предизвикателства и нужди, като посочения по-горе пример, и да се създаде и защити дневен ред на обществото, който да му помогне да се справи с тези проблеми.
И за да не звучи прекалено теоретично и комплексиран аргументът ми нека се опитам накратко да предложа своя възглед за дневния ред на българското общество, който би ни спомогнал да се изправим срещу дълбоката криза, в която сме изпаднали и на която 20-левките рушвет за пътните полицаи и всички други ежедневни тъпотии са само проявление.
Дневен ред от 4 точки
Преди всичко бих искал да фокусирам вниманието на читателя върху основополагащото си убеждение, че българското общество трябва и (по-важното) може да се справи само с предизвикателствата, които стоят пред него. Предложените по-долу решения ще му дадат необходимите средства и инструменти, с които да реши проблемите си. Целта ми е не подробно да разчертавам програмата за изпълнение във всяка една от точките, а максимално концентрирано да акцентирам върху значението на всяка от тях и необходимостта й да присъства в този „дневен ред”.
Демократизация
Преди всичко една толкова амбициозна програма за реформиране на целия обществен порядък не би могла да бъде постигната без реформиране на начина, по който функционира българската политическа система. Голямата цел на тази програма е утвърждаването и заздравяването на българската демокрация – като единствено легитимната и справедлива форма на управление, способна да гарантира свободата, равенството пред закона и благоденствието на всички български граждани.
Радостно е, че през последните 1-2 години тази тема навлезе във вниманието на обществото, но по традиция всяка добра новина е гарнирана с поне няколко лоши – това, което ни беше представено за политическа реформа от старото мнозинство и заявките на новото, които включват екзотики като „президентска република” и „намаляване броя на народните представители”, с нищо не могат да гарантират, че промяната ще е позитивна.
Преди всичко на гражданите трябва да бъдат дадени повече възможности да участват във вземането на решения и повече сила да избират кой да ги представлява. Чистият мажоритарен избор, колкото и изкусително да звучи, е неподходящ за страната ни. Вместо това, много по-добре би било да се съсредоточим върху това как да вкараме реално работещ мажоритарен елемент в рамките на пропорционалната система. Подходяща стъпка в тази посока би било разширяване на преференциалния вот, но разбира се да отпадне необосновано високата бариера от 15%, която бе въведена само с една цел – да го направи неработещ.
Въвеждането на мажоритарен елемент трябва да бъде комбинирано с реално възможности гражданите да участват във вземането на политически решения – чрез улесняване на процедурата за свикване на референдум и въвеждането на гражданска законодателна инициатива.
Един от най-важните критерии, по които ще бъде мерен успехът на политическата реформа, е справянето с политическата корупция. Едно от основните решения в тази насока е осезаемото увеличаване на публичното финансиране за политическите партии и обединения. Може би звучи цинично, но простата сметка показва, че няколко десетки милиона лева бюджетни средства годишно биха излизали доста по-евтино на обществото, отколкото 1,5 млрд. изгубени в дълбоките джобове на корупцията.
Не на последно място реформа в политическата система не би могла да бъде осъществена без реформа в собствеността и начина на действие на средствата за масово осведомяване. Без яснота и прозрачност върху собствеността и без гарантиран плурализъм и отразяване на всички мнения е невъзможно да постигнем реално работеща демокрация.
Човешки права
Може би както в първата част с честото наблягане на думата „демокрация” и тук споменаването на човешките права ще прозвучи малко наивно и далеч от реалната проблематика. В крайна сметка обществото ни „има много по-сериозни проблеми за решаване” – гарантирането на правото на живот, достоинство и собственост на гражданите, предпазването от посегателства и т.н. Но какво са всичко това, ако не основни човешки права?
Разбира се, не можем да пренебрегнем и други групи в обществото, които имат нужда от защита на правата си – например етническите, религиозни или сексуални малцинства, хората с увреждания и други.
Инвестицията на пари и усилия в тази насока може да се възвърне многократно в следващите години. Най-малкото по-високо образованите и интегрирани в обществото негови членове са по-неподатливи на изкушенията на престъпността, наркотичните вещества и/или радикалните идеологии и религии.
Социална държава
И докато все още сме на темата за „инвестирането” в човешкия потенциал на обществото ни, бих искал да засегна и темата за осъществяването на европейския социален модел в страната ни. Прекалено силното въздействие на неолиберализма над българското общество кара много от съгражданите ни да мислят, че социална държава значи помощи за хората, които не искат да работят и/или „взимане от тия, които имат пари, за да се дадат на тия, които нямат”. Разбира се, това не може да бъде по-далече от истината.
