Редизайн на блога

От доста време канех да прехвърля този блог на WordPress. Сега най-накрая това е факт и в момента четете „Господин И“ в новия му вариант.

Не мисля, че има нужда от дълги представяния, целта на тази публикация е да ви даде място да споделите мнението си за новия вид и да кажете какво ви липсва или дразни. Ако имате и някоя добра дума в никакъв случай няма да я върна.

Моля ползвайте формата за коментари отдолу.

Какво ново при републиканците?

Политическите коментатори в САЩ са сериозно раздвоени относно президентството на Барак Обама. Докато някои очакват той да срещне сериозни трудности да запази мястото си в Белия дом, други смятат, че освен ако няма голяма криза, с която администрацията да не се справи, Обама може да е спокоен за изборите.

Това до голяма степен зависи от това какво ще се случи в другия лагер – този на Републиканската партия – и кой ще спечели кандидатурата за президентството.

Моите разсъждения по този въпрос – в новия ми материал за блога на Foreign Policy България.

Корпоративен блогинг

Снимката е от блога на Комитата

Винаги съм избягвал да превръщам блога си в рекламно поле, независимо дали става въпрос за публикации или просто за реклами от Гугъл (каквито нямам съвсем нарочно). Избягвал съм го и заради това, че всячески се стремя да държа „професионалния“ и „политическия“ си живот разделени – а това е и продължава да бъде преди всичко политически блог.

Не за пръв път получавам покана от ПИБ за тяхно събитие. Отказвал съм и съм присъствал, никога не съм „отразявал“ подобно нещо в блога си поради горните причини, а и защото имам морални и политически съображения срещу собствениците на банката (и по-точно един по-известен).

Но след като в туитър и блогосферата последните два дни се разрази истински фурор срещу блогърите, осмелили се да кажат по някоя добра дума за продукт на банката, реших да не бягам повече от отговорност и да кажа какво мисля и аз.

Всъщност, ако се интересувате от продукта, най-добре да прочетете материалите, които написаха Йовко и Комитата – те дават достатъчно информация и позитивна и „негативна“, така че нямам какво повече да добавя за картите на ПИБ. На мен ми се струват готини и ми харесват, но едва ли ще направя целия труд да открия нова сметка в банката само заради тази карта при ниското (за момента) проникване на технологията.

Има два „принципни“ въпроса, които искам да засегна.

Първият, че блогърите са се „продали“ евтино за една почерпка. Познавам Константин Павлов и Йовко Ламбрев (извинявам се на колегите, които са писали и не споменавам – просто не съм имал възможността да проследя всичко по въпроса…) достатъчно отдавна, за да знам, че не биха написали нещо, което не мислят, заради 2 питиета и малко криошоколад (който честно казано не ми хареса… съжалявам, Мария!).

Всички, които пишат поне имат достатъчно доблест да си кажат, че са били почерпени. Това е етика, която не съществува в журналистическите среди. Дори в любимите на всички хипстъри издания на… (да не споменавам имена).

Вторият е, че ПИБ освен собственици, има и служители. Съвсем обикновени хора, които продават труда си, за да осигуряват прехраната на семействата си. И когато тези служители работят добре и умно, не виждам защо усилията им не бива да бъдат възнаграждавани. Широкото отваряне на банката към блогърите и интернет потребителите като цяло е дело точно на такива хора, които действат с ум и сърце.

Не искам да се отхвърлям в генерални размисли за смисъла на живота, но в България прекалено много не ужаваме труда на другите…но за това някой друг път, като поумнея.

Нови дрехи

„Мимикрията“ на блога ми продължава с пълна сила.

Днес се спрях на шаблон, който ми допадна и успешно го приложих в блога си.

Така че сега питам всички читатели – редовни или не, какво мислят за новия облик на „Господин И“?

Вер. 3?

Измина много време, откакто направих първия си блог и започнах да го списвам. Трябва да е било някъде 2004 или 2005г. – по времето имаше съвсем малко български блогове и идеята тепърва набираше скорост и в глобален мащаб. Не го казвам, за да се хваля – все пак блогът ми не е първенец, нищо че е толкова стар, ами като въведение към следващото съобщение.

Откакто започнах да пиша, въпреки промените в място, име, дизайн, стил и дори език, едно нещо никога не се е променяло – тематиката на „Господин И“. Политика. Независимо дали като коментар на текущи събития или споделяйки мнението си по дадена тема, блогът ми винаги е бил болезнено сериозен, вероятно на моменти дори скучен за хората, които се интересуват от материята в нормални количества. 🙂

Сега за пръв път обаче „Господин И“ започва да става излишен. Защо излишен? Да не би политиката да е „свършила“ в България? Не, разбира се. Просто вече има ново място, където смятам да публикувам политическите си коментари и собствени разсъждения – Алтернативи.БГ.

