БСМ

Битката за Бузлуджа

август 2010    политика

В ляво предстоят интересни дни и никой не може да каже как ще завърши двубоят на титаните

Настоящият материал беше публикуван с леки корекции във в-к „Седем“ преди 10-ина дни.

„Бой последен настал е”. Ако има песен и рефрен, която лидерите на БСП изгарят от желание да бъде запята от оределия им електорат, то това е точно тази строфа на Интернационала. За тяхно съжаление неумолимият ход на времето, както и тяхната порочна некомпетентност, която е единствената прогресивна (тоест растяща) величина в партията, не могат да бъдат излъгани и „някога величествената” Българска социалистическа партия уверено върви към заника на славните си дни.

Противно на общоприетото мнение, за което подобна мисъл е а) абсурдна и б) трагична, аз (като ЛЯВ човек) смятам, че подобно развитие ще е полезно не само за левицата, но и за обществото ни като цяло. А освен това е и закономерно. Дълги години шепа политици се опитваше да противопостави „новото” (СДС) на „доказаното” (БСП) и да свърже идейно и дори организационно „лявата” партия с БКП и дори с БРСДП и така да „конструира” една организация, стара повече от век. Такава връзка не е невъзможна. Но освен по фамилно-кланово-финансовата линия, наследена от БКП, БСП трудно може да бъде наречена „лява” партия. Още по-трудно „модерна”. Няма нищо страшно в това – организацията беше и си остава една „партия на прехода” и след като той приключи (поне номинално) е време и във втората от най-значимите му политически структури да протекат процеси на реорганизация, подобни на тези в СДС след 2001г.

Парадоксално остава, че най-добронамереният председател на БСП и навярно единственият човек, който искаше да я реформира беше Жан Виденов. Но днес сме 2010г. и председателят на БСП се казва Сергей Станишев. Човек, доказал се като най-некомпетентният лидер на партията, след като изгуби изборите по-тежко и от проваления си предшественик, въпреки „успешното управление” и завършения 4-годишен мандат. Всъщност, в електоралното фиаско нямаше нищо изненадващо, предвид всичко онова, което успя да сътвори „лявата” БСП за 4 години във властта. Дори корупционните скандали и съмненията за защита на корпоративни интереси щяха да са достатъчни за една уверена загуба, но множеството авторитарни (като опитите за тотално следене на интернет трафика) и крайно неолиберални икономически решения (като въвеждането на плосък данък и премахването на необлагаемия минимум например) доведоха коалицията (и партията) до тежкото поражение. Хората не разбират от политическа теория и най-вероятно не могат да направят разликата между социална и неолиберална политика, но усещат най-добре състоянието по собствения си джоб и виждат как едно уж „социално” правителство усилва тежестта върху средната ръка хора, за даде повече на най-богатите членове на обществото.

Показателно за разгромът на БСП като партия и идея е невъзможността ѝ да се организира и възстанови в опозиция. Затова и все по-шумни ще стават клюките за разцепление и разпад. В момента има 3½ основни ядра, по които то може да протече.

Първият (и вече отслабен) такъв кръг е този около сегашният председател на БСП – Сергей Станишев. Реално той се е превърнал в цар без царство, тъй като влиянието на партията, която ръководи все повече клони към рамката на статистическата грешка. Погрешно е и широкоразпространеното мнение, че Станишев е „човек на Първанов” – истината е, че от доста време основната опора на бившият министър-председател са „хората в сянка”, които обичат да се събират да ядат супа всеки вторник в един скъп софийски ресторант в района на Интерпред. Случващото се вътре в този кръг също заслужава внимание. Най-близките хора на Станишев на „Позитано” продължават да бъдат Ивелин Николов и Антон Кутев, докато Кирил Добрев, който до скоро също беше един от най-приближените хора на Сергей е влязъл в конфликт с председателя на партията. Това е довело до един парадокс – новосъздаденото Младежко обедниение в БСП, което беше сформирано, за да премахне неудобната Българска социалистическа младеж (на която съм дългогодишен член и понастоящем зам.-председател) е изпаднало в немилост пред „Високата порта”, тъй като реално е „на подчинение” на Киро Добрев, който вече го използва като инструмент в борбата си срещу Станишев. За никого не са тайна обаче и близките връзки между фамилиите Добреви и Първанови и в тази връзка са основателни и подозренията, че Кирил Добрев бива използван като камикадзе, което трябва да мъти водите около кораба на Станишев (умело назован от един популярен български журналист „Позитаник”).

И тъй като вече споменах президентската фамилия е нормално веднага да се насоча към втория най-сериозен лагер, който може да определи бъдещето на левицата в България. Реално усилията на настоящия президент, който има и организационния, и финансовия потенциал, имат най-големи шансове да разцепят лявото пространство. Единственият проблем, който седи пред Първанов е понаклепаният му вече авторитет и липсата на реален идеен потенциал. Бившият председател на БСП не може да се оплаче и от липса на силни съюзници вътре в БСП, като освен Кирил Добрев, за негов близък човек се смята и навярно най-силната фигура вътре в партията – Румен Петков. Въпреки болезнено лошата си репутация двамата са достатъчно обиграни, че да изиграят картите си по най-добрия начин – вадейки „млади” и „неопетнени” лица от нафталина като бившият външен министър Ивайло Калфин например (който преди време беше спряган за „бъдещ лидер” на „бъдещата президентска формация”).

