„Моделът „Станишев” ПУТИНИЗАЦИЯТА на България” от Евгений Дайнов

Без бой си признавам, че подходих много скептично настроен към тази книга. Независимо от скептицизма си обаче, аз съм от хората, които смятат, че трябва да се интересуват от всички гледни точки – дори от тези, които потенциално не приемат.

Случаят с книгата на Евгений Дайнов обаче не е точно такъв.

Редно е да направим уговорката, която и Комитата споменава, че книгата е публицистика, а не „научен труд“. Но някак си ми е трудно да приема, че една книга, която има подобно „научно“ заглавие – тоест предлага се теоретична рамка (доктрина, идеология, както искате го наречете), която в рамките на книгата ще бъде аргументирана и консолидирана – може да си позволи да звучи толкова профански.

Не е като да мога да отрека фактите и дори цялостната теория на Евгений Дайнов. Но от друга страна съм тотално разочарован от партизанския патос на автора. Книгата ми звучи повече като вестникарски материал, публикуван в „Демокрация“ в средата на 90-те, отколкото на сериозно социално изследване на обществото. Може би това си е била и целта на автора, но от мен за подобно отношение няма да получи признание.

Съвсем отделен въпрос е колко политизирана е цялата книга. Това не е изследване на обществото, не е дори публицистика, а даване на морална оценка. Любимата ми част е тази, в която г-н Дайнов утвърждава монархията и обяснява, че Симеон Сакскобурготски всъщност е „цар“, защото референдумът не бил „много признат“. (Какво означава „не много признат“?!) Като разбира се в патоса си той пропуска да цитира източник, на който основава това си твърдение.

В заключение – „Моделът „Станишев“ – ПУТИНИЗАЦИЯТА на България“ на Евгений Дайнов е книга с интересна и достоверна теза, но ѝ липсват дълбочина и изследователски ракурс, които щяха да я направят наистина ценна. Вместо това авторът ѝ се отдава на разобличаване на основните пропоненти на модела „Станишев“, което лично за мен избива в безцелно политиканстване.

Внимавайте, като цитирате!

Снимка: оригинална
Татяна Дончева, в пространно интервю пред в-к „24 часа“:

24: Значи Сергей Станишев правилно разчете идеята ви като ГЕРБ вляво? Дончева като Бойко Борисов в пола – явно сравнението не ви дразни.
Т.Д.: Не ме дразни, но и не е коректно. А доколкото чух, на “Позитано” казаха, че това било лявото ДСБ.

Коце, да не си почнал работа? (Ако не можете да разберете вътрешнозаводския ни хумор, ще трябва да прочетете целия постинг на Комитата.)

"ОПА!" или заветът на дедите

Снимка: pressclub.bg

Посрещнах утрото с новината за отпадането на Кирил Добрев от Изпълнителното бюро на БСП. Сигурно ще си помислите, че ликувам заедно с всички леви хора в България? Напротив. Жал ми е за Киро и ме е яд.

Първо. Защото човекът хвърли такива средства и усилия – то не бяха „Презареждания“, „Звездички“, шатри в Студентски град с посетители-наети статисти и т.н.

Второ. Не е честно лицето и символът на всичко онова, което се случва в БСП да бъде отстраняван по такъв подмолен начин от полагащата му се позиция. Да не мислите, че по-лустросаните кандидати на ръководството на „лявата“ БСП не споделят идеите на киродобревщината – „по-важното на мен да ми е добре, отколкото да се върши нещо“?

НО, заветът остава. Не може едно такова устойчиво идейно течение да бъде сломено просто ей така – като не избереш бащицата му в ИБ. Имам доказателства – наследниците на Киро ще продължат делото му!

Представям ви Явор Гечев – председател на младежкото обединение в БСП и член на Изпълнителното бюро на партията:

Конгрес на победилия дебилизъм

Снимка: в-к Дневник

Валят забавни лафове – „Остани шеф”, „в НДК се случи едно Станищо” и пр.

