I pledge allegiance…

Често ни се иска българската политика да е като американската, мислейки си, че там всичко е цветя и рози.

Настоящето видео идва да покаже, че нещата не стоят точно така. То е създадено от Вашингтонската организация на Републиканската партия и е доста грозна атака срещу съпругата на кандидата за президент на САЩ Барак Обама – Мишел.

Мишел казва по повод кандидатурата на мъжа си, че за първи път се чувства горда от страната си. Дамите от G.O.P. (Grand Old Party) заявяват, че винаги са били горди от страната си и декларират I pledge allegiance to the flag… (клетва за вярност към държавата).

Да, предполагам имат доста причини да са горди от страната си винаги – от социалното разслоение, от расизма и сегрегацията, от 400 години робство, от идиотската външна политика на САЩ, неведнъж подкрепяла недемократични преврати и режими (виж Чили, Никарагуа и др.) от Виетнам и днес от Ирак.

Въобще цялостната идея е доста груба и направо грозна. Макейн е завил недвусмислено, че няма да прави атаки по културните и въпросите за различията. Затова пък Националният комитет на републиканците се е стегнал здраво…

Още по темата тук.

На прага на дълбоката депресия

Все по-интересни ми стават десетките коментари по темата „реформа на политическата система” от изключително интелигентни хора, в чиято почтеност не се съмнявам (виж Радан, Иван, Първан&Жоро и Юлиан), които се завъртат около тезите: „системата не е виновна”, „как се избират представителите е технически въпрос”, „трябва да гласуваме” или „трябват нови лица”.

Както писах и миналата седмица – не може да има по-грешно мислене. Извинявам се на гореспоменатите многоуважавани от мен блогъри, ако ги обиждам, но предпочитам да бъда искрен. Надявам се да го оцените. 🙂

Искам първо да дам отговори на горните въпроси:

  • Системата Е виновна!
  • Как се избират представителите е ОСНОВОПОЛАГАЩ, а не технически въпрос!
  • ДА, ТРЯБВА да гласуваме!
  • И ДА, трябват нови лица – но нека направим системата „пропусклива” за тези нови лица!

Миналата седмица мислех да пиша един пост на тема „българския народен спорт”безцелното мрънкане. Защото всички тези коментари на тема „системата не е виновна, трябва морал са точно това – безцелно мрънкане! Или, както бях писал преди времепатекряк!

Мрънкане са, защото за пореден път се оплакваме от „несправедливостите на живота”, а отхвърляме всяко предложение за подобряване, искайки нещо по-добро и невъзможно.

Политиката е формата на решаване на обществени проблеми, на намирането на ОБЩ консенсус по разрешаването на тези проблеми, консенсус, който да е валиден за всеки отделен индивид в това общество. Основна функция на политиката е законодателството.

Какво значи това на обикновен език. Значи, че ако сме недоволни от корупцията, непотизма, клиентелизма, манипулациите, олигархията и всичко останало в обществото ни – ТРЯБВА ДА УПРАЖНИМ ПРАВОТО СИ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА, ЗА ДА СЕ СПРАВИМ С ТЯХ. Това си право НИЕ упражняваме чрез избраните си представители – пък били те и корумпирани, купени, продадени, олигарси или каквото там още се сещате.

НЯМА – искаме нови лица в политиката!

ИМА – да създадем система, която да допуска по-качествените лица в политиката!

Ако продължа нататък рискувам да се изгубя в безкрайния дебат за липсата на гражданско съзнание и гражданско общество, сбърканото в чипа и прочие теми, които няма да ни доведат до нищо ново. Аз споделих основното, което всеки от нас трябва да разбере. В противен случай рискуваме да се въртим в омагьосания кръг без изход и да се депресираме фатално.

В крайна сметка политиката е лидерство и поемане на отговорност. Какво означава това? Лицата, които сме избрали като представители (тоест по силата на това, че сме ги избрали да ни управляват) да предлагат решения, които да подобряват функционирането на обществото.

И последно. Досега не съм го казвал, за да не стане като приказката „гузен негонен бяга”, но като гледам явно доста хора си го мислят и затова искам да го кажа много точно и ясно:

Не съм свързан с Президента Първанов, нито с администрацията му по никакъв начин. Защитавам каузата и дебатирам яростно с всеки от собствени убеждения, че това е ПРАВИЛНИЯТ път за Родината ми.