Последните две ядра, които общо броя за 1½, са тези около Татяна Дончева и Румен Овчаров. Причината да не ги считам за фракции с пълен потенциал са различни за всяко. Бившата депутатка и настояща адвокатка се опитва да яхне вълната на славата, спечелена ѝ като „поразяваща уста”, събирайки странен меланж от не-точно-леви хора, „млади неопетнени” и „стари кучета”, с щипка екзотични фигури (като футболния треньор Пламен Марков), надявайки се че така ще успее да забърка рецепта сходна на тази на бомбастичния коктейл, който изстреля ГЕРБ до върха през 2009г. Аз лично не виждам как силите ѝ биха стигнали за прескачане на 4% бариера, която седи за влизане в НС. Тъжното е, че зад фасадата ѝ не се вижда нищо като идея и намерения, освен личната амбиция и желанието за политически реванш.

Лидерът на столичната организация на БСП Румен Овчаров и неговите приближени несъмнено осъзнават, че потенциалът им е ограничен. Засега изглежда, че техният избор е да играят в очаквателна позиция, опитвайки се да запазят най-голям брой опции отворени. Румен Овчаров може да разчита на един изграден и обигран кръг от млади лица, водени разбира се от Георги Кадиев, които би могъл да пласира навсякъде. Те ще се борят в и за БСП до момента, в който видят, че битката е обречена, след това биха могли да участват и при Татяна Дончева, ако нейният проект се окаже с потенциал.

Не бих искал да завърша този преглед без да обърна внимание и на няколкото „идейни” движения в ляво. Това са съвсем малки формации без реален организационен и финансов потенциал, изградени от ограничен брой съмишленици на базата на споделени идеи и ценности, вместо на споделени интереси. Най-сериозна от тях е т.нар. „Ляво крило в БСП”, което съществува като официална фракция вътре в партията. Лидерите на партията обаче успяха да му нанесат сериозен удар, давайки място на председателя на крилото Янаки Стоилов място в Изпълнителното бюро, с което най-гласовитият критик на партийното ръководство изведнъж изчезна от сцената. Другите две подобни структури са „Солидарна България” и Форума за социални алтернативи (който обединява бивши и настоящи членове на БСМ), но засега тези формации се борят преди всичко за мястото си под слънцето, опитвайки се да го намерят не със скъпи и шумни ПР акции (които не могат да си позволят), а изграждайки авторитета си като идейни центрове.

Китайското проклятие „пожелавам ти да живееш в интересни времена” е много подходящо за ситуацията в БСП. Както и да се развие ситуацията и която и страна да вземе надмощие на българската левица ѝ предстоят дълги и тежки времена на лутане и симулиране на модернизация. Тази криза няма как не се отрази и на цялото общество. Ако погледнем примера, даден ни от кризата в десницата, безпътицата там доведе последователно две неориентирани и некомпетентни правителства, а неспособността на десните да изведат нови и способни лидери, комбинирана с провала на БСП, запокити България в зоната на пожарникарския популизъм, гарниран с доза неофашизъм, излъскани и поднесени ни като „модерен консерватизъм”. При всички положения обаче подобно положение е по-добре от безвремието, което тегне в Левицата от 20 години.

Солидарни с многообразието

юни 2010    политика


За трета поредна година Българска социалистическа младеж застава зад Софийския прайд. Подкрепата ни е не само формална – за правото да се „протестира“, а свързана с убеждението ни, че всички човешки същества са равни пред закона и обществото и като такива имат същите права, включително да създават семейства, признати от държавата и обществото.

Това и моето лично убеждение. И като човек, който е изпитал тежестта на това да защитава ценностите и убежденията си искам да поздравя Радан Кънев за смелата му позиция и доблестта да я защитава в една „консервативна“ и донякъде „враждебна“ среда в собствената си партия.

Иначе моята позиция е ясна от няколко години, можете да разлистите този блог и да научите повече по темата. Пробвайте с етикета „ЛГБТ“.

Сега отивам да се готвя за участието си в К2 тази вечер след 18.30 където ще коментирам един още по-човешки проблем – затварянето на онлайн библиотеката „Читанка“ и правото на свободен достъп до култура от всички човешки същества.

Началото на края

май 2010    политика

През почивните дни в Испания се проведе заседание на изпълнителното бюро на ЕКОСИ (млад. орг. на ПЕС). Аз не можах да присъствам, тъй като в момента се занимавам с едни други хубави работи (за които ще разказвам по-нататък, ако всичко се развие позитивно), така че вчера получих „височайше“ обаждане с новини как е преминало бюрото.

Не крия, че повод за радост ми даде следната новина – Изпълнитеното бюро на ЕКОСИ напълно единодушно е отказало членство (дори като наблюдаващ член) на Младежкото „обединение“ в БСП (обединение на няколко все още останали върли кариеристи в БСП). Решението е съвсем логично и закономерно. Все пак за няколкото си месеца съществуване, МО успя да се прояви най-вече с веене на байряци с лика на „Любимия Вожд“ Сергей Станишев и една почистваща акция, когато отидоха да мият паметника на съветския войн с веро.

И докато подобни „политики“ са любима форма на младежка активност за ръководния апарат на Двайсе’летницата (да не са посмяли повече да ми се сравняват с Дядото), то те могат да предизвикат само смях на запад от Драгоман. Всъщност излъгах – не само смях, а и малко страх. Защото сравнението между това, което ни се представяше за „гнило статукво“ и това, което сега е „ново начало“ се вижда и с просто око и предизвиква странни реакции.

