Човек на годината 2010

Снимка: БХК

Трета награда за „Електронна граница“ ни свари тотално неподготвени с Комитата. Не от излишна скромност, а защото в България има много хора, които правят много за човешките права, които никак не са на почит в страната ни. За щастие нещата бавно, но сигурно се променят.

Разбира се хубаво е, когато виждаш, че нещата които правиш, се забелязват и оценяват. Че някой намира смисъл в тях. Още по-хубаво е, когато чуеш похвали за работата си от човек като Яна-Бюрер Тавание, журналист и активист, на когото се възхищавам най-искрено.

Комитата правилно отбеляза, че единият голям отсъстващ на срещата беше Асен. Но го нямаше и главният „виновник“ „Електронна граница“ изобщо да съществува – Бого. Все пак номинацията за „Електронна граница“ дойде, след като той се отказа от личната си номинация и я прехвърли върху цялата организация.

Все пак се надявам, че с Комитата и Григор бяхме достойни заместници на множеството формални и неформални членове и активисти на „Електронна граница“.

Снимка: Комитата

Малко по-подробно по темата – тук.

Похвални усилия

Харесвам Левски. Не харесвам идеализирания, прекалено идеалистичен образ, който историографията ни му е съградила, главно защото този иконен образ ни пречи да взимаме пример от делата му. Смятаме, че е бил прекалено добър. А това далеч не е така, но не смятам да навлизам в тая тема в случая.

Случаят в случая е да ви информирам за една много приятна инициатива на българското издание на списанието на „Националното географско дружество на САЩ”, по-познато като „Нешънъл джиографик”.

Утре (19 февруари) на всеки половин час списанието ще пуска в туитър канала си по малко информация за пътя и делото на Васил Левски, използвайки хаштага #PSNA. Молбата на авторите на списанието е всички, които следят канала да ретуитват съобщенията и ако желаят да пускат допълнителна информация (като ползват #PSNA). За най-активните ще има награди (защото бихме ли направили нещо за без награда като Левски…)

Това е. Да обичаме и да взимаме пример от великите си сънародници, за да не остават само лумпени, които да поругават имената им.

Дързост и постоянство!

Оригиналната публикация в сайта на National Geographic България.
Туитър профилът на списанието.

World Wrestling Federation

Никой не може да пребори пандата.

Не, сериозно. След като дори професионалните кечисти не можаха да я преборят за сакралната комбинация от три букви WWF, сериозно ли мислите, че няколко не-се-знае-как-забогатели бг предприемачи ще успеят?

Повод да напиш това е кампанията „Гората не е само дървесина” на WWF България и срещата на екипа на организацията в България с български блогъри, на която имах честта да бъда поканен.

Много е просто защо пандата винаги печели – защото винаги е отворена и приятелски настроена. И защото се бори за нещо, от което наистина всички печелим – да има гора и природа в България. За съжаление в политиката в България нещата изглеждат толкова прозрачни все още само от гражданската им страна. Политическите партии продължават да приличат на бетонните чудовища, които изникват на хоризонта, когато излезете от ускорителя за елементарни частици.

Повече за дейността на организацията в България – от официалната им страница.

Браво WWF България!

Завой или финт?

Министър Цветанов намекнал вчера по националната телевизия, че МВР може да направи промени в измененията на ЗЕС, които бяха гласувани на първо четени в НС и подкрепени само от ГЕРБ и Атака.

Намеците са много категорични и засягат двете най-спорни разпоредби на новото готвено изменение – пасивният достъп, т.нар. „интерфейс” и използването на събраните данни за престъпления, предвиждащи 2 или повече години лишаване от свобода.

Вместо това от МВР били готови пасивният достъп да бъде заменен с много солени глоби за доставчиците, които не предоставят данните навреме, а текстът за тежките престъпления да остане, евентуално с добавяне на престъпления, свързани с тежките, които се наказват с по-малки присъди – напр. склоняване към убийство и др. подобни.

Готовността на МВР и управляващото мнозинство да се вслуша в гражданския глас е похвален, но ни остават два въпроса – дали? и защо?

Защо МВР изведнъж изглежда много загрижено за гражданското мнение? Дали готвените протести не изплашиха изведнъж мнозинството и министър-председателят, чийто цяло обществен авторитет се гради на това, че хората го харесват? Дали пък ГЕРБ все пак не започват да се чувстват некомфортно в компанията на една крайно-дясна и крайно-популистка формация като Атака?

