Цитат

Европейците не обичат да им играем номера на „умрелите лисици“

Снимка: [Дневник]

„(…) Искам да отбележа, че изтече времето на обещанията, създаването на нови структури или поставянето на нови личности на определени постове. Вече искаме да видим конкретни резултати. В противен случай взимането на мерки става неизбежно.“

– Франс Тимерман, министър по европейските въпроси на Кралство Нидерландия пред в-к „Дневник“

Вижте още:

Грузинска авантюра

Изпуснах малко началото на конфликта в Грузия, но бързо наваксах и то най-вече благодарение на чудесните новини, коментари и анализи в блога на Делян Делчев.
Обществото ни, в това число и блогосферата, се разделиха по традиционната линия русофили-русофоби, която трови умовете на прекалено много хора, живеещи в границите на любимата ни Република. Особено много ме изнервя фактът, че замъглените от любов или омраза умове изкривяват фактите до висоти, непознати и за нацистката пропаганда. Случайно или не, реално или имагинерно, ми се струва, че хората, които се самоопределят като „демократи”, „антикомунисти”, „идеалисти” и пр. водят в парада на лицемерието и двойните стандарти.

Познавам хора, които бяха против признаването независимостта на Косово и сега са твърдо против намесата на Русия в отношенията на Грузия със сепаратистките й области. Но познавам и такива, които припяваха оди на радостта за поредното разцепване на Сърбия и громяха „остарелия” принцип на ненамеса в суверенността на една държава, а сега сипят крокодилски сълзи за Грузия и нарушеният й държавен и демократичен суверенитет. Вярно е, че подобна е и разликата им в отношението към Путин и Саакашвили (който почерпи вдъхновение в политическите средства за спечелване на втори мандат от привидния си враг), но настоящето тържество на посредствеността и лицемерието е учудващо.

Иначе войната е гадна работа, откъдето и да я погледнеш. Както с грузинските грозотии, така и с руските изстъпления. Наслушах се на приказки за „несъразмерната” реакция на Русия. Може би е време за възрастните хора, които пишат в интернет да разберат, че в политиката и най-вече в международните отношения няма такова нещо като „несъразмерна” реакция. Войната има само една цел – с минимални усилия и ресурси да поставиш врага си на колене, така че да наложиш собственото си мнение и желани действия. Това направи Русия. Това е правила Великобритания по време на империализма, Османската империя на Балканския полуостров, САЩ в Тихия океан по време на 2СВ (кулминацията е двете ядрени бомби). Примерите не се изчерпват само с това.

Никой не може да си обясни обаче защо Саакашвили предприе толкова глупав и отчаян ход. Плод на неопитност, необузданост или откровена глупост беше решението му? Трудно е да се каже. Радан има теория, че всъщност авантюрата е била с цел Грузия да излезе „морален победител” в конфликта и с това да спечели позиции в международен план, включително покана за членство в НАТО и гарантиране сигурността на Грузия.

Моята теория се простира малко по-надалеч. Руската реакция и смазването и окупирането на Грузия е била желана от страна на САЩ. Един вид предизвикване на дивашки действия, които после да бъдат заклеймявани. По всичко личи, че постигнаха целите си – в Украйна вече се притесняват за собствената си сигурност виз-а-ви Русия, Федерацията ще има проблеми с всичките си съседи, с които се опитва да се държи като метрополия с колониите си (имам предвид бившите съветски републики), ЕС започва да се консолидира пред лицето на врага, Франция и Германия бързо смениха позицията си за членството на Грузия в НАТО и по всичко изглежда, че страната скоро ще получи план за членство. Това пък е и ще бъде голямата победа за грузинското ръководство.

Тоест американците измислят и налагат операцията срещу Южна Осетия. Саакашвили я провежда с ясното съзнание, че ще бъдат смазани. Спорно е дали наистина очаква помощ от САЩ, а американците де факто го предават, спокойни, че ще могат да му затворят после устата с наградата „членство в НАТО”; или Саакашвили е наясно, че целта е армията му да бъде смазана и страната да пострада, за да си спечели наградата след това.

Който и от вариантите да е верен обаче, едно е ясно: някои направи много гадна сделка. Разбира се изгубиха обикновените осетинци и грузинци. Дали САЩ жертваха съюзника си или Саакашвили собствената си армия и народ? Едва ли някога ще разберем, но пък можем да си направим изводите – в политиката и войната морал не съществува.

Снимка: Ройтерс

Депресията е факт!

Започвам си текста с два конкретни повода: Комитата е излязъл с предложение за „Окончателно решение за българския въпрос“ (брр….тръпки ме побиват от това наименование).