Така че, днес ЕКОСИ, а утре може и ПЕС, кой знае? Особено след като г-н Станишев и кръжецът от мухи-лай*арки около него направиха всичко по силите си да блокират провеждането на най-голямото ежегодно социалистическо събитие в Европа в България – Летният лагер на ЕКОСИ. Защо мислите го направиха? Защото домакинството беше поверено на БСМ. Не на Сергей Станишев, не на БСП – а на БСМ.

Накратко: жени и гейове

март 2010    политика

Обичам да пиша за 8 март, разликата е, че тази година мнението ми беше публикувано в новия сайт на Форума за социални алтернативи, който ви представих преди време. Често се случва да споря с ортодоксални либерали, че демокрацията не бива да бъде пречупвана през квоти и политически коректно поведение (аз по-скоро твърдя, че демокрацията изчезва, смазана под диктата на мнозинството) и тази година за 8 март реших да направя „дисекция“ на т.нар. „женска вълна“ в българската политика.

Ако ви е интересно, четете тук: Паритетно?
___________________________________

Ако се чудите с какво се занимавам тия дни – организирам гей паради всякакви. Така поне ни казва сайтът „Фрог нюз“, който е публикувал плакат, разлепен по софийските улици.

От него разбираме, че БСМ, Клуб „Спартакус“ (има ли го изобщо още тоя клуб?) и РЗС организират „Гей парад“ (сиреч – забранено за лесбийски и всякакви други подобни…да не казвам) със специалното участие на Сергей, Азис и Яне.

Супер. Ясно е, че прости хора с много свободно време има много, но защо такъв флагман на демокрацията и свободното слово като „Фрог нюз“ им обръща внимание?

От друга страна се радвам, че прогресивната позиция на БСМ по отношение хората с нетрадиционна сексуална ориентация се отбелязва от широки обществени маси.

Напред, младежи, на борба!

октомври 2009    политика

Avanti o popolo, alla riscossa,
Bandiera rossa, Bandiera rossa.
Avanti o popolo, alla riscossa,
Bandiera rossa trionferà.

– Bandiera rossa е известна италианска социалистическа и комунистическа песен

След по-малко от 24 часа БСП най-накрая ще удари дъното на пост-комунистическото си развитие (изразът само по себе си е еретичен, при положение, че партията уж се отрече от този си период и се „прероди”, заменяйки К-то в съкращението със С).

Над 10 и 11 октомври в хотел „Дедеман” в София, ще бъде учредено т.нар. „Младежко обединение” в БСП. Решението за създаването му е залегнало в новия устав на БСП, който беше приет преди близо година от 47-ия Конгрес (ноемрви 2008г.)

Младежкото обединение беше проект, замислен от Ивелин Николов, подпомаган от Антон Кутев, трайно подкрепян от Сергей Станишев и впоследствие прегърнат и от Кирил Добрев, чийто политическо късогледство и неграмотност започват да се набиват в очите на дори най-незапознатите наблюдатели. Тъмните амбиции на „Сивия кардинал” Николов обаче не са предмет на това мнение. Стремежът му да абсорбира все повече власт и влияние в рамките на партията, овладявайки младежкия сектор, са стара негова амбиция.

Истинският въпрос е защо всички авторитети, лобита и лидери в рамките на социалистическата партия с лекота жертваха БСМ в името на по-прозаични и прагматични (свои) интереси. Разбира се, не крия, че съм пристрастен в случая. Но има защо.

БСМ беше създадена през 1994г. като ново начало на младежкото социалистическо движение в България. Съвсем ново и съвсем необвързано с тъмното минало на казиоността на ДКМС и др. подобни структури. Нарочно или не, архитектите на БСМ (сред които Жан Виденов и… Николай Добрев) заложиха такава структура на организацията, която позволи през годините БСМ да се превърне в нещо по-различно. Едно ново начало не просто за младежите, а за Левицата като цяло. Примерите не са малко и съм ги споменавал неведнъж, няма да се позовавам на тях отново.

Разбира се всичко това представляваше голяма заплаха за статуквото и това бързо превърна БСМ в трън в очите на много от пред- и задкулисните играчи. Интригите и ударите не закъсняха. И така до 2008г. Но винаги дотогава се намираше някой – дали от „силните на деня”, понякога дори най-неочаквания човек, който да удари едно рамо и да помогне на организацията. Ако не друго, то поне да се съхрани. До ноември 2008г. аз вярвах, че въпросните хора го правят, защото осъзнават нуждата, между милионите интриги и далавери, да се съхрани капката разум, на която партията да може да стъпи в труден момент. Е, оказа се, че съм грешал.

В момент, в който всички крила и фракции се борят за надмощие в рамките на партията, а официалните им лидери и/или говорители бълнуват за „спасяване на Левицата” (като че ли Левицата може да съществува само между стените на „Позитано” 20), всички водещи фигури упорито продължават да мълчат за истинските грешки на това ръководство.

Учредяването на нова младежка структура по командно-административен начин, спуснато от „Позитано” 20 е външния символ на един процес, който започна да набира сила през 2001г., след избирането на Сергей Станишев за председател на Висшия (тогава) съвет на партията – а именно процесът на обратна централизация и де-демократизация на взимането на решения в БСП. Въпреки че изборът на председател на структурата е оставен за неделя, аз още отсега мога да ви кажа кой ще бъде този председател – един от малкото народни представители от БСП в младежка възраст, избран от губернията на Кирил Добрев – София-област.