Този нов сайт е проект на Форума за социални алтернативи – независима неправителствена организация, която стартирахме с приятели и колеги – някои бивши, други настоящи – членове на БСМ. Учредихме Форума с абсолютната увереност, че няма структура в България, която да предлага и отстоява идеите и ценностите на модерната европейска левица – няма как да не спомена тук БСП, която е по-близо до идеите на консервативната десница, отколкото на социалдемокрацията.

Решихме, че най-добрият начин да започнем да развиваме и популяризираме идеите си ще е чрез едно електронно издание. И така се роди идеята за Алтернативи.БГ.

Извън политиката обаче има десетки неща, които ме вълнуват и които според мен чудесно биха намерили мястото си в личния ми блог. Така че постепенно смятам да спра да пиша тук за политика (е, може би ще анонсирам, поне временно, нещата, които публикувам в Алтернативи.БГ). И ще се опитам да пиша повече за книги, кино, театър, вино и всичко друго, с което запълвам свободното си време.

Ще ми се обаче да чуя и от „верните си читатели“ (всички обичаме клишетата) мнения по въпроса. Какво искате да четете? 🙂

Наивни размисли

Обикновено избягвам да коментирам разсъжденията и коментарите на други блогъри, но в случая малко случайно попаднах на това в „полетът на костенурката” и меко казано ме сърбят ръцете. Не искам да обиждам авторката на блога, но разсъжденията ѝ са безкрайно наивни и тъй като прекалено често се сблъсквам с подобна наивност по отношение на политическото протипоставяне ляво-дясно (която в някои случаи граничи с дебилизъм – няма да споменавам имена), реших да поразмишлявам по темата.

Ще започна с безумната, но наложила се трайно в съзнанието ни дуалистична представа за света, който се дели на „защитници на свободния пазар” и „демонизиращи капитализма”. Тоест, ако не си от едните, то тогава си от другите. Е, аз не съм от защитниците на напълно свободния пазар – пазарната икономика е безспорно най-добрият модел за стопанското развитие на едно общество, но оставена да се саморегулира, тя съвсем лесно се саморазрушава. Видяхме го прекрасно в последно време, след като оставихме една паралелна система (на инвестиционните мега-банки и хедж-фондове) да събори почти цялата световна икономика. Ролята на държавата като регулатор, доставчик на услуги от обществено значение (образование, здравеопазване и подобни) и ограничен участник в икономическата активност (като инвеститор и изпълнител на инфраструктурни обекти и подобни) е безалтернативно.

Вторият въпрос, върху който искам да се съсредоточа е този за „даването”. Слагам го в кавички, защото има много нюанси и детайли в това кой и какво „дава”. А както знаем, дяволът е в детайлите. Въпросът за „даването” е основен в разделението ляво-дясно. За класическите либерали и неолибералите, както и за консерваторите и специално за християн-демократите благотворителността е единственият и основен механизъм за подпомагане на онези, които са „наистина онеправдани”. В по-изтънчения си вариант, назован с красивия термин „филантропия”, системата на подпомагане и благотворителност донякъде успешно замества появата и реализирането на т.нар. „социална държава” от европейски тип в САЩ.

Важно обаче е да изтъкнем едно – всяка форма на подпомагане, независимо дали става дума за милиони или за жълтите ви стотинки е подаяние. Замислете се дали бихте раздали на бедните 1/3 или половината от заплатата си? Същото не правят и най-големите предприемачи.

В едно солидарно общество, което разчита на общите си усилия, за да се справи с трудностите, пред които се изправя, подпомагането и инвестирането в потенциала на обществото не зависи от милостинята, която най-богатите членове на обществото са готови да дадат, а от принципното и съразмерно носене на отговорност за преодоляването на проблемите. Това означава тези, които получават най-големи облаги от обществото, да носят и най-голяма финансова отговорност към него – оттук и произхода на прогресивното данъчно облагане, което се практикува в целия развит свят (включително САЩ).

Противниците на подобен подход, освен всички аргументи, често изтъкват и раздутата и неефективна бюрокрация като пречка пред осъществяването на тази солидарност. Само че те забравят или нарочно пропускат факта, че зад цялата фасада на „милосърдие” и „човещина” се крие една огромна и мощна машина от НПО-та, лидери, организации, до момченцата и момиченцата, които ви бутат картички в ръцете по „Витошка”, които веднага си дърпат част от „дарението” ви, много преди то да е стигнало до „клетите създания”, за които ви го взимат.

