Отново участие в Ре:тв

Снощи бях в студиото на Ре:тв в предаването „Булевард България“ заедно с Илия Божинов с когото коментирахме поредния (неуспешен) вот на недоверие към кабинета.

Много може да се коментира за мотивирането на този вот, както и за пълната посредственост и безалтернативност, които опозицията, в сегашния си вид, представлява.

Мисля, че се получи интересен разговор и най-важното, благодарение на Иван Бедров и предаването, успяхме да проведем разговор за перспективите пред левицата в България.

Имам намерение да пиша по този въпрос по-подробно, но предвид всичко онова, което се случи и беше извършено през последните 4 години от една голяма част от „левите“ политици в България, смятам че перспективите пред БСП не са никак добри.

Ето записът от предаването снощи.

Сценарий, режисура… съдържание?

А как иначе да коментираме провелата се тази събота „младежка среща на БСП“ в НДК под надслов „Епизод 2: Запознай ме с вашите… приоритети“?


Какво разбрахме за приоритетите от срещата в НДК?

Преди всичко, от проведената анкета, става ясно, че приоритетите са изключителни и несъвместими – тоест българската държава трябва ИЛИ да строи магистрали ИЛИ да се бори с мутрите и корупцията ИЛИ да развива образованието и здравеопазването. Това ясно личи и от сайта на инициативата www.planbg09.com където има анкета, в която може да се гласува само за един от приоритетите.

Вече достатъчно хора отбелязаха, че посланията от срещата щяха да са напълно логични, ако БСП тепърва се готвеше да спечели мнозинство и да управлява, а не го правеше от 4 години, така че не смятам да се спирам подробно върху това.

Освен това на „Позитано“ 20 явно вече съвсем са се отказали от социологическата агенция на Юрий Асланов (която непосредствено преди избори ’05 ни убеждаваше, че БСП е на прага на пълното мнозинство в НС…) и са решили да минат тънко като използват младите хора да им вършат проучванията на общественото мнение – всеки участвал в мероприятието си е заминал с пионерската задача да проведе проучване сред приятелите си за най-важните им приоритети (които както знаем са изключителни и несъвместими).

Най-отчетливото впечатление от срещата в НДК обаче остава това колко куха и изпразнена от сериозно политическо съдържание беше тя. Отстрани (а и от вътре, както става ясно от разказите на участници) освен ясно изразените (изключителни и несъвместими) приоритети, не се вижда какви ще са способите и политиките, с които ще се работи по тези приоритети. Това е стара болежка на ръководството на партията, жалко е, че сега преминава и при младежите.

Няма как обаче да бъде иначе при положение, че младите хора, които участваха в това мероприятие бяха там, за да служат като част от декора – „Елате хиляди младежи”. Освен опростената анкета (прекалено опростена дори) мнението на „бъдещето на партията” не е било поискано нито веднъж. Посланията от срещата са били подготвени предварително, заедно с тези, които ще ги представят (като свои).

Това е много показателно за манталитета на хора като Кирил Добрев, Антон Кутев и… неизбежно Сергей Станишев (с чиято пълна подкрепа разполагат гореизброените). Явно ръководството на БСП си представя младежката дейност като театър – предварително подготвено и проведено по сценарий действие, в което младите под строй прегръщат свелите идеи на лидерите си. Погледнато по този начин не е трудно да си обясним защо БСМ се оказа неподходяща за младежка организация на „Левицата”.

За да не звучи така, сякаш омаловажавам усилията и капацитета на гореспоменатите политици, ще кажа, че разглеждам целия този конфликт изцяло като класически политически сблъсък на две идеи. Едната – която смята, че младежката организация идейно и кадрово трябва да е подчинена на интересите на (ръководството на) партията й; и другата – според която независимостта и самостоятелното развитие са неизменни за една младежка организация и гаранция за устойчивостта и силното развитие и на партията-майка.