Разбира се, след като се мотаха близо година с учредяването на новата структура, сега, седмица преди заседание на конгреса, което се очертава да бъде батално и кърваво – особено за лидера на БСП, е изключително важно да се подготви стройна структура от млади хора, които да веят червените байряци и да възхваляват достиженията и успехите на Любимия Вожд. Няма лошо, нека свикват, тъй като така или иначе занапред това ще е основната и единствена роля на младите синове и дъщери на партията.

Всички ходове и знаци, пускани от съответните ръководители на партията, сочат от каква младежка организация има нужда това ръководство на БСП – казионна, послушна, безгласна. Всяко от мероприятията на г-н Добрев, провеждани досега, бяха организирани по този калъп, всички изказвания и мярки бяха с това предвид.

Единственото, което остава да погледнем е едно число. 500. Това е броят на делегатите, които ще присъстват на въпросното учредително събрание. Интересното тук е, че до скоро числата винаги съдържаха 2. Преди 2-3 години Антон Кутев говореше за едни 20’000 млади хора, които били в структурите на БСП, но страняли от БСМ и не искали да участват в нея (вярно – по едно време намаляха до 15’000). После, когато Кирил Добрев се захвана със същата дейност и започна да прави добре украсени, но напълно изпразнени от съдържание срещи, бройката намаля до 2’000. Сега, младите леви, ще бъдат представлявани от 500 души. И ако съдя по досегашния си досег с младите хора, останали в левицата, това ще е най-безразборната пасмина от кариеристи, интиганти и „леки” мъже и жени, които България познава. С много малки изключения.

Но това е закономерно – когато сееш вятър, жънеш бури.

По информация на Агенция „Фокус“

Интервю "Следизборно с Господин И"

юли 2009    политика
Станах и аз мастит политически коментатор, почнаха да ме интервюират. Казвам го шеговито, разбира се (и има нужда от уточняване!), но миналата седмица, още пресно пресно след изборите седнах със Събина от супер-свежия блог „Ентелегентно“ да си поговорим за резултатите, партиите, новото мнозинство и какво очаква България оттук нататък. Препечатвам ‘интервюто’ както е публикувано в „Ентелегентно“.

Илия Марков е млад, добре образован, изключително политически грамотен. Илия казва, че е социалист от както се помни и блогър (Господин_И) от около шест години. Илия е заместник-председател на НС на Българската социалистическа младеж (БСМ) и член на изпълнителното бюро на ЕКОСИ – младежката организация на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Освен това е един от тримата, заедно с Радан Кънев и Комитата, от видео блога „Пристрастно“ по RE:TV.

ентелегентно: Защо си социалист?
Илия: Това е вътрешно убеждение. Смятам, че не съм си го избрал. Това е разбиране за устройството на света и на обществото – вярвам, че обществото не е сбор от единици, всяка е сама за себе си. Вярвам, че в общото действие на тия единици се ражда нещо по-голямо и нито една единица не бива да бъде отхвърлена или изоставяна.

е: Учил си във Великобритания. Как попадна там?
И: Бях решил, че искам да уча политически науки, избрах си университет и така. Като отидох в University of Essex се оказа, че факултетът им по Политология е един от най-добрите в Англия, но беше късмет. Това не го знаех преди да тръгна.

е: А защо се върна?
И: Това никога не е стояло като избор.

е: И сега какво след изборите?
И: Хубавото на тези избори, безспорно е, че участваха повече хора. Но активността не е рекордна, защото 60% е малко – в Европа това е ниска активност. Активност имаше, обаче защото хората се почувстваха уплашени. Усетиха, че БСП и ДПС не им мислят доброто. Хората, които работиха по закона за изборите решиха, че на хората не им пука за демокрацията. А всъщност хората разбират, че демокрацията е предпоставка те да се развиват и да живеят добре. А най-хубавото е, че висока активността обезсмисля купуването на гласове. Чисто финансово, даже.

Обаче когато хората виждат, че не им се предлага нищо реално, само един красив на думи проект, тогава няма как да гласуват. Затова ГЕРБ носят много голяма отговорност сега. Ако излъжат отново хората, на следващите избори пак никой няма да излезе да гласува. И тогава ДПС ще имат не 30, а 60 народни представители, както каза И.Е Станов.

е: Казваш, че хората искат истински неща, но в крайна сметка не си ли избраха пак нещо красиво без съдържание. Не е ли ГЕРБ поредния балон?
И: Най-вероятно е. Обаче първо сме длъжни да се съобразим с избора на гражданите. И второ, трябва да им дадем време.

е: Аз съм песимистично настроена.
И: И аз… :) Нали знаеш, каква щяла да е първата работа на Бойко Борисов – да се запознае с депутатите на ГЕРБ.

е: С Маниака например… Защо се провалиха мажоритарните избори?
И: Те бяха грешно зададени – това не е мажоритарност, не и демокрация. Няма равнопоставеност. Не може избирателен район в София да има еднаква тежест с по-малък такъв в страната. Пак всичко идва от закона за изборите, като идеята беше да се намали тежестта на ГЕРБ и да се подсили тази на БСП и ДПС в по-малките региони. И накрая БСП не взе нито един мажоритарен – вола като рие и си хвърля на главата.

е: Какво ще се случи сега с БСП? И какво трябва да се случи?
И: С БСП не знам какво ще се случи… БСП е много изолирана от обществото, разчита на малък брой възрастни хора, които изпитват носталгия по младостта си, а БСП ги манипулира и лъже. Приказките на Станишев за „реваншизъм“ са насочени към определена група хора, които знаят какво значи тя. И на тоя фон аз мисля, че най-вероятния сценарий за БСП е този на НДСВ. Това не е хубаво, но според мен в обществото има достатъчно енергия за нова, модерна, европейска левица. Проблемът е, че най-вече поради историческите обстоятелства, много хора у нас, ако им кажеш че са леви, ще те набият или най-малкото ще се обидят. Но има доста, които имат леви идеи, но не биха се свързали с БСП. Има свободна енергия, която трябва да бъде организирана.