Както и не взимат под внимание факта, че разпределението на средствата, събрани по този „човеколюбив” начин не зависи от реалната необходимост, която има едно човешко същество, а от това колко добре ще се впише в тази квази-бюрократична мрежа и как ще се „маркетира”.

Така че аз не давам милостиня, защото не вярвам в нея. Вярвам в разумните, принципни и координирани усилия, прилагани от институциите на държавата, като представители на цялото общество и като агент на „общото благо”. И всички усилия, които полагаме трябва да са насочени не към разпускане на тези институции и техните програми, а към подобряване на тяхната работа.

Имаме будители

Снимка: actualno.com

Много обичам националните ни празници, но начинът, по който ги отбелязваме е изключително мухлясъл и скучен. В резултат, дори най-значимите ни празници се отбелязват от малък брой хора, без усещането за общност и споделеност, което е присъщо на подобни празници в други държави (например 4 юли в САЩ или 14 юли във Франция).

Хубав пример в това отношение е 1 ноември – празникът на народните будители. Отбелязваме го като ден на някакви стари умрели хора, които са били много умни. Ама с какво точно са били умни и как това се отнася до нас – не се знае.

Не че имам нещо против историческата ни интелигенция – напротив, изпитвам най-дълбоко преклонение и почит към нея, но наистина е много трудно да я съотнесем към съвремието ни. И затова днес искам да се опитам да поема по малко по-различен път, когато ви поздравявам за тазгодишния празник на българските будители. Искам да ви представя един будител от 2009г.

Представям ви Павел Борисов Николов. Един обикновен нормален българин. Един от тези, които не виждаме по телевизиите да правят простотии, от които не се възмущаваме, когато ни засекат на улицата или не ни дадат предимство на пешеходна пътека. И които са невидимото мнозинство в България. Всъщност с интелекта си и силата на духа си Павел Николов не е обикновен, той е специален. Обикновеното е в това, че всеки от нас може да бъде като него.

Ако се чудите какво толкова е направил, можете да разгледате виртуалната му библиотека. Павел Николов прави преводи на разкази, поезия, дори превежда „История на западната философия” на Бертранд Ръсел без да очаква заплащане, признание, без дори потупване по рамото. Само за себе си и за тези, на които може да им потрябва.

И това не е всичко.

Павел Николов преподава български език и литература в основното училище в село Вакарел, Ихтиманско (което аз добре познавам, тъй като едната ми баба и целият й род е от това село). Много хора може би биха сметнали това за задънена и неблагодарна работа. Истината обаче е, че това, което виждам от разказите на Павел в блога му за работата на него и колегите му, ме кара да „завиждам” на тези деца за това, че имат такива учители.

И тук стигаме до смисъла на празника на будителите. Примерът на Павел, и на такива като него, е че когато не ни достигат средства (независимо дали пари или нещо друго), разчитайки на силата на духа си, можем да постигнем много.

Честит празник!

Каква я мислехме, каква излезе?

Прекарах последните два дни да се надсмивам над старческите бъртвежи на Владимир Буковски и прехласването на българските интелектуалци и блогъри пред „непринудения му стил“.

Смятах, че всички приказки за феминистката и педерастка конспирация за налагането на нео-Марксистки тоталитарен ред в стил „1984“ са смехотворни глупости. Смятах, че изказването „Обама беше избран не защото е по-умен, а защото е негър“ е бълнуване на един възрастен човек с дълбоко вкоренен и неизлечим расизъм, който смята всички хора от небялата раса за нисши същества.

А то какво излезе – „Германия ще бъде управлявана от жена и гей мъж„.

Разбира се световните медии (те са част от голямата конспирация) не обръщат почти никакво внимание на този факт, а по-скоро се концентрират върху фактите, че г-жа Меркел изкара един успешен мандат в трудна коалиция, сравнително успя да запази Германия от кризата или че г-н Вестервеле е политик, който е започнал през 80-та година с основаването на младежката организация на партията си и е преминал през всички нива, бидейки доста последователен през цялото това време.

И макар бъртвежите на г-н Буковски да не ме вълнуват толкова, съм притеснен от това колко много млади, интелигентни българи с несъмнено демократични устои се понасят по течението на анти-политкоректното говорене.