И вторият въпрос, който лично мен ме притеснява повече, дали изказването на г-н Цветанов не е просто ловък финт, с който да бъде туширано недоволството преди готвения за 14 януари протест, за който изглежда мобилизацията расте с всеки изминал час?

При всички положения, ние трябва да запазим активността и устремеността си. Подозирам, че ЗЕС няма да е последният повод, по който мнозинството ще ни изправи на нокти.

Снимка: reket.info

Вие сте на ход!

Всички усилия, които хора като Богомил Шопов, Константин Павлов, Пейо Попов правят, за да защитят индивидуалните ни права на потребители на глобалната мрежа, не струват и стотинка, ако всички ние, като граждани не отделяме по няколко минути от времето си, за да се борим за тях.

Ето защо ви призовавам да се включите в акцията на Бого – „Обади му се“. Повече за методите и целите на кампанията – тук.

Много е важно да осъзнаем, че народните представители са нищо повече от наши представители и са длъжни от закона да се съобразяват с нашето мнение.

Казвам това, защото някои може да изпитват притеснение да позвънят на представителите си или да смятат, че им губят времето или че ги затормозяват с това, че искат да говорят с тях по определен въпрос.

Народните представители работят и получават заплата да ни представляват – да изслушват желанията и позициите ни и да ги представляват във всички органи на властта.

Кой напира за следенето в интернет?

Дискусия за следенето в интернет
Uploaded by Gospodin_I. – News videos hot off the press.

Тази сутрин бях гост на сутрешния блок на Нова ТВ „Здравей, България!“ Защитавах позицията на „Електронна граница“ срещу представителя на ГЕРБ – г-н Красимир Ципов, който освен народен представител, е и заместник-председател на една от най-важните комисии в Народното събрание – по вътрешна сигурност и обществен ред. Можете да видите запис на цялото участие отгоре.

Позициите на „Електронна граница“ са широко известни. Гордея се, че съм част от организацията и съм подкрепял и защитавал позициите ѝ, откакто е учредена. Не мога обаче да не отбележа непоследователното отношение не ПП ГЕРБ по този въпрос.

Отчетливо си спомням как представителите на ГЕРБ се противопоставяха на предложенията, които се внасяха от МВР и подкрепяха от БСП и ДПС в края на мандата на миналото НС. Сега, ГЕРБ ни слага на масата в пъти по-вмирисано ястие и се опитва да ни убеди колко вкусна гозба са ни сготвили.

Притеснително също е тоталната липса на смислена опозиция на управлението на ГЕРБ – нито тези, които би трябвало да са официална такава, нито другите, които искат да се държат като де факто такава, разполагат с необходимия обществен авторитет, за да се противопоставят открито на исканията на МВР и ГЕРБ.

Самият факт обаче, че ГЕРБ, абсолютно независимо и въпреки противопоставянето си на всичко, свързано с БСП и ДПС и тяхното управление (с любезното съдействие на НДСВ до край – да не забравяме), отново предлага подобно изменение на ЗЕС, говори за това, че явно има доста по-дълбоко скрити и силно влияещи интереси тези изменения да бъдат прокарани.

Най-логично е тези влияния и натиск да идват от Министерството на вътрешните работи, но до колко и кои точно държавни служители влияят на законодателния процес и в името на какви интереси го правят (институционални, частни или корпоративни?) аз лично не мога да преценя.

Ще завърша с нещо, което г-н Ципов ми каза на излизане от студиото – „В крайна сметка, ако гражданите искат някаква сигурност, ще трябва да се откажат от част от правата си„.

Едва ли бих могъл да бъда по-несъгласен с подобно твърдение. Въпросните „права„, които явно се оказват основна пречка пред всички правозащитни органи са работата на полицията – да ги защитава, оттам идва и думите Право, правораздаване, правозащитни и пр. 🙂

И ако ще да се скъсат, няма да ме убедят как невършейки част от работата си, ще си свършат работата.

Мерзавец! Страхливец!

Как не те е срам да подаваш оставка и да бягаш от отговорност?! И то точно, след като изгуби изборите с 31% за партията си.