Точно този сблъсък на идеи има предвид и Кирил Добрев (макар и може би да не го осъзнава…), когато казва, че от тук до изборите няма време за мързел, капризи и болни амбиции. Точно така, аз съм капризен и имам една болна амбиция (пък и съм мързелив, ако съдим по това откога не съм публикувал нищо в блога си). Б(Д)олната ми амбиция е България да има силна, демократична и европейска левица, а не пост-тоталитарна мимикрия, която, кичейки се с идеите за „социална справедливост” и „европейска интеграция”, да обслужва интересите на една малка клика.

Защото сме неудобни!

Преди три дни БСП гласува новия си устав. Член 45 от него предвижда създаването на нова вътрешнопартийна младежка организация, в която да членуват задължително всички членове на партията между 18 и 35 години.
Тази подмяна на досегашната младежка организация на БСП, в която членувам и на която имам честта да бъда в ръководството – Българска социалистическа младеж е напълно закономерна предвид настоящето състояние на БСП.

БСМ беше създадена като външна и независима младежка организация от БСП през 1994г. с една основна цел – да бъде мост на партията към българското общество и да я извади от вътрешната и международна изолация, в които беше изпаднала.

БСМ свърши тази си работа. Младежката организация се присъедини към съответните структури на Социалистическия интернационал и Партията на европейските социалисти години преди БСП да бъде допусната в тях като пълноправен член.

Когато на „Позитано“ НАТО и ЕС бяха мръсни думи в политическите документи на БСМ пишеше, че организацията подкрепя членството на България в тях.

БСМ винаги беше демократичната, европейска и модерна левица, която БСП искаше да стане.

За съжаление с идването на Сергей Станишев на председателското място в БСП много неща се промениха. Макар БСП формално да следваше европейската си програма, реално в характера на партията беше направен обратен завой. И 47 Конгрес на БСП е символичен за този регресивен процес.

Решението за механичната подмяна на една модерна и демократична младежка организация с котило за послушковци и кариеристи (в каквото една вътрешна, изолирана и силно контролирана структура несъмнено ще се превърне) е само един пример за това. Избирането на Георги Гергов в ръководството на партията е друг пример.

Независимо от всичко БСМ постигна целите си. И ще продължи да го прави. А заедно с нея ще продължат да се борят и всички тези, които виждат в свободата, демокрацията и солидарността по-доброто бъдеще на България!

Вижте и това – Официалната позиция на БСМ

Участието ми в Нова ТВ

Тази сутрин участвах в „Здравей, България“ по Нова ТВ. Темата – промяна на предложението в новия семеен кодекс, което въвежда „фактическо съжитество“ само между мъж и жена. Доста пъти преди съм писал по този въпрос и за това, че подкрепям легализирането на еднополовите съжителства на блога си. След мое предложение то стана и официална позиция на БСМ.

Това явно предизвика голям интерес тъй като първо миналата седмица дадох интервю за в-к „168 часа“ по този въпрос, а днес бях поканен в студиото на Нова ТВ. Прилагам видеото от участието ми:

Както беше казала Аксиния Генчева пред „168 часа“: „Поне младежите на БСП са социалисти“ 🙂 Само дето вече не сме им младежи… на БСП де

Битката при Сома

Фалшивият „дебат” за младежкото обединение в БСП опасно прилича на едно от най-трагичните сражения в човешката история

в-к ДУМА, 20 ноември 2008г.

Този материал беше публикуван във в-к ДУМА миналият четвъртък, 20 ноември, преди да се проведе 47 Конгрес на БСП, който взе решение за създаването на т.нар. „младежко обединение“

На 1 юли 1916г. сили на британската армия започват масивна офанзива при р. Сома в Северна Франция. През първия ден британците претърпяват поражения от 58 000 души, от които 20 000 убити. До края на битката през ноември 1916г. по бойните полета на Сома жертвите ще достигнат общо около 1 000 000 души от двете страни, от които 600 000 от страна на Съюзниците – Обединеното кралство и Франция. Безпримерната храброст на британските войни и чудовищната безотговорност на командирите им ще накарат Върховния командир на немските сили ген. Макс фон Галвиц да възкликне “Никъде не съм виждал такива лъвове да бъдат водени от такива агнета!”