Същевременно философът Ангел Грънчаров ме подканя да отговоря на публикацията му „Европа уволни правителството на Станишев, а ние?“ (и от подобни мисли ме побиват тръпки, ще обясня защо след малко).

Освен това, ще бъде бягане от отговорност ( 🙂 ), ако не кажа и няколко думи за доклада на ЕК.

Та с тази голяма кошница амбиции тръгвам да пиша настоящия текст пък да видим къде ще му излезе краят.

Без да искам да правя безсмислена защита на правителството или министър-председателя (безсмислена, защото кой ли ще тръгне да ме слуша, ако защитавам нещо незащитимо като едно правителство) още веднъж ще потвърдя безконечното си убеждение, че не може вината за проблемите, много или малко, да бъде търсена в 1-2-20 човека. Тя и в 6 милиона не може да бъде търсена, ама не че не са се опитвали, но това е друга тема…(бррр….)

Нямам намерение да защитавам когото и да било, ясно е че те толкова си могат. Казах го много пъти и няма да спра да го повтарям. Докато в тази страна не бъде променена сегашната порочна система на политически, а оттам и на обществени отношения, не чакайте нищо добро от направление Брюксел. Просто защото евро-чиновниците не са толкова глупави, че да се мешат в собственото ни държавно устройство. Да не са луди?! Нали след това веднага ще бъдат обвинени от благодарните, че са развалили всичко хубаво.

Явно е обаче, след като миналата седмица написах, че сме на прага на дълбока депресия, че тя вече е факт. Може би е факт доста отдавна. Няма значение. Външните симптоми са материала на Комитата, който приложих по-горе и коментарите под него.

Депресията ни е обхванала дотолкова, че да мислим, че някой друг може да дойде и да ни оправи проблемите. Не веднъж съм писал, че това е крайно наивно и глупаво. Както знаете от „досието ми“ съм голям защитник на европейския проект и поддръжник на задълбочаваща се интеграция и разширяващ се ЕС, но пък същевременно се смятам за достатъчно зрял, че да мисля, че нещата зависят от нас, а не от някой друг и че само ние, а не някой друг може да ги „оправи“.

Ето защо ме побиват тръпки от идеята „Европа да уволни правителството“. Проблемът не е в това, че имаме суверенитет, проблемът е в това, че не знаем, че го имаме. Не става въпрос за бунтове, палежи и безредици. Става въпрос да нагърбим някого със задачата да подреди обществото така, че да се развиваме правилно. Всички.

Излизането от депресията минава през осъзнаването на собствената отговорност. Всичко друго е патекряк!

Интервю без коментар

Тази сутрин в споделените неща на Комитата видях интервю от е-вестник с Андрей Ковачев, препоръчвам го на всички (не само на тези, които се вълнуват от опазването на околоната среда и екология), защото информацията е наистина потресаваща:

Андрей Ковачев от „Зелените“: Красимир Гергов помля Белите хълмове край морето

Правим партия, защото нещата станаха нетърпими, казва съпредседателят на „Зелените”

Снимката е на Нели Томова от е-вестник

Ке падне ли Турция?

Наскоро бях в Турция. Преди да се изкажа и аргументирам трябва да уточня, че макар и заинтересован от политиката на Балканите не съм супер-експерт по темата. Въпреки това, единият от любимите ми политически спорове е за Ердоган и „ислямизацията” на Турция. Това, която ме притеснява е, че много хора биват подведени от манипулативните твърдения за това, че Партията на справедливостта и развитието (ПСР), водена от Министър-председателя Реджеб Таип Ердоган, иска да въведе ислямистка държава и да премахне светските основи на Републиката.
Водил съм разговори по този въпрос с много хора, включително с една много симпатична туркиня на средна възраст, която работи към Националния демократически институт (НДИ) на САЩ.

Впечатлението, което съм си създал е, че т.нар. светски политически сили всъщност са едни страшно затворени и ограничени елити, които искат да държат цялата власт за себе си и са по същество антидемократично настроени.

Истината е, че ПСР е най-европейски настроената политическа сила в Турция и дали заради това или по принцип най-реформистката сила в страната. Откакто фундаменталистите са на власт в Турция беше разрешено на жените да започват работа без да искат разрешение от мъжете си, беше декриминализирана изневярата, бяха облекчени законите за „защита на нацията”, по която се съдеха писатели-нобелови лауреати като Орхан Памук и още много подобни реформи, целящи да модернизират страната.

