Три измерения на изборите

Народно събрание на България
Снимка: сс Wikimedia Commons MrPanyGoff

Измина почти седмица от изборите, а все още липсва цялостен анализ на това какво се случи и какви са резултатите от него. Това е моят опит да обърна внимание на нещата, които според мен са най-важни и остават встрани от общественото внимание.

Този анализ трябва да се раздели на три части, за да обхване основните направления, които имат значение, а именно:

  • Предизборната кампания
  • Резултатите от изборите
  • Перспективите пред България

Предизборната кампания

Всички, с които разговарях непосредствено преди изборния ден и досега, се обединиха около мнението, че това е най-липсващата кампания от началото на промените досега. Всички. 100%.

Доказва го и избирателната активност – отрицателен рекорд и за пръв път в най-новата ни история по-малко от 50% гласували на избори за народни представители.

Маркирането на фактите не е достатъчно – трябва също да се опитаме да отговорим на въпроса защо се получи така.

Според мен отговорът върви по две направления – нежелание и некадърност.

Нежеланието

По време на тази кампания се открои изключително ясно фактът, че за партиите на статуквото гражданите на България са излишен товар. Заради това основните играчи, които разчитат на твърдия си електорат – ГЕРБ, БСП, ДПС – изобщо не проведоха кампания. За Бойко Борисов всяка възможност да прекъсне кампанията на ГЕРБ идваше дюшеш, а кандидатите биваха пращани да участват във възстановителните работи след наводненията в Северозапада.

В случая на БСП нежеланието беше подплатено и от очевидната организационна и финансова безпомощност на партията.

Колкото до ДПС, те не просто бяха предвидили ниската избирателна активност, а дори активно я насърчаваха докато тяхната политическа машина беше перфектно смазана и подготвена да постигне резултатите, които партията търсеше (повече за това малко по-надолу).

Неспособността

По-неприятно обаче е да гледаме партиите, които имаха желание и необходимост да повишат избирателната активност (тъй като щяха да спечелят от това), но не можаха да го постигнат. Тук си проличава още един от проблемите на ниското участие и нежеланието на българските граждани да се занимават с политика.

Политическите организации в България са обезкървени от достатъчно хора, които имат необходимия опит и интелектуален потенциал да развиват тези организации и това си пролича тежко на тези избори. Дори там, където ги има, армията на посредствеността е добре организира и мотивирана да ги задуши.

Само няколко примера: Реформаторският блок произведе клип, който трябваше да върви с предупреждение за опасност от епилептичен припадък, Зелените купуваха по 23 домата, а Татяна Дончева се обяви за „единственият мъж в българската политика„.

Резултатите от изборите

Така погледнато, резултатите, на които всички се дивяхме в изборната нощ, не изглеждат неочаквани. Тъжното е, че задкулисието, срещу което се борехме повече от година, изпълни програмата си на 100% – партиите, които са негови най-явни представители, отново са „вътре“. Народното събрание е фрагментирано и (подозирам) съвсем скоро ще се превърне в арена на невиждани циркове, чиято цел ще е да откажат съвсем хората в България, че си заслужава да отделят време и нерви да следят случващото се в управленските кръгове на страната си.

Ще ви дам един пример, който мисля много добре обрисува какво имам предвид под „постигнаха програмата си на 100%“. Малко по-горе обещах да ви разкажа повече за организационната:

  • Според окончателните резултати, обявени от ЦИК (гледал съм публикацията в ClubZ), БСП е втора политическа сила пред ДПС с разлика от 0.6% или точно 18’393 гласа. Това отрежда разлика от точно 1 народен представител между двете партии.
  • Щях лесно да приема всичко това за съвпадение, ако не беше странният факт, че ДПС също така е рекордьор по невалидни бюлетини – 15’093 гласа. Петнадесет хиляди и деветдесет и три гласа.
  • Може би и това щях да приема за допустима случайност, ако не знаех още по време на изборния ден, че МИР Кърджали регистрира рекордно ниска избирателна активност.

Щях да запазя капка наивност, ако г-н Местан се беше сетил от кумова срама да се оплаче от несправедливите резултати, но всъщност нито досега чухме, нито ни предстои да чуем някакъв коментар от страна на ДПС по темата. Защото оплакването би ни напомнило само едно – че ДПС реално е втората политическа сила в България. (Този аргумент се налага дори по-силно, ако вярваме на слуховете, че Движението седи зад поне още една политическа сила – ББЦ).