е: БСП не може да бъде реформирана така ли?
И: Кой да я реформира? Ако погледнем парламентарната ни група – всичките 40 депутати, то няма какво толкова да гледаш даже, кой да я реформира. Старите муцини е ясно, че не могат. Новите лица – Кирил Добрев, който правеше рекламите с презареждането, Антон Кутев ли, Ивелин Николов ли? Кутев отговаряше за младежкия сектор, провали се с гръм и трясък. Николов като стана главен редактор на „Дума“ първата му работа беше да свали страницата на БСМ. Какво презареждане? Кой?

img_8929
С Радан Кънев от “Пристрастно”

е: Какво се случва с младежките организации?
И: Има хора в БСМ, които се реализират добре в партията, дори с минимални връзки със клановете. е, защото БСП нали знаеш, че е на кланове. Без обвързване и менторстване от някои от ‘големите’ в БСП няма пробив) Но има и такива, които въпреки, че са постигнали нещо в БСМ, някой е решил,че не са нужни и сега ги няма. СДС също си закопаха тяхната. В Европа не е така. Там минеш ли успешно през това ниво, гарантирано се развиваш нагоре.В България ДПС имат доста добра младежка организация, от която реално излизат нови хора. ДПС като цяло много инвестират в хората си и имат подготвени млади. И понеже го правят, там вече има и доста българи, което може би е и пътя партията да се отвори.

е: И какво се оказва, ДПС ли е най-“нормалната“ партия в България?
И: Да, в много отношения. Проблемът е, че Доган си сегментира електората. Всъщност българите нямат негативно отношение към турците, а към Доган. А на останалите партии не им пука – след нас потоп. Станишев месеци лъжеше колко всичко е наред – буквално лъжеше. Изобщо не му пука какво ще стане след четири години, като отпадне партията.

е: Тъпо е да не му пука. Той е млад мъж, какво ще прави от тук нататък.
И: Какво, в някой център в Москва да изследва униформите на руската армия…

е: Махни Станишев. Как виждаш себе си в реформирането на лявото?
И: Като участник, но по-скоро в синтезирането на нещо ново, отколкото в реформирането на старото. Всъщност името няма значение, важно е да се тръгне отдолу нагоре, а не обратно. Аз с каквото мога ще участвам. Аз и сега участвам – пиша, ходя по срещи, организирам…

е: Кога ще спре появата на малките партии?
И: Няма да спре. Те не са малки, защото имат ресурси и добра организация.

е: А кой ще е следващия „феномен“ след Бойко?
И: Не знам. Може и Яне да е. Ще те учуди ли (смее се).

е: Не знам и аз. Май вече нищо не ме учудва.
И: И мен вече нищо не ме учудва. :)

Е не беше бира, кафе беше, но това е важното. Важното е най-накрая да имаме политици, на които им пука и осъзнават, че предизборната кампания започва от деня след предните избори. Както и политици, които да дават път на хора като Илия, а не да се правят, че не забелязват перспективните млади. След изборите на 5 Юли Илия имаше редица медийни изяви, в които критикува БСП и Сергей Станишев, което по стара традиция има вероятност да се обърне срещу него… Искрено се надяваме Илия да докаже, че традициите не са това, което бяха.

* “Пристрастно” се излъчва по RE:TV в неделя вечер от 1930.

За европейска демокрация, за истинска европейска левица!

юли 2009    политика
Двадесет години след началото на демократичните промени, България е изправена пред решителен избор. На 5 юли българските граждани са изправени пред две алтернативи – да застанат зад статуквото на посткомунизма, зад начина, по който се упражнява публичната власт през последните години, зад това, което представлява българската държава днес; или да разтърсят здраво системата, да дадат шанс за ново начало на демократичното и европейско развитие на страната, да генерират политически импулс за преодоляване на проблемите, които ни направиха черната овца на Европа.

Като оставим на страни целия поток от предизборни препирни, откровени манипулации и лъжи, които изпълват предизборната кампания такава, каквато е днес, в предстоящия вот за Народно събрание, всеки от нас е изправен пред един сравнително простичък избор:

1 Да не гласува изобщо или да гласува за някоя от партиите от сегашната управляваща коалиция, за някоя от техните формации-мутанти, продукт на посткомунистическото задкулисно „политическо генно инженерство” И в двата случая, това означава, да се приеме начинът, по който се упражнява публичната власт през изминалите години, да се съгласим изрично или мълчаливо, че българската политика може, дори трябва да бъде такава, каквото тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ ни я показаха. Да приемем, че корупцията и злоупотребите с публична власт са нещо естествено, нормално присъщо на политиката. Нещо повече, да затвърдим и бетонираме положението, че именно тези престъпни явления трябва да стоят в основата на политическия процес, да бъдат причината, двигателят на упражняване на публична власт у нас.

Да не гласуваме или да гласуваме за статуквото на управлението и неговите креатури означава, да приемем или подкрепим, че назначенията в публичния сектор ще се извършват по партизански причини, въз основа на посредственост, конформизъм, сервилност. Да се съгласим, че социалната държава може да съществува само на хартията, а нейна единствена проявна форма да представлява подхвърлянето на жълти стотинки на пенсионерите преди провеждането на поредните избори.