Социалната държава е най-просто казано набор от обществени услуги, които трябва да бъдат достъпни за всеки, независимо от социалния или финансовия му статус. Такива са ефективното и висококачествено образование, работещото здравеопазване, грижите за децата. Всяка от тези услуги, освен признак за високо развитие на дадена държава, представляват и де факто „инвестиция” в хората й – очевидно е как образованите и физически здрави хора спомагат за развитието и просперитета на дадено общество.
Среда на живот
Последен, но не и по значение, фактор за бъдещето развитие на страната ни е грижата за опазването на природата и средата на живот в България. Проблемът тук произтича от пълната убеденост на гражданите, че държавата не е безпристрасният посредник и съдник, който по дефиниция би трябвало да бъде. Така всеки, който по някакъв начин бива ограничаван или ощетяван от държавната политика по отношение на опазването на средата счита, че в правото си, когато се съпротивлява против ограниченията, които се отнасят до него.
Отделно от очевидните биологични и морални доводи за опазване на природата и запазване на биоразнообразието, въпросът за средата на живот е важен и по множество икономически и социални въпроси. Град Банско и черноморската ваканционна агломерация, която започва с комплекса Св. Влас и завършва със село Равда са чудесни (и не единствени) примери за абсолютно неустойчивия подход за развитие на туризма. А София е чудесен пример за град с неравномерно развитие и западащи функции заради ужасното си управление, белязано от липса на елементарен поглед в бъдещето.
Преминавайки от локалния към глобалния аспект, трябва да обърнем внимание и на промените в климата, които вече доминират в дневния ред и на Европейския съюз, и на ООН. От последовател и дори понякога противник на мерките в тази сфера, България трябва да се превърне в техен двигател и проповедник. Мисленето в перспектива за тези проблеми ще ни позволят да се подготвим за предизвикателствата на идните години.
Една сбъдната мечта
От Освобождението насам българското общество винаги се е мотивирало и сплотявало около една обща цел, която представлява по същество най-дълготрайният консенсус, съществувал някога сред нацията ни – догонващото развитие. Понякога сме напредвали уверено по този път, друг път сме се връщали назад. Днес обаче имаме възможността и най-благоприятните условия да съставим програма за действие, с която да постигнем този „дълъг скок”. Трябва сами пред себе си да признаем, че той е труден, но не и невъзможен. Че изисква сериозен анализ на способностите и слабостите ни и мотивация за дълга и трудна работа. Първата крачка, която трябва да предприемем е малка, но сериозна – да повярваме, че можем.
Снимка: vsekiden.com
Коалиционни
По всичко личи, че мечтата на г-н Бойко Борисов ще се сбъдне. ГЕРБ ще състави свое самостоятелно правителство (ах, а как само преди 2-3 месеца си говорихме, че коалициите вече са неизбежни…), дори без да е събрал необходимите 121 народни представители в групата си.Ситуацията е такава, че нито една от парламентарните групи вдясно (Атака, Синята коалиция, Ред, законност и справедливост) не може да си позволи да не подкрепи ясните победители в изборите след напълно делегитимираното управление на Тройната коалиция. По силата на тези обстоятелства Бойко Борисов може спокойно да поставя условия, да коментира, да говори за морално право и пр. Всички онези, които действително или деклартивно бяха и са против Тройната коалиция, ще го подкрепят и вече го заявиха под една или друга форма. Това ще даде стабилна подкрепа при гласуването на кабинет, което най-вероятно предстои през тази или следващата седмица – най-вероятно резултатът ще е нещо от порядъка на 160-170 гласа в подкрепа. Но това дава една измамна сигурност на бъдещия Минпред (малко Новговор).
Проблемите може и най-вероятно ще дойдат от две страни – ПГ на ГЕРБ и „коалиционните“ партньори от трите по-горе изброени политически сили.
При първи сигнали за отклоняване от „новия курс“, начертан от лидера на ГЕРБ, а то неминуемо ще се случи (не искам да съм лош пророк, но не мога да си кривя душата), г-н Борисов внезапно ще започне да губи от блясъка си и неминуемо ще намалее и обаяните му сред собствените му подопечни. Напълно възможно е да видим разпокъсване на групата на ГЕРБ в НС – особено, ако историите и вицовете, че Бойко Борисов щял тепърва да се запознава с депутатите на ГЕРБ се окажат верни.