Оценките са еднозначни. И в Позитания (страната на неограничените безумия) оценките са еднозначни – управлението беше успешно, правителството беше успешно, партията се ръководи успешно.

За човек, който винаги се опитва да погледне непредубедено към мненията на другите хора, сегашното положение ми представя трудно изпитание – или трябва да повярвам, че тези хора са сериозни, че вярват в това, което говорят и защитават; или трябва да приема, че страдат от някаква рядка форма на МАСОВА шизофрения.

Хубаво е, че г-н (др.) Станишев си призна някои вини – виновен бил, че вярвал на другите. Виновен бил, че се съобразявал с решенията на другите, виновен бил за лошото време и за хубавото време. И след вината пое и мезетата. Даде оставка и сам пак си се кандидатира и прие избора с апломб. Заслужен избор.

Всъщност недейте да бъркате. Аз съм много доволен от този избор. Много много доволен. Представете си, че някой друг „реформатор” беше победил. Татяна Дончева например. С лекотата, с която доста хора забравиха поправките „Татянко 1”, „не мога да си купя пуловер”, „не мога да се омъжа” и пр., може би също толкова хора щяха да решат, че с подобен избор БСП скъсва с един (лош) период.

Сега г-н Станишев ще има пълното право и отговорност да свърши с партията. От избирането му за лидер през 2001 в БСП тече един закономерен процес – партията се лишава от нормалните си, активни и прогресивни активисти и симпатизанти. Отвратени от случващото се – от решенията, които се налагат, от хората, които се развиват; тези нормални хора предпочитат да останат извън паралелната реалност на Позитания и да живеят нормален живот извън нея. Одухотворени от „успехите” си „лидерите” на БСП продължаваха да налагат подобен подход (припомнете си материала ми от преди няколко месеца – „А сметката кой ще плати?”). Закономерното се случи – БСП „изгърмя” на изборите през юли и обратно на очакванията на много хора оздравяване НЯМА ДА ИМА.

Това не е лошо – то дава реален шанс в лявото политическо пространство да се появи нещо ново и автентично. Левица, която взима пример от това, което се счита за „модерно” и „европейско”. Разбира се, има я и другата опасност. От шрапнелите на Големия взрив да започнат да изникват всякакви бледи подобия на това, за което говорим – със съответния набор от нови „лидери”, разбира се.

Способни ли сме да повторим успехите на основателите на Лявото в България или ни предстои период на дълго лутане, подобно на Десницата след 2001г., зависи само от това дали ние, които се считаме за истински леви, ще бъдем на висотата на предизвикателството, което стои пред нас.

Напред, младежи, на борба!

Avanti o popolo, alla riscossa,
Bandiera rossa, Bandiera rossa.
Avanti o popolo, alla riscossa,
Bandiera rossa trionferà.

Bandiera rossa е известна италианска социалистическа и комунистическа песен

След по-малко от 24 часа БСП най-накрая ще удари дъното на пост-комунистическото си развитие (изразът само по себе си е еретичен, при положение, че партията уж се отрече от този си период и се „прероди”, заменяйки К-то в съкращението със С).

Над 10 и 11 октомври в хотел „Дедеман” в София, ще бъде учредено т.нар. „Младежко обединение” в БСП. Решението за създаването му е залегнало в новия устав на БСП, който беше приет преди близо година от 47-ия Конгрес (ноемрви 2008г.)

Младежкото обединение беше проект, замислен от Ивелин Николов, подпомаган от Антон Кутев, трайно подкрепян от Сергей Станишев и впоследствие прегърнат и от Кирил Добрев, чийто политическо късогледство и неграмотност започват да се набиват в очите на дори най-незапознатите наблюдатели. Тъмните амбиции на „Сивия кардинал” Николов обаче не са предмет на това мнение. Стремежът му да абсорбира все повече власт и влияние в рамките на партията, овладявайки младежкия сектор, са стара негова амбиция.