Разбирам нагласите и спомените от едно време, но политическата коректност и цензурата стоят на два много далечни края на една тенденция. И когато някой се опитва да оправдае позицията си против, аргументирайки я с висшата ценност за „свободата на словото“ (която впрочем идва само и единствено след „свободата на съзнанието и мисълта“), нека си припомним, че разликата между „свобода“ и „сЛободия“ е това, че едното предполага и отговорности.

За финал бих искал нагледно да ви разясня какво ни очаква по времето на Новия Световен Ред:

Разголени феминизирани негърки ще газят педалските ни задници (ето, че не е толкова трудно да се пише политически некоректно).

Актуализация:


След края на футболната среща този привърженик беше арестуван и хвърлен в затвора с доживотна присъда без право на замяна, заради намацване с политически некоректни символи…

Накратко

Тази година за първи път не коментирах 9 септември. Цял ден се канех да го направя, докато не прочетох мнението на Христо, което той е публикувал в блога си. Мисля, че това е най-умереното и обмислено мнение по темата, което съм чел – самият аз винаги съм се опитвал да изкажа точно същите мисли по темата, за съжаление не с тази лекота като Христо. Препоръчвам ви неговия коментар.

За сметка на това обаче на същия ден беше публикуван и първият ми коментар на английски за блоговете на Social Europe Journal – „In The Red“ („На червено“). В него накратко съм споделил мислите си за кризата на левицата в Европа и къде аз виждам изходът от нея. Смятам в скоро време да преведа статията и да я пусна в този блог редактирана, но ако сте нетърпеливи можете да я намерите тук.

Интервю "Следизборно с Господин И"

Станах и аз мастит политически коментатор, почнаха да ме интервюират. Казвам го шеговито, разбира се (и има нужда от уточняване!), но миналата седмица, още пресно пресно след изборите седнах със Събина от супер-свежия блог „Ентелегентно“ да си поговорим за резултатите, партиите, новото мнозинство и какво очаква България оттук нататък. Препечатвам ‘интервюто’ както е публикувано в „Ентелегентно“.

Илия Марков е млад, добре образован, изключително политически грамотен. Илия казва, че е социалист от както се помни и блогър (Господин_И) от около шест години. Илия е заместник-председател на НС на Българската социалистическа младеж (БСМ) и член на изпълнителното бюро на ЕКОСИ – младежката организация на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Освен това е един от тримата, заедно с Радан Кънев и Комитата, от видео блога „Пристрастно“ по RE:TV.

ентелегентно: Защо си социалист?
Илия: Това е вътрешно убеждение. Смятам, че не съм си го избрал. Това е разбиране за устройството на света и на обществото – вярвам, че обществото не е сбор от единици, всяка е сама за себе си. Вярвам, че в общото действие на тия единици се ражда нещо по-голямо и нито една единица не бива да бъде отхвърлена или изоставяна.

е: Учил си във Великобритания. Как попадна там?
И: Бях решил, че искам да уча политически науки, избрах си университет и така. Като отидох в University of Essex се оказа, че факултетът им по Политология е един от най-добрите в Англия, но беше късмет. Това не го знаех преди да тръгна.

е: А защо се върна?
И: Това никога не е стояло като избор.

е: И сега какво след изборите?
И: Хубавото на тези избори, безспорно е, че участваха повече хора. Но активността не е рекордна, защото 60% е малко – в Европа това е ниска активност. Активност имаше, обаче защото хората се почувстваха уплашени. Усетиха, че БСП и ДПС не им мислят доброто. Хората, които работиха по закона за изборите решиха, че на хората не им пука за демокрацията. А всъщност хората разбират, че демокрацията е предпоставка те да се развиват и да живеят добре. А най-хубавото е, че висока активността обезсмисля купуването на гласове. Чисто финансово, даже.

Обаче когато хората виждат, че не им се предлага нищо реално, само един красив на думи проект, тогава няма как да гласуват. Затова ГЕРБ носят много голяма отговорност сега. Ако излъжат отново хората, на следващите избори пак никой няма да излезе да гласува. И тогава ДПС ще имат не 30, а 60 народни представители, както каза И.Е Станов.

е: Казваш, че хората искат истински неща, но в крайна сметка не си ли избраха пак нещо красиво без съдържание. Не е ли ГЕРБ поредния балон?
И: Най-вероятно е. Обаче първо сме длъжни да се съобразим с избора на гражданите. И второ, трябва да им дадем време.

е: Аз съм песимистично настроена.
И: И аз… :) Нали знаеш, каква щяла да е първата работа на Бойко Борисов – да се запознае с депутатите на ГЕРБ.