Симпатизирам на Първанов и дори му правя евала, че повдигна въпроса в публичното пространство – нещо, което БСМ не успя да направи през 4-те години откакто формулира въпроса за първи път.

Най-важният въпрос за България

Време е да поговорим сериозно и задълбочено за реформата на политическата система на страната ни. Много политици и блогъри вече се изказаха по темата, но за съжаление прекалено много хора имат грешни илюзии (Примерно тази статия на Иван Бедров).
Искам да започна с това, което е най-важното и което всеки би трябвало да разбере – без промяна на системата на осъществяване на обществените отношения (разбирай политиката) няма как държавата ни да работи по-ефективно! Тоест, няма как да бъде върнато доверието на гражданите в политиката като инструмент за разрешаване на проблемите, няма как да бъде намалена корупцията, няма как да се пресече изборният туризъм и купуването на гласове. Също така няма как обществени поръчки да спрат да се дават на „обръчи” от фирми, катаджиите няма да спрат да ни питат „К’во ше пра’им са?”, а телефон 111 (или 112 – дори не знам какъв точно е номерът) все ще си дава свободно като в деня на взривовете.

Това, което трябва да разберем е, че политиката (или политическата система) е най-важната и основна тема в системата на обществени отношения!

Тези два подчертани аргумента имат за цел да оборят две основни заблуди относно политическата реформа:

1)Че първо трябва да се решат другите проблеми – преди да се подходи към политиката (част от тях съм изброил отгоре);
2)Че „не системата е виновна” – че трябва да дойде някой друг, който не е „маскара”, за да оправи нещата.

Безспорен факт е, че държавата ни има прекалено много проблеми – корупция, неефективност на публичната власт, неуспешно гарантиране сигурността на гражданите и правораздаване. Прояви на тези проблеми са корумпираната система на раздаване на обществени поръчки на подставени фирми, купуването на гласове по време на избори и др. Прекалено много хора си мислят, че преди да се започне решаването на проблема с функционирането на политическата система трябва да бъдат решени тези проблеми. Истината обаче е, че тези проблеми стоят и функционират точно поради грешките в представителството и осъществяването на политиката. Един простичък пример – предизборните кампании струват ужасно скъпо, особено на фона на мизерната бюджетна субсидия за партиите. За да може да се плати предизборната кампания, партиите са принудени да вземат отнякъде допълнително много пари, които после се връщат под формата на обществени поръчки, гласуване на удобни закони или най-обикновени идиотски решения.

Ето защо на българското общество би му излязло доста по-евтино да отделя няколко десетки милиона лева субсидия за партиите, отколкото да дава малко от бюджета си и да губи много от политическа корупция.

И тук стигаме до аргумента защо именно системата е виновна – виновна е, защото не допуска различните в играта. Дори някой да иска да играе честно той не би имал никакви шансове срещу тези, които са готови да вземат пари от олигарсите. В България има много хора, които искат да направят промяна. Но помислете какъв шанс би имал човек като Радан Кънев срещу Бойко Борисов, когато вторият може да разчита на подкрепата на Краси Гергов и цялата медийна машина, която стои зад него. Тук се намесваме в темата за медиите, която е неразделна част от реформата на политическата система.

Ето защо вместо да морализаторстваме и да се обиждаме на „Гоцета” и „Командири” или „комунисти” и „седерасти” е по-добре да погледнем практично на нещата и да видим къде точно се коренят проблемите на държавата ни. Аз, като мислещ човек, не мога да не си задам въпроса защо държави като САЩ, Англия, Франция, Германия и др. имат много по-ограничени и регулирани политически системи отколкото България? Навярно отговорът се крие в това, че Българската демокрация е с вековна традиция и добре функционираща…едва ли!

В идните дни смятам да разгледам детайлно всеки един въпрос от тематиката – избирателната система, финансирането на партиите, прозрачността върху контрола и работата на медиите и пр.