Не спирам да си мисля за това ключово историческо събитие, откакто преди няколко месеца започна „офанзивата” в дебата относно съдбата на бъдещото младежко обединение на БСП в новия устав на партията. Само че, нарочените за „лъвове” в случая, основни защитници на младежкото обединение, ми се сториха доста прегладнели и умърлушени. Те не говореха за силата на идеите, на младежките принципност и идеализъм, които могат да направят една организация силна и разпознаваема, а за възможността партията да “контролира процесите” в младежката си организация.

Идеите им пък са напълно в унисон с желанията на “агнетата”, застанали леко встрани от кървавия погром, които виждат в младежката дейност единствената им оставаща надежда да се утвърдят като партийни лидери. Не случайно измежду купчината “анализи”, “позиции” и “разсъждения” виждаме как изпъква другият основен и най-важен аргумент за съществуването на младежка организация – кадровото развитие и израстване.

Още веднъж се повтаря формулата, че за младите не трябва да са важни левите ценности като свобода, справедливост, толерантност, търпимост към различните идеи и разбира се смелостта тези различия да бъдат защитавани. За тях най-важна трябва да бъде позицията, заемана в йерархията на мравуняка, дори това да означава приклякане или дори прегъване пред по-силните на деня.

Както при Сома губещи са били онзи 1 милион души, независимо дали от страната на Антантата или на Централните сили, така и в тази битка губещи ще сме всички ние, които сме на страната на Левицата, независимо дали се зовем комунисти, социалисти или социалдемократи.

За да не бъда упрекван в голословност ще дам моето виждане, като участник, единица, в младежкия сектор на БСП

как трябва да бъде решен въпросът с младежката организация на партията.

БСП има младежка организация – тя се казва Българска социалистическа младеж. Създадена с решение на Конгреса на партията като единствена и външна организация, с цел да осигури мост на БСП към младите хора и обществото като цяло. От 1994г. досега БСМ успешно изпълнява тази си задача. Организацията винаги е била адекватна на времето и обществото, в които съществува. БСМ беше ориентирана и подкрепяше безусловно членството на България в НАТО и ЕС още, когато тези неща се считаха за еретични на „Позитано” 20. Но не и в съзнанието на мнозинството от българите. Днес тези неща са факт и партията ни (с основание) се гордее с факта, че България се присъедини към ЕС, ръководена от правителство с основно участие на Левицата.

БСМ помогна на собствената си партия да излезе от международната изолация и да се интегрира в структурите на международното социалистическо и социалдемократическо движение – Социалистическият интернационал (СИ) и Партията на европейските социалисти (ПЕС). Младежката организация бързо стана пълноправен член и на двете съответни младежки структури и активно се включи в тяхната работа и по този начин изгради и затвърди доверието в българските социалисти като цяло. Някои от критиците на БСМ обичат да повтарят една мантра за „екскурзиите до Брюксел” като развалени грамофони, но оценката на световните и европейските социалисти е много ясна – Вихра Димитрова беше вицепрезидент на Младежкия Социнтерн (МСИ), а Христо Христев и до момента е вицепрезидент на ЕКОСИ (младежката организация на ПЕС), избран с трети резултат на пряко гласуване в съревнование с представителите на организациите на страни като Франция, Италия, Гърция и всички др.

Въпреки всички пречки и подводни камъни, които й бяха залагани през годините, БСМ продължава да бъде жизнена, работеща и – най-важното – атрактивна организация. В нея продължават да идват млади хора, някои от които се чувстват отчуждени и разочаровани от политиката на БСП – и основната им мотивация да го направят е, че виждат в БСМ нещо различно и нещо, което има силата и амбицията да направи бъдещето на Левицата по-добро. Разбира се, не бива да придобиваме навика на партийните лидери на едно отминало време, да си заравяме главата в пясъка като щрауси и да твърдим, че всичко е светло и розово.