Да не гласуваме или да гласуваме за някоя от партиите от досегашното управление означава, да скрепим с поведението си този начин на разходване на европейските фондове в България, който доведе до фактическото им спиране, до невъзможността България да бъде пълноценен участник в процеса на европейска интеграция.

2. Ако не харесваме тази реалност, ако считаме, че в начина, по който се упражнява публичната власт днес има сериозни и тежки пороци; ако искаме България да бъде наистина европейска държава, ако смятаме, че в нашето общество трябва да има действителна солидарност, че социалната държава трябва да съществува в конкретни форми и мерки както в социалната политика, така и в образованието, в подкрепата за семействата, в здравеопазването, в регионалното развитие; ако искаме да остане природа в България, да не бъдат унищожени красотите на нашите планини, море и градове заради варварския нагон за печалба на нискочели алчни новобогаташи и перачи на престъпно спечелени пари, не можем да забравим, че на 5 юли има избори.

Не можем да застанем поради каквото и да е оправдание зад някой от тези, които четири години утвърждаваха и използваха всички споменати пороци в изгода на себе си, своите обръчи от приятелски фирми, своите партийни храненици. Не можем, да оставим тези, заради които думата политика, партия и власт се превърнаха в обидни думи, да продължават безпардонно да се подиграват с труда и достойнството на българските граждани.

Ако не приемаме всичко това, трябва да гласуваме, трябва да подкрепим тези, които са доказали в политиката и действията си в обществото, че не са част от статуквото на посткомунизма. Че не са свързани с номенклатурата, агентурата или икономическите кръгове на тоталитарния режим. Че имат реално, истинско отношение към каузата, която отстояват. Тези са политическите фактори, които могат да допринесат за съществено изменение на сегашното политическо статукво, за утвърждаване на България като същинска европейска демокрация.

3. Изборът между статуквото на посткомунизма, между публичната власт, такава каквато е днес и развитието на политически процес и управление, съответстващо на интересите и мнението на гражданите, е въпрос на особена отговорност за тези от нас, които имат леви обществени и политически ценности и убеждения. Които са били или все още са ангажирани под една или друга форма с действие в лявото политическо пространство.

Изминалите двадесет години и особено периодът след 2005 г. недвусмислено показаха, че постигането на реална промяна в левицата, без прекъсването на пъпната връв с времето, хората, практиките, структурите на тоталитарния комунизъм, не е възможно. Лявото не е и не може да бъде въпрос на гола претенция, на червен цвят, на реторика, на криво разбрана русофилия, на аристократично възпроизводство или носталгия по времето на Тодор Живков. На поредното „презареждане” на старите схеми, старите семейства, стария манталитет.

Лявото са определени реални ценности, реално поведение, реални решения на проблемите, които има едно общество. И днес в България те за съжаление отсъстват, защото БСП недвумсилено показа, че е прекалено далеч от тях, независимо от всички претенции за противното. В този контекст, пред всички хора с ляво мислене и ценности, които споделят ценностите на демокрацията и подкрепят утвърждаването на България като пълноценна част от европейското обединение, стои въпросът, дали БСП е изразител и носител на тази перспектива? Отговорът според нас е не! И да се твърди противното е опасна заблуда или откровена неискреност!

Недопустимо е, да продължаваме, да се правим, че не виждаме какво се случва, че на разбираме какви процеси протичат в българското общество и каква е ролята на официалната левица в тях. Недопустимо е да намираме едни или други удобни обяснения и самоуспокоения, за да не реагираме, за да имитираме реакция, а всъщност да се вписваме в пейзажа и системата. Недопустимо е, да не се постави въпросът как да бъде осъществен нов синтез на лявото в България? Как да бъде поставено началото на нова левица, която не е поредната удобна дреха за наследниците на елита на тоталитарния комунизъм, поредната мимикрия основана на носталгията по времето преди 10-ти ноември.

Убедени сме, че първата стъпка по този път е активното участие в изборите на 5 юли, изборът на алтернатива, която може да разклати и събори статуквото на корупцията, олгигархичните зависимости, която да не позволи на българския „Октопод” да продължава да изсмуква живите сили на нашето общество. Става въпрос за избор не между лявото и дясното, а между европейската демокрация и проядената от корупция олигархия, между същинската правова държава и основаната на злоупотреби, шуробаджанащина и посредственост, ориенталщина. Отговорност на всеки съзнателен и принципен гражданин, е да не остане безучастен пред този избор! Отговорност на тези от нас, които споделят идеите на европейската демократична левица е, какво да направим оттам нататък, за да има истинска европейска левица в България!

Георги Николов, Председател на НС на БСМ
Стефан Падалски, Главен секретар на НС на БСМ
Николай Тотев, Главен секретар на НС на БСМ (2004-2006 г.)
Христо Христев, Заместник-председател на НС на БСМ (2000-2006) и заместник председател на МО на ПЕС (2007-2009 г.)
Мария Георгиева, Заместник-председател на НС на БСМ (2007-2009)
Радко Багдасаров, Заместник-председател на НС на БСМ
Илия Марков, Заместник-председател на НС на БСМ, Член на изпълнителното бюро на МО на ПЕС

9 Конгрес на ЕКОСИ

април 2009    политика
Между 16 и 19 април в Брюксел се проведе 9ия конгрес на ЕКОСИ (младежката организация на Партия на европейските социалисти) под надслов „Промяна за Европа“ (Change for Europe). Трябва да призная, че тръгнах от София с големи очаквания за Конгреса – и преди съм участвал в мероприятия и на Младежкия социалистически интернационал (МСИ), и на ЕКОСИ – винаги съм оставал очарован от сериозността и отдадеността, която младите социалисти от целия свят проявяват към политиката. Особено на фона на България, където политически дебат де факто не съществува, всяка възможност да общувам с млади социалисти от Франция, от Гърция, от Испания или от Латинска Америка или дори Нова Зеландия, ме презареждат и ми действат много мотивиращо да работя за такава Левица в България, която може да възпитава такова мислене и възприятие за света у младите хора.