Четиво за политическата реформа

Тъй като Стойчо конкретно (а и някой други, сигурен съм) напълно заслужено ме критикуваха за това, че говоря много в полза на политическата реформа без да съм се аргументирал достатъчно задълбочена защо е нужна;
А и поради факта, че все не ми остава време да напиша защо е нужна политическа реформа и как е добре да се направи:

Ви предлагам два текста от политическите документи на БСМ, в съставянето на които съм участвал активно и които според мен добре изразяват позициите ми.

Ще се опитам да потърся още един по-стар документ „Бъдеще – с ясно лице, с чисти ръце“ от Конгреса на БСМ от 2004г., които макар и физически остарял е доста актуален – правете си сметка колко сме мръднали за 4 години. 🙂

Основен политически документ – прочетете Раздел І, Глава 1 – Развитие на правовата държава и гражданското общество в България

Резолюция относно реформирането на българската политическа система

Политическа реформа – СЕГА!

От известно време разговарям и споря с доста хора за политическата реформа. Да, темата е много актуална в момента заради инициативата на Президента Първанов, но за мен и хората около мен тя е такава доста по-отдавна.

Едно е безспорно обаче – България има нужда от реформа в политическата си система!

Каквото и колкото да си говорим тя не работи добре и просто очакване да дойде някой по-различен, който да не е маскара няма да се случи. Време е да вземем съдбата си в собствените си ръце!

Ето защо реших да създам кауза във Facebook. Кръстих я Политическа реформа – СЕГА! Не ми се иска тя да остава инициатива на един човек или малка група хора. Надявам се повече хора да се включат и да осъзнаят потребността от тези промени – те могат да направят живота ни по-добър!

Пътуване до Истанбул

В понеделник заминавам за Истанбул където ще участвам, по покана на Международния републикански институт, в специално обучение – симулация на президентска кампания – предназначено за участници в отминалите семинари от инициативата на МРИ, Националният демократически институт и Агенцията за международно развитие на САЩ – Европейски и евразийски млади политически лидери (ЕЕМПЛ) (инициативата си има и сайт – http://www.democraticyouth.net/).

Както и при предишното си пътуване до Белград за семинара от ЕЕМПЛ, ще се опитам да блогвам оттам, но не знам колко време ще имам – предния път американците ни го бяха уплътнили напълно, но и много приятно. Този път обещава да е дори по-интересен, тъй като ще имаме конкретна задача – да планираме, измислим, проведем и спечелим президентски избори в измислена страна от Югоизточна Европа, наречена Коватия.

Какво мислят Обама и Макейн за базата в Гуантанамо?

FP Passport ни съобщава, че Върховният съд на САЩ е взел решение с 5-4 гласа, че задържаните в базата в Гуантанамо заподозрени терористи имат някои юридически права, включително правото да оспорват задържането си.

The Washington Post пита основните претенденти за президенткия пост Макейн и Обама за мнението им:

Джон Макейн:

Това са нелегални бойци, те не са американски граждани и аз мисля, че трябва да се съсредоточим върху мнението на Съдия Робъртс [председателят на Върховния съд, гласувал против]. Но решението вече е взето, сега трябва да продължим напред. Както знаете, аз винаги съм бил за затварянето на Гуантанамо и все още мисля, че трябва да сторим това.

Барак Обама:

Решението на съда е отхвърляне на опитите на администрацията на Буш да създаде юридическа черна дупка в Гуантанамо – още една провалена политика, подкрепяна от Джон Макейн. (…) Това е важна крачка към възстановяване на доверието в нас като нация, отдадена на правовата държава, и отхвърляне на фалшив избор между борбата с тероризма и спазването на habeas corpus.

Истината е, че тази Администрация не е сурова с тероризма и подкопава самите ценности, които се борим да запазим. Изправянето на тези заподозрени пред правосъдието е прекалено важно за нас, за да разчитаме на такава дефектна система, която не е успяла да осъди който и да е за тероризъм от атаките от 11 Септември и освен това е направила компромис с нашите исконни ценности.

Моят коментар:

Макейн – Всички животни са равни, но някои животни са по-равни от други. Аз съм против [консерватори], но съм и за [либерали] – абе гласувайте за мен!

Обама – Трябва да намерим баланса между борба с тероризма и спазване на правата на гражданите. Аз трябва да намеря баланса между посланията за консерваторите и либералите – гласувайте за мен!