Истинският въпрос е защо всички авторитети, лобита и лидери в рамките на социалистическата партия с лекота жертваха БСМ в името на по-прозаични и прагматични (свои) интереси. Разбира се, не крия, че съм пристрастен в случая. Но има защо.

БСМ беше създадена през 1994г. като ново начало на младежкото социалистическо движение в България. Съвсем ново и съвсем необвързано с тъмното минало на казиоността на ДКМС и др. подобни структури. Нарочно или не, архитектите на БСМ (сред които Жан Виденов и… Николай Добрев) заложиха такава структура на организацията, която позволи през годините БСМ да се превърне в нещо по-различно. Едно ново начало не просто за младежите, а за Левицата като цяло. Примерите не са малко и съм ги споменавал неведнъж, няма да се позовавам на тях отново.

Разбира се всичко това представляваше голяма заплаха за статуквото и това бързо превърна БСМ в трън в очите на много от пред- и задкулисните играчи. Интригите и ударите не закъсняха. И така до 2008г. Но винаги дотогава се намираше някой – дали от „силните на деня”, понякога дори най-неочаквания човек, който да удари едно рамо и да помогне на организацията. Ако не друго, то поне да се съхрани. До ноември 2008г. аз вярвах, че въпросните хора го правят, защото осъзнават нуждата, между милионите интриги и далавери, да се съхрани капката разум, на която партията да може да стъпи в труден момент. Е, оказа се, че съм грешал.

В момент, в който всички крила и фракции се борят за надмощие в рамките на партията, а официалните им лидери и/или говорители бълнуват за „спасяване на Левицата” (като че ли Левицата може да съществува само между стените на „Позитано” 20), всички водещи фигури упорито продължават да мълчат за истинските грешки на това ръководство.

Учредяването на нова младежка структура по командно-административен начин, спуснато от „Позитано” 20 е външния символ на един процес, който започна да набира сила през 2001г., след избирането на Сергей Станишев за председател на Висшия (тогава) съвет на партията – а именно процесът на обратна централизация и де-демократизация на взимането на решения в БСП. Въпреки че изборът на председател на структурата е оставен за неделя, аз още отсега мога да ви кажа кой ще бъде този председател – един от малкото народни представители от БСП в младежка възраст, избран от губернията на Кирил Добрев – София-област.

Разбира се, след като се мотаха близо година с учредяването на новата структура, сега, седмица преди заседание на конгреса, което се очертава да бъде батално и кърваво – особено за лидера на БСП, е изключително важно да се подготви стройна структура от млади хора, които да веят червените байряци и да възхваляват достиженията и успехите на Любимия Вожд. Няма лошо, нека свикват, тъй като така или иначе занапред това ще е основната и единствена роля на младите синове и дъщери на партията.

Всички ходове и знаци, пускани от съответните ръководители на партията, сочат от каква младежка организация има нужда това ръководство на БСП – казионна, послушна, безгласна. Всяко от мероприятията на г-н Добрев, провеждани досега, бяха организирани по този калъп, всички изказвания и мярки бяха с това предвид.

Единственото, което остава да погледнем е едно число. 500. Това е броят на делегатите, които ще присъстват на въпросното учредително събрание. Интересното тук е, че до скоро числата винаги съдържаха 2. Преди 2-3 години Антон Кутев говореше за едни 20’000 млади хора, които били в структурите на БСП, но страняли от БСМ и не искали да участват в нея (вярно – по едно време намаляха до 15’000). После, когато Кирил Добрев се захвана със същата дейност и започна да прави добре украсени, но напълно изпразнени от съдържание срещи, бройката намаля до 2’000. Сега, младите леви, ще бъдат представлявани от 500 души. И ако съдя по досегашния си досег с младите хора, останали в левицата, това ще е най-безразборната пасмина от кариеристи, интиганти и „леки” мъже и жени, които България познава. С много малки изключения.

Но това е закономерно – когато сееш вятър, жънеш бури.

По информация на Агенция „Фокус“

Мерзавец! Страхливец!

Как не те е срам да подаваш оставка и да бягаш от отговорност?! И то точно, след като изгуби изборите с 31% за партията си.