Аз като член на БСМ и дори част от националното й ръководство съм наясно, че организацията има не малко проблеми. Но вместо да бъде оставена на спокойствие и насърчавана да ги разрешава, тези проблеми постоянно биват раздухвани, преекспонирани, създават се нови или се манипулират стари. Не разбирам как партията има интерес от такива събития? По-скоро интересът в случая се ограничава до частни амбиции и мотиви, които разбира се не могат да бъдат в унисон с тези на цялото (БСП).

Мисля, че настоящите аргументи ще са достатъчни за непредубедения читател да осъзнае, че

Няма обективни аргументи за създаване на нова младежка организация

В условията на почти нулево финансиране от Висшия съвет на БСП, с изключение на няколко целеви субсидии за конкретни прояви, БСМ води сериозен вътрешноорганизационен живот. За просто сравнение – отделът за подготовка на кадри на ВС разполага годишно със средства от порядъка на 150 000лв. за „младежки дейности”.

Смятам, че в сегашната напрегната обстановка, да започнем ново разбъркване и преподреждане на младежкия сектор, вместо да се опрем на провереното и работещото ще е най-малкото неблагоразумно.

Срам ме е

Тази снимка може да мине и без коментар.

Аз обаче ще си позволя да си присвоя титлата „млад социалист“ за малко и да кажа нещо.

Срам ме е, че допускаме хора без елементарни политически познания, без грам ценности, без бегла представа за положението на България, да се представят за „модерни млади леви“.

Подлизурството никога не е било модерно, нито присъщо на младите.
Нагаждачеството никога не е било модерно, нито присъщо на младите.
Идолопоклонничеството никога не е било модерно, нито присъщо на младите.

Момичето, което се представя за автор на тази безумна идея, е дало пространно интервю за в-к ТРУД днес. Тъй като в БСМ се занимавам с връзките с медиите знам колко апатични и незаинтересувани са българските медии към всякакви комбинации между политика и младежи. Как така Звездичката получава цяла страница в ТРУД можете да запитате Тошо Тошев. Самото интервю е безумно. В него има точно три въпроса, свързани по някакъв начин с политиката и на нито един от тях не е отговорено. Момичето не е виновно, тя толкова си знае.

Но тези, които бутат напред такива хора и подменят истинските лица в младежкия сектор на левицата носят и тепърва ще понесат отговорността си за действията си.

Научете още за безумието – тук.

Защо БСМ е различна

Националният съвет на Българска социалистическа младеж:

(…)

Се обръщаме към народните представители от 40 Народно събрание за следното:

В Народното събрание на Република България беше приет на първо четене нов Семеен кодекс, който въвежда два нови института в правото – брачен договор и фактическо съпружеско съжителство. В проекта изрично е упоменато, че фактическото съжителство може да бъде сключено само между мъж и жена. По този начин се лишават всички еднополови двойки в България от възможността да ползват правата, предвидени за двойките живеещи без брак, с изменението на семейния кодекс .

(…)

ОБРЪЩАМЕ СЕ към народните представители от 40 Народно събрание с предложение в чл. 13, ал. 1 на проекта за Семеен кодекс определението „между мъж и жена” да бъде заменено с текста „между две лица”.

Целият текст – тук.

Летен фестивал на БСМ

Днес, в края на деня имам малко свободно време и реших да го използвам да ви разкажа с какво се занимавам в последно време.
В края на тази седмица – 30-31 август, в Русе ще се проведе традиционният летен фестивал на БСМ. Тази година той ще събере над 150 млади социалисти и социалдемократи от всички краища на България, които в рамките на двата дни ще обсъждат ролята на гражданското общество в политическия живот на България. Ето защо мотото на фестивала ще бъде „Европа на гражданите“.