Още повече, че партията на г-н Ердоган е огромен електорален успех. Дори след милионните протести в Истанбул и Анкара миналата година ПСР спечели над 40% от гласовете на парламентарните избори и още по-голямо мнозинство в Меджилиса. Разбира се за светските елити е лесно да хвърлят вината за загубата си на непросветеното и мизерстващо мнозинство.

Ако погледнем трезво отвъд тези обвинения обаче, бихме могли да си направим малко по-различен извод. А той е, че в Турция се формира една консервативна светска партия по подобие на партиите от християндемократическото семейство в Западна Европа. Факт е, че след изборите миналата година Европейската комисия бързо поздрави ПСР за победата, де факто признавайки демократичната воля на турската нация.

От друга страна, много показателни са последните действия на турското правосъдие. Днес най-накрая е било прието решение да бъде забранена ПСР на базата на това, че подкопава устоите на светската държава. Когато бях в южната ни съседка се говореше и за забрана на Ердоган и още няколко висши политици от партията да участват в политическия живот на страната. Представете си в аналогична ситуация Бойко Борисов да бъде насилствено натирен от политиката, а ГЕРБ забранена. То не че не е имало достатъчно такива случаи в българската политика – още от ЗДД през 30-те и после ОФ и репресиите през 40-те.

Друга новина от днес е, че полицията е арестувала в Анкара 24 души, сред които двама военни генерали, които са планирали преврат! Не смятам, че едни „демократични” и „национално-отговорни” сили могат да решават проблемите си по този начин, когато „мислят за благото на обществото си”. Всичко останало е пропаганда и манипулация.

Както е казал не-толкова великият Уинстън Чърчил – демокрацията е лоша форма на управление, но няма по-добра измислена. Максимата важи с особена сила и за Турция – не е лесно на толкова голяма маса необразовани хора да се научат да се управляват добре сами, но единственото „училище за демокрация” е практиката. На западните нации им е отнело по около 200 години докато стигнат до сегашното си развитие…

Четете още по темата с преврата тук и там.

Отврат!

Според Монитор Еврочленството ни поболя и разори“:

Смъртността у нас се увеличава със зашеметяващи темпове от 1992 г. насам. По-тревожното обаче е, че след присъединяването ни към Европейския съюз злокобната тенденция не само не е намаляла, но се и запазва.

Горното изречение, дело на световнонеизвестната Силвия Николова сигурно би докарала всяка средностатистическа школска преподавателка по български език до всеобхватно нервно разстройство, но за европейската ни преса подобни словоблудства не са проблем.

За мен обаче е проблем защо от известно време се организира някаква вестникарска и медийна атака срещу европейския проект и защо се опитват гражданите да бъдат настроени срещу ЕС. Малко започва да ми прилича на английските таблоиди, които са пълни с безогледни лъжи и простотии по отношение на ЕС (и имигрантите, но ние такива още нямаме, така че…чакаме да се появят!) Все си знаем какво струват българските независими вестници, но това преминава всякакви граници.

Европейският съюз е най-успешният проект в историята на международните отношения, който разбива всички правила и теории на пух и прах и промени Европа пред последните 60 години, превръщайки континента от барутен погреб в пример за икономически и социален прогрес.

Европейският съюз е също така причината нещата в България да започнат да се случват и страната ни бавно, но сигурно да поеме по правилния път.

Защо някой иска да се обърне против него на мен не ми е ясно. И то точно по този грозен начин.

Илюстрация: Дневник

Европейците са рационални – работят по-умно, а не повече

Георги Ангелов пак се опитва да ни убеждава, че всички злини и проблеми на българската икономика идват от мистичната формула „високи данъци“.

Всъщност ми харесва сравнението, което използва: ЕС с/у САЩ. Преди няколко месеца същото списание „Икономистът“ беше публикувало една много хубава графика, в която се онагледяваше, че за час работа няколко европейски страни произвеждат повече отколкото прехвалената американска икономика. И, забележете, между тези изпреварващи беше дори „болният човек на Европа“ Франция! Много съжалявам само, че вече няма как да намеря графиката и да я приложа като доказателство…

Така че прав е г-н Ангелов, че европейците са рационални – работят по-умно, а не повече.

Освен това да гледаш само икономическите показатели и да вадиш изводи на тяхна основа е присъщо на икономически анализатор, но не може да се превръща в основоположно правило за политически напътствия (каквито са призивите за намаляване на осигурителната тежест). Общественият живот е обвързан и с много други фактори като образованието на населението, здравето, сигурността/престъпността и цялостният стандарт на живот.