Ти не знаеш ли, че един политик като се провали след мандат (или повече) управление не може да си подава оставката – това е бягане от отговорност! Трябва да остане на поста си, да си акумулира властта и да си блъска глава в стената, викайки „Беше много успешен кабинет! Беше много успешен кабинет!

Пък дори и това да струва оцеляването на партията му като влиятелна политическа сила.

Дори не заслужаваш голяма снимка да ти сложа. Ето виж, нашият социалистически лидер заслужава:

Вие с него може да сте от различни партии, но има на какво да се научиш. Той и 20% не успя да събера за партията си (след един – да не забравяме – много успешен мандат), но нито за момент не се изкуши да избяга от отговорност – запази достойнството и честта си – остана на пост като оня пич на амбразурата! И не само това!

Закотви се твърдо в Народното събрание, заедно с онези, които имат вина за успешното управление – Ивелин Николов, Антон Кутев, Киро Добрев, Орешарски-бившия-зам-на-СДС, Румен 1 и Румен 2, Масларова, Гагузов и пр.

И накрая: Честито на гръцките ни приятели от ПАСОК – с голямата победа обаче идва и голямата отговорност. Победата на социалистите не е победа само за Гърция – тя е тест за Левицата в цяла Европа, която почти навсякъде е в криза. Ще успее ли Папандреу и колегите му да ни покажат пример за бъдещето на Лявото или след някоя и друга година приятелите ни, които симпатизират на Неа Димократиа, ще ни бъзикат както ние сега тях, само времето ще покаже.

Още няколко интерестни материала:
Гърция след изборите – очаквания за промяна“ от e-vestnik.
All Eyes on Papandreou“ в рубриката „Comment is free“ на The Guardian.

Мотивирано

Чета в „Дневник“, че Станишев искал „по-мотивираща“ кандидатура за кмет на София от Георги Кадиев.

И аз исках по-мотивиращ кандидат за министър-председател.
И аз искам по-мотивиращ кандидат за председател на партията.
Ама слуша ли ме някой?

През 2007г. Станишев, с триста зора, успя да наложи „неговия човек“ ген. Бриго Аспарухов за кандидат за кмет на БСП в София. Тогава партията постигна своеобразен рекорд – мажоритарната й кандидатура имаше по-нисък резултат от пропорционалната листа (за общински съветници).

Поредните изпълнения на г-н Станишев просто затвърждават това, което много хора вече знаят – че той и екипът му тотално са скъсали с реалността и отказват да направят каквато и да е връзка с нея. Как иначе да тълкуваме отказът му да подаде оставка, след като фактически се превърна в най-слабия лидер на Левицата в България?

Това добре, но как да обясним нежеланието/неможенето на останалите лидери и редови членове на партията да направят нещо по въпроса?

Да потърсят сметка на този, който в крайна сметка носи отговорността.

"Оставката на Станишев е проблем на елита на БСП, не на членовете й"

Нямам навик да пускам по няколко публикации на ден, но това на което попаднах преди малко, толкова силно ме смути и възмути, че не мога да си намеря място. Росен Карадимов е един от близките съветници на вече бившия Министър-председател и най-слаб лидер на БСП Сергей Станишев. Ето какво казва демократично мислещият господин за в-к „24 часа“:

Проблемът с оставката на Станишев е проблем на елита на БСП, а не на симпатизантите и членовете. В момента БСП се нуждае от много ясна консолидация.

Аз дори не мога да повярвам, че такава отвратителна арогантност и простотия е възможна. Обаче вече нищо не ме учудва. Планирам да пиша тия дни пак по въпроса, но помнете ми думата – БСП е мъртва партия.

А сметката кой ще плати?

Всички обичаме понякога да ходим на кръчма. Салата и ракия или мешана скара с бира, а за някои по-изтънчени вкусове и средиземноморска кухня с червено вино от отбрани сортове или автентично японско суши със свръх-лютиво уасаби – България е типично южняшки (за Европа) тип държава, в която доброто хапване и пийване сами по себе си са ценност и черта на националния характер. Нищо лошо – даже напротив, ако си търсите повод за патриотарско тупане в гърдите, кухнята ни е напълно легитимна и подходяща причина.