Гражданското общество е безкрайна тема, с която често се злоупотребява от страна на журналисти, социолози, политолози и най-вече…политици. Но гражданското общество е със сигурност най-важното условие за изграждането и заздравяването на една силна и действаща демокрация.

И за да не се ограничава дискусията за пореден път до това колко е важно да има гражданско общество решихме да поканим за участие хора и организации от обществения сектор, които да разкажат за собствени успехи, които са постигнали. Политически успехи, които не са преминали през партийните централи и не обслужват нечий частен интерес, а са били постигнати посредством обединението на обикновено хора, водени от обща идея за общото благо.

Толкова засега. Но ще имам още за разказване.

На прага на дълбоката депресия

Все по-интересни ми стават десетките коментари по темата „реформа на политическата система” от изключително интелигентни хора, в чиято почтеност не се съмнявам (виж Радан, Иван, Първан&Жоро и Юлиан), които се завъртат около тезите: „системата не е виновна”, „как се избират представителите е технически въпрос”, „трябва да гласуваме” или „трябват нови лица”.

Както писах и миналата седмица – не може да има по-грешно мислене. Извинявам се на гореспоменатите многоуважавани от мен блогъри, ако ги обиждам, но предпочитам да бъда искрен. Надявам се да го оцените. 🙂

Искам първо да дам отговори на горните въпроси:

  • Системата Е виновна!
  • Как се избират представителите е ОСНОВОПОЛАГАЩ, а не технически въпрос!
  • ДА, ТРЯБВА да гласуваме!
  • И ДА, трябват нови лица – но нека направим системата „пропусклива” за тези нови лица!

Миналата седмица мислех да пиша един пост на тема „българския народен спорт”безцелното мрънкане. Защото всички тези коментари на тема „системата не е виновна, трябва морал са точно това – безцелно мрънкане! Или, както бях писал преди времепатекряк!

Мрънкане са, защото за пореден път се оплакваме от „несправедливостите на живота”, а отхвърляме всяко предложение за подобряване, искайки нещо по-добро и невъзможно.

Политиката е формата на решаване на обществени проблеми, на намирането на ОБЩ консенсус по разрешаването на тези проблеми, консенсус, който да е валиден за всеки отделен индивид в това общество. Основна функция на политиката е законодателството.

Какво значи това на обикновен език. Значи, че ако сме недоволни от корупцията, непотизма, клиентелизма, манипулациите, олигархията и всичко останало в обществото ни – ТРЯБВА ДА УПРАЖНИМ ПРАВОТО СИ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА, ЗА ДА СЕ СПРАВИМ С ТЯХ. Това си право НИЕ упражняваме чрез избраните си представители – пък били те и корумпирани, купени, продадени, олигарси или каквото там още се сещате.

НЯМА – искаме нови лица в политиката!

ИМА – да създадем система, която да допуска по-качествените лица в политиката!

Ако продължа нататък рискувам да се изгубя в безкрайния дебат за липсата на гражданско съзнание и гражданско общество, сбърканото в чипа и прочие теми, които няма да ни доведат до нищо ново. Аз споделих основното, което всеки от нас трябва да разбере. В противен случай рискуваме да се въртим в омагьосания кръг без изход и да се депресираме фатално.

В крайна сметка политиката е лидерство и поемане на отговорност. Какво означава това? Лицата, които сме избрали като представители (тоест по силата на това, че сме ги избрали да ни управляват) да предлагат решения, които да подобряват функционирането на обществото.

И последно. Досега не съм го казвал, за да не стане като приказката „гузен негонен бяга”, но като гледам явно доста хора си го мислят и затова искам да го кажа много точно и ясно:

Не съм свързан с Президента Първанов, нито с администрацията му по никакъв начин. Защитавам каузата и дебатирам яростно с всеки от собствени убеждения, че това е ПРАВИЛНИЯТ път за Родината ми.

Симпатизирам на Първанов и дори му правя евала, че повдигна въпроса в публичното пространство – нещо, което БСМ не успя да направи през 4-те години откакто формулира въпроса за първи път.