Ти не знаеш ли, че един политик като се провали след мандат (или повече) управление не може да си подава оставката – това е бягане от отговорност! Трябва да остане на поста си, да си акумулира властта и да си блъска глава в стената, викайки „Беше много успешен кабинет! Беше много успешен кабинет!

Пък дори и това да струва оцеляването на партията му като влиятелна политическа сила.

Дори не заслужаваш голяма снимка да ти сложа. Ето виж, нашият социалистически лидер заслужава:

Вие с него може да сте от различни партии, но има на какво да се научиш. Той и 20% не успя да събера за партията си (след един – да не забравяме – много успешен мандат), но нито за момент не се изкуши да избяга от отговорност – запази достойнството и честта си – остана на пост като оня пич на амбразурата! И не само това!

Закотви се твърдо в Народното събрание, заедно с онези, които имат вина за успешното управление – Ивелин Николов, Антон Кутев, Киро Добрев, Орешарски-бившия-зам-на-СДС, Румен 1 и Румен 2, Масларова, Гагузов и пр.

И накрая: Честито на гръцките ни приятели от ПАСОК – с голямата победа обаче идва и голямата отговорност. Победата на социалистите не е победа само за Гърция – тя е тест за Левицата в цяла Европа, която почти навсякъде е в криза. Ще успее ли Папандреу и колегите му да ни покажат пример за бъдещето на Лявото или след някоя и друга година приятелите ни, които симпатизират на Неа Димократиа, ще ни бъзикат както ние сега тях, само времето ще покаже.

Още няколко интерестни материала:
Гърция след изборите – очаквания за промяна“ от e-vestnik.
All Eyes on Papandreou“ в рубриката „Comment is free“ на The Guardian.

Има ли ЧЕПове?

Днес цял ден се каня да пиша за невероятната Татяна Дончева, на която всички демократи и опозиционери много бързо забравиха прегрешенията, само заради това, че каза 2 лоши думи за БСП няколко седмици преди изборите.

Дневник имат страхотен коментар (или по-скоро припомняне) по случая „Татяна Дончева“.

Реших обаче преди това да обърна внимание не нещо, което отдаване ме дразни и по което отдавна съм намислил да пиша. Нещо, за което вина нямат нито Сергей Станишев, нито Иван Костов, нито дори световната конспирация.

Става въпрос за един термин, който се прокрадва плахо, но с все по-уверени стъпки в българското общество и съзнания – а именно терминът ЧЕП или член на европейския парламент. Трябва да призная, че ЧЕПът ми бърка в здравето не заради нецензурните асоциации, които са напълно логични (веселото е, че това никога не е спирало политическите ни лидери – спомнете си как се казваше СЕМ преди време – НСРТ [несерете – поставете си сами разделението между думите]), ами заради това, че е чужд термин, преведен на български.

Ако има нещо, което винаги много да ме е дразнело в българския бит и душевност, то винаги това е бил стремежът към чуждозвученето (това е измислена дума). Не става въпрос само за безумните чуждици като мол, брокер, мини-маркет и прочие, а и за много по-големи и сложни концепции и идеи, за които чисто и просто отказваме да намерим собствени думи и начини на изразяване и приобщаваме чуждите. Може би това е нормално за една малка нация, която не е успяла да оформи собствена култура и цивилизация. От приятели знам, че на политиците в Нидерландите им се случва понякога да вкарват цели изречение на английски в изказванията си, това нашето нищо не е (представете си какво би се случило, ако на Бойко Борисов му се случи да вмъкне в някое изказване „With my brothas from the EPP we shall turn this land into a prosperous country“ – представете си какви сайтове ще са и как Бойко ще стане я Рейгън, я Нелсън Мандела).

Но в случая не мога да приема да превеждаме по най-грубия възможен начин един важен политически и юридически термин, при положение, че имаме подходящ пример и практика. Терминът ЧЕП е дословен превод на английския термин MEP или Member of the European Parliament. Добре, ама в Обединеното кралство този термин произлиза от названието на парламентаристите – Member of Parliament.

На български терминът за парламентарист е народен представител. Ако имаме нужда да различаваме между тези народни представители, които ни представляват в национален мащаб, от тези в европейски, можем да наречем вторите европейски народни представителиЕНП. Прегледах сайта на ЕП на различните езици и навсякъде си ползват съответния езиков термин – MEPs, diputados, députés и т.н.