Цели векове обаче преди в нечие англосаксонско либерално съзнание да се роди афоризмът за безплатния обяд (която мисъл се занимава с идеята за пропуснатите ползи, а не за плащането на сметката, но това е друга тема…) патриархално-родовият български мозък вече е бил уврял, че „да си правиш сметката без кръчмар” е белег за най-висша глупост и наивност.

Покрай двата броя избори се нагледахме точно на това някой да си прави сметката без кръчмар. То не бяха апаратни игри в ЦИК, „мажоритарни” народни представители, вдигане на изборни прагове, ограничаване на правото на протестиране и пр. „законови мерки”. Ами секирите, материала, и разбира се „Презареждането”? Дори след изборите и ясния разгром на тройната коалиция, кабинетът в оставка продължава да прави назначения, замени, да издава разрешения за изследване на природни ресурси и пр.

И през цялото време ние, „хората”, седяхме отстрани и поклащаме заканително глава – „тия си правят сметката без кръчмар, обаче идва Видовден”. Така е – явно някой мощен интелектуален мозъчен център (например този на Мая Манолова) смяташе, че като „изнасилят” системата, тя ще им го прости. Или смята, че хората са глупави и че не им пука за някакви отвеяни абстрактни норми като „демокрацията”. Заблудите на една самозабравила се клика, която е окупирала целия властови ресурс и в БСП, и по съвместителство в държавата, наистина приличат на тотален отказ от приемане на действителността, но не е вярно, че сметката не е взета предвид.

Напротив, под мъдрото ръководство на другаря Сергей Станишев през последните 4 години висшето ръководство на БСП седеше на трапеза, на която могат да завидят и приказните султани и шейхове от историите на Шехерезада. С пренареждане на столовете около масата и подхвърляне на дребни трохи на най-верните и гладни домашни любимци, ръководството на партията се опита да си гарантира, че още четири години ще пият жълта ракия и ще ядат печени фазани за закуска. Толкова им стига, както стигаше и на Симеон Сакскобурготски, за да си гарантира, че няма да му бъде потърсена отговорност за нелегалното придобиване на т.нар. „царски имоти”. А след това? След това някой ще плати сметката.

Някой като Христо Христев например, който е прекарал последните 10-12 години в усилия да спомогне за изграждането на модерна и европейска БЪЛГАРСКА левица. Или някой като Димо Господинов, който без малко не спечели състезанието „Големия избор” без да разчита на партийна подкрепа и влияние, обявявайки се открито за социалист и обирайки гласове от целия спектър, включително привърженици на ГЕРБ, Атака и ДСБ.

Това е горчивата истина – другарите от „Позитано 20”, дори и сочените за „млади” и „модерни” сред тях като Ивелин Николов, Антон Кутев и Кирил Добрев, правят всичко възможно, за да унищожат шанса за нормална левица в България. На мен ми е пределно ясно, че на тях изобщо не им пука за нея. За тях е важно да гарантират, че ще бъдат още няколко години във властта, за да могат да се възползват от облагите, които тя предоставя, без да направят каквото и да е, за да я упражнят в полза на общия интерес.

Доказаха го и решенията, взети по отношение на водачите на пропорционални листи за народни представители. „Избирането” на челни места на всички онези провалени или спорни министри и политици – говоря за хора като г-жа Масларова (Хасково), г-н Орешарски (Бургас), г-н Димитров (Добрич), г-жа Нинова (Благоевград) е красноречиво за позицията на партийните елити – няма допуснати грешки, посоката е вярна, политиката е успешна. И тези меко казани безумни приказки продължават и след трагедията на изборите.

Тъжното е, че ще трябва да изчакаме левицата да стигне до обществена подкрепа в рамките на 5-10%, за да го осъзнаем. Тогава обаче тези хора няма да са наоколо, за да им потърсим сметка.