При едно подобно „свиване” на ПГ, много скоро може да се окаже, че оцеляването на кабинетът зависят от поне 2 от подкрепящите политически сили. А те ще се чувстват все по-„срамежливи” да подкрепят един кабинет, който с провалите си и скандалите за корупция наподобява стария.
Още от началото обаче виждаме, че ГЕРБ явно ще разчита за подкрепа до голяма степен на втората най-голяма сила в десния (даже крайно-десния) дял на политическия спектър – Атака. Това е опасна тенденция и може да коства голяма част от европейската легитимност на партията. Обещанията на Волен Сидеров за твърда подкрепа може лесно да заблудят Бойко Борисов, че го чакат безоблачни четири години. Същото важи и за РЗС.
Съдбата на новото мнозинство отново е в ръцете на по-малки партньори, така че колкото и да ни се струва стабилно мнозинството в момента (а и на лидера на ГЕРБ май) много скоро нещата може да изглеждат по съвсем друг начин.
Снимка: в-к Капитал
"Оставката на Станишев е проблем на елита на БСП, не на членовете й"
Нямам навик да пускам по няколко публикации на ден, но това на което попаднах преди малко, толкова силно ме смути и възмути, че не мога да си намеря място. Росен Карадимов е един от близките съветници на вече бившия Министър-председател и най-слаб лидер на БСП Сергей Станишев. Ето какво казва демократично мислещият господин за в-к „24 часа“:Проблемът с оставката на Станишев е проблем на елита на БСП, а не на симпатизантите и членовете. В момента БСП се нуждае от много ясна консолидация.
Аз дори не мога да повярвам, че такава отвратителна арогантност и простотия е възможна. Обаче вече нищо не ме учудва. Планирам да пиша тия дни пак по въпроса, но помнете ми думата – БСП е мъртва партия.
Интервю "Следизборно с Господин И"
Илия Марков е млад, добре образован, изключително политически грамотен. Илия казва, че е социалист от както се помни и блогър (Господин_И) от около шест години. Илия е заместник-председател на НС на Българската социалистическа младеж (БСМ) и член на изпълнителното бюро на ЕКОСИ – младежката организация на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Освен това е един от тримата, заедно с Радан Кънев и Комитата, от видео блога „Пристрастно“ по RE:TV.
ентелегентно: Защо си социалист?
Илия: Това е вътрешно убеждение. Смятам, че не съм си го избрал. Това е разбиране за устройството на света и на обществото – вярвам, че обществото не е сбор от единици, всяка е сама за себе си. Вярвам, че в общото действие на тия единици се ражда нещо по-голямо и нито една единица не бива да бъде отхвърлена или изоставяна.е: Учил си във Великобритания. Как попадна там?
И: Бях решил, че искам да уча политически науки, избрах си университет и така. Като отидох в University of Essex се оказа, че факултетът им по Политология е един от най-добрите в Англия, но беше късмет. Това не го знаех преди да тръгна.е: А защо се върна?
И: Това никога не е стояло като избор.е: И сега какво след изборите?
И: Хубавото на тези избори, безспорно е, че участваха повече хора. Но активността не е рекордна, защото 60% е малко – в Европа това е ниска активност. Активност имаше, обаче защото хората се почувстваха уплашени. Усетиха, че БСП и ДПС не им мислят доброто. Хората, които работиха по закона за изборите решиха, че на хората не им пука за демокрацията. А всъщност хората разбират, че демокрацията е предпоставка те да се развиват и да живеят добре. А най-хубавото е, че висока активността обезсмисля купуването на гласове. Чисто финансово, даже.Обаче когато хората виждат, че не им се предлага нищо реално, само един красив на думи проект, тогава няма как да гласуват. Затова ГЕРБ носят много голяма отговорност сега. Ако излъжат отново хората, на следващите избори пак никой няма да излезе да гласува. И тогава ДПС ще имат не 30, а 60 народни представители, както каза И.Е Станов.
е: Казваш, че хората искат истински неща, но в крайна сметка не си ли избраха пак нещо красиво без съдържание. Не е ли ГЕРБ поредния балон?
И: Най-вероятно е. Обаче първо сме длъжни да се съобразим с избора на гражданите. И второ, трябва да им дадем време.е: Аз съм песимистично настроена.
И: И аз…Нали знаеш, каква щяла да е първата работа на Бойко Борисов – да се запознае с депутатите на ГЕРБ.
е: С Маниака например… Защо се провалиха мажоритарните избори?