Като се замисля всичко това само потвърждава това, което писах преди няколко дни за предстоящите избори.

За Лупи, Естония и президентските избори в САЩ

Лупи разкри конспирация срещу ЦСКА

Сутринта в бТВ Александър Томов хвърлил вината за изваждането на ЦСКА от Евротурнирите на… Тодор Батков (собственика на Левски, ако някой не знае).

Разбирам, че Томов го е страх от народата любов, ама има ли нужда да се излага и да става толкова смешен?

Човекът, който стои зад изваждането на ЦСКА от евротурнирите, е единствено и само собственикът на “Левски” Тодор Батков. Това обвинение към шефа на “сините” отправи бившият вече президент на ЦСКА Александър Томов в предаването „Тази сутрин” на бТВ. ЦСКА е жертва на мръсна, долна, гадна мафия, която има ясни цели – срещу доста голяма сума пари ЦСКА да бъде разкарана от Шампионската лига, допълни той. Според него всичко, изписано по случая, е грандиозна лъжа.

Учудвам се, че не се е оказало, че всъщност ЦСКА е заплаха за европейските грандове и бъдещ европейски клубен шампион и поради тази причина да е била изключена… Томов е взел пример от правителството за оправдания, но поне се е ограничил само до нашите териториални граници.

Естония го закъса

Съобщава в-л Дневник. Никъде не чух видните агитатори на неолиберализма, които винаги ни тикат в лицето примера на Естония да ни информират, че през първото тримесечие на 2008г. икономиката на страната е нараснала с… 0,1% на годишна база. А от последното тримесечие на 2007г. дори се е свила с половин процент. Може би крайният неконтролируем либерализъм – абе дайте да си му кажем направо пазарен фундаментализъм – не е магическата формула, която ще реши всичките ни проблеми, както се опитват да ни наложат някои.

Голямото анализиране започна

New York Times и International Herald Tribune са публикували цяла поредица статии, анализиращи а) кампанията на Хилари; б) шансовете на Обама; в) ролята на пола в кампанията. Подготвям по-обширен материал за края на състезанието при демократите, така че засега ви оставям само с тези статии.

Обама с/у Макейн


По всичко личи предстоят интересни избори.

Макейн, нетрадиционният кандидат на републиканците, със съмненията, че е неспособен да обедини традиционните (консервативни) избиратели на партията си. Често плуващ срещу течението на собствената си политическа сила, от една страна.

И от друга Обама, обединителят на нацията, често обаче изправян пред същите опасения – че не може да обедини традиционния електорат на демократите (сините якички) зад кандидатурата си.

Може би заради това и двамата показват амбиция и склонност да се борят за избираели от противоположния лагер. Макейн обяви политиките си в областта на екологията – мерки, предвиждащи намаляване емисиите на парникови газове, по същество протягане на ръка към нератифицирания от Конгреса Протокол от Киото – явно заиграване с електоралната база на демократите. От друга страна Обама, който се бори за гласове в типични червени щати и говори за обединение на нацията отвъд партизанското разделение на двете най-големи партии.

Същевременно проучванията на общественото мнение от последната седмица показват малка преднина за Обама – между 1% и 6% (средно 2,5%), но пък абсолютно всички по-големи институции, които следят това предвиждат победа на сенатора от Илиноис, засега…при всички положения са много близко обаче.

Интересна кампания предстои, помнете ми думата! 🙂

Предварителните избори приключиха.

Барак Обама събра 75’000 души в най-големия град на щата Орегон – Портланд. Това е рекорд за кампанията досега и наистина внушителна цифра дори за политически ангажирана нация като американците.

Междувременно претендентката му Хилари Клинтън се опитва да обеди света, че нелегитимно избраните делегати на Мичиган и Флорида трябва да бъдат допуснати до участие в националната конференция, която ще избере кандидата за президент. Предполагам, че дори за нея е ясно, че дори с тях тя не може да спечели тази номинация. Явно целта й вече е да разцепи партията си и да провали кандидатурата на Обама, за да може да се кандидатира отново след четири години. Илюзии, според мен – съпартииците й не биха й простили втори провал, след като през 2004г. активно работеше срещу Кери. Но да видим…