Именно заради това то трябва да се случи още днес. Сега, повече от всякога, е време да им се потърси ясна и точна политическа отговорност и да им се поиска да си платят сметката.

* Снимката е от в-к „Дневник“

Интервю "Следизборно с Господин И"

Станах и аз мастит политически коментатор, почнаха да ме интервюират. Казвам го шеговито, разбира се (и има нужда от уточняване!), но миналата седмица, още пресно пресно след изборите седнах със Събина от супер-свежия блог „Ентелегентно“ да си поговорим за резултатите, партиите, новото мнозинство и какво очаква България оттук нататък. Препечатвам ‘интервюто’ както е публикувано в „Ентелегентно“.

Илия Марков е млад, добре образован, изключително политически грамотен. Илия казва, че е социалист от както се помни и блогър (Господин_И) от около шест години. Илия е заместник-председател на НС на Българската социалистическа младеж (БСМ) и член на изпълнителното бюро на ЕКОСИ – младежката организация на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Освен това е един от тримата, заедно с Радан Кънев и Комитата, от видео блога „Пристрастно“ по RE:TV.

ентелегентно: Защо си социалист?
Илия: Това е вътрешно убеждение. Смятам, че не съм си го избрал. Това е разбиране за устройството на света и на обществото – вярвам, че обществото не е сбор от единици, всяка е сама за себе си. Вярвам, че в общото действие на тия единици се ражда нещо по-голямо и нито една единица не бива да бъде отхвърлена или изоставяна.

е: Учил си във Великобритания. Как попадна там?
И: Бях решил, че искам да уча политически науки, избрах си университет и така. Като отидох в University of Essex се оказа, че факултетът им по Политология е един от най-добрите в Англия, но беше късмет. Това не го знаех преди да тръгна.

е: А защо се върна?
И: Това никога не е стояло като избор.

е: И сега какво след изборите?
И: Хубавото на тези избори, безспорно е, че участваха повече хора. Но активността не е рекордна, защото 60% е малко – в Европа това е ниска активност. Активност имаше, обаче защото хората се почувстваха уплашени. Усетиха, че БСП и ДПС не им мислят доброто. Хората, които работиха по закона за изборите решиха, че на хората не им пука за демокрацията. А всъщност хората разбират, че демокрацията е предпоставка те да се развиват и да живеят добре. А най-хубавото е, че висока активността обезсмисля купуването на гласове. Чисто финансово, даже.

Обаче когато хората виждат, че не им се предлага нищо реално, само един красив на думи проект, тогава няма как да гласуват. Затова ГЕРБ носят много голяма отговорност сега. Ако излъжат отново хората, на следващите избори пак никой няма да излезе да гласува. И тогава ДПС ще имат не 30, а 60 народни представители, както каза И.Е Станов.

е: Казваш, че хората искат истински неща, но в крайна сметка не си ли избраха пак нещо красиво без съдържание. Не е ли ГЕРБ поредния балон?
И: Най-вероятно е. Обаче първо сме длъжни да се съобразим с избора на гражданите. И второ, трябва да им дадем време.

е: Аз съм песимистично настроена.
И: И аз… :) Нали знаеш, каква щяла да е първата работа на Бойко Борисов – да се запознае с депутатите на ГЕРБ.

е: С Маниака например… Защо се провалиха мажоритарните избори?
И: Те бяха грешно зададени – това не е мажоритарност, не и демокрация. Няма равнопоставеност. Не може избирателен район в София да има еднаква тежест с по-малък такъв в страната. Пак всичко идва от закона за изборите, като идеята беше да се намали тежестта на ГЕРБ и да се подсили тази на БСП и ДПС в по-малките региони. И накрая БСП не взе нито един мажоритарен – вола като рие и си хвърля на главата.