Впрочем ще си позволя да отворя втора голяма тема и да аргументирам със същите доводи сгрешеното ни (според мен) отношение към българското Народно събрание. Това и народен представител са единствените правилни официални термини, които би трябвало да се използват по отношение на институцията и нейните представители. Така както германския парламент се казва винаги само и единствено Бундестаг, а френската Национална асамблея никога не се превръща в Парламента, така и нашият върховен национален орган може да се нарича само и единствено Народно събрание.

Ако съвсем сте задълбали и сте политически гийкове 😉 като мен можете да погледнете как се казват и парламентите на скандинавските държави (Фолктинг, Алтинг), на Израел (Кнесет), на Турция (това сигурно всички го знаят) и т.н.

Някой сигурно ще каже „Абе какво значение има?

Има.

Липсата на елементарно себеуважение е една от главните причини, поне за мен, държавността ни да се намира в такова плачевно състояние. Законовият нихилизъм, липсата на елементарна солидарност, деградацията на общността и на общото са само проявления на това, че не можем да направим елементарна преценка за това какво сме постигнали реално и за какво още трябва да работим.

Поставянето на един даден кръг от институции над злободневието и просташките ни всекидневни отношения и издигането им до обект на национална гордост могат да гарантират националноотговорната им роля. Ето защо никога не бих си позволил публично да нарека Президента на Републиката Гоце или Пепи Коня. Не защото харесвам личностите, които заемат или са заемали позицията, а защото смятам, че по този начин се разрушава авторитета й и заедно с това се подкопават устоите на държавността.

Малко хора се замислят по тези теми. Много по-лесно е да напсуваш всички и всичко – никой не може да те упрекне. Но замисляли ли сте се защо американците се държаха с необходимото уважение дори в последните дни на Джордж У. Буш? И защо цялата символика на държавното им републиканско устойство наподобява квази-империя?

Ами как защо – само при такава система и такова отношение можеш да имаш Върховен съд, който е неприкосновен и безпристрастен. Алтернативата е Конституционен съд, който не намира нищо противконституционно в това един народен представител в София да представлява 400’000 души и същия в Ямбол да представлява 40’000.

Говорене за изборна употреба

Зачетох се днес в новините от митинга на „Атака“ по повод 3 март.

Обществено мероприятие, на което се събират 10’000 души в България само по себе си е новина, а когато става въпрос за политическо такова е редно да подходим с известна доза недоверие, макар и тази партия и преди да е успявала да привлече голямо внимание към мероприятията си.

Разбирайки обаче, че митингът е бил организиран и с участие на хора от страната, пристигащи с автобуси, ознаменуван с поход, воден от лидера на партията Волен Сидеров, качен върху микробус, обримчен с българския трибагреник ми става ясно, че са мероприятието са били похарчени едни сериозни пари. Откъде идват те остава висящ въпрос.

Друго обаче ми направи много силно впечатление.

През последните 2-3 години, Волен Сидеров и представляваната от него политическа сила, доста промениха говоренето и политическите си послания. От вчера обаче нео-фашистката реторика се завърна и с нея и грозните приказки за „ново иго„, „мекерета„, „ибрикчии“ и прочие.

Явно е, че този тип послания са запазени за предизборната кампания, когато на Волен и компания им трябват колкото се може повече гласове на отчуждените и обезверени граждани на Републиката, сред които анти-етническата риторика се харчи добре. Това си вървеше добре през 2005г., когато „Атака“ беше прохождаща политическа сила и тепърва набираше подкрепа, но след затишието и „нормалното“ политическо поведение от тоя тип говорене лъха на фалш и лоша актьорска игра.

Поне на мен ми изглежда много скалъпено и неестествено, но да видим колко хора ще зариби този път…

Обама: "Същото"

Много добър пример за негативна кампания, която обаче не нарушава границите на добрия тон – основната критика на Барак Обама към Джон Макейн е, че ако бъде избран за президент на САЩ, то той ще е същият и ще води същата политика като Джордж У. Буш – критично непопулярният настоящ президент.

Забележете приятната мелодийка ала „Симс“(играта), приятните снимки и начин на изписване на текста във видеото. Същевременно рекламата не прави някакви тежки и агресивни обвинения.

Видеото може да служи за пример на всеки, който иска да се занимава с политически ПъРъ, предизборни кампании и пр.

Ето го и него:

Източник: блоговете на Politico