И: Те бяха грешно зададени – това не е мажоритарност, не и демокрация. Няма равнопоставеност. Не може избирателен район в София да има еднаква тежест с по-малък такъв в страната. Пак всичко идва от закона за изборите, като идеята беше да се намали тежестта на ГЕРБ и да се подсили тази на БСП и ДПС в по-малките региони. И накрая БСП не взе нито един мажоритарен – вола като рие и си хвърля на главата.е: Какво ще се случи сега с БСП? И какво трябва да се случи?
И: С БСП не знам какво ще се случи… БСП е много изолирана от обществото, разчита на малък брой възрастни хора, които изпитват носталгия по младостта си, а БСП ги манипулира и лъже. Приказките на Станишев за „реваншизъм“ са насочени към определена група хора, които знаят какво значи тя. И на тоя фон аз мисля, че най-вероятния сценарий за БСП е този на НДСВ. Това не е хубаво, но според мен в обществото има достатъчно енергия за нова, модерна, европейска левица. Проблемът е, че най-вече поради историческите обстоятелства, много хора у нас, ако им кажеш че са леви, ще те набият или най-малкото ще се обидят. Но има доста, които имат леви идеи, но не биха се свързали с БСП. Има свободна енергия, която трябва да бъде организирана.е: БСП не може да бъде реформирана така ли?
И: Кой да я реформира? Ако погледнем парламентарната ни група – всичките 40 депутати, то няма какво толкова да гледаш даже, кой да я реформира. Старите муцини е ясно, че не могат. Новите лица – Кирил Добрев, който правеше рекламите с презареждането, Антон Кутев ли, Ивелин Николов ли? Кутев отговаряше за младежкия сектор, провали се с гръм и трясък. Николов като стана главен редактор на „Дума“ първата му работа беше да свали страницата на БСМ. Какво презареждане? Кой?
- С Радан Кънев от “Пристрастно”
е: Какво се случва с младежките организации?
И: Има хора в БСМ, които се реализират добре в партията, дори с минимални връзки със клановете. е, защото БСП нали знаеш, че е на кланове. Без обвързване и менторстване от някои от ‘големите’ в БСП няма пробив) Но има и такива, които въпреки, че са постигнали нещо в БСМ, някой е решил,че не са нужни и сега ги няма. СДС също си закопаха тяхната. В Европа не е така. Там минеш ли успешно през това ниво, гарантирано се развиваш нагоре.В България ДПС имат доста добра младежка организация, от която реално излизат нови хора. ДПС като цяло много инвестират в хората си и имат подготвени млади. И понеже го правят, там вече има и доста българи, което може би е и пътя партията да се отвори.е: И какво се оказва, ДПС ли е най-“нормалната“ партия в България?
И: Да, в много отношения. Проблемът е, че Доган си сегментира електората. Всъщност българите нямат негативно отношение към турците, а към Доган. А на останалите партии не им пука – след нас потоп. Станишев месеци лъжеше колко всичко е наред – буквално лъжеше. Изобщо не му пука какво ще стане след четири години, като отпадне партията.е: Тъпо е да не му пука. Той е млад мъж, какво ще прави от тук нататък.
И: Какво, в някой център в Москва да изследва униформите на руската армия…е: Махни Станишев. Как виждаш себе си в реформирането на лявото?
И: Като участник, но по-скоро в синтезирането на нещо ново, отколкото в реформирането на старото. Всъщност името няма значение, важно е да се тръгне отдолу нагоре, а не обратно. Аз с каквото мога ще участвам. Аз и сега участвам – пиша, ходя по срещи, организирам…е: Кога ще спре появата на малките партии?
И: Няма да спре. Те не са малки, защото имат ресурси и добра организация.е: А кой ще е следващия „феномен“ след Бойко?
И: Не знам. Може и Яне да е. Ще те учуди ли (смее се).е: Не знам и аз. Май вече нищо не ме учудва.
И: И мен вече нищо не ме учудва.Е не беше бира, кафе беше, но това е важното. Важното е най-накрая да имаме политици, на които им пука и осъзнават, че предизборната кампания започва от деня след предните избори. Както и политици, които да дават път на хора като Илия, а не да се правят, че не забелязват перспективните млади. След изборите на 5 Юли Илия имаше редица медийни изяви, в които критикува БСП и Сергей Станишев, което по стара традиция има вероятност да се обърне срещу него… Искрено се надяваме Илия да докаже, че традициите не са това, което бяха.
* “Пристрастно” се излъчва по RE:TV в неделя вечер от 1930.