е: Какво ще се случи сега с БСП? И какво трябва да се случи?
И: С БСП не знам какво ще се случи… БСП е много изолирана от обществото, разчита на малък брой възрастни хора, които изпитват носталгия по младостта си, а БСП ги манипулира и лъже. Приказките на Станишев за „реваншизъм“ са насочени към определена група хора, които знаят какво значи тя. И на тоя фон аз мисля, че най-вероятния сценарий за БСП е този на НДСВ. Това не е хубаво, но според мен в обществото има достатъчно енергия за нова, модерна, европейска левица. Проблемът е, че най-вече поради историческите обстоятелства, много хора у нас, ако им кажеш че са леви, ще те набият или най-малкото ще се обидят. Но има доста, които имат леви идеи, но не биха се свързали с БСП. Има свободна енергия, която трябва да бъде организирана.

е: БСП не може да бъде реформирана така ли?
И: Кой да я реформира? Ако погледнем парламентарната ни група – всичките 40 депутати, то няма какво толкова да гледаш даже, кой да я реформира. Старите муцини е ясно, че не могат. Новите лица – Кирил Добрев, който правеше рекламите с презареждането, Антон Кутев ли, Ивелин Николов ли? Кутев отговаряше за младежкия сектор, провали се с гръм и трясък. Николов като стана главен редактор на „Дума“ първата му работа беше да свали страницата на БСМ. Какво презареждане? Кой?

img_8929
С Радан Кънев от “Пристрастно”

е: Какво се случва с младежките организации?
И: Има хора в БСМ, които се реализират добре в партията, дори с минимални връзки със клановете. е, защото БСП нали знаеш, че е на кланове. Без обвързване и менторстване от някои от ‘големите’ в БСП няма пробив) Но има и такива, които въпреки, че са постигнали нещо в БСМ, някой е решил,че не са нужни и сега ги няма. СДС също си закопаха тяхната. В Европа не е така. Там минеш ли успешно през това ниво, гарантирано се развиваш нагоре.В България ДПС имат доста добра младежка организация, от която реално излизат нови хора. ДПС като цяло много инвестират в хората си и имат подготвени млади. И понеже го правят, там вече има и доста българи, което може би е и пътя партията да се отвори.

е: И какво се оказва, ДПС ли е най-“нормалната“ партия в България?
И: Да, в много отношения. Проблемът е, че Доган си сегментира електората. Всъщност българите нямат негативно отношение към турците, а към Доган. А на останалите партии не им пука – след нас потоп. Станишев месеци лъжеше колко всичко е наред – буквално лъжеше. Изобщо не му пука какво ще стане след четири години, като отпадне партията.

е: Тъпо е да не му пука. Той е млад мъж, какво ще прави от тук нататък.
И: Какво, в някой център в Москва да изследва униформите на руската армия…

е: Махни Станишев. Как виждаш себе си в реформирането на лявото?
И: Като участник, но по-скоро в синтезирането на нещо ново, отколкото в реформирането на старото. Всъщност името няма значение, важно е да се тръгне отдолу нагоре, а не обратно. Аз с каквото мога ще участвам. Аз и сега участвам – пиша, ходя по срещи, организирам…

е: Кога ще спре появата на малките партии?
И: Няма да спре. Те не са малки, защото имат ресурси и добра организация.

е: А кой ще е следващия „феномен“ след Бойко?
И: Не знам. Може и Яне да е. Ще те учуди ли (смее се).

е: Не знам и аз. Май вече нищо не ме учудва.
И: И мен вече нищо не ме учудва. :)

Е не беше бира, кафе беше, но това е важното. Важното е най-накрая да имаме политици, на които им пука и осъзнават, че предизборната кампания започва от деня след предните избори. Както и политици, които да дават път на хора като Илия, а не да се правят, че не забелязват перспективните млади. След изборите на 5 Юли Илия имаше редица медийни изяви, в които критикува БСП и Сергей Станишев, което по стара традиция има вероятност да се обърне срещу него… Искрено се надяваме Илия да докаже, че традициите не са това, което бяха.

* “Пристрастно” се излъчва по RE:TV в неделя вечер от 1930.