Но всъщност макар и демонстриращи наглост, лидерите на ДПС са достатъчно мъдри да не си вкарват автогол формално излизайки на второ място – защото знаят каква масова истерия ще предизвика това и отваряйки пътя към обединен фронт „Всички срещу ДПС“.

По-притеснителното обаче е, че въпросните 15 хиляди невалидни бюлетини едва ли са се случили в тъмната стаичка. Неприятният вкус за откровена фалшификация остава, а с него и съмнението дали изобщо живеем в страна, която си заслужава да бъде наречена „демократична“.

Перспективите пред България

Както вече написах – на тези избори Олигархията постигна целите си на 100% (тя в никакъв случай не включва само ДПС!)

Разпарчетосан парламент, населяван от партии с диаметрално противоположни идеи, които трудно ще достигнат съгласие дори по основни въпроси за страната, на фона на сложна и нестабилна вътрешна и външна обстановка – всичко това е мътната вода, в която агентите на статуквото ще ловуват.

Дори на пръв поглед постигането на мнозинство изглежда почти непосилно. ГЕРБ – РБ – ПФ, които за момента се спрягат най-много като потенциални коалиционни партньори имат сериозни различия помежду си. Останалите партии са повече или по-малко „токсични“, което прави коалиция с тях много скъпа от гледна точка на удара върху репутацията на големите партии и техните лидери.

Въпреки всичко съм убеден, че коалиционно споразумение ще бъде постигнато макар и трудно. За съжаление хората, които дърпат конците зад сцената, ще използват влиянието си да блокират всякакви промени, които могат да защитят позициите им.

Подобна конфигурация едва ли може да издържи дълго, затова и аз ще се присъединя към хора на анализаторите, които смятат, че 43 НС няма да изкара целия си мандат. Но перспективата за нови избори не носи голяма надежда – безалтернативността на сегашната политическа класа продължава да виси със страшна сила. И все пак:

Има ли позитивна алтернатива?

Разбира се.

Въпреки всички негативи, които начертах досега, има и достатъчно позитиви. Димо Бечев очерта един от тях:

Политическата система не е бетонирана срещу навлизането на нови играчи.

В България все още има много хора, които не са се отказали да водят борба да си върнат държавата от Олигархията.

Но големият тест пред тези хора е консолидацията. Мотивирането на свободните хора да работят за една голяма обща цел (дори като членове на различни обществени групи/партии) е бариерата, която трябва да преминем, ако искаме да започнем бавното ремонтиране на българската държавност.

На чисто човешко ниво, това преминава първо през изолиране и отстраняване от политиката на хора, чиято единствена мотивация е заемането на държавнически постове. Тяхната роля е изключително вредна, заради способността и склонността им да гонят читавото и да се обграждат със себеподобни.

Още по-важни са политическите цели, които категорично нямат заобикаляне:

  • Разбиване на сегрегационния етнически модел
  • Намаляване на социалната стратификация

Етнически монопол

Въпросът за десегрегирането на българите от турски произход, българите мюсюлмани и ромите и разбиването на политическия монопол на ДПС върху тези групи и осигуряването на политическо представителство за тях е централен за реформирането на политическата система.

Очевидно е, че ДПС няма желанието да направи каквото и да било за социалното и икономическо развитие на тези хора, тъй като това би поставило под заплаха контролът им над тези хора.

Действията на Реформаторския блок в тази посока са похвални и бързо трябва да бъдат възприети и от останалите политически сили. Постигането на тази цел минава през привличане и развитие на хора от тези групи и участието им в политическия живот на страната на равно с „белите“ българи. Време е да го осъзнаем ясно.

Социалното разделение

Изключително важно е градските елити (познати в българското обществено пространство и като „умните и красивите“) да се избавят от дълбоко вкоренения си елитизъм.

Непосредствено след изборите чух невероятни и фантасмагорични искания от рода на ограничаване на изборното право на база образование. Подобни искания са анти-демократични и издават незаинтересованост към проблемите на хората, които не са имали късмета да се родят в средната класа.

И по време на протестите, когато тази тема беше косо поставена на дневен ред, и сега основното предизвикателство остава – как да намерим път и да приобщим хората, за които плащането на сметката за ток представлява основен проблем. Без да намерим решение на този въпрос дълго още ще се лутаме.

Още повече, че поради кризата в образованието, кризата в медийната среда и още няколко кризи, в България все по-отчетливо се заформя една под-класа (терминът лумпенпролетариат е силен, но точен), която пресича социалните и етнически граници на обществото. (Не)Участието на тази прослойка в политическия живот ще има все по-голямо значение за това кой управлява България.