Може би тук е време да дам малко на заден ход и да уточня, че тези срещи и събития не са парад на идеализма и наивността. Трябва да се отчете фактът, че за разлика от България, където партиите възприемат младежките си организации като детска градина, в Западна Европа отношението към тези структури е съвсем различно и съвсем сериозно се възприема подходът „това е училището за бъдещите национални лидери“. Не случайно бившите (а и настоящи) лидери на френските, на шведските млади социалисти – на европейските – днес са главни секретари на ПЕС (Филип Кордери), кандидати или представители за народни или европейски народни представители и пр. Е, и у нас имаме един такъв пример – Кристиян Вигенин, който е съосновател и един от първите международни секретари на БСМ, но неговия възход се свързва по-скоро със скъсването му с организацията, отколкото с нейното утвърждаване.
Знаейки тези неща, се отправих към Брюксел, заедно с колегите си от БСМ, за да участвам в Конгреса, на който предстоеше да бъда утвърден за представител на организацията си в изпълнителното бюро на ЕКОСИ. Знаех, че конгресът ще е вълнуващ, но честно казано реалността надмина и най-смелите ми очаквания.

Първите два дни на Конгреса (четвъртък и петък) преминаха в различни дискусии – разбира се, най-вече за икономическата криза и за бъдещето на Левицата. Реалната работа се съсредоточи в събота и частично в неделя.

Както е нормално за една международна организация, голяма част от решенията в ЕКОСИ се взимат след широко съгласуване и при търсене на консенсус. Такъв беше случаят с двете най-важни позиции – на Президент и Главен секретар на ЕКОСИ. След като досега те бяха разделени на паритетен принцип – Джакомо Филибек (от италианската Синистра джованиле) за Президент и Аня Шкжипек (от полските млади социалисти) за Гл. сек., през следващите две години и двете ще бъдат заемани от социалистки – Петрула Деледиму (от младежката орг. на гръцката ПАСОК) и Яна Бесамуска (от холандските млади социалисти). Тук искам да направя кратка вметка – нито една друга политическа организация в Европа не може да се похвали с подобна интеграция и равноправие между мъже и жени. Особено впечатляващ е фактът, че и двете достигнаха до избора си благодарение на лидерските си и организационни качества, а не поради политическа коректност.

Реалната борба беше за 8-те вицепрезидентски места, за които се бореха 12 кандидати и за позицията на Президент на Контролната комисия на ЕКОСИ. Тук е мястото да разкажа как се разпределят силите в организацията на младите европейски социалисти. Най-просто казано в ЕКОСИ съществуват две големи „фракции“ – център и ляво.

В Центъра попадат много организации като се започне от „Юга“ – Португалия, Испания, Италия, Гърция; Балканите (които са доминирани от младежкото ПАСОК като най-силна и влиятелна организация); Скандинавските организации (на които лидер е може би най-силната младежка социалистическа организация в света – шведската SSU) и немската JUSOS (млад. орг. на ГСДП), която също е много голяма и влиятелна и поради това има (основателни) претенции сама по себе си да представлява отделен блок. Петрула е представител и де факто лидер на този блок и на цялата организация.

Т.нар. „Ляво крило” се състои от Младежките организации от Франция, Белгия, Холандия, Австрия, Англия, Полша, Чехия и втората немска организация Die Falken. Този блок е доста по-малък (в ЕКОСИ всяка държава има по 12 гласа на Конгрес и организациите ги разпределят помежду си както намерят за добре) и общо взето съотношението Център : Ляво е 2:1. От друга страна в по-малобройното Ляво крило също попадат много сериозни организации (MJS Франция например – един от бившите им лидери в момента е началник на кабинета на Мартин Обри!).

Поради това сериозно различие в гласовете Центъра владее организацията и може да прокарва почти всички решения, които иска. Знаейки това, организациите от лявото крило бяха разбрали, че нямат достатъчно гласове да спечелят дори едно вицепрезидентско място. Мотивирайки се с това, че не им харесва как се развива организацията те излязоха с предложение броят на вицепрезидентите да бъде увеличен на десет, което беше отхвърлено (според мен резонно).

Това обаче накара повечето от гореизброените организации да напуснат Конгреса и да изтеглят кандидатите си за вицепрезиденти. Стана голям скандал, а най-неприятното беше, че целият спор беше мотивиран от стремежа за овладяване на „властови” позиции. Независимо от това обаче Конгресът обсъди и прие нов политически документ (Position Paper) и резолюции, насочени към предстоящите европейски избори (въобще, цялото мероприятие мина под техния знак).

В последния ден на Конгреса (неделя) отново станахме свидетели на комична ситуация. В края на дневния ред беше оставено приемането на нови членки на ЕКОСИ. Кандидати за пълноправни членки бяха младежките организации на Каталунската социалистическа партия и на Демократска странка на Борис Тадич. Организаторите ни бяха предупредили, че трябва да напуснем залата до 12.30, но след като (неуспешно) приключи гласуването за каталунската организация, водещата се опита да закрие предсрочно мероприятието. Когато и това не свърши работа домакините в International Trade Union House започнаха да изключват микрофоните и да гасят лампите, за да ни изгонят. В крайна сметка дори не успяхме да гласуваме кандидатурата на сърбите.