е: С Маниака например… Защо се провалиха мажоритарните избори?
И: Те бяха грешно зададени – това не е мажоритарност, не и демокрация. Няма равнопоставеност. Не може избирателен район в София да има еднаква тежест с по-малък такъв в страната. Пак всичко идва от закона за изборите, като идеята беше да се намали тежестта на ГЕРБ и да се подсили тази на БСП и ДПС в по-малките региони. И накрая БСП не взе нито един мажоритарен – вола като рие и си хвърля на главата.

е: Какво ще се случи сега с БСП? И какво трябва да се случи?
И: С БСП не знам какво ще се случи… БСП е много изолирана от обществото, разчита на малък брой възрастни хора, които изпитват носталгия по младостта си, а БСП ги манипулира и лъже. Приказките на Станишев за „реваншизъм“ са насочени към определена група хора, които знаят какво значи тя. И на тоя фон аз мисля, че най-вероятния сценарий за БСП е този на НДСВ. Това не е хубаво, но според мен в обществото има достатъчно енергия за нова, модерна, европейска левица. Проблемът е, че най-вече поради историческите обстоятелства, много хора у нас, ако им кажеш че са леви, ще те набият или най-малкото ще се обидят. Но има доста, които имат леви идеи, но не биха се свързали с БСП. Има свободна енергия, която трябва да бъде организирана.

е: БСП не може да бъде реформирана така ли?
И: Кой да я реформира? Ако погледнем парламентарната ни група – всичките 40 депутати, то няма какво толкова да гледаш даже, кой да я реформира. Старите муцини е ясно, че не могат. Новите лица – Кирил Добрев, който правеше рекламите с презареждането, Антон Кутев ли, Ивелин Николов ли? Кутев отговаряше за младежкия сектор, провали се с гръм и трясък. Николов като стана главен редактор на „Дума“ първата му работа беше да свали страницата на БСМ. Какво презареждане? Кой?

img_8929
С Радан Кънев от “Пристрастно”

е: Какво се случва с младежките организации?
И: Има хора в БСМ, които се реализират добре в партията, дори с минимални връзки със клановете. е, защото БСП нали знаеш, че е на кланове. Без обвързване и менторстване от някои от ‘големите’ в БСП няма пробив) Но има и такива, които въпреки, че са постигнали нещо в БСМ, някой е решил,че не са нужни и сега ги няма. СДС също си закопаха тяхната. В Европа не е така. Там минеш ли успешно през това ниво, гарантирано се развиваш нагоре.В България ДПС имат доста добра младежка организация, от която реално излизат нови хора. ДПС като цяло много инвестират в хората си и имат подготвени млади. И понеже го правят, там вече има и доста българи, което може би е и пътя партията да се отвори.

е: И какво се оказва, ДПС ли е най-“нормалната“ партия в България?
И: Да, в много отношения. Проблемът е, че Доган си сегментира електората. Всъщност българите нямат негативно отношение към турците, а към Доган. А на останалите партии не им пука – след нас потоп. Станишев месеци лъжеше колко всичко е наред – буквално лъжеше. Изобщо не му пука какво ще стане след четири години, като отпадне партията.

е: Тъпо е да не му пука. Той е млад мъж, какво ще прави от тук нататък.
И: Какво, в някой център в Москва да изследва униформите на руската армия…

е: Махни Станишев. Как виждаш себе си в реформирането на лявото?
И: Като участник, но по-скоро в синтезирането на нещо ново, отколкото в реформирането на старото. Всъщност името няма значение, важно е да се тръгне отдолу нагоре, а не обратно. Аз с каквото мога ще участвам. Аз и сега участвам – пиша, ходя по срещи, организирам…

е: Кога ще спре появата на малките партии?
И: Няма да спре. Те не са малки, защото имат ресурси и добра организация.

е: А кой ще е следващия „феномен“ след Бойко?
И: Не знам. Може и Яне да е. Ще те учуди ли (смее се).

е: Не знам и аз. Май вече нищо не ме учудва.
И: И мен вече нищо не ме учудва. :)

Е не беше бира, кафе беше, но това е важното. Важното е най-накрая да имаме политици, на които им пука и осъзнават, че предизборната кампания започва от деня след предните избори. Както и политици, които да дават път на хора като Илия, а не да се правят, че не забелязват перспективните млади. След изборите на 5 Юли Илия имаше редица медийни изяви, в които критикува БСП и Сергей Станишев, което по стара традиция има вероятност да се обърне срещу него… Искрено се надяваме Илия да докаже, че традициите не са това, което бяха.

* “Пристрастно” се излъчва по RE:TV в неделя вечер от 1930.