Така, краят на Конгреса се получи малко минорен и не толкова празничен, колкото ми се искаше поне на мен (като нямам поводи за левичарска гордост в България, поне в Европа да ми се намираха!). Сега имаме една ЕКОСИ, която е разделена на две и двете части са в конфликт. Оттук нататък има само един възможен път – на ново изграждане на доверието и сътрудничеството, на реформа на вътрешните правила на работа на организацията. Фактът, че толкова близо до изборите в организацията се случи подобно разцепление е неприятен, но същевременно ще подейства като естествена мотивация на всички страни да работят за възможно най-скорошна реинтеграция на ЕКОСИ.

БСМ традиционно принадлежи към централния блок, но поддържа и близки връзки с френските, белгийските и пр. млади социалисти. Ето защо ние можем да играем важна роля общувайки и с двете страни и работейки за доближаване на позициите ни. Оптимист съм, защото е пределно ясно, че в европейски мащаб лявото семейство е най-сплотено и най-отдадено на идеята за Федерална Европа. Освен това, въпреки конгресните интриги и кулоарни съглашения, видях че всички страни и всички „фракции” в организацията за узрели за необходимостта от промяна на структурата и функционирането на ЕКОСИ.

VIII Конгрес на БСМ

април 2009    политика

Преминалият в събота Конгрес на БСМ ми даде още една причина да се гордея с организацията си.

Трябва да призная, че с колегите от Секретариата, заедно с които правихме организацията по Конгреса се притеснявахме дали ще дойдат достатъчно хора и дали спорното решение на БСП отпреди няколко месеца няма да отблъсне масово членовете на БСМ. Явно сме ги подценявали – на Конгреса не само присъстваха почти всички избрани делегати, ами и имаше много гости и представители на медиите. Имаше хора, приветствия и организации, които никога не биха уважили с присъствието си БСП. Не знам дали в ръководството на партията разбират, че обществената изолация е път за никъде.

Събитието беше открито с политически доклад на председателя на БСМ – Георги Николов, в който той анализира причините за срива в отношенията ни с БСП и защо партията реши, че не й е нужна една модерна европейска работеща младежка структура, а повече я привлича да си прави послушен нео-Комсомол, в който Киро Добрев да строява младежи и да ги издига и сваля както намери за добре.

Впрочем в голяма част от изказванията „Светата Троица“ Кирил Добрев, Антон Кутев и Ивелин Николов беше посочена като основното звено, работещо против БСМ. Разбира се те тримата се радват на пълната подкрепа на председателя на БСП и министър-председател на България – Сергей Станишев, който намери време да се обади на Звездичката и да миксира на Бузлуджа, но за две години и половина не намери 5 минути да се види с представителите на БСМ.

Най-тъжното е, че тези хора, заедно с останалите членове на ръководството на БСП, водят партията към една огромна пропаст, от която връщане няма. Мечтата на хиляди българи за нормална и европейска лява партия явно няма как да се случи без едно разумно и демократично политическо лидерство, каквото е съвсем очевидно, че нито Сергей Станишев, нито който и да е от ръководството на БСП може да предложи в момента.

Най-интересното е, че медиите отразиха така нещата, че все едно ние сме взели решението да напуснем БСП. А това не отговаря съвсем точно на истината. БСМ продължава да се развива като независима и самостоятелна организация. Ясно е, че в тези условия ще се справим трудно, но честно казано съм обнадежден на фона на това, което се случи последните седмици. Пък и преди от партията-мащеха, с любезната подкрепа на „Светата Троица„, се правеше всичко възможно организацията да бъде задушена и заглушена.

Явно беше удобно да се отпускат пари за пътувания за дейностите на европейските и световни социалистически организации, но никога за конкретни действия. И още по-малко да се възприеме един структириран подход с годишна субсидия за младежката организация (която сме искали много пъти, но винаги е потъвала някъде по коридорите на Позитано 20). Така Антон Кутев можеше да обяснява как ходим на екскурзии до Брюксел, обаче някак пропускаше факта, че БСМ е фактор в световното младежко социалистическо движение и че има избрани Вице-президенти на Младежкия Социнтерн и младежката организация на ПЕС (на пряк избор!)

Оттук нататък е въпрос на самостоятелен избор на всеки член на БСМ как да се развива в рамките на партията, ако иска. Аз лично няма да участвам в изграждането на т.нар. „Младежко обединение„. Смятам, че това е тотално сгрешен подход към работата с младите хора и че тези, които го наложиха, трябва да понесат политическа отговорност за действията си.

Лично за мен другото голямо събитие на този Конгрес беше приетият политически документ, който озаглавихме „Лявото има бъдеще в България!„. Не само, защото съм един от основните автори на документа, а защото смятам, че няма друга политическа организация в страната ни, която да изповядва толкова прогресивни възгледи за развитието на България. Освен това, поне досега, аз не съм виждал един модерен и европейски възглед за Лявото, представен от политическа организация (включ. партия). Точно по тая причина мнозинството от българите виждат социалистическите и социалдемократическтие идеи като нещо ретроградно, консервативно, авторитарно. И БСП само работи за затвърждаването на тези мнения. В „Лявото има бъдеще в България!“ ние избрахме просто да разкажем как виждаме левицата като успешен политически проект. Надявам се, че сме се справили.

Пълния текст на документа го има